Розовото масло: Четири фамилии дават старт на най-старата индустрия у нас
Не може да не сте чували, че розовото масло е по-скъпо от злато. Това не е просто българска горделивост. Вярно е.
Не единствено тъй като 1 кг от ароматния елей се прави от близо 3 милиона прясно откъснати розови цветчета, а цената му в Европа към този момент надвиши 14 000 евро.
А тъй като с смяната на климата развъждането на вълшебната дамасцена става все по-трудно. Тя обича по-хладния и по-влажен климат, какъвто Господ по принцип ни е дал. Но със стоплянето и царицата на розите прегаря. Преди 10 години са били нужни "само " 2 милиона цветчета за кг масло.
В Долината на розите знаят, че цената не се дефинира от двойната филтрация. Най-скъп в елея е трудът. За да дадат маслото си, розовите цветчета би трябвало да бъдат откъснати сред 5 и 9-10 ч. сутринта. Не по-късно. И това може да стане единствено на ръка.
Днес България е водач на този пазар. Държи над 60% от международното ползване на розово масло. Но малко на брой знаят, че историята на парфюма на парфюмите може да се наблюдава у нас обратно във времето чак до ХVII век, споделя вестник Стандарт.
За начало на дестилацията в България немската изследователка Габриеле Тергит показва 1680 година, когато турчин придвижва в земите ни гюлапския котел. Мнозина откриватели обаче считат, че Гергит има поради двойната дестирация, тъй като още през 1650 година розовата ни вода е шлагер пазара в Одрин. Произвеждала се е край Казанлък, Стара Загора и Карлово.
.jpg )
Изобретателен по природа, българинът изкусно преплита любовта си към ракията с тази към розата. И вкарва двойната филтрация в производството на розово масло. Така хем усилва количеството, хем резервира неповторимия мирис, хем трайността му става голяма.
Така още при започване на ХVттт в. българското розово масло става неизменима част от взрива на европейска парфюмерия. През 1720 година то към този момент се изнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ - до Виена, Париж и Берлин.
Всичко това най-добре схващат четиримата татковци на розовото масло у нас, покорили цяла Европа с българския парфюм - казанлъшките майстори на миро Дончо Папазоглу, от който потегля именития жанр Папазови, Кънчо Шипков, Петко Орозов и Христо Христов. Те построяват гюлапани с повече от двайсет казана. Стигат даже до Съединени американски щати и слагат началото на промишленост за милиони.
Първата розотърговска къща у нас отваря през 1820 година Дончо Папазоглу, следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.). Българското розово масло печели златни медали на международните изложби във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893) и други
От четиримата родоначалници на ароматната промишленост най-романтична като че ли е историята на Кънчо Шипков, който през днешния ден с право назовават беднякът милионер. Роден е през 1817 година в село Шипка като Кънчо Пеев. На 10 години детето остава кръговиден сирак и с цел да оцелее, отива в Казанлък с вярата да се хване някъде аргатин, та да има какво да яде.
На Япа пазар съумял да си откри работа, само че бил прекомерно слаб и не можел да се мери с другите ратайчета. Затова преживявал просейки. Чак на 15 години Кънчо съумял да се хване аргатин в един платнарски дюкян. И тук някъде попаднал на това, което щяло да го трансформира в най-богатия българин - розовото масло.
Чул, че в Цариград броят жълтици за него и си наумил да стартира търговия. Но по какъв начин? Нямал пари. Легендата споделя, че взел на заем от чорбаджията си. Без да знае минал строга инспекция. Собственикът на дюкяна подхвърлял на места пари, с цел да види по какъв начин ще постъпи момъкът, само че всякога оставал прелестно сюрпризиран, когато, намирайки ги, Кънчо му ги прибирал. 4
Така шефът дал "първоначален капитал " на прислужникът си за първото "зареждане със стока ". Средствата стигнали на Кънчо за 10 мускала, само че младежът ликувал. Купил ги и тръгнал към Цариград - пешком и необут, нямал обувки. Спял навън, тъй като не можел да си разреши престоя в хан. Но стигнал и продал шест пъти по-скъпо розовото масло.
Четири години Кънчо ходел пешком до Цариград, с цел да продава мускали - всякога по-голям брой за повече пари. Докато най-после съумял да си купи кондури. Пазел ги като очите си. Обувал ги единствено, когато влизал в град. Накрая икономисал и за кон. Жълтиците на младежа се натрупали.
