Д-р Тренчев: Един ден в България ще останат само пенсионери, цигани и юристи
Не съм оптимист за бъдещето на България. Заради хората. Страшни егоисти и индивидуалисти. Не можем да се сплотяваме, ненавиждаме съумелия. Това съобщи в предаването „ Тази събота и неделя “ бТВ доктор Константин Тренчев, някогашен водач на КТ „ Подкрепа “.
Няма доста учредения за оптимизъм. Медиците, които тия дни се разпалиха, са благородни и доста измъчени хора. Познавам ужасно добре обществените проблеми. Те са огромни и стават още по-големи, а все не се намират решения. Ние сме безкрайни индивидуалисти - до разрушителност. Силата на обединяването постоянно надвива, само че не я владеем. Спасителят е споделил: двама са по-добре от един. Ако единия не успее, другият ще помогне. Ние като нация не можем да се сплотяваме. Невероятна ненавист към всеки нещо е съумял, който умее нещо. Искаш да го смъкнеш, да го стъпчеш, а не да направиш и ти нещо. Ние сме невярващи хора. Ние сме недокръстени езичници. Как да успеем?
По-младите се поослушат и хайде на открито. Шимон Перес споделя, че евреи са тези, чиито деца и внуци ще живеят в Израел. Това важи и за българите, само че тези дето се раждат на открито даже към този момент не знаят български. Не имам вяра да се върнат…
Плаши ме, че ние нямаме ясна концепция, какво желаеме да създадем. Всеки е неудовлетворен, само че нямаме концепция, която да сплоти множеството българи. Няма визия за общественост. Силите ни се разпиляват, резултатът е никакъв. Чуват се гласове, че тук ще стане фашизъм, или комунизъм. Няма да стане, тъй като нямаме нито фашисти, нито комунисти… Няма идеология и хрумвания, за които в миналото хора са умирали, даже да не са верни.
Все имитираме непознати модели. Много българи са обожавали турския модел. Добре им е било, кротвали са. Те са били недоволни, че сме се освободили. Когато са намерили труповете на Панайот Волов и Икономов в Янтра, намерил ги един пастир. Извлачил ги, пребъркал ги, взел знамето, което било на единия на кръста и с други завлекли труповете на площада в селото, да ги подритват и заплюват, да ги псуват, че са нарушили рахатя на Мехмед бей. Представяте ли си?! Тия същите една година по-късно танцували на съветския император. Моми и други танцували, има фотоси.
Затова съм надъхан песимистично.
После избираме руския революционен модел. Сега пък англо-саксонския модел. Без да си даваме сметка, че тези модели са в други страни, при други условия, при други религии даже. Сега ще ставаме американци, само че без да имаме парите на американците... Все на някого да целуваме ръка, да наподобяваме нещо…
Не, не са ме опустошили политиците. Но натиска им… Над 95% от политиците са изпечени мошеници. Целта им е единствено пари и нищо друго не ги интересува. Сърдят се, в случай че им се наложи нещо да свършат. Познавам ги. Дори не ги е позор, тъй като позор изпитват почтените хора.
Големите ми очаквания свършиха при Симеон. Имаше фантазия у популацията да се обърне системата, както беше при започване на 90-те… Не стана. Много бързо усетиха някои, че в политиката могат да се вършат пари.
Познавам Борисов от дълго време. Не виждам никакъв смисъл да го разясня. Не че ме е боязън – неми пука за нищо. Но Бойко Борисов е човек, за който отношение би трябвало да вземат българите. Защото последствията от него са за техните глави.
Сега се занимавам с така наречен „ студент ток “. Това е безвредния ток, който не те удря даже във водна среда. Искам да си изживея колкото ми е обещано свястно и в хигиена.
Причината да се отдръпва от дейна активност не са толкоз политиците, а хората. Беше 2014 година Трябваше да се редуцират над 1200 души в БДЖ. Събрали се там и ме викат. Отивам при тях. Говорят, вълнуват се. Накрая викат да отивам при Борисов и да решаваме работата. Казах им че има и други способи. Вместо да се съкратят, да се назначат нови 1200 души. Трябва единствено да спрем влаковете за три дни и да легнем на релсите. Казах им, че съм подготвен да легна, да легнат и те до мен. От 120 души, които се бяха събрали, не помръдна нито един! Това е. Лекари, сестри, други отрасли… Могат да раздрусат тая страна радикално. Но всеки се помирява с нещо свое си, нещо персонално.
