Разгромът на горянската група на Христо Несторов-Щако
Не са доста нещата, които се знаят за антикомунистическата опозиция в България – дисиденти, съперници на режима, репресирани от него. Още по-малко се знае и за въоръжената опозиция, която стартира директно след установяването на алената власт в страната през 1944 година Това са тематики, които до преди 30 години са немислими като диалог в публично пространство. И които за жалост едвам през днешния ден стартират да се прокрадват в образователното наличие, без значение тяхната историческа значителност. Така стоят нещата с горянското придвижване в България, което назоваваме още „ горянството “.
Казано по най-съкратен метод горянството е въоръжената опозиция против открития в България комунистически режим, която стартира още с идването на държавното управление на Отечествения фронт през септември 1944 година и може нагледно да се раздели на
три интервала:
1. Първият интервал, който обгръща времето 1944-1946 година, когато въоръжените горянски групи се образуват най-вече от подофицери и офицери от армията и полицията, които не са съгласни с настъпилите след 9 септември 1944 година политически промени.
2. Вторият интервал може да бъде избран времево сред 1946-1950 година, когато в горянското придвижване се включва многочислени представители на разтурените от комунистите партии – Български земеделски народен съюз, БРСПД, звенари, някогашни дейци на Вътрешна македонска революционна организация и СБНЛ и даже голям брой разочаровани членове на Българска комунистическа партия, най-вече трайчокостивисти.
3. Третият интервал, когато горянското придвижване придобива своя максимален обсег, е в годините 1950-1954 година Тогава в битката с изключение на дейци от вътрешността на страната се включват и доста на брой емигрантски чети, които или скачат с парашут на територията на България, или правят диверсантска активност и рейдове по границата.
Групата на Христо Несторов,
на чиято борба ще бъдат отдадени идващите редове, работи точно в третия и финален интервал на въоръжената и проведена антикомунистическа опозиция в България и има както забавен интервал на подготовка, по този начин и една същинска голгота, която извървява със своя военен път. Тя се образува през октомври 1952 година в Париж и се състои от Христо Несторов-Щако, Дончо Караиванов и Милю Иванов-Казака. С помощта на звенаря Янко Дишлиев(един от хората на Дамян Велчев във Франция) тримата са настанени в квартира на улица „ Колониал Фабиен “ № 24 като всеки от тях дава писмена автобиография, запълнен въпросник и две фотоси. В края на октомври същата година тримата са включени в курс по шестмесечно образование по радиотелеграфия, както и в школа, където усвояват методите на незаконната битка и диверсантско-разузнавателната активност. Христо Несторов има максимален опит от тримата, защото зад тила си има опита на незаконен анархист и отчаян партизанин.
През май 1953 година групата отлита за Гърция, откъдето би трябвало да се трансферира в България. Първият опит да стъпи на българска земя обаче е несполучлив, защото река Доспат в региона на град Драма е мощно придошла. След това те прекарват известно време в Гърция, което е уплътнено с десетдневен курс по парашутно дело. Вече с френски инструктори тяхното образование е продължено в Париж до септември 1953 година На 10 септември 1953 година тримата още веднъж са в Атина и през нощта на 22 против 23 септември скачат с парашут над местността „ Патеришка поляна “ в Габаревския Балкан. Добре въоръжени и екипирани те разполагат с 4 радиостанции и 1 ръчно динамо, 3 автомата, 1 автоматизирана пушка, 4 револвера, ръчни гранати, спални чували, компаси, карти, лекарства и храна. При десанта обаче единият от парашутите си къса въжетата и бива изгубен. Групата взема групово решение Милю Иванов да остане да търси изгубения парашут, а в това време Христо Несторов и Дончо Караиванов да се насочат към Павел баня за допустимо най-бързо да открият връзка с правилните им хора.