Постепенно Кънчо Шипков натрупал положение. Оженил се, имал деца. Знаел, че първородният му наследник Петър ще наследи бизнеса, по тази причина го оставил при себе си - да му оказва помощ в производството. А дребния Тодор изпратил, като правел всеки умен бизнесмен по това време, в Робърт лицей в Цариград.
Когато идва Освобождението на България, фамилия Шипкови към този момент е най-големият производител и търговец на розово масло у нас, изпреварвайки даже конкурентния и към този момент фамозен в Европа жанр Папазови.
Със Съединението на Княжество България и Източна Румелия и отварянето на страната ни към света стартира новият стадий от възхода на казанлъшката фамилия. Получилият съвременно обучение Тодор гледа към Лондон и съумява да убеди татко си да нападна европейските пазари. И през септември 1886 година Шипкови изпращат на ревю в Лондон 14 000 мускала розово масло. Продават 9000 от тях.
Същият месец Тодор прави втори скок - качва се на презокеанския транспортен съд и отива в Ню Йорк, където Папазов към този момент въртял клиентела. Но младият Шипков имал комерсиалния усет на татко си. Не единствено не се уплашил от конкуренцията, само че заложил на най-качественото масло и пробил, продавайки 4000 мускала на най-високата тогава цена.
Последвало нещо, което и през днешния ден мъчно можем да си представим, камо ли в ХIХ век. Докато Петър ловко ръководел шестте големи розоварни на семейството в Казанлък, Тодор отишъл цели 37 пъти до Америка. Така добиваните и продавани от Шипкови 66 кг розово масло през 1885 година станали при започване на ХХ век 1600 кг.
Разбира се, типично по български, историята няма хепиенд. Братята се скарали и разделили. Но и до през днешния ден хората в Казанлък описват приказката за милионите от розово масло, минавайки около Шипковата къща в центъра на града. Тя стопира дъха с разкоша и финеса си.
Мраморът е от Бузлуджа, стъклата са белгийски, декорацията виенска, италиански занаятчия от Карара вае чешмата, наподобяваща на шадраван. Дори дръжките на вратите са от странство - австрийски. Всъщност, тъкмо къщите били отличителният знак и на останалите видни розопроизводители в Казанлък - Папазови, Орозови и Христови.
Папазовата къща, която също е в европейски жанр, е близо да църквата "Успение Богородично ". И става сцена на едни от най-важните събития в историята ни. В нея са нощували са генералите Гурко и Скобелев, зад вратите и са водени първите договаряния сред съветската основна квартира и турските пълномощници след боевете на Шипка.
В Папазовата къща е отсядал и княз Александър Батенберг на път за Пловдив по време на Съединението. Другата къща на Папазови - домът на Сава Папазоглу, издигната в 1905 година е била същинско знамение за времето си. В години, когато Казанлък не е чувал за тръбопровод и канализация, тя имала умивалници и тоалетни с гърнета. Целият град немеел по какъв начин водата стига до втория етаж.
Къщите на Орозови и Христови, уви, са единствено спомен през днешния ден. Първата е опожарена през 2010 година, на мястото на втората е издигната казанлъшката поща. Днес историята на четирите семейства, както и на розопроизводството у нас, се пази в единствения по рода си Музей на розата. Първата му експозиция е открита в Казанлък през 1967 година, с цел да споделя за най-старата промишленост в България и обичаи на повече от два века.
В музея могат да се видят и принадлежности за обработка на розови градини, съдове за предпазване и експорт на розово масло и вода. Но и "тъмната страна " на розопроизводсвото у нас. В първите години на ХХ век се появява така наречен "тешере " - подправено розово масло. Реномето на цялата промишленост виси на косъм.
Но репутацията на България и нейното неповторимо розово масло е избавена от Христо Яръмов. През 1907 година той основава първата лаборатория за проучване на чистотата на розовото масло, потвърждава, че българския артикул е с най-високо качество и пресича пласирането на ментета.
Какво е мускал?
Розово масло се мери със специфична единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и е равна на 4.9844 грама или почти 5 грама. Прочутите български мускалчета, които подаряваме на всеки чужденец, връщност, съдържат ампула с тъкмо 4.9844 грама розово масло.
До Кримската война в българските розопроизводителни региони се създават до триста хиляди мускала розово масло. През 1849 година, да вземем за пример, са създадени 180 хиляди мускала розово масло, а през 1 852 година 300 хиляди.
