Какво и защо се случва на българското Черноморие?
Не са загадка апетитите на бизнеса към курортните дестинации в България. Те са изцяло естествени. Изкривени през нашата реалност, обаче, получават много недъгав тип, основно поради завземането на тази територия от “тъмни сили”.
И за това способства и българското законодателство. Именно тази взаимозависимост би трябвало да разбулим, без да имаме искания за пълнота. Имаме това обвързване като съсловна организация на геодезисти, загрижени за правовия ред и достойнството на нашата специалност. Като геодезисти, имаме задължението на пазиме собствеността от посягане и да посочваме слабостите на законодателството в тази област.
Не си мислете, че хаосът и административният произвол в законодателството, обвързвано с устройственото обмисляне не Ви касае. Това е проблем, който оказва въздействие за десетилетия напред, а решаването му, когато го осъзнаем, ще коства още десетки години ограничения за покриване на загубите от злоумишлените дейности на шепа хора.
Законът, на който е предоставено да “урежда публичните връзки, свързани с устройството на територията, капиталовото планиране и строителството в Република България”, е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Това е специфичният закон в тази област и другите закони не могат да му опонират. Влязъл в действие на 31 март 2001 година, той е правоприемник на поредност закони и други нормативни актове, почнали да уреждат устройственото обмисляне и строителството в България още в края на 19-ти век. Добър или неприятен, спазван или не, това беше единствената норма до скоро и беше някаква бариера пред нездрави апетити.
На “силните на деня”, обаче, не беше задоволително да се “прецеждат през ситото на нормите” на Закон за устройство на територията, колкото и рехави да са те в някои връзки. Започнаха своеволни и непозволени тълкувания от правоприлагащите органи. Законодателят, въпреки това, угаждаше на централната изпълнителна власт и приемаше какви ли не правила и по какъв ли не начин…
В последна сметка, “бъркането” в законодателството, се услади на “тъмните сили” и те взеха решение да “разкъсат ситото”, през което се “процеждаха”. В резултат на това беше признат, а на 1 януари 2008 година влезе в действие Законът за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Облечен в красиви изречения и показващ огромен шамар на нарушителите, в действителност се оказа, че в огромния шамар, е скрита лимонка, която може да направи “на пух и прах” природата, обществената благосъстоятелност и правата на жителите и гостите на Република България. Това се случи, тъй като към този момент не се знае кой закон урежда публичните връзки в региона на устройственото обмисляне.
Въпреки безапелационния текст на закона, който урежда основаването на нормативните актове - Законът за нормативните актове (ЗНА), че “обществени връзки от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен”, на ЗУЧК бяха вменени преди всичко “условията и реда за установяване на териториалния обсег на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна линия, условията, разпоредбите и нормативите за тяхното устройство, прилагане, застрояване и опазване”. Т.е. Закон за устройство на територията за крайбрежната плажна ивица… Да, обаче, действието на Закон за устройство на територията не е лимитирано на териториален признак…
Това, сякаш, не беше задоволително, тъй като се оказа, че макар разнобоя в законодателството, доста администрации се преценяват с задачите на закона и искащите да го заобиколят, срещат някои компликации.
Тогава изведнъж се появи нова администрация, на която бяха предоставени функционалности по устройство на територията за крайбрежната плажна линия - това е Министерството на туризма. “Ни в чеп, ни в ръкав”, макар неналичието на административен потенциал (или тъкмо заради тази причина), на тази институция беше вменена една, чисто официална функционалност по завземането на изключителната държавна благосъстоятелност - подаване на заявление. Може би, тази частица, трябваше да прекъсне веригата, която крепи страната, при напрежение сред кражбата на обществена благосъстоятелност и закона…
Тази институция, трябваше да се грижи и за преместваемите обекти. Обаче, забележете, министърът на туризма ревизира преместваемите обекти по плажовете, само че няма опцията да предприеме дейности, в случай че това се окаже нелегално строителство. Преди изменението на ЗУЧК, най-малко проеверките се осъществяваха от ДНСК, които са способния орган да се борят с противозаконното строителство. Стигна се до парадокса, министър Ангелкова да ревизира леенето на първа плоча на варненския плаж. Проблемът е, че на в действителност некомпетентни чиновници, се вменяват компетентности с нормативен акт.