В Павел баня те се свързват с Иван Момчев, Иванка Иванова, Стойно Кавръков и Дончо Христов Караиванов(братовчед на горянина Дончо Караиванов). Отзив идва и от Габарево, където поддръжка оказва дългогодишният другар на Христо Несторов Тодор Полидов-Вопито. По това време Милю Иванов не съумява да откри парашута и се крие 20 дни в една плевня до момента в който успее да откри връзка с брат си Иван. Историята на самия парашут има злополучен темперамент – той е открит от горски служащи, които скриват оборудването в един дувар и си ушиват ризи от ефектния плат на парашута. Новите им облекла създали огромно усещане на другари и познати. За страдание обаче и на органите на Държавна сигурност…
Горянската група се събира още веднъж и към нея се причислява Емилия Караиванова, дамата на Дончо Караиванов, която напуща Павел баня под претекст, че отива при майка си в Радомир. Подпомогнати от ятаци те си вършат землянка в местността „ Кавак дере “, където след това и презимуват.
Истинската битка
би трябвало да стартира с настъпването на пролетта и раззеленяването на гората. По това време ятаците доставят, с изключение на храна и облекла, и информация за местоположение на милицията и разнообразни войскови елементи. В землянката създават проект за деяние като главната цел е да открият връзка с анархисти, звенари, земеделци, както и други настоящи горянски групи, и да основават Окръжна следствена служба – Общ съюз на съпротивата, който да противостои на болшевизма в България. На 13-14 ноември 1953 година групата се пробва да откри връзка с Париж, само че опитът пропада, защото динамото е изгубено с парашута. Мильо Иванов слиза до Павел баня с двама ятаци, където пробва още веднъж. В този момент обаче токът стопира. Електрозахранването е възобновено, само че Казакът се съмнява, че Държавна сигурност желае да засече радиовръзката и я приключва. След няколко дни се връща в землянката.
Зимата още не е достигнала края си(през цялата зима групата е поддържана от Стойно Кавръков и Тодор Полидов), когато из селата Турия, Габарево и Павел баня плъзват сътрудници на Държавна сигурност и полицаи. На 25 и 26 март 1954 година
целият регион е блокиран от армия и милиция
На 28 март 1954 година са задържани Дончо Христов Караиванов и Христо Карапетров, ятаци на групата, които са отведени в Стара Загора на разпит. Войската и милицията стартират да претърсват региона, отправяйки се към землянката. В интервенцията вземат участие Втори и Трети действен полк и две картечни роти, натоварени на общо 23 камиона. В небето на гората кръжат самолети. На локалното население е казано, че армейските елементи ще организират учения и ще има пукотевица. В акцията се включват и цивилни деятели на Българска комунистическа партия. Комунистите превъзхождат четиримата горяни безчет пъти.
Първа вижда придвижващите се към землянката бойци и полицаи Емилия Караиванова. Тя уведомява останалите и те напущат убежището си като вземат всичко най-необходимо и се спускат в близкото дере. Там обаче се натъкват на патрулни двойки и схващат, че са попаднали в обграждане.
Започва пердах
С помощта на пукотевица и гранати те си пробиват път през първия обръч на блокадата. Христо Несторов е тежко ранен. Той уговаря останалите да ги прикрие с огън при положение, че успее да оцелее, да се срещнат западно от Павел баня. Милю Иванов, който носи радиостанцията на тил, е тежко ранен от граната и изгубва схващане. Христо Несторов стреля до момента в който не свършва патроните и по-късно приключва стрелбата. Войниците и милицията вземат решение, че с края на стрелбата съпротивата е сломена и стартират да претърсват региона, с цел да приберат телата на убитите и ранените. Натъкват се обаче на полумъртвия Христо Несторов и щом го наобикалят той взривява две гранати, които е скрил по тялото си. Самоубива се и ранява 10 души. Милю Иванов е хванат и отведен в болница, с цел да бъде лекуван и по-късно съден. Дончо и Емилия Караиванови съумяват под прикритието на нощта да се измъкнат от обръча и да доближат до местността „ Гьоловете “, западно от Павел баня. След това пресичат река Тунджа в посока Александрово и се насочват на запад. Половин година по-късно съумяват да се доберат до Франция.