Не единствено тъй като 1 кг от ароматния елей се прави от близо 3 милиона прясно откъснати розови цветчета, а цената му в Европа към този момент надвиши 14 000 евро.
А тъй като с смяната на климата развъждането на вълшебната дамасцена става все по-трудно. Тя обича по-хладния и по-влажен климат, какъвто Господ по принцип ни е дал. Но със стоплянето и царицата на розите прегаря. Преди 10 години са били нужни "само " 2 милиона цветчета за кг масло.
В Долината на розите знаят, че цената не се дефинира от двойната филтрация. Най-скъп в елея е трудът. За да дадат маслото си, розовите цветчета би трябвало да бъдат откъснати сред 5 и 9-10 ч. сутринта. Не по-късно. И това може да стане единствено на ръка.
Днес България е водач на този пазар. Държи над 60% от международното ползване на розово масло. Но малко на брой знаят, че историята на парфюма на парфюмите може да се наблюдава у нас обратно във времето чак до ХVII век, споделя вестник Стандарт.
За начало на дестилацията в България немската изследователка Габриеле Тергит показва 1680 година, когато турчин придвижва в земите ни гюлапския котел. Мнозина откриватели обаче считат, че Гергит има поради двойната дестирация, тъй като още през 1650 година розовата ни вода е шлагер пазара в Одрин. Произвеждала се е край Казанлък, Стара Загора и Карлово.
Изобретателен по природа, българинът изкусно преплита любовта си към ракията с тази към розата. И вкарва двойната филтрация в производството на розово масло. Така хем усилва количеството, хем резервира неповторимия мирис, хем трайността му става голяма.
Така още при започване на ХVттт в. българското розово масло става неизменима част от взрива на европейска парфюмерия. През 1720 година то към този момент се изнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ - до Виена, Париж и Берлин.
Всичко това най-добре схващат четиримата татковци на розовото масло у нас, покорили цяла Европа с българския парфюм - казанлъшките майстори на миро Дончо Папазоглу, от който потегля именития жанр Папазови, Кънчо Шипков, Петко Орозов и Христо Христов. Те построяват гюлапани с повече от двайсет казана. Стигат даже до Съединени американски щати и слагат началото на промишленост за милиони.
Първата розотърговска къща у нас отваря през 1820 година Дончо Папазоглу, следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.). Българското розово масло печели златни медали на международните изложби във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893) и други
От четиримата родоначалници на ароматната промишленост най-романтична като че ли е историята на Кънчо Шипков, който през днешния ден с право назовават беднякът милионер. Роден е през 1817 година в село Шипка като Кънчо Пеев. На 10 години детето остава кръговиден сирак и с цел да оцелее, отива в Казанлък с вярата да се хване някъде аргатин, та да има какво да яде.
На Япа пазар съумял да си откри работа, само че бил прекомерно слаб и не можел да се мери с другите ратайчета. Затова преживявал просейки. Чак на 15 години Кънчо съумял да се хване аргатин в един платнарски дюкян. И тук някъде попаднал на това, което щяло да го трансформира в най-богатия българин - розовото масло.
Чул, че в Цариград броят жълтици за него и си наумил да стартира търговия. Но по какъв начин? Нямал пари. Легендата споделя, че взел на заем от чорбаджията си. Без да знае минал строга инспекция. Собственикът на дюкяна подхвърлял на места пари, с цел да види по какъв начин ще постъпи момъкът, само че всякога оставал прелестно сюрпризиран, когато, намирайки ги, Кънчо му ги прибирал. 4
Така шефът дал "първоначален капитал " на прислужникът си за първото "зареждане със стока ". Средствата стигнали на Кънчо за 10 мускала, само че младежът ликувал. Купил ги и тръгнал към Цариград - пешком и необут, нямал обувки. Спял навън, тъй като не можел да си разреши престоя в хан. Но стигнал и продал шест пъти по-скъпо розовото масло.
Четири години Кънчо ходел пешком до Цариград, с цел да продава мускали - всякога по-голям брой за повече пари. Докато най-после съумял да си купи кондури. Пазел ги като очите си. Обувал ги единствено, когато влизал в град. Накрая икономисал и за кон. Жълтиците на младежа се натрупали.
