Оливие Бурдо: един любопитен французин в София
Не помня доста дълго книгите. Някой път запаметявам, че съм чела нещо от прочут създател, различен път ми остава самото заглавие. Рядко има и какво чак толкоз да се помни. Но ми попадат и текстове, които не престават да дават ток в главата ми, да задействат синапси, да разсънват страсти.Прочетох „ В очакване на Боджангълс “ (ИК „ Колибри “) в годината на излизането ѝ, 2017-а, и, да, тя продължава да искри. Тогава името на създателя ѝ, Оливие Бурдо, не ми говореше нищо, само че не щеш ли в този момент ми се отдаде опция да му задам няколко въпроса малко преди идването му в София като участник в журито на „ Синелибри “.Оливие Бурдо е роден през 1980 година в Нант. Започва да написа, откакто губи работата си в брокерска къща. Никое издателство не припознава гений в първия му разказ, написан за две години. Съвсем друга е ориста на втората му книга „ В очакване на Боджангълс “ – издават я незабавно след седемте ѝ родилни месеца, читателският триумф е голям, печели влиятелни награди. 
Жорж и Луиз са героите в този хубав и къс разказ. Луиз несъмнено е по-неистовата в фамилията, тя е тази, която упорства непрекъснато да пускат плочата с превъзходната ария „ Мистър Боджангълс “ в осъществяване на Нина Симон и да танцуват – с другари нощем или сами с Жорж когато и да е. Разказът е от името на сина им, който живее в общата фамилна полуда като във вълшебна приказка, само че истината е, че постоянно най-после през вратата влиза действителността, а нея и Луиз, и Жорж не могат да понесат. Г-н Бурдо, ще ви чакаме в София за „ Синелибри “. Тръгвате ли с проекти при пътешестване или разчитате градът, хората, страната да ви изненадат? Здравейте, доста благодаря за интереса ви към моята работа. Много се веселя, че скоро ще дойда в София. Когато пътувам, обичам да имам две-три хрумвания за музеи, заведения за хранене и монументи, само че за останалото избирам да се разхождам из града. Мога да ходя шест или седем часа по улиците. Малко подготовка и доста импровизация. Какво безусловно взимате с вас при пътешестване? Докато пиша този текст, си групирам багажа, с цел да прекарам няколко дни в Ибиса. Ще ми се да кажа, че взимам книга, само че вместо това си взимам „ Алка Зелцер “. Като цяло постоянно взимам разказ. Обичам да чета във влака. Впрочем – обичате ли пътя? Да, обичам да пътувам. След триумфа на романа ми „ В очакване на Боджангълс “ имах шанса да бъда поканен в 17 страни за срещи с читатели. България ще бъде 18-ата и нямам самообладание! А ние нямаме самообладание да забележим кино лентата по вашата книга „ В очакване на Боджангълс “. Разкажете за основаването му. Надявам се филмът да ви хареса. Доста се разглезих около този сюжет, защото общо 55-има режисьори демонстрираха интерес към него. Срещнах се със 17 от тях, с цел да ги изслушам и да се срещна с плановете им. Не ми беше прелестно да откажа на другите, само че бях разчувствуван от плана на Режи Роансар. Не участвах в писането на сюжета, само че Режи Роансар беше по този начин общителен и деликатен да ме държи в течение на всеки стадий от работата по кино лентата. Беше завладяващо да проследявам развиването му. А за самата книга – благодаря ви за нея, в действителност. Прочетох я с голямо наслаждение, когато излезе на български, и я предложих на приятелите си с чиста съвест. Как стигнахте до този сюжет? Радвам се, че книгата ви харесва и че я препоръчвате. Невероятно е, тъй като, когато седнах да работя, нямах визия какво желая да напиша. Разполагах единствено с изискана атмосфера и едно музикално парче: Mister Bojangles на Нина Симон, което по това време слушах непрекъснато. Започнах да разказвам живота на това семейство, жилището им, странните им традиции и се увлякох. Много ми хареса изказванието в книгата, че „ лъжата е по-добра от истината, единствено истината и цялата истина “. И аз мисля, че лъжата, или да кажем – спестяването на истината, е част от положителното образование – много позагубило се в обществените мрежи, и един от методите да преглътнем по-лесно живота. Вие постоянно ли спестявате истината? Напълно съм склонен, в случай че всеки споделяше истината от самото начало, щеше да е някаква кланица. Според мен съществуват няколко типа неистини. Изисканата неистина, която се състои в това да вземем за пример да направиш комплимент на някого, който не го заслужава, само че комплиментът ще направи деня му по-лек и прелестен. Това в никакъв случай не би трябвало да се икономисва. Съществуват и неистини за улеснение, с помощта на които няма потребност да разтягаш дълги пояснения. Те икономисват доста време и проблеми. А има и неистини, чиято цел