4000 празнуваха живота с Васко Василев
Не пропущам концерт на Васко Василев през последните три години. Адмирирам актьора, само че в пъти повече одобрявам индивида зад фрака и лъка на цигулката – рядко чиста душа, един Питър Пан в кожата на 47-годишен мъж, който сред мастър класовете, концертите на три континента и отговорностите си като най-младия концерт занаятчия на Кралската опера обожава да свири необут на пясъка и да прекара часове в безмълвие на някой бряг с въдица в ръка. Когато изпълни „ Арена Армеец “ се почувствах горда, само че концерта, който направи в НДК завчера, бе най-хубавият му досега. Разходката из Годишните времена на Вивалди и Пиацола за човек, скаран с класиката като мен, се оказа опияняващ гъдел за сетивата. Съдейки по тътена на аплаузите в залата и дзен изражението по лицата на още 4000 души – магията беше споделена. В композиция със пристрастеността на Васко тази музика
те прекарва през калейдоскоп от положения.
В един миг се чувстваш като дете, изгубено в гората по време на фамилен пикник и единствено кукувицата, която барабаниста Фъргъс „ включваше “ с една дребна свирчица, те връщаше на вярната пътека. В различен случай цигулката на Васко като че ли разказваше историята на дребната кибритопродавачка и всяка сурова нота караше публиката да усеща щипещия резултат на снега върху голата кожа на момиченцето. Зимата бе сезона, който безусловно бе развълнувал и Васко. „ Здравейте, София! Много се веселя, че вършим този концерт тук в интервала преди Рождество. Контрабасистът ни Томас е от 6 часа на летище „ Хийтроу “ и чак в този момент кацна. Получихме помощ от другар – всички познавате Еко! “, показа виртуозът, а залата приветства бурно Веселин Веселинов.
В идващия час и половина приказката на момчето-чудо от „ Люлин “ продължи да се разпростира с нюансите на Албинони, Шостакович, Гершуин и Пиацола, а бенда на сцената замязя на каст за реклама на Benetton. Васко събра тромпетист от Испания с извънреден бандеонист от Аржентина и китарист от Италия, в низ секцията му влязоха японка, французойка и англичанин, а в разгара на концерта мястото на Еко зае и злощастния странник Томас. Василев
бе освен звездата на спектакъла, само че и човекът-спойка в екипа
– за елементи от секундата пренасяше стойки за партитури, настройваше осветлението върху тях за сътрудниците си, стреляше с смешки на български и британски, вдигаше рицарски ръката на дългогодишния си креативен сътрудник Памела Никълсън (пиано) и посрещаше всеки посетител като безценен другар.
След концерта Васко отдели един час за среща с почитатели и разпределяне на подписи, а в бекстейджа получи прегръдка от Лили Иванова, с която го свързва дългогодишно другарство и почит. Поп легендата бе както специфичен посетител на концерта, по този начин и на вечерята, която Василев даде за музикантите си в столичен ресторант.
източник: Monitor
те прекарва през калейдоскоп от положения.
В един миг се чувстваш като дете, изгубено в гората по време на фамилен пикник и единствено кукувицата, която барабаниста Фъргъс „ включваше “ с една дребна свирчица, те връщаше на вярната пътека. В различен случай цигулката на Васко като че ли разказваше историята на дребната кибритопродавачка и всяка сурова нота караше публиката да усеща щипещия резултат на снега върху голата кожа на момиченцето. Зимата бе сезона, който безусловно бе развълнувал и Васко. „ Здравейте, София! Много се веселя, че вършим този концерт тук в интервала преди Рождество. Контрабасистът ни Томас е от 6 часа на летище „ Хийтроу “ и чак в този момент кацна. Получихме помощ от другар – всички познавате Еко! “, показа виртуозът, а залата приветства бурно Веселин Веселинов.
В идващия час и половина приказката на момчето-чудо от „ Люлин “ продължи да се разпростира с нюансите на Албинони, Шостакович, Гершуин и Пиацола, а бенда на сцената замязя на каст за реклама на Benetton. Васко събра тромпетист от Испания с извънреден бандеонист от Аржентина и китарист от Италия, в низ секцията му влязоха японка, французойка и англичанин, а в разгара на концерта мястото на Еко зае и злощастния странник Томас. Василев
бе освен звездата на спектакъла, само че и човекът-спойка в екипа
– за елементи от секундата пренасяше стойки за партитури, настройваше осветлението върху тях за сътрудниците си, стреляше с смешки на български и британски, вдигаше рицарски ръката на дългогодишния си креативен сътрудник Памела Никълсън (пиано) и посрещаше всеки посетител като безценен другар.
След концерта Васко отдели един час за среща с почитатели и разпределяне на подписи, а в бекстейджа получи прегръдка от Лили Иванова, с която го свързва дългогодишно другарство и почит. Поп легендата бе както специфичен посетител на концерта, по този начин и на вечерята, която Василев даде за музикантите си в столичен ресторант.
източник: Monitor
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