Постепенно Кънчо Шипков натрупал положение. Оженил се, имал деца. Знаел, че първородният му наследник Петър ще наследи бизнеса, по тази причина го оставил при себе си - да му оказва помощ в производството. А дребния Тодор изпратил, като правел всеки умен бизнесмен по това време, в Робърт лицей в Цариград.
Когато идва Освобождението на България, фамилия Шипкови към този момент е най-големият производител и търговец на розово масло у нас, изпреварвайки даже конкурентния и към този момент фамозен в Европа жанр Папазови.
Със Съединението на Княжество България и Източна Румелия и отварянето на страната ни към света стартира новият стадий от възхода на казанлъшката фамилия. Получилият съвременно обучение Тодор гледа към Лондон и съумява да убеди татко си да нападна европейските пазари. И през септември 1886 година Шипкови изпращат на ревю в Лондон 14 000 мускала розово масло. Продават 9000 от тях.
Същият месец Тодор прави втори скок - качва се на презокеанския транспортен съд и отива в Ню Йорк, където Папазов към този момент въртял клиентела. Но младият Шипков имал комерсиалния усет на татко си. Не единствено не се уплашил от конкуренцията, само че заложил на най-качественото масло и пробил, продавайки 4000 мускала на най-високата тогава цена.
Последвало нещо, което и през днешния ден мъчно можем да си представим, камо ли в ХIХ век. Докато Петър ловко ръководел шестте големи розоварни на семейството в Казанлък, Тодор отишъл цели 37 пъти до Америка. Така добиваните и продавани от Шипкови 66 кг розово масло през 1885 година станали при започване на ХХ век 1600 кг.
Разбира се, типично по български, историята няма хепиенд. Братята се скарали и разделили. Но и до през днешния ден хората в Казанлък описват приказката за милионите от розово масло, минавайки около Шипковата къща в центъра на града. Тя стопира дъха с разкоша и финеса си.
Мраморът е от Бузлуджа, стъклата са белгийски, декорацията виенска, италиански занаятчия от Карара вае чешмата, наподобяваща на шадраван. Дори дръжките на вратите са от странство - австрийски. Всъщност, тъкмо къщите били отличителният знак и на останалите видни розопроизводители в Казанлък - Папазови, Орозови и Христови.
Папазовата къща, която също е в европейски жанр, е близо да църквата "Успение Богородично ". И става сцена на едни от най-важните събития в историята ни. В нея са нощували са генералите Гурко и Скобелев, зад вратите и са водени първите договаряния сред съветската основна квартира и турските пълномощници след боевете на Шипка.
В Папазовата къща е отсядал и княз Александър Батенберг на път за Пловдив по време на Съединението. Другата къща на Папазови - домът на Сава Папазоглу, издигната в 1905 година е била същинско знамение за времето си. В години, когато Казанлък не е чувал за тръбопровод и канализация, тя имала умивалници и тоалетни с гърнета. Целият град немеел по какъв начин водата стига до втория етаж.
Къщите на Орозови и Христови, уви, са единствено спомен през днешния ден. Първата е опожарена през 2010 година, на мястото на втората е издигната казанлъшката поща. Днес историята на четирите семейства, както и на розопроизводството у нас, се пази в единствения по рода си Музей на розата. Първата му експозиция е открита в Казанлък през 1967 година, с цел да споделя за най-старата промишленост в България и обичаи на повече от два века.
В музея могат да се видят и принадлежности за обработка на розови градини, съдове за предпазване и експорт на розово масло и вода. Но и "тъмната страна " на розопроизводсвото у нас. В първите години на ХХ век се появява така наречен "тешере " - подправено розово масло. Реномето на цялата промишленост виси на косъм.
Но репутацията на България и нейното неповторимо розово масло е избавена от Христо Яръмов. През 1907 година той основава първата лаборатория за проучване на чистотата на розовото масло, потвърждава, че българския артикул е с най-високо качество и пресича пласирането на ментета.
Какво е мускал?
Розово масло се мери със специфична единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и е равна на 4.9844 грама или почти 5 грама. Прочутите български мускалчета, които подаряваме на всеки чужденец, връщност, съдържат ампула с тъкмо 4.9844 грама розово масло.
До Кримската война в българските розопроизводителни региони се създават до триста хиляди мускала розово масло. През 1849 година, да вземем за пример, са създадени 180 хиляди мускала розово масло, а през 1 852 година 300 хиляди.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