За големия скандал с погазването на Конституцията на Република България на плажа за природосъобразен туризъм " Корал ", ще загатна единствено, че на министъра на туризма е вменено задължението да съобщи кои са границите на изключителната държавна благосъстоятелност. Този факт е открит от Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), посредством Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и посредством съответната Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) и се декларира, забележете, пред СГКК, конструкция на АГКК, подчинена на Министерство на регионалното развитие.
“Вклиняването” на Министерството на туризма наподобява нелогично, в случай че се водим от постулатите на правовата страна. То, обаче, е прекомерно разумно, на фона на протичащото се в България. Толкова доста случайности на едно място не се събират. Природата не го допуска… Нещо “мирише”!
Апропо, няма да се учудя, в случай че заявката, което предходната година е подала министър Ангелкова, за отразяване на “всички морски плажове, ситуирани на територията на област Бургас”, е оставена без придвижване от Началника на СГКК - Бургас, заради това, че не са конкретизирани тъкмо и по настрана обектите на заявлението…
“Най-доброто” занапред следва. Неотдавна, значително се промени Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Тази смяна остана някак си надалеч от полезрението на мястото, където се “кове” политиката - София, тъй като би трябвало да даде единствено някои механически характерности на строителството в Черно море и река Дунав (както беше и със ЗУЧК)…
И това е заложено в този закон - той не се занимава с устройство на територията. Не това се случи, обаче. На процедура в ЗМПВВППРБ, се появиха текстове, уреждащи устройственото обмисляне на Черно море. Отново се вмениха отговорности на в действителност некомпетентни органи да вземат решение въпроси, по които станаха способени по силата на нормативен акт. Така, още веднъж едни положителни планове за запазване на Българската територия и природа, ще се окажат средство за непочтено замогване, посредством диво експлоатиране на обществените естествени запаси от шепа хора!
Какво е решението:
Установяване на правилата на правото, при законотворчеството!
Нека, първоначално, устройственото обмисляне да отиде там, където му е мястото - в Закона за устройство на територията, както е заложено в началото и да се наложи ефикасен надзор върху изпълнителната власт за съблюдаване на закона.
И с цел да не си намерения някой, че законодателството би трябвало да се прекрои по този начин, че да отпадне определението за изключителна държавна благосъстоятелност, ще кажа, че това е една от най-хубавите правила, които връщат естествените естествени дадености на България!
*Авторът инж. Йоан Каратерзияне ръководител на управителния съвет наКамарата на геодезистите в България. Коментарът е оповестен на страницата на съсловната организация в интернет
И за това способства и българското законодателство. Именно тази взаимозависимост би трябвало да разбулим, без да имаме искания за пълнота. Имаме това обвързване като съсловна организация на геодезисти, загрижени за правовия ред и достойнството на нашата специалност. Като геодезисти, имаме задължението на пазиме собствеността от посягане и да посочваме слабостите на законодателството в тази област.
Не си мислете, че хаосът и административният произвол в законодателството, обвързвано с устройственото обмисляне не Ви касае. Това е проблем, който оказва въздействие за десетилетия напред, а решаването му, когато го осъзнаем, ще коства още десетки години ограничения за покриване на загубите от злоумишлените дейности на шепа хора.
Законът, на който е предоставено да “урежда публичните връзки, свързани с устройството на територията, капиталовото планиране и строителството в Република България”, е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Това е специфичният закон в тази област и другите закони не могат да му опонират. Влязъл в действие на 31 март 2001 година, той е правоприемник на поредност закони и други нормативни актове, почнали да уреждат устройственото обмисляне и строителството в България още в края на 19-ти век. Добър или неприятен, спазван или не, това беше единствената норма до скоро и беше някаква бариера пред нездрави апетити.
На “силните на деня”, обаче, не беше задоволително да се “прецеждат през ситото на нормите” на Закон за устройство на територията, колкото и рехави да са те в някои връзки. Започнаха своеволни и непозволени тълкувания от правоприлагащите органи. Законодателят, въпреки това, угаждаше на централната изпълнителна власт и приемаше какви ли не правила и по какъв ли не начин…
В последна сметка, “бъркането” в законодателството, се услади на “тъмните сили” и те взеха решение да “разкъсат ситото”, през което се “процеждаха”. В резултат на това беше признат, а на 1 януари 2008 година влезе в действие Законът за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Облечен в красиви изречения и показващ огромен шамар на нарушителите, в действителност се оказа, че в огромния шамар, е скрита лимонка, която може да направи “на пух и прах” природата, обществената благосъстоятелност и правата на жителите и гостите на Република България. Това се случи, тъй като към този момент не се знае кой закон урежда публичните връзки в региона на устройственото обмисляне.
