Горан Благоев: В Скопие Кирил Петков тиражира небивалиците на Радев
„ Не отиваш на крайници, другояче заклинанието, че българо-македонските връзки ще зависят единствено от нас, а не от Великите сили, звучи като опрощение “, счита той
От профила във Facebook на Горан Благоев, „ Републиканци за България “
Да отидеш като български министър председател в града, където са костите на Гоце Делчев (подло предадени от българските комунисти на югославските им колеги) и да не отделиш единствено половин час да се поклониш пред саркофага, който съхранява тленните му остатъци, значи, че потвърждаваш това, което безродниците край Вардара са издигнали в сан на национална идеология – „ Гоце не е българин “.
Ден по-рано пред Българска народна банка в София се изви опашка от жители с цел да си купят юбилейната сребърна монета във връзка 150-та годишнина от рождението на бележития бунтовник. Ден по-късно българският министър председател Кирил Петков си спести саркофага на Гоце в македонската столица. И това става тъкмо пет дни преди да се навърши кръглата годишнина от раждането на Гоце Делчев – в българско семейство от Кукуш и предстоящ български бунтовник. Петков можеше даже да занесе като алегоричен подарък образец от юбилейната монета и на македонския си сътрудник Димитър Ковачевски. Ама за кое по-напред да мисли индивидът – за двустранният бизнес ли, за районната политика ли? Очевидно не мислят и съветниците му. Иначе, в случай че бяха в час, щяха да му кажат какъв брой е знаково да включи в програмата си и едно отблъскване до двора на скопската черква „ Св. Спас “, където е саркофагът с част от тленните остатъци на Гоце Делчев (останалите, съгласно някои източници още лежат нейде край руините на българското село Баница в Северна Гърция). Вероятно с цел да не се нервират домакините е решено двамата министър председатели да поднесат цветя пред скопския монумент на Кирил и Методий. За тях като че ли има повече консенсус?! Но по този начин историчарите край Вардара имат още един аргумент в упорството си, че Гоце е „ македонец “.
Всъщност има ли нещо ненадейно. Петков и Ковачевски обявиха, че в двустранните ни връзки историята остава на назад във времето. Ще се търси това, което ни сплотява, а не ни разделя. Нима Гоце не ни сплотява, в случай че независимо четем общата си история? Което значи, че това, което ни сплотява няма да принадлежи на предишното. Изглежда съвременно, само че в действителност огромният губещ е България. Губим и с настояването българите да бъдат вписани в македонската конституция като обособена, държавнотворна националност.
В Скопие Петков може и да си е мислил, че отстоява българската идея, само че в действителност тиражира небивалиците, които от две години приказва Румен Радев и които бяха завършени като позиция на последния Консултативен съвет по национална сигурност. Двамата дали смислят, че като упорстват българите да бъдат вписани в македонската конституция като националност, обособена от македонската, това значи да се удостовери истинността на коминтерновската теза – македонците и българите са две обособени народности, нямат нищо общо, даже обща история. Или тъкмо това е задачата? Само че по този начин необятно се отварят и вратите за реципрочни искания на Скопие: ние на вас българска общественост в Македония, вие на нас – македонско малцинство в Пиринско. Нали и президентът Пендаровски тези дни разгласи, че ще се среща с представители на това пиринско малцинство. Апропо за срещата на Петков с Пендаровски не се приказва нищо. Защо ли? Не стана ясно дали се е състояла и срещата на българския министър председател с представители на „ българската общественост “ в „ Северна Македония “. Тя също фигурираше в авансово огласената стратегия...
Едно е да се съблюдават самостоятелните права на всеки македонски жител с българско съзнание – което изисква външният ни министър, друго е да обличаме тези права в групови, като настояваме за българска общественост в страна, чийто модерни жители 90 % са потомци на македонски българи. За българска общественост в „ Северна Македония “, както папагалстват и българските медии, не трябва да се приказва, тъй като общественост значи плътно население с исторически генезис, друго по език от болшинството в дадената страна. Затова български общности има в Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова, Унгария, Словакия. Но в Македония българска общественост не може да има, тъй като историята ни споделя, че там всички са българи – даже и тези, които не се усещат такива. Така че да браним самостоятелните права на македонските жители, които се усещат българи (случаят Спаска Митровска е индикативен в това отношение); да задълбочаваме културния продан, да може в Македония да се продават свободно български книги и да се излъчват български малките екрани, пък тогава дано да летим и със аероплан за 25 минути от София до Скопие, като не можем още да си построим жп-линията под Деве хълм.
