НАТО в България е неочакваният тест за новата власт
Не може да се каже, че новото държавно управление имаше шанс: след енергийната рецесия и дружно с следващия пик на пандемията пристигна и напълно нов риск - война.
Разполагането на спомагателни съюзнически сили по източния фланг на НАТО по отношение на ескалиращата рецесия сред Русия и Украйна може да се окаже най-голямото политическо тестване за новите ръководещи.
Струпването на най-малко 100 хиляди съветски военнослужещи край източната украинска граница и напълно действителната вероятност да се стигне до огромен боен спор след няколко седмици принуждават Североатлантическия алианс да увеличи бойната подготвеност на силите си и да разположи повече и по-големи военни формирования край възможната зона на бойните дейности за ситуационна информираност и въздържане на възможна следваща ескалация.
За четворната коалиция в София обаче това е сериозен политически проблем, защото най-малко една партия в нея - Българска социалистическа партия, има отчетливо русофилски профил на гласоподавателите. Социалистите публично няма по какъв начин да поддържат разполагането на военни елементи от други страни в страната, в случай че това по някакъв метод може да е ориентирано против политиката на Москва в района. Те обаче могат да заемат относително неутрална позиция и да не дестабилизират властта, в случай че говоренето по тематиката е минимално и не с прекомерно " ястребова " лексика.
Реклама
Затова новият министър председател и министрите му явно търсят някаква гъвкава и завоалирана формула за приемането на натовски подкрепления, като това се показа като укрепване на чисто българска батальонна бойна група с съвременни военни качества, с които армията ни не разполага - да вземем за пример испански бойни самолети Eurofighter, нидерландски стелт изтребители F-35, по-интензивни взаимни учения с елементи на американската пехота в Европа и така нататък
Кризата може да се окаже обаче неочакванa опция за българската войска. Военният министър Стефан Янев да вземем за пример очевидно се опита да форсира превъоръжаването на сухопътните войски, в това число и с директна военнотехническа помощ от страна на НАТО. Така разполагането на съюзническите сили у нас ще може да се показа като нещо потребно за укрепването на националната ни сигурност, а не като преобразяване на България в съветска цел, каквато е една от главните тези на проруската агитация.
По тематиката за локалния ъгъл към спора, борбата на великите сили в Черно море и българската позиция в него " Капитал " беседва с Димитър Бечев: политолог и учител в Oxford School of Global and Area Studies (OSGA), който е създател на книгата " Русия се завръща на Балканите " и на идната да излезе " Турция при Ердоган: по какъв начин страната обърна тил на Запада ". " Ясно е, че Украйна няма да стане член на НАТО, само че никой не може да си разреши да го каже на глас. Това е казусът. "
Има ли вектор в руско-украинския спор, който да визира Турция и Черно море?
Реклама
Не виждам напрежение сред двете. Турската позиция е нюансирана. От една страна, тях ги е боязън от руснаците и желаят да балансират. От друга страна обаче, в никакъв случай не поемат риск. Още от времето на войната в Грузия те показват, че това, което прави Русия не е добре, само че не може да се върви с рогата напред, тъй като не желаят да се окажат в позиция да се бият без съюзническа поддръжка с тях.
Така че те не престъпват червени линии. След анексирането на Крим да вземем за пример Турция не се причисли към глобите и одобри " Турски поток ". Имаше показни жестове, само че постоянно има лимит до каква степен са склонни да поемат риск.
Военните дронове, които Турция в този момент дава на Украйна поради Донбас, няма да имат никакво възпиращо деяние върху съветската войска при положение на действителна ескалация. Те не могат да извърнат салдото на силите.
Когато пристигна украинският президент Зеленски предходната пролет, Ердоган продължаваше да споделя " дано се разберем, да седнем да приказваме, да няма война ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Отбрана 1 Отбрана 2 Политика 3 Инфраструктура 1 Неща 2 Отбрана 3 Политика Реклама
Русия има доста способи за влияние върху турската страна и това го игра в Сирия през 2015 година. По линия на осведомителната война, с удари по турски клиенти и проксита и без да се изправи непосредствено против Турция, тя сътвори съществени проблеми на Анкара. Ако турците стартират да се конфронтират, ще има още веднъж атака в Сирия. В Идлиб има няколко милиона души, ще тръгне бежанска вълна към Турция. Това е голям проблем за Ердоган. Каква е позицията на България и има ли резултат върху Черно море?
Евентуална атака няма да засегне акваторията на морето. Но ще има за резултат разполагането на части на НАТО. През 2015-2016 година във Варшава имаше политическо решение за непрекъсната дислокация в Балтика и Полша, а в Източна Европа - рамкова бригада в Румъния, само че без непрекъснати елементи.
Ако има ескалация в този момент, ще се мине на това равнище на наличие на НАТО. Тогава нашите политици ще би трябвало да го увъртат, тъй като в този момент дават обещание, че няма да се стигне до това. Има рецензии, че не се държим съответно. От друга страна, България в никакъв случай не е била в тима на " ястребите " в НАТО, и не виждам, почтено казано, причина да сме в тази група в тъкмо тази обстановка.
