Не повярвах на очите си още като видях. Беше позвънил

Не повярвах на очите си още като видях. Беше позвънил на вратата на къщата ми, беше влезнал и беше изискал чаша вода.

- Господин министър – рекох му, – вие ли сте!

Той изтощено кимна:

- Аз съм! Премиерът е наредил незабавно да отговаряме на всеки, който има забележки към държавното управление, към властта или персонално към него. Задължени сме да се намесваме персонално и персонално, тъй като към този момент не може да разчитаме на нисшия личен състав.

- Много е нисш, по този начин ли? – попитах.

- Да – вика министърът, – а ти си отговорен, тъй като доста приказваш!

- Сериозно ли? – запитвам го. – Едното говорене ни остана и за това ли към този момент ни държите сметка?

Министърът вика:

- За всичко държим сметка! Това ни е работата!

- Глупости на търкалета! – споделям му. – Работата ви, доколкото съм чел в книгите, е да управлявате страната и да се грижите за народа.

- Че има ли такива книги някъде? – пита министърът.

- Защо – крещя му, – вие по други книги ли управлявате страната?

- Ние – споделя министърът – не управляваме, а изпълняваме нарежданията на премиера. Друго няма.

- Тези нареждания не са ли ръководство, не е ли това машината на властта? – запитвам го.

- Нямам визия! – подвига плещи министърът. – Ние просто изпълняваме хрумванията на министър-председателя. А те са доста променливи. Или пък се повтарят до погнуса. За проект или стратегия на ръководството – аз не знам да има такова нещо, не съм чул и дума.

- Е, добре, по какъв начин работите въобще? – запитвам го.

- Основните неща се повтарят, те са известни. През януари си приказваме за огромното снегопочистване на страната. Как няма да оставим човек под снега, нито пък снежинка във въздуха. През февруари - пускаме в употреба газов хъб. Март – влизаме в еврозоната. Май – нов авто цех. Когато се наложи – през септември отново отваряме различен авто цех у нас. Октомври – цех за нови локомотиви и вагони, че в този момент ще стартираме да развиваме и релсовия път. През декември – отново пускаме същия газов хъб. И по този начин – безспир.

И продължава.

- Всичко това е щедро гарнирано с служител на реда във всяко село, денонощна борба с корупцията, електронно държавно управление, по-високи пенсии и заплати.

- Гледай – крещя му, – на всички към този момент им додея от празни приказки и остарели лафове, дори и на вас.

- Ето за това – вика министърът, – аз съм тука. Ти непрестанно се изказваш от името на народа и все против премиера. Да знаеш, че ние всичко знаем! Време е да спреш!

- Ама ти – крещя му – си пристигнал да ми затвориш устата, а не да ми даваш отговори! Такава ли е волята премиерска?

- Волята премиерска – споделя министърът, – е да не се чуват недоволства, плач и забележки към него!

- Нищо неприятно не съм споделил! – пазя се аз. – Даже и ти самият се жалиш от всичките нелепости на властта.

Той не ме чува.

- Говориш – вика, – че премиерът има един блян, който желае да реализира. Филията с мехлем! Тази филия го преследва още от детството му. Иска да докара всички до такава степен да дъвчат, с цел да видят какво му е било на него! И за народа да няма друго на трапезата му с изключение на филия с мехлем и захар!

- Не единствено това  – продължава министърът, – ти минаваш всевъзможни граници и приказваш, че за народа няма да има даже мехлем на филията, щото маста ще е ъгъл. Държавата към този момент е изтребила едрия и дребния добитък, няма кози, прасета, кокошки и патки, нищо не е останало. За народа ще има единствено една суха филийка! Казал си бил, че премиерът обича джипа си повече от народа!

- Стига, бе! – крещя му аз. – Народът, признавам го, обича премиера си, има вяра му и му е другар, а министър председателят май-май го послъгва.

Министърът подвигна изтощено плещи.

- Разбира се, че министър председателят ще лъже приятелите си, те другите в никакъв случай няма да му повярват. И по този начин е почтено.

Признавам – за това не бях помислил.