Разгромът на горянската група
е изложен в „ Доклад за колегиума по изводите от извършената от вътрешни войски на 25 и 26.III.1954 год. бойна интервенция по унищожаването на парашутно-диверсантска група южно от с. Павел-баня, Казанлъшко “, подписан от началника на Вътрешни войски генерал-майор Димитър Гилин. Докладът е отпечатан в 14 екземпляра с гриф „ Строго поверително “(виж ТУК целия отчет, б.р.). За гибелта на Христо Несторов в него се споделя:
„ По разпореждане на командира на оперативната група майор Стоянов използувайки запаса си от бойци от прочистващата група провежда гонене на бандитите в блокирания регион и с помощта на смелите бойни дейности на лейт. Ж.Я.П. и редови войник Ц.А. от Николаево съчетано с вярното потребление на разискни кучета бе премахнат главатаря на бандата. “
Докладът регистрира като недостатъци на тогавашната организация на армията неприятния честен дух, недисциплинираността на бойците и некомпетентността на командирите да обезпечат всичко нужно за провеждането на интервенцията и най-много нужната дисциплинираност.
След разгрома на групата
Държавна сигурност стартира чистка в района
като задържа осем души от Павел баня и Габарево. Те са съдени в София и с присъда № 88/11.09.1954 година са приети за отговорни за това, че са дали леговище на лица, които са минали на страната на враговете на народа, като са образували въоръжена група за да смъкват народнодемократичната власт: Иван Лалев Събчев на 38 години от Павел баня, Дончо Христов Караиванов на 38 години от Павел баня, Христо Иванов Караиванов на 42 години от Павел баня, Стойно Христов Кавръков на 39 години от Павел баня, Стойно Христов Кавръков на 39 години от Павел баня, Тодор Иванов Полидов на 44 години от Габарево, Иван Иванов Иванов на 34 години от Павел баня, Иванка Дончева Иванова на 51 години от Павел баня, Стана Тъмнева Христова-Караиванова на 59 години от Павел баня. Те са наказани на отнемане от независимост сред 5 и 15 години, конфискация на сред една четвърт до една втора от имущество и заплащането на 1022 лв. разходи по делото. Милю Иванов е наказан на 20 години отнемане от независимост и конфискация на цялото имущество. Присъдата на Милю Иванов е сменена с нова и по присъда № 1601/1955 година, доказана от Президиума на Народното събрание, той е наказан на гибел.
Казакът е разстрелян
Така приключва историята на тази горянска група, чието дело е обречено на дълги години давност. Горянското придвижване е една от първите проведени съпротиви на тоталитарната комунистическа власт в Източна Европа, което предшества и Унгарското въстание, и Пражката пролет. Историята на което занапред следва да се споделя и учи. С вярата, че този къс текст ще помогне това да се случи с времето.
Използвана литература:
1. Доклад за колегиума по изводите от извършената от Вътрешни войски на 25 и 26.03.1954 год. бойна интервенция по заличаване на парашутно-диверсантска група южно от с. Павел-баня, Казанлъшко, гриф „ Строго поверително “, от генерал-майор Димитър Гилин, отпечатано в 14 екземпляра
2. в. „ Памет “, брой. Единствен, Карлово, 24.03.2007 година, издание на анархистите в карловска община
3. в. „ Детонация “, бр. 19, 15-21.05.2009 година, „ Да стигнеш полета на духа “, Стойко Стойков
4. Приложение на бюлетин „ Трудова мисъл “, м. март 1994 година, гр. Казанлък: „ Христо Димитров Несторов. Кратка биография “ от Горяна Христова Несторова и „ Христо Димитров Несторов(Щако, Ицата). Такъв, какъвто го познавах: човек, брачен партньор и татко.(спомени) “ от Анна Константинова Несторова
5. „ Горяните анархисти в Павелбанския регион “, в. „ Про§Анти “, бр. 46, 18-24.11.2005 година, създател Пламен Стефанов
6. „ Още за горяните “, в. „ Про§Анти “, Люльо Растев
7. „ Акциите на именития Щако “, Стойко Стойков.