Да, вярната позиция в тази ситуация би била да не приказваме доста. Нито това, което споделя Янев, нито да вървим в другата посока. Да бягаме от крайностите. Това е, което прави Турция - скрива се зад тила на НАТО: ние сме предан член на алианса, ще вършим това, което той реши, ще се реши в Брюксел и толкоз.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Разполагането на спомагателни съюзнически сили по източния фланг на НАТО по отношение на ескалиращата рецесия сред Русия и Украйна може да се окаже най-голямото политическо тестване за новите ръководещи.
Струпването на най-малко 100 хиляди съветски военнослужещи край източната украинска граница и напълно действителната вероятност да се стигне до огромен боен спор след няколко седмици принуждават Североатлантическия алианс да увеличи бойната подготвеност на силите си и да разположи повече и по-големи военни формирования край възможната зона на бойните дейности за ситуационна информираност и въздържане на възможна следваща ескалация.
За четворната коалиция в София обаче това е сериозен политически проблем, защото най-малко една партия в нея - Българска социалистическа партия, има отчетливо русофилски профил на гласоподавателите. Социалистите публично няма по какъв начин да поддържат разполагането на военни елементи от други страни в страната, в случай че това по някакъв метод може да е ориентирано против политиката на Москва в района. Те обаче могат да заемат относително неутрална позиция и да не дестабилизират властта, в случай че говоренето по тематиката е минимално и не с прекомерно " ястребова " лексика.
Реклама
Затова новият министър председател и министрите му явно търсят някаква гъвкава и завоалирана формула за приемането на натовски подкрепления, като това се показа като укрепване на чисто българска батальонна бойна група с съвременни военни качества, с които армията ни не разполага - да вземем за пример испански бойни самолети Eurofighter, нидерландски стелт изтребители F-35, по-интензивни взаимни учения с елементи на американската пехота в Европа и така нататък
Кризата може да се окаже обаче неочакванa опция за българската войска. Военният министър Стефан Янев да вземем за пример очевидно се опита да форсира превъоръжаването на сухопътните войски, в това число и с директна военнотехническа помощ от страна на НАТО. Така разполагането на съюзническите сили у нас ще може да се показа като нещо потребно за укрепването на националната ни сигурност, а не като преобразяване на България в съветска цел, каквато е една от главните тези на проруската агитация.
По тематиката за локалния ъгъл към спора, борбата на великите сили в Черно море и българската позиция в него " Капитал " беседва с Димитър Бечев: политолог и учител в Oxford School of Global and Area Studies (OSGA), който е създател на книгата " Русия се завръща на Балканите " и на идната да излезе " Турция при Ердоган: по какъв начин страната обърна тил на Запада ". " Ясно е, че Украйна няма да стане член на НАТО, само че никой не може да си разреши да го каже на глас. Това е казусът. "
Има ли вектор в руско-украинския спор, който да визира Турция и Черно море?
Реклама
Не виждам напрежение сред двете. Турската позиция е нюансирана. От една страна, тях ги е боязън от руснаците и желаят да балансират. От друга страна обаче, в никакъв случай не поемат риск. Още от времето на войната в Грузия те показват, че това, което прави Русия не е добре, само че не може да се върви с рогата напред, тъй като не желаят да се окажат в позиция да се бият без съюзническа поддръжка с тях.
Така че те не престъпват червени линии. След анексирането на Крим да вземем за пример Турция не се причисли към глобите и одобри " Турски поток ". Имаше показни жестове, само че постоянно има лимит до каква степен са склонни да поемат риск.
Военните дронове, които Турция в този момент дава на Украйна поради Донбас, няма да имат никакво възпиращо деяние върху съветската войска при положение на действителна ескалация. Те не могат да извърнат салдото на силите.
Когато пристигна украинският президент Зеленски предходната пролет, Ердоган продължаваше да споделя " дано се разберем, да седнем да приказваме, да няма война ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Отбрана 1 Отбрана 2 Политика 3 Инфраструктура 1 Неща 2 Отбрана 3 Политика Реклама
Русия има доста способи за влияние върху турската страна и това го игра в Сирия през 2015 година. По линия на осведомителната война, с удари по турски клиенти и проксита и без да се изправи непосредствено против Турция, тя сътвори съществени проблеми на Анкара. Ако турците стартират да се конфронтират, ще има още веднъж атака в Сирия. В Идлиб има няколко милиона души, ще тръгне бежанска вълна към Турция. Това е голям проблем за Ердоган. Каква е позицията на България и има ли резултат върху Черно море?
Евентуална атака няма да засегне акваторията на морето. Но ще има за резултат разполагането на части на НАТО. През 2015-2016 година във Варшава имаше политическо решение за непрекъсната дислокация в Балтика и Полша, а в Източна Европа - рамкова бригада в Румъния, само че без непрекъснати елементи.
Ако има ескалация в този момент, ще се мине на това равнище на наличие на НАТО. Тогава нашите политици ще би трябвало да го увъртат, тъй като в този момент дават обещание, че няма да се стигне до това. Има рецензии, че не се държим съответно. От друга страна, България в никакъв случай не е била в тима на " ястребите " в НАТО, и не виждам, почтено казано, причина да сме в тази група в тъкмо тази обстановка.
Да, вярната позиция в тази ситуация би била да не приказваме доста. Нито това, което споделя Янев, нито да вървим в другата посока. Да бягаме от крайностите. Това е, което прави Турция - скрива се зад тила на НАТО: ние сме предан член на алианса, ще вършим това, което той реши, ще се реши в Брюксел и толкоз.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