е да получим нещо от някого, което другояче не бихме получили. Те са най-спорни. Както всички останали, и аз от време на време неистина. Често прибягвам към изискани неистини и такива за улеснение. Имате нов разказ, „ Флорида “ и, почтено казано, нямам самообладание да го прочета. Отзивите във френската преса са чудесни. Разкажете повече за него. Елизабет е на 7 години, когато майка ѝ я води на конкурс за минимис в Маями за рождения ѝ ден. Тя печели състезанието и майка ѝ я записва на всички вероятни състезания във Флорида. За страдание, Елизабет в никакъв случай повече не печели. Първата победа е единствено началото на поредност от провали. Младото момиче ще стартира да ненавижда първо тялото си, а по-късно и родителите си и ще има единствено една концепция: да си отмъсти. Французите сякаш се усещат спокойни в телата си. Може ли да се приказва за фетиш към тялото във Франция, сравнявайки ситуацията с Америка, където в действителност втренчването в телесното дава безумни резултати? Нямам срещу култа към тялото, стига да се практикува от възрастни. Аз съм за безспорна независимост. Но минимис е дете и това трансформира всичко. В новия ви разказ също става дума за света на възрастните през очите на дете. Защо избирате този метод на описване? Не зная. Този метод е натурален, когато мисля за тази тематика. С втория ми разказ Pactum Salis беше друго. Там пишеше бдителен повествовател. И с цел да се върнем към мотива за идването ви в София, фестивала „ Синелибри “ – с какво може да ви развълнува, да ви впечатли един филм? Чувствителен съм като малко момче. Бях запленен от магията на „ Великата хубост “. Деликатната и екстравагантна грациозност на творчеството на Паоло Сорентино ме трогва във всеки негов филм. Ингмар Бергман още през 1965 година написа, че изкуствата, в това число литературата и киното, се сношават между тях, получават се разновидности, които все по-малко вълнуват все по-разсеяната аудитория. Ще се съгласите ли с него? Къде виждате смисъла на творчеството? Лично вие за какво продължавате? Очевидно е, че публиката се разсейва все по-лесно. Отвъд това нямам подготвена доктрина в тази посока. Ако не преставам да пиша, то е просто тъй като не мога да върша друго! На 19 октомври Оливие Бурдо ще показа новия си разказ " Флорида " (вече преведен на български) във Френския институт в София - от 18 часа. Уникална опция за взимане на подписи! Официалната премиера в границите на " Синелибри " на кино лентата " В очакване на Боджангълс " в наличието на създателя ще бъде на 20 октомври от 19 ч. в кино " Люмиер ". Филмът има прожекции и на 14 октомври - в Арена The Mall, на 22 октомври в кино " Одеон ", на 24 октомври в Културен център G8, на 25 октомври в кино " Влайкова ", на 26 октомври в Cine Grand Park Center, на 28 октомври във Френския институт в София.
Жорж и Луиз са героите в този хубав и къс разказ. Луиз несъмнено е по-неистовата в фамилията, тя е тази, която упорства непрекъснато да пускат плочата с превъзходната ария „ Мистър Боджангълс “ в осъществяване на Нина Симон и да танцуват – с другари нощем или сами с Жорж когато и да е. Разказът е от името на сина им, който живее в общата фамилна полуда като във вълшебна приказка, само че истината е, че постоянно най-после през вратата влиза действителността, а нея и Луиз, и Жорж не могат да понесат. Г-н Бурдо, ще ви чакаме в София за „ Синелибри “. Тръгвате ли с проекти при пътешестване или разчитате градът, хората, страната да ви изненадат? Здравейте, доста благодаря за интереса ви към моята работа. Много се веселя, че скоро ще дойда в София. Когато пътувам, обичам да имам две-три хрумвания за музеи, заведения за хранене и монументи, само че за останалото избирам да се разхождам из града. Мога да ходя шест или седем часа по улиците. Малко подготовка и доста импровизация. Какво безусловно взимате с вас при пътешестване? Докато пиша този текст, си групирам багажа, с цел да прекарам няколко дни в Ибиса. Ще ми се да кажа, че взимам книга, само че вместо това си взимам „ Алка Зелцер “. Като цяло постоянно взимам разказ. Обичам да чета във влака. Впрочем – обичате ли пътя? Да, обичам да пътувам. След триумфа на романа ми „ В очакване на Боджангълс “ имах шанса да бъда поканен в 17 страни за срещи с читатели. България ще бъде 18-ата и нямам самообладание! А ние нямаме самообладание да забележим кино лентата по вашата книга „ В очакване на Боджангълс “. Разкажете за основаването му. Надявам се филмът да ви хареса. Доста се разглезих около този сюжет, защото общо 55-има режисьори демонстрираха интерес към него. Срещнах се със 17 от тях, с цел да ги изслушам и да се срещна с плановете им. Не ми