Димитър Стоянов, faktor.bg
Казано по най-съкратен метод горянството е въоръжената опозиция против открития в България комунистически режим, която стартира още с идването на държавното управление на Отечествения фронт през септември 1944 година и може нагледно да се раздели на
три интервала:
1. Първият интервал, който обгръща времето 1944-1946 година, когато въоръжените горянски групи се образуват най-вече от подофицери и офицери от армията и полицията, които не са съгласни с настъпилите след 9 септември 1944 година политически промени.
2. Вторият интервал може да бъде избран времево сред 1946-1950 година, когато в горянското придвижване се включва многочислени представители на разтурените от комунистите партии – Български земеделски народен съюз, БРСПД, звенари, някогашни дейци на Вътрешна македонска революционна организация и СБНЛ и даже голям брой разочаровани членове на Българска комунистическа партия, най-вече трайчокостивисти.
3. Третият интервал, когато горянското придвижване придобива своя максимален обсег, е в годините 1950-1954 година Тогава в битката с изключение на дейци от вътрешността на страната се включват и доста на брой емигрантски чети, които или скачат с парашут на територията на България, или правят диверсантска активност и рейдове по границата.
Групата на Христо Несторов,
на чиято борба ще бъдат отдадени идващите редове, работи точно в третия и финален интервал на въоръжената и проведена антикомунистическа опозиция в България и има както забавен интервал на подготовка, по този начин и една същинска голгота, която извървява със своя военен път. Тя се образува през октомври 1952 година в Париж и се състои от Христо Несторов-Щако, Дончо Караиванов и Милю Иванов-Казака. С помощта на звенаря Янко Дишлиев(един от хората на Дамян Велчев във Франция) тримата са настанени в квартира на улица „ Колониал Фабиен “ № 24 като всеки от тях дава писмена автобиография, запълнен въпросник и две фотоси. В края на октомври същата година тримата са включени в курс по шестмесечно образование по радиотелеграфия, както и в школа, където усвояват методите на незаконната битка и диверсантско-разузнавателната активност. Христо Несторов има максимален опит от тримата, защото зад тила си има опита на незаконен анархист и отчаян партизанин.
През май 1953 година групата отлита за Гърция, откъдето би трябвало да се трансферира в България. Първият опит да стъпи на българска земя обаче е несполучлив, защото река Доспат в региона на град Драма е мощно придошла. След това те прекарват известно време в Гърция, което е уплътнено с десетдневен курс по парашутно дело. Вече с френски инструктори тяхното образование е продължено в Париж до септември 1953 година На 10 септември 1953 година тримата още веднъж са в Атина и през нощта на 22 против 23 септември скачат с парашут над местността „ Патеришка поляна “ в Габаревския Балкан. Добре въоръжени и екипирани те разполагат с 4 радиостанции и 1 ръчно динамо, 3 автомата, 1 автоматизирана пушка, 4 револвера, ръчни гранати, спални чували, компаси, карти, лекарства и храна. При десанта обаче единият от парашутите си къса въжетата и бива изгубен. Групата взема групово решение Милю Иванов да остане да търси изгубения парашут, а в това време Христо Несторов и Дончо Караиванов да се насочат към Павел баня за допустимо най-бързо да открият връзка с правилните им хора.
