Ликвидатори на Чернобил: Не сме пили водка, даваха ни Пепси
Не са носили защитно облекло, пили са Пепси, а не водка и непринудено се качвали наново на най-опасния покрив на света - ликвидатори на Чернобил описват кое е истина и кое е небивалица в нашумелия сериал " Чернобил " .
„ Имаше ред. И никой не се е разхождал към нуклеарната централа в цивилни облекла ", изяснява 72-годишният В ладимир Бардалим, с който гледаме нашумелия американски сериал " Чернобил ". Бардалим е един от хората, на които преди време е било предоставено ликвидирането на Чернобил. „ Палатките наподобяват на това, което помня ", добавя той и още един път акцентира, че в региона е царяла военна дисциплинираност.
През 1986 година Владимир Бардалим е майор в инженерно-сапьорните войски и служи в град Каунас, в Литва. На 1 май същата година, единствено няколко дни след повредата в Чернобил, изпращат батальона му на мястото на случая. Разбрал, че повредата е сериозна, когато видял по какъв начин поради интервенцията протегнали ръка към военна техника, която до тогава била защитавана в склада като „ ненарушим ресурс ". След потреблението ѝ тази техника остава вечно в Чернобил - послужила е за изсичането на горите към централата, чиито дървета първи поемат радиацията.
Gulliver/Getty Images
" Нито сме носили защитно облекло, нито сме пили водка "
Но да се върнем към сериала, който ни демонстрира военното градче, из което обикалят хора, облечени в костюми за химическа отбрана. „ Никога не сме ходили с такива облекла - беше толкоз горещо, че това не би било допустимо. Първоначално ни дадоха специфични дрехи, нещо като мушами. Но жегата просто не допускаше да вървим с тях - само след седмица ги свалихме и облякохме нормалните си униформи ", спомня си Бардалим.-->
През това време на екрана разтоварват кашони с водка. „ Нищо сходно не помня. Още в самото начало, когато пристигнахме, имаше алено вино. Но по-късно го прибраха и ни даваха единствено минерална вода и Пепси-Кола ", споделя очевидецът на събитията. По неговите думи, по това време е бил открит изсъхнал режим, а селските магазини са имали възбрана да продават алкохол на военните. „ Войниците търсеха и намираха домашна ракия из евакуираните села - по дворовете, под кучешките колибки. Мнозина от тях бяха локални и знаеха къде да търсят скривалищата. Аз не възразявах, единствено молех вечерно време да не подвигат звук. "
Сериалът, който бие всички върхове
На най-големия кинопортал IMDB.com сериалът „ Чернобил " към този момент има рекордно висок рейтинг, което се дължи в огромна степен на историческата му меродавност. Владимир Бардалим не оспорва достоверността на продукцията, само че не крие, че не е съумяла да го завоюва.
На друго мнение е Елена Давидова от Минск . Лекарката, която е преглеждала хората в зоната на Чернобил няколко месеца след повредата, харесва сериала. „ Той напълно не е неприятен - и с драматизма, и с емоционалността си. Разбира се, нелепости не липсват - като да вземем за пример потреблението на обръщението „ другарю " с мотив и без мотив. Но все пак в него има и доста истина ", отбелязва Давидова. Посещавала е показаната в сериала популярна Шеста болница в Москва, където са лежали болните с най-тежка форма на лъчева болест . Филмът показва тази болница изцяло съответно, споделя лекарката и изяснява, че не се нервира от провокиралия доста разногласия епизод, в който една от героините би трябвало да плати подкуп, с цел да я пуснат при смъртно болния ѝ брачен партньор.
" Цели пет години се пробвах да не помни "
Една от най-емоционалните подиуми в сериала (минута и половина без никакъв монтаж) демонстрира заетите с ликвидацията спасители, които смъкват графита от покрива на централата. За тази минута и половина ликвидаторите получават надали не сериозна доза радиация. Владимир Бардалим също е бил на покрива и твърди, че неразборията е била доста по-малка от показаната. Той си спомня, че на територията на централата е бил подложен макет на покрива в действителни размери, с цел да могат хората да се приготвят и да знаят към коя част на покрива да се насочат.
А на връщане долу ги чакали с пачки пари, като размерът на сумата бил според от чина. Имало хора, които непринудено желали да се качат още веднъж. Разрешавали им и те отивали за още минута и половина, за още една доза. Обяснението за безразсъдството им се крие във обстоятелството, че опасността е била невидима. „ Радиацията не се вижда. Никакъв дирек, ориентиран към небето (какъвто е показан във филма), не е имало. Чак по-късно започваха световъртежите, повръщането и всичко останало ", изяснява Бардалим.
В неговия батальон още първата година умират една трета от бойците. Бардалим допуска, че се е избавил, тъй като е отраснал в Кировоград, където се добива уран. Мъжът счита, че около това се е сдобил с някакъв имунитет. Елена Давидова пък няма да не помни какъв брой обединен е бил екипът, в който е работила. И с какво почитание се отнасяли хората към тях. Но едвам на третия път е могла да откри сили да изгледа до дъно епизода, в който става дума за лъчевата болест. За мнозина от ликвидаторите претърпяното в тези дни си остава и до през днешния ден непреодолима контузия. Един от тях приключи диалога с нас още след първата минута: „ Извинявайте, само че цели пет години се пробвах да не помни всичко това ".