беше прелестно да откажа на другите, само че бях разчувствуван от плана на Режи Роансар. Не участвах в писането на сюжета, само че Режи Роансар беше по този начин общителен и деликатен да ме държи в течение на всеки стадий от работата по кино лентата. Беше завладяващо да проследявам развиването му. А за самата книга – благодаря ви за нея, в действителност. Прочетох я с голямо наслаждение, когато излезе на български, и я предложих на приятелите си с чиста съвест. Как стигнахте до този сюжет? Радвам се, че книгата ви харесва и че я препоръчвате. Невероятно е, тъй като, когато седнах да работя, нямах визия какво желая да напиша. Разполагах единствено с изискана атмосфера и едно музикално парче: Mister Bojangles на Нина Симон, което по това време слушах непрекъснато. Започнах да разказвам живота на това семейство, жилището им, странните им традиции и се увлякох. Много ми хареса изказванието в книгата, че „ лъжата е по-добра от истината, единствено истината и цялата истина “. И аз мисля, че лъжата, или да кажем – спестяването на истината, е част от положителното образование – много позагубило се в обществените мрежи, и един от методите да преглътнем по-лесно живота. Вие постоянно ли спестявате истината? Напълно съм склонен, в случай че всеки споделяше истината от самото начало, щеше да е някаква кланица. Според мен съществуват няколко типа неистини. Изисканата неистина, която се състои в това да вземем за пример да направиш комплимент на някого, който не го заслужава, само че комплиментът ще направи деня му по-лек и прелестен. Това в никакъв случай не би трябвало да се икономисва. Съществуват и неистини за улеснение, с помощта на които няма потребност да разтягаш дълги пояснения. Те икономисват доста време и проблеми. А има и неистини, чиято цел е да получим нещо от някого, което другояче не бихме получили. Те са най-спорни. Както всички останали, и аз от време на време неистина. Често прибягвам към изискани неистини и такива за улеснение. Имате нов разказ, „ Флорида “ и, почтено казано, нямам самообладание да го прочета. Отзивите във френската преса са чудесни. Разкажете повече за него. Елизабет е на 7 години, когато майка ѝ я води на конкурс за минимис в Маями за рождения ѝ ден. Тя печели състезанието и майка ѝ я записва на всички вероятни състезания във Флорида. За страдание, Елизабет в никакъв случай повече не печели. Първата победа е единствено началото на поредност от провали. Младото момиче ще стартира да ненавижда първо тялото си, а по-късно и родителите си и ще има единствено една концепция: да си отмъсти. Французите сякаш се усещат спокойни в телата си. Може ли да се приказва за фетиш към тялото във Франция, сравнявайки ситуацията с Америка, където в действителност втренчването в телесното дава безумни резултати? Нямам срещу култа към тялото, стига да се практикува от възрастни. Аз съм за безспорна независимост. Но минимис е дете и това трансформира всичко. В новия ви разказ също става дума за света на възрастните през очите на дете. Защо избирате този метод на описване? Не зная. Този метод е натурален, когато мисля за тази тематика. С втория ми разказ Pactum Salis беше друго. Там пишеше бдителен повествовател. И с цел да се върнем към мотива за идването ви в София, фестивала „ Синелибри “ – с какво може да ви развълнува, да ви впечатли един филм? Чувствителен съм като малко момче. Бях запленен от магията на „ Великата хубост “. Деликатната и екстравагантна грациозност на творчеството на Паоло Сорентино ме трогва във всеки негов филм. Ингмар Бергман още през 1965 година написа, че изкуствата, в това число литературата и киното, се сношават между тях, получават се разновидности, които все по-малко вълнуват все по-разсеяната аудитория. Ще се съгласите ли с него? Къде виждате смисъла на творчеството? Лично вие за какво продължавате? Очевидно е, че публиката се разсейва все по-лесно. Отвъд това нямам подготвена доктрина в тази посока. Ако не преставам да пиша, то е просто тъй като не мога да върша друго! На 19 октомври Оливие Бурдо ще показа новия си разказ " Флорида " (вече преведен на български) във Френския институт в София - от 18 часа. Уникална опция за взимане на подписи! Официалната премиера в границите на " Синелибри " на кино лентата " В очакване на Боджангълс " в наличието на създателя ще бъде на 20 октомври от 19 ч. в кино " Люмиер ". Филмът има прожекции и на 14 октомври - в Арена The Mall, на 22 октомври в кино " Одеон ", на 24 октомври в Културен център G8, на 25 октомври в кино " Влайкова ", на 26 октомври в Cine Grand Park Center, на 28 октомври във Френския институт в София. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