В Павел баня те се свързват с Иван Момчев, Иванка Иванова, Стойно Кавръков и Дончо Христов Караиванов(братовчед на горянина Дончо Караиванов). Отзив идва и от Габарево, където поддръжка оказва дългогодишният другар на Христо Несторов Тодор Полидов-Вопито. По това време Милю Иванов не съумява да откри парашута и се крие 20 дни в една плевня до момента в който успее да откри връзка с брат си Иван. Историята на самия парашут има злополучен темперамент – той е открит от горски служащи, които скриват оборудването в един дувар и си ушиват ризи от ефектния плат на парашута. Новите им облекла създали огромно усещане на другари и познати. За страдание обаче и на органите на Държавна сигурност…
Горянската група се събира още веднъж и към нея се причислява Емилия Караиванова, дамата на Дончо Караиванов, която напуща Павел баня под претекст, че отива при майка си в Радомир. Подпомогнати от ятаци те си вършат землянка в местността „ Кавак дере “, където след това и презимуват.
Истинската битка
би трябвало да стартира с настъпването на пролетта и раззеленяването на гората. По това време ятаците доставят, с изключение на храна и облекла, и информация за местоположение на милицията и разнообразни войскови елементи. В землянката създават проект за деяние като главната цел е да открият връзка с анархисти, звенари, земеделци, както и други настоящи горянски групи, и да основават Окръжна следствена служба – Общ съюз на съпротивата, който да противостои на болшевизма в България. На 13-14 ноември 1953 година групата се пробва да откри връзка с Париж, само че опитът пропада, защото динамото е изгубено с парашута. Мильо Иванов слиза до Павел баня с двама ятаци, където пробва още веднъж. В този момент обаче токът стопира. Електрозахранването е възобновено, само че Казакът се съмнява, че Държавна сигурност желае да засече радиовръзката и я приключва. След няколко дни се връща в землянката.
Зимата още не е достигнала края си(през цялата зима групата е поддържана от Стойно Кавръков и Тодор Полидов), когато из селата Турия, Габарево и Павел баня плъзват сътрудници на Държавна сигурност и полицаи. На 25 и 26 март 1954 година
целият регион е блокиран от армия и милиция
На 28 март 1954 година са задържани Дончо Христов Караиванов и Христо Карапетров, ятаци на групата, които са отведени в Стара Загора на разпит. Войската и милицията стартират да претърсват региона, отправяйки се към землянката. В интервенцията вземат участие Втори и Трети действен полк и две картечни роти, натоварени на общо 23 камиона. В небето на гората кръжат самолети. На локалното население е казано, че армейските елементи ще организират учения и ще има пукотевица. В акцията се включват и цивилни деятели на Българска комунистическа партия. Комунистите превъзхождат четиримата горяни безчет пъти.
Първа вижда придвижващите се към землянката бойци и полицаи Емилия Караиванова. Тя уведомява останалите и те напущат убежището си като вземат всичко най-необходимо и се спускат в близкото дере. Там обаче се натъкват на патрулни двойки и схващат, че са попаднали в обграждане.
Започва пердах
С помощта на пукотевица и гранати те си пробиват път през първия обръч на блокадата. Христо Несторов е тежко ранен. Той уговаря останалите да ги прикрие с огън при положение, че успее да оцелее, да се срещнат западно от Павел баня. Милю Иванов, който носи радиостанцията на тил, е тежко ранен от граната и изгубва схващане. Христо Несторов стреля до момента в който не свършва патроните и по-късно приключва стрелбата. Войниците и милицията вземат решение, че с края на стрелбата съпротивата е сломена и стартират да претърсват региона, с цел да приберат телата на убитите и ранените. Натъкват се обаче на полумъртвия Христо Несторов и щом го наобикалят той взривява две гранати, които е скрил по тялото си. Самоубива се и ранява 10 души. Милю Иванов е хванат и отведен в болница, с цел да бъде лекуван и по-късно съден. Дончо и Емилия Караиванови съумяват под прикритието на нощта да се измъкнат от обръча и да доближат до местността „ Гьоловете “, западно от Павел баня. След това пресичат река Тунджа в посока Александрово и се насочват на запад. Половин година по-късно съумяват да се доберат до Франция.
