Джетовете: история с песимистичен край
Не чаках тази история да приключи тъкмо по този начин. Поради явно безпочвения ми оптимизъм, че нещата не са чак толкоз зле. Или заради несвойствената за възрастта ми доверчивост, че хората имат задоволително разсъдък, с цел да живеят дружно, а институциите – механизми, с които да ръководят това общо живеене.
Ето по какъв начин стартира: в крайбрежна линия на Черноморието в неохраняема, само че незабранена зона се къпят хора. Точно там към брега се доближава джет, тъй като ръководещият го е видял прочут на брега. Не съм подобен човек, който се впуска офлайн в словесни борби с непознати, само че този път не се сдържах и споделих на джетиста да се връща назад в морето, не е разрешено да идва толкоз покрай брега и то измежду плуващите хора. " Много си ми е добре тук! " – сподели той. Което е правилно, правилно е – добре му беше. Но е рисково за останалите. " Не ми пука " – сподели той. " Ще се оплача " – съвсем проплаках аз.
" Ма оплаквай се на който си искаш, никой нищо не може да ми направи! " –
сподели непознатият юноша, пронизвайки ме с стоманен взор, след това се изправи като владетелят на морето Посейдон, изду татуираните си мускули и избръмча нанякъде. Жалка картинка представлявах в този миг: яростно малко кученце, което се перчи и джафка във въздуха, без да знае към кого тъкмо да насочи възмущението си.
" Права сте, доста са досадни тия с джетовете, шумът им не се трае, идват наоколо, но на кого ще се оплачете? Кой въобще ще ви обърне внимание? " – сподели една жена до мен, повече на себе си, в сравнение с с готовност да влиза в диалог. " Заради такива като вас е по този начин, тъй като всички си траем и никой не се оплаква! " – обърнах се в този момент към нея. " Хубава работа, в този момент пък аз съм ви отговорна " – изненада се дамата. Обърнах й тил с твърдото решение да сложа ред в този комплициран свят. Ако не в света, то най-малко по брега, където джетовете са по-нагли даже и от комарите.
И по този начин, първо се обадих в общината, където се развиваше действието. От пресцентъра ми споделиха, че общината нищо не може да направи, контролът на джетовете не е в техните пълномощия. Да, знаят, че частните джетове тормозят хората, само че да се обадя в Морската администрация.
Обадих се в Морската администрация, където общителен чиновник доста учтиво ми заяви, че нищо не може да направи, тъй като наредбите са такива, че частните джетове няма по какъв начин да бъдат следени. Хронологията била следната: преди години българи отишли да карат джетове в Гърция, само че гръцките управляващи ги върнали, отсекли, че не може без документи. След което в България въвели регистрация, само че нищо повече. В момента за всички останали водни съдове се желал документ за правоуправление, минавали през годишни прегледи и подлежали на надзор, включително и записаните за стопанска активност джетове, единствено частните – не. При охраняеми плажове имат право да идват до 200 метра от брега, при неохраняеми до 300, и да не влизат в морето по-навътре от 1 км от брега. Толкова. Да, в Морската администрация знаели, че частните джетове доста постоянно нарушавали това разстояние, знаели и кои са нарушителите, прекомерно постоянно те
влизали в морето след приложимост на алкохол и даже дрогирани, само че по какъв начин да ги заловен и санкционират?
" Аз съм самичък тук в региона, по какъв начин да ги пъдя? – попита служителят. – Ние подлагаме на доста непоколебим надзор дребните лодки, а джетовете, които са с мощ 300 коня – не. " Единствените, които можели да ги управляват, били от Граничната полиция, само че те пък са с катери и нямало по какъв начин да идват толкоз покрай брега. Пък и те нямали задоволително личен състав.
Ако джет удари човек в неохраняема зона, кой ще е отговорен? " Предполагам, че индивидът, че не се е пазил " – дава отговор служителят от Морската администрация.