Да бъркаш корулация с корелация, или Инстанбул с Истанбул е простимо. Простимо е и харвардското ти обучение да не допуска детайлно познаване на родната ти история, веднага като си избрал да се посветиш на различен тип познание. Но, за Бога! Нито Гоце Делчев, нито българската история в Македония от Възраждането, та до 1944 година, може да бъдат избрани като „ детайлно историческо знание “. Те са част от знанието, което се дава още в учебно заведение на всяко българско дете. Каквото, между другото, е бил и господин Петков. В Седмо учебно заведение в София, където съгласно формалната му биография е учил до 7 клас, преди да отиде в Канада, българска история се преподаваше качествено. Казвам го от персонален опит, тъй като там изкарах наложителния си педагогичен стаж като студент в пети курс през 1993 година (имаше влиятелен базов преподавател и стимулирани ученици). По това време 12-13 годишният Кирчо ще би трябвало да е бил измежду тях. Може тогава да е знаел кой е Гоце Делчев и че македонските българи не са малцинствена общественост, а главно население в Повардарието и Беломорието. Ама пътят до Канада е дълъг, не помни се... И като в този момент няма съветници, които да му опреснят знанията от учебно заведение или да попълнят главните му дефицити по родна история – сътворява гафове. И то в страна, която оспорва същата тази история – общата ни история, отхвърля общата ни памет и непрестанно визира националното ни достолепие. В такава страна, изключително когато чака помощ от теб, изискваш и се държиш като общественик с достолепие и чест. Не отиваш на крайници, а каниш, в случай че имат потребност – да дойдат при теб. Иначе заклинанието, че българо-македонските връзки към този момент ще зависят единствено от нас, а не от Великите сили, звучи като опрощение – пред същите тези Велики сили, поради хатъра на които си подготвен да поставиш на назад във времето личната си история и памет.
От профила във Facebook на Горан Благоев, „ Републиканци за България “
Да отидеш като български министър председател в града, където са костите на Гоце Делчев (подло предадени от българските комунисти на югославските им колеги) и да не отделиш единствено половин час да се поклониш пред саркофага, който съхранява тленните му остатъци, значи, че потвърждаваш това, което безродниците край Вардара са издигнали в сан на национална идеология – „ Гоце не е българин “.
Ден по-рано пред Българска народна банка в София се изви опашка от жители с цел да си купят юбилейната сребърна монета във връзка 150-та годишнина от рождението на бележития бунтовник. Ден по-късно българският министър председател Кирил Петков си спести саркофага на Гоце в македонската столица. И това става тъкмо пет дни преди да се навърши кръглата годишнина от раждането на Гоце Делчев – в българско семейство от Кукуш и предстоящ български бунтовник. Петков можеше даже да занесе като алегоричен подарък образец от юбилейната монета и на македонския си сътрудник Димитър Ковачевски. Ама за кое по-напред да мисли индивидът – за двустранният бизнес ли, за районната политика ли? Очевидно не мислят и съветниците му. Иначе, в случай че бяха в час, щяха да му кажат какъв брой е знаково да включи в програмата си и едно отблъскване до двора на скопската черква „ Св. Спас “, където е саркофагът с част от тленните остатъци на Гоце Делчев (останалите, съгласно някои източници още лежат нейде край руините на българското село Баница в Северна Гърция). Вероятно с цел да не се нервират домакините е решено двамата министър председатели да поднесат цветя пред скопския монумент на Кирил и Методий. За тях като че ли има повече консенсус?! Но по този начин историчарите край Вардара имат още един аргумент в упорството си, че Гоце е „ македонец “.