Без обикновена взаимност не става. Един по един – до един… Както сподели един прочут: Ще останат пенсионери, роми и юристи… Много адвокати, доста нещо… 54 факултета, половината селски. Къде го оптимизма?...
Няма доста учредения за оптимизъм. Медиците, които тия дни се разпалиха, са благородни и доста измъчени хора. Познавам ужасно добре обществените проблеми. Те са огромни и стават още по-големи, а все не се намират решения. Ние сме безкрайни индивидуалисти - до разрушителност. Силата на обединяването постоянно надвива, само че не я владеем. Спасителят е споделил: двама са по-добре от един. Ако единия не успее, другият ще помогне. Ние като нация не можем да се сплотяваме. Невероятна ненавист към всеки нещо е съумял, който умее нещо. Искаш да го смъкнеш, да го стъпчеш, а не да направиш и ти нещо. Ние сме невярващи хора. Ние сме недокръстени езичници. Как да успеем?
По-младите се поослушат и хайде на открито. Шимон Перес споделя, че евреи са тези, чиито деца и внуци ще живеят в Израел. Това важи и за българите, само че тези дето се раждат на открито даже към този момент не знаят български. Не имам вяра да се върнат…
Плаши ме, че ние нямаме ясна концепция, какво желаеме да създадем. Всеки е неудовлетворен, само че нямаме концепция, която да сплоти множеството българи. Няма визия за общественост. Силите ни се разпиляват, резултатът е никакъв. Чуват се гласове, че тук ще стане фашизъм, или комунизъм. Няма да стане, тъй като нямаме нито фашисти, нито комунисти… Няма идеология и хрумвания, за които в миналото хора са умирали, даже да не са верни.
Все имитираме непознати модели. Много българи са обожавали турския модел. Добре им е било, кротвали са. Те са били недоволни, че сме се освободили. Когато са намерили труповете на Панайот Волов и Икономов в Янтра, намерил ги един пастир. Извлачил ги, пребъркал ги, взел знамето, което било на единия на кръста и с други завлекли труповете на площада в селото, да ги подритват и заплюват, да ги псуват, че са нарушили рахатя на Мехмед бей. Представяте ли си?! Тия същите една година по-късно танцували на съветския император. Моми и други танцували, има фотоси.
Затова съм надъхан песимистично.
После избираме руския революционен модел. Сега пък англо-саксонския модел. Без да си даваме сметка, че тези модели са в други страни, при други условия, при други религии даже. Сега ще ставаме американци, само че без да имаме парите на американците... Все на някого да целуваме ръка, да наподобяваме нещо…
Не, не са ме опустошили политиците. Но натиска им… Над 95% от политиците са изпечени мошеници. Целта им е единствено пари и нищо друго не ги интересува. Сърдят се, в случай че им се наложи нещо да свършат. Познавам ги. Дори не ги е позор, тъй като позор изпитват почтените хора.
Големите ми очаквания свършиха при Симеон. Имаше фантазия у популацията да се обърне системата, както беше при започване на 90-те… Не стана. Много бързо усетиха някои, че в политиката могат да се вършат пари.
Познавам Борисов от дълго време. Не виждам никакъв смисъл да го разясня. Не че ме е боязън – неми пука за нищо. Но Бойко Борисов е човек, за който отношение би трябвало да вземат българите. Защото последствията от него са за техните глави.
Сега се занимавам с така наречен „ студент ток “. Това е безвредния ток, който не те удря даже във водна среда. Искам да си изживея колкото ми е обещано свястно и в хигиена.
Причината да се отдръпва от дейна активност не са толкоз политиците, а хората. Беше 2014 година Трябваше да се редуцират над 1200 души в БДЖ. Събрали се там и ме викат. Отивам при тях. Говорят, вълнуват се. Накрая викат да отивам при Борисов и да решаваме работата. Казах им че има и други способи. Вместо да се съкратят, да се назначат нови 1200 души. Трябва единствено да спрем влаковете за три дни и да легнем на релсите. Казах им, че съм подготвен да легна, да легнат и те до мен. От 120 души, които се бяха събрали, не помръдна нито един! Това е. Лекари, сестри, други отрасли… Могат да раздрусат тая страна радикално. Но всеки се помирява с нещо свое си, нещо персонално.
Без обикновена взаимност не става. Един по един – до един… Както сподели един прочут: Ще останат пенсионери, роми и юристи… Много адвокати, доста нещо… 54 факултета, половината селски. Къде го оптимизма?...
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