БГНЕС
„ Имаше ред. И никой не се е разхождал към нуклеарната централа в цивилни облекла ", изяснява 72-годишният В ладимир Бардалим, с който гледаме нашумелия американски сериал " Чернобил ". Бардалим е един от хората, на които преди време е било предоставено ликвидирането на Чернобил. „ Палатките наподобяват на това, което помня ", добавя той и още един път акцентира, че в региона е царяла военна дисциплинираност.
През 1986 година Владимир Бардалим е майор в инженерно-сапьорните войски и служи в град Каунас, в Литва. На 1 май същата година, единствено няколко дни след повредата в Чернобил, изпращат батальона му на мястото на случая. Разбрал, че повредата е сериозна, когато видял по какъв начин поради интервенцията протегнали ръка към военна техника, която до тогава била защитавана в склада като „ ненарушим ресурс ". След потреблението ѝ тази техника остава вечно в Чернобил - послужила е за изсичането на горите към централата, чиито дървета първи поемат радиацията.
Gulliver/Getty Images " Нито сме носили защитно облекло, нито сме пили водка "
Но да се върнем към сериала, който ни демонстрира военното градче, из което обикалят хора, облечени в костюми за химическа отбрана. „ Никога не сме ходили с такива облекла - беше толкоз горещо, че това не би било допустимо. Първоначално ни дадоха специфични дрехи, нещо като мушами. Но жегата просто не допускаше да вървим с тях - само след седмица ги свалихме и облякохме нормалните си униформи ", спомня си Бардалим.-->
През това време на екрана разтоварват кашони с водка. „ Нищо сходно не помня. Още в самото начало, когато пристигнахме, имаше алено вино. Но по-късно го прибраха и ни даваха единствено минерална вода и Пепси-Кола ", споделя очевидецът на събитията. По неговите думи, по това време е бил открит изсъхнал режим, а селските магазини са имали възбрана да продават алкохол на военните. „ Войниците търсеха и намираха домашна ракия из евакуираните села - по дворовете, под кучешките колибки. Мнозина от тях бяха локални и знаеха къде да търсят скривалищата. Аз не възразявах, единствено молех вечерно време да не подвигат звук. "
Сериалът, който бие всички върхове
На най-големия кинопортал IMDB.com сериалът „ Чернобил " към този момент има рекордно висок рейтинг, което се дължи в огромна степен на историческата му меродавност. Владимир Бардалим не оспорва достоверността на продукцията, само че не крие, че не е съумяла да го завоюва.
На друго мнение е Елена Давидова от Минск . Лекарката, която е преглеждала хората в зоната на Чернобил няколко месеца след повредата, харесва сериала. „ Той напълно не е неприятен - и с драматизма, и с емоционалността си. Разбира се, нелепости не липсват - като да вземем за пример потреблението на обръщението „ другарю " с мотив и без мотив. Но все пак в него има и доста истина ", отбелязва Давидова. Посещавала е показаната в сериала популярна Шеста болница в Москва, където са лежали болните с най-тежка форма на лъчева болест . Филмът показва тази болница изцяло съответно, споделя лекарката и изяснява, че не се нервира от провокиралия доста разногласия епизод, в който една от героините би трябвало да плати подкуп, с цел да я пуснат при смъртно болния ѝ брачен партньор.
" Цели пет години се пробвах да не помни "
Една от най-емоционалните подиуми в сериала (минута и половина без никакъв монтаж) демонстрира заетите с ликвидацията спасители, които смъкват графита от покрива на централата. За тази минута и половина ликвидаторите получават надали не сериозна доза радиация. Владимир Бардалим също е бил на покрива и твърди, че неразборията е била доста по-малка от показаната. Той си спомня, че на територията на централата е бил подложен макет на покрива в действителни размери, с цел да могат хората да се приготвят и да знаят към коя част на покрива да се насочат.
А на връщане долу ги чакали с пачки пари, като размерът на сумата бил според от чина. Имало хора, които непринудено желали да се качат още веднъж. Разрешавали им и те отивали за още минута и половина, за още една доза. Обяснението за безразсъдството им се крие във обстоятелството, че опасността е била невидима. „ Радиацията не се вижда. Никакъв дирек, ориентиран към небето (какъвто е показан във филма), не е имало. Чак по-късно започваха световъртежите, повръщането и всичко останало ", изяснява Бардалим.
В неговия батальон още първата година умират една трета от бойците. Бардалим допуска, че се е избавил, тъй като е отраснал в Кировоград, където се добива уран. Мъжът счита, че около това се е сдобил с някакъв имунитет. Елена Давидова пък няма да не помни какъв брой обединен е бил екипът, в който е работила. И с какво почитание се отнасяли хората към тях. Но едвам на третия път е могла да откри сили да изгледа до дъно епизода, в който става дума за лъчевата болест. За мнозина от ликвидаторите претърпяното в тези дни си остава и до през днешния ден непреодолима контузия. Един от тях приключи диалога с нас още след първата минута: „ Извинявайте, само че цели пет години се пробвах да не помни всичко това ".
БГНЕС Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