Въпреки безапелационния текст на закона, който урежда основаването на нормативните актове - Законът за нормативните актове (ЗНА), че “обществени връзки от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен”, на ЗУЧК бяха вменени преди всичко “условията и реда за установяване на териториалния обсег на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна линия, условията, разпоредбите и нормативите за тяхното устройство, прилагане, застрояване и опазване”. Т.е. Закон за устройство на територията за крайбрежната плажна ивица… Да, обаче, действието на Закон за устройство на територията не е лимитирано на териториален признак…
Това, сякаш, не беше задоволително, тъй като се оказа, че макар разнобоя в законодателството, доста администрации се преценяват с задачите на закона и искащите да го заобиколят, срещат някои компликации.
Тогава изведнъж се появи нова администрация, на която бяха предоставени функционалности по устройство на територията за крайбрежната плажна линия - това е Министерството на туризма. “Ни в чеп, ни в ръкав”, макар неналичието на административен потенциал (или тъкмо заради тази причина), на тази институция беше вменена една, чисто официална функционалност по завземането на изключителната държавна благосъстоятелност - подаване на заявление. Може би, тази частица, трябваше да прекъсне веригата, която крепи страната, при напрежение сред кражбата на обществена благосъстоятелност и закона…
Тази институция, трябваше да се грижи и за преместваемите обекти. Обаче, забележете, министърът на туризма ревизира преместваемите обекти по плажовете, само че няма опцията да предприеме дейности, в случай че това се окаже нелегално строителство. Преди изменението на ЗУЧК, най-малко проеверките се осъществяваха от ДНСК, които са способния орган да се борят с противозаконното строителство. Стигна се до парадокса, министър Ангелкова да ревизира леенето на първа плоча на варненския плаж. Проблемът е, че на в действителност некомпетентни чиновници, се вменяват компетентности с нормативен акт.
За големия скандал с погазването на Конституцията на Република България на плажа за природосъобразен туризъм " Корал ", ще загатна единствено, че на министъра на туризма е вменено задължението да съобщи кои са границите на изключителната държавна благосъстоятелност. Този факт е открит от Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), посредством Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и посредством съответната Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) и се декларира, забележете, пред СГКК, конструкция на АГКК, подчинена на Министерство на регионалното развитие.
“Вклиняването” на Министерството на туризма наподобява нелогично, в случай че се водим от постулатите на правовата страна. То, обаче, е прекомерно разумно, на фона на протичащото се в България. Толкова доста случайности на едно място не се събират. Природата не го допуска… Нещо “мирише”!
Апропо, няма да се учудя, в случай че заявката, което предходната година е подала министър Ангелкова, за отразяване на “всички морски плажове, ситуирани на територията на област Бургас”, е оставена без придвижване от Началника на СГКК - Бургас, заради това, че не са конкретизирани тъкмо и по настрана обектите на заявлението…
“Най-доброто” занапред следва. Неотдавна, значително се промени Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Тази смяна остана някак си надалеч от полезрението на мястото, където се “кове” политиката - София, тъй като би трябвало да даде единствено някои механически характерности на строителството в Черно море и река Дунав (както беше и със ЗУЧК)…
И това е заложено в този закон - той не се занимава с устройство на територията. Не това се случи, обаче. На процедура в ЗМПВВППРБ, се появиха текстове, уреждащи устройственото обмисляне на Черно море. Отново се вмениха отговорности на в действителност некомпетентни органи да вземат решение въпроси, по които станаха способени по силата на нормативен акт. Така, още веднъж едни положителни планове за запазване на Българската територия и природа, ще се окажат средство за непочтено замогване, посредством диво експлоатиране на обществените естествени запаси от шепа хора!
Какво е решението:
Установяване на правилата на правото, при законотворчеството!
Нека, първоначално, устройственото обмисляне да отиде там, където му е мястото - в Закона за устройство на територията, както е заложено в началото и да се наложи ефикасен надзор върху изпълнителната власт за съблюдаване на закона.
И с цел да не си намерения някой, че законодателството би трябвало да се прекрои по този начин, че да отпадне определението за изключителна държавна благосъстоятелност, ще кажа, че това е една от най-хубавите правила, които връщат естествените естествени дадености на България!
*Авторът инж. Йоан Каратерзияне ръководител на управителния съвет наКамарата на геодезистите в България. Коментарът е оповестен на страницата на съсловната организация в интернет
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