Разгромът на горянската група
е изложен в „ Доклад за колегиума по изводите от извършената от вътрешни войски на 25 и 26.III.1954 год. бойна интервенция по унищожаването на парашутно-диверсантска група южно от с. Павел-баня, Казанлъшко “, подписан от началника на Вътрешни войски генерал-майор Димитър Гилин. Докладът е отпечатан в 14 екземпляра с гриф „ Строго поверително “(виж ТУК целия отчет, б.р.). За гибелта на Христо Несторов в него се споделя:
„ По разпореждане на командира на оперативната група майор Стоянов използувайки запаса си от бойци от прочистващата група провежда гонене на бандитите в блокирания регион и с помощта на смелите бойни дейности на лейт. Ж.Я.П. и редови войник Ц.А. от Николаево съчетано с вярното потребление на разискни кучета бе премахнат главатаря на бандата. “
Докладът регистрира като недостатъци на тогавашната организация на армията неприятния честен дух, недисциплинираността на бойците и некомпетентността на командирите да обезпечат всичко нужно за провеждането на интервенцията и най-много нужната дисциплинираност.
След разгрома на групата
Държавна сигурност стартира чистка в района
като задържа осем души от Павел баня и Габарево. Те са съдени в София и с присъда № 88/11.09.1954 година са приети за отговорни за това, че са дали леговище на лица, които са минали на страната на враговете на народа, като са образували въоръжена група за да смъкват народнодемократичната власт: Иван Лалев Събчев на 38 години от Павел баня, Дончо Христов Караиванов на 38 години от Павел баня, Христо Иванов Караиванов на 42 години от Павел баня, Стойно Христов Кавръков на 39 години от Павел баня, Стойно Христов Кавръков на 39 години от Павел баня, Тодор Иванов Полидов на 44 години от Габарево, Иван Иванов Иванов на 34 години от Павел баня, Иванка Дончева Иванова на 51 години от Павел баня, Стана Тъмнева Христова-Караиванова на 59 години от Павел баня. Те са наказани на отнемане от независимост сред 5 и 15 години, конфискация на сред една четвърт до една втора от имущество и заплащането на 1022 лв. разходи по делото. Милю Иванов е наказан на 20 години отнемане от независимост и конфискация на цялото имущество. Присъдата на Милю Иванов е сменена с нова и по присъда № 1601/1955 година, доказана от Президиума на Народното събрание, той е наказан на гибел.
Казакът е разстрелян
Така приключва историята на тази горянска група, чието дело е обречено на дълги години давност. Горянското придвижване е една от първите проведени съпротиви на тоталитарната комунистическа власт в Източна Европа, което предшества и Унгарското въстание, и Пражката пролет. Историята на което занапред следва да се споделя и учи. С вярата, че този къс текст ще помогне това да се случи с времето.
Използвана литература:
1. Доклад за колегиума по изводите от извършената от Вътрешни войски на 25 и 26.03.1954 год. бойна интервенция по заличаване на парашутно-диверсантска група южно от с. Павел-баня, Казанлъшко, гриф „ Строго поверително “, от генерал-майор Димитър Гилин, отпечатано в 14 екземпляра
2. в. „ Памет “, брой. Единствен, Карлово, 24.03.2007 година, издание на анархистите в карловска община
3. в. „ Детонация “, бр. 19, 15-21.05.2009 година, „ Да стигнеш полета на духа “, Стойко Стойков
4. Приложение на бюлетин „ Трудова мисъл “, м. март 1994 година, гр. Казанлък: „ Христо Димитров Несторов. Кратка биография “ от Горяна Христова Несторова и „ Христо Димитров Несторов(Щако, Ицата). Такъв, какъвто го познавах: човек, брачен партньор и татко.(спомени) “ от Анна Константинова Несторова
5. „ Горяните анархисти в Павелбанския регион “, в. „ Про§Анти “, бр. 46, 18-24.11.2005 година, създател Пламен Стефанов
6. „ Още за горяните “, в. „ Про§Анти “, Люльо Растев
7. „ Акциите на именития Щако “, Стойко Стойков.
Димитър Стоянов, faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