Всъщност има ли нещо ненадейно. Петков и Ковачевски обявиха, че в двустранните ни връзки историята остава на назад във времето. Ще се търси това, което ни сплотява, а не ни разделя. Нима Гоце не ни сплотява, в случай че независимо четем общата си история? Което значи, че това, което ни сплотява няма да принадлежи на предишното. Изглежда съвременно, само че в действителност огромният губещ е България. Губим и с настояването българите да бъдат вписани в македонската конституция като обособена, държавнотворна националност.
В Скопие Петков може и да си е мислил, че отстоява българската идея, само че в действителност тиражира небивалиците, които от две години приказва Румен Радев и които бяха завършени като позиция на последния Консултативен съвет по национална сигурност. Двамата дали смислят, че като упорстват българите да бъдат вписани в македонската конституция като националност, обособена от македонската, това значи да се удостовери истинността на коминтерновската теза – македонците и българите са две обособени народности, нямат нищо общо, даже обща история. Или тъкмо това е задачата? Само че по този начин необятно се отварят и вратите за реципрочни искания на Скопие: ние на вас българска общественост в Македония, вие на нас – македонско малцинство в Пиринско. Нали и президентът Пендаровски тези дни разгласи, че ще се среща с представители на това пиринско малцинство. Апропо за срещата на Петков с Пендаровски не се приказва нищо. Защо ли? Не стана ясно дали се е състояла и срещата на българския министър председател с представители на „ българската общественост “ в „ Северна Македония “. Тя също фигурираше в авансово огласената стратегия...
Едно е да се съблюдават самостоятелните права на всеки македонски жител с българско съзнание – което изисква външният ни министър, друго е да обличаме тези права в групови, като настояваме за българска общественост в страна, чийто модерни жители 90 % са потомци на македонски българи. За българска общественост в „ Северна Македония “, както папагалстват и българските медии, не трябва да се приказва, тъй като общественост значи плътно население с исторически генезис, друго по език от болшинството в дадената страна. Затова български общности има в Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова, Унгария, Словакия. Но в Македония българска общественост не може да има, тъй като историята ни споделя, че там всички са българи – даже и тези, които не се усещат такива. Така че да браним самостоятелните права на македонските жители, които се усещат българи (случаят Спаска Митровска е индикативен в това отношение); да задълбочаваме културния продан, да може в Македония да се продават свободно български книги и да се излъчват български малките екрани, пък тогава дано да летим и със аероплан за 25 минути от София до Скопие, като не можем още да си построим жп-линията под Деве хълм.
Да бъркаш корулация с корелация, или Инстанбул с Истанбул е простимо. Простимо е и харвардското ти обучение да не допуска детайлно познаване на родната ти история, веднага като си избрал да се посветиш на различен тип познание. Но, за Бога! Нито Гоце Делчев, нито българската история в Македония от Възраждането, та до 1944 година, може да бъдат избрани като „ детайлно историческо знание “. Те са част от знанието, което се дава още в учебно заведение на всяко българско дете. Каквото, между другото, е бил и господин Петков. В Седмо учебно заведение в София, където съгласно формалната му биография е учил до 7 клас, преди да отиде в Канада, българска история се преподаваше качествено. Казвам го от персонален опит, тъй като там изкарах наложителния си педагогичен стаж като студент в пети курс през 1993 година (имаше влиятелен базов преподавател и стимулирани ученици). По това време 12-13 годишният Кирчо ще би трябвало да е бил измежду тях. Може тогава да е знаел кой е Гоце Делчев и че македонските българи не са малцинствена общественост, а главно население в Повардарието и Беломорието. Ама пътят до Канада е дълъг, не помни се... И като в този момент няма съветници, които да му опреснят знанията от учебно заведение или да попълнят главните му дефицити по родна история – сътворява гафове. И то в страна, която оспорва същата тази история – общата ни история, отхвърля общата ни памет и непрестанно визира националното ни достолепие. В такава страна, изключително когато чака помощ от теб, изискваш и се държиш като общественик с достолепие и чест. Не отиваш на крайници, а каниш, в случай че имат потребност – да дойдат при теб. Иначе заклинанието, че българо-македонските връзки към този момент ще зависят единствено от нас, а не от Великите сили, звучи като опрощение – пред същите тези Велики сили, поради хатъра на които си подготвен да поставиш на назад във времето личната си история и памет.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