Какво би трябвало да се направи, че джетовете да спрат да тормозят плажуващите и с шума, и с близостта си? " Една разпоредба би трябвало единствено – изяснява ми служителят – с която да се дадат правила, както е в Гърция. Но това се взема решение в София, ние по морето единствено изпълняваме. " Явно би трябвало да пострада някой, че тогава да изготвят наредбата, споделям.
" Явно би трябвало да убият някого, че да има надзор над джетовете " – е споделил през август 2009 година бащата на 10-годишния Станислав от Сливен, който е ударен от джет на плажа на Златни пясъци. Случаят е разказан от всички медии.
10 години по-късно Станислав е към този момент 20-годишен мъж. Лекарите, които са го преглеждали, може и да са пенсионери. Журналистите, които са описали нещастието, може към този момент и да са напуснали специалността.
Но казусът с контрола на джетовете стои. Неразрешен, както и 10 години по-рано.
Всяка година през лятото се загатва от медиите. И нищо.
" Вижте – споделя ми служителят от Морската администрация – недоволства има доста. Хората се нервират, само че белким някой чува елементарните хора? Един нов джет коства сред 10 и 20 000 $. Тия, дето ги карат, преднамерено идват толкоз близко, перчат се. Чия дума е по-тежка – на този, който си го е купил или на бедняка от хавлията на плажа? Разбирате ме, нали "
Разбирам. Ще кажете – какво пък толкоз с тия джетове, ей на, сезонът свършва. Огледайте се. Нима не виждате целогодишно други такива белобради проблеми, за които всяка институция споделя " Нищо не може да се направи ", а в края на веригата се появяват едни Посейдоновци, по-нагли от комари, и ти се хилят: " Никой нищо не може да ми направи! "
И са прави! И тези, които считат, че нищо не може да се направи и че е по-добре да не си хабим напъните с готовност да сложим ред, в случай че не в света, то най-малко на нашата улица, също са прави. Кученцето си подви опашката и към този момент не джафка във въздуха.
Сигурна съм, че няма да харесате този скептичен край. Като доста знаете, кажете какво да създадем. Разбирате ме, нали?
Ето по какъв начин стартира: в крайбрежна линия на Черноморието в неохраняема, само че незабранена зона се къпят хора. Точно там към брега се доближава джет, тъй като ръководещият го е видял прочут на брега. Не съм подобен човек, който се впуска офлайн в словесни борби с непознати, само че този път не се сдържах и споделих на джетиста да се връща назад в морето, не е разрешено да идва толкоз покрай брега и то измежду плуващите хора. " Много си ми е добре тук! " – сподели той. Което е правилно, правилно е – добре му беше. Но е рисково за останалите. " Не ми пука " – сподели той. " Ще се оплача " – съвсем проплаках аз.
" Ма оплаквай се на който си искаш, никой нищо не може да ми направи! " –
сподели непознатият юноша, пронизвайки ме с стоманен взор, след това се изправи като владетелят на морето Посейдон, изду татуираните си мускули и избръмча нанякъде. Жалка картинка представлявах в този миг: яростно малко кученце, което се перчи и джафка във въздуха, без да знае към кого тъкмо да насочи възмущението си.
" Права сте, доста са досадни тия с джетовете, шумът им не се трае, идват наоколо, но на кого ще се оплачете? Кой въобще ще ви обърне внимание? " – сподели една жена до мен, повече на себе си, в сравнение с с готовност да влиза в диалог. " Заради такива като вас е по този начин, тъй като всички си траем и никой не се оплаква! " – обърнах се в този момент към нея. " Хубава работа, в този момент пък аз съм ви отговорна " – изненада се дамата. Обърнах й тил с твърдото решение да сложа ред в този комплициран свят. Ако не в света, то най-малко по брега, където джетовете са по-нагли даже и от комарите.
