На тази дата: роден е Иван Хаджийски
“Не отстъпничество, а изменничество е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттова стрели на скептицизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи. ”
„ Коя опозиционна партия, откакто в пропагандите си е обещавала инспектиране благосъстоянията на членовете на ръководещата партия, след дохождането ѝ на власт е основала този рисков казус?
“Какво да кажем най-накрая за фамозната всеобща болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия малък притежател на морални и материални богатства, която е трансформирала съвсем всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина схващат правилото: комуто доста е обещано, доста самичък раздава? ”
„ Думите „ българин “ и „ българска работа “ у нас постоянно се използват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е това двукрако без перушина, което обитава сивите пространства от двете страни на Балкана и което поради парче самун е способно на всичко. Фанариотската доктрина за хондрокефаловщината на българина звучи като хвалебствие спрямо оня смрадлив букет от качества, които ние си приписваме с презрителния термин „ българин “. Българска работа (конгрес, културно празненство, съревнование, публично дружество и пр.), това е работа недомислена или недомислена, зле стартирана, без управление или нескопосно ръководена, която като че ли по обвързване свършва със скандал, с цел да послужи единствено за позорна регистрация на печалните си герои. “
„ Ние не можем да се похвалим с особена обществена дисциплинираност. Държавна движимост у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме изобщо към имуществата на юридическите персони (общини, дружества), чието безнаказано „ докопване “ е чисто и просто мъжество. Колко души гледат на страната единствено като на институт, посредством който индиректно се богатее, а не като на директен извор на замогване? “
На заглавната фотография Иван Хаджийски е вляво. Така е останал в спомените на хората, с които е разговарял - на колело и все на път.
„ Коя опозиционна партия, откакто в пропагандите си е обещавала инспектиране благосъстоянията на членовете на ръководещата партия, след дохождането ѝ на власт е основала този рисков казус?
“Какво да кажем най-накрая за фамозната всеобща болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия малък притежател на морални и материални богатства, която е трансформирала съвсем всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина схващат правилото: комуто доста е обещано, доста самичък раздава? ”
„ Думите „ българин “ и „ българска работа “ у нас постоянно се използват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е това двукрако без перушина, което обитава сивите пространства от двете страни на Балкана и което поради парче самун е способно на всичко. Фанариотската доктрина за хондрокефаловщината на българина звучи като хвалебствие спрямо оня смрадлив букет от качества, които ние си приписваме с презрителния термин „ българин “. Българска работа (конгрес, културно празненство, съревнование, публично дружество и пр.), това е работа недомислена или недомислена, зле стартирана, без управление или нескопосно ръководена, която като че ли по обвързване свършва със скандал, с цел да послужи единствено за позорна регистрация на печалните си герои. “
„ Ние не можем да се похвалим с особена обществена дисциплинираност. Държавна движимост у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме изобщо към имуществата на юридическите персони (общини, дружества), чието безнаказано „ докопване “ е чисто и просто мъжество. Колко души гледат на страната единствено като на институт, посредством който индиректно се богатее, а не като на директен извор на замогване? “
На заглавната фотография Иван Хаджийски е вляво. Така е останал в спомените на хората, с които е разговарял - на колело и все на път.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