И по този начин, първо се обадих в общината, където се развиваше действието. От пресцентъра ми споделиха, че общината нищо не може да направи, контролът на джетовете не е в техните пълномощия. Да, знаят, че частните джетове тормозят хората, само че да се обадя в Морската администрация.
Обадих се в Морската администрация, където общителен чиновник доста учтиво ми заяви, че нищо не може да направи, тъй като наредбите са такива, че частните джетове няма по какъв начин да бъдат следени. Хронологията била следната: преди години българи отишли да карат джетове в Гърция, само че гръцките управляващи ги върнали, отсекли, че не може без документи. След което в България въвели регистрация, само че нищо повече. В момента за всички останали водни съдове се желал документ за правоуправление, минавали през годишни прегледи и подлежали на надзор, включително и записаните за стопанска активност джетове, единствено частните – не. При охраняеми плажове имат право да идват до 200 метра от брега, при неохраняеми до 300, и да не влизат в морето по-навътре от 1 км от брега. Толкова. Да, в Морската администрация знаели, че частните джетове доста постоянно нарушавали това разстояние, знаели и кои са нарушителите, прекомерно постоянно те
влизали в морето след приложимост на алкохол и даже дрогирани, само че по какъв начин да ги заловен и санкционират?
" Аз съм самичък тук в региона, по какъв начин да ги пъдя? – попита служителят. – Ние подлагаме на доста непоколебим надзор дребните лодки, а джетовете, които са с мощ 300 коня – не. " Единствените, които можели да ги управляват, били от Граничната полиция, само че те пък са с катери и нямало по какъв начин да идват толкоз покрай брега. Пък и те нямали задоволително личен състав.
Ако джет удари човек в неохраняема зона, кой ще е отговорен? " Предполагам, че индивидът, че не се е пазил " – дава отговор служителят от Морската администрация.
Какво би трябвало да се направи, че джетовете да спрат да тормозят плажуващите и с шума, и с близостта си? " Една разпоредба би трябвало единствено – изяснява ми служителят – с която да се дадат правила, както е в Гърция. Но това се взема решение в София, ние по морето единствено изпълняваме. " Явно би трябвало да пострада някой, че тогава да изготвят наредбата, споделям.
" Явно би трябвало да убият някого, че да има надзор над джетовете " – е споделил през август 2009 година бащата на 10-годишния Станислав от Сливен, който е ударен от джет на плажа на Златни пясъци. Случаят е разказан от всички медии.
10 години по-късно Станислав е към този момент 20-годишен мъж. Лекарите, които са го преглеждали, може и да са пенсионери. Журналистите, които са описали нещастието, може към този момент и да са напуснали специалността.
Но казусът с контрола на джетовете стои. Неразрешен, както и 10 години по-рано.
Всяка година през лятото се загатва от медиите. И нищо.
" Вижте – споделя ми служителят от Морската администрация – недоволства има доста. Хората се нервират, само че белким някой чува елементарните хора? Един нов джет коства сред 10 и 20 000 $. Тия, дето ги карат, преднамерено идват толкоз близко, перчат се. Чия дума е по-тежка – на този, който си го е купил или на бедняка от хавлията на плажа? Разбирате ме, нали "
Разбирам. Ще кажете – какво пък толкоз с тия джетове, ей на, сезонът свършва. Огледайте се. Нима не виждате целогодишно други такива белобради проблеми, за които всяка институция споделя " Нищо не може да се направи ", а в края на веригата се появяват едни Посейдоновци, по-нагли от комари, и ти се хилят: " Никой нищо не може да ми направи! "
И са прави! И тези, които считат, че нищо не може да се направи и че е по-добре да не си хабим напъните с готовност да сложим ред, в случай че не в света, то най-малко на нашата улица, също са прави. Кученцето си подви опашката и към този момент не джафка във въздуха.
Сигурна съм, че няма да харесате този скептичен край. Като доста знаете, кажете какво да създадем. Разбирате ме, нали?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