Бащици, парици и вечни гладници
„ Не може да дойдеш и да станеш притежател в „ Левски” през август и да кажеш, че до Нова година ще има ново табло и козирка, а внезапно те да ти се сторят доста скъпи. Това е неистина, излъга хората. Спас Русев е като пате в кълчища. Мисля, че сега е като ударен с влажен парцал.”
Наско Сираков
февруари 2017 година
„ Проведох няколко диалога с господин Русев. Доволен съм от това, което се случва в „ Левски”. Значително по-щастлив съм от тази реалност, която виждам в тима и към тима. Подкрепям безусловно решенията на управлението. Спас Русев взе нещата в свои ръце и има извънредно позитивно развиване, което би трябвало да бъде оценено.”
Наско Сираков
септември 2017 година
Седем месеца не са по никакъв начин малко време. Особено във футбола. А когато Наско Сираков приказва, всички слушат доста деликатно. Затова неговият внезапен противоположен завой няма по какъв начин да остане неусетен.
Въобще, от няколко седмици на „ Георги Аспарухов” (умишлено пропущаме комерсиалната добавка към името на стадиона) царува еуфория. Не, това даже е слаба дума. Върви развой на митологизиране. В смисъл по какъв начин поколенията щели да си спомнят оня пас на Обертан към Гомес.
И в това няма нищо неприятно, несъмнено. На моменти „ Левски” още веднъж играе удовлетворителен футбол, а Обертан е безспорна находка в родното състезание.
Извън ирационалните безредици обаче са нужни няколко разяснения. Най-важното е, че тимът в действителност стартира МНОГО ПО-СЛАБО сегашния сезон по отношение на предишния, жигосан като неуспех. За информация - 14 против цели 20 точки. Тогава първата загуба пристигна чак в 15-ия кръг, а все още провалите са цели две.
Любопитно, нали?
Още малко статистика - признатият като избавител или най-малко като Ариго Саки италиански треньор Делио Роси дотук може да се похвали с три победи (над „ Дунав”, „ Пирин” и „ Славия”, т.е. в графата задължителни), тъждество и загуба. Въпреки цялостните трибуни „ сините” не съумяха да победят неуверения и бледен „ Лудогорец” - нещо, което Люпко Петрович стори преди 12 месеца с доста, доста по-непретенциозни реализатори.
Култът към личността на Роси е още по-необясним поради обстоятелството, че той прекара в родината си 10 дни тъкмо преди конфликта с „ Лудогорец”. Защото… щерка му имала кандидатстудентски изпит. Извинявайте, само че в случай че нещо сходно бе сервирал Николай Митов, щяха да го гонят с камъни чак до „ Красна поляна”. При това без да броим резултатите – една точка от два по-трудни мача.
Но това са единствено спортно-технически елементи. „ Левски” фактически прогресира на терена, хората се завръщат по трибуните, а успехите и загубите са единствено спирки по пътя.
Далеч по-интересно е за какво Наско Сираков - този безконечен опозиционер на всяка „ синя” власт, която не го кани за избавител, още веднъж е в окопа? Как по този начин ненадейно откри огън против съдиите (негови подчинени в БФС) и против Кирил Домусчиев (негов сътрудник в Изпълкома)? Защо Спас Русев към този момент е по този начин добър? Да не би козирката да е сложена? Ами, не е. Или пък „ Левски” да е безапелационен водач в класирането? Не, трети е. Защо Сираков не сигнализира за съдийските аванти в интерес на „ Лудогорец” през предишния сезон?
Подобна ефектна трансформация претърпяха и по този начин наречените проведени почитатели. Няма смисъл да цитираме фрагменти от декларациите им по адрес на притежателя - задоволително е да си напомним, че индивидът по този начин горчиво се обиди, че хвърли акциите. Уж де, след това си ги взе. Или онази блага картинка от зала „ Универсиада”. По това време - единствено преди някакви си 7 месеца - Русев разгласи, че клубът е във в действителност банкрут. И че за него „ Левски” е просто стичане на събитията...
После нещо се случи. Някой натисна аленото копче и парите потекоха. Селекция, звезди, безценен треньор. Лукс, който в действителност впечатлява.
Тръст „ Синя България” и Националният клуб на последователите дълго ни убеждаваха, че огромната им борба е против модела „ бащица”. Затова победиха след отстъплението на Тодор Батков. Радваха се при отдръпването на наследилото го трио. Приеха на нож и идването на Русев. Твърдяха, че си желаят „ Левски” назад от задкулисието. Настояваха за бистрота в ръководството и насърчаване на личната школа. Акцентираха, че точно тези полезности отличават левскарската еднаквост от двата „ заводски” клуба – ЦСКА на Гриша Ганчев и „ Лудогорец” на Кирил Домусчиев.
Случи се по този начин, че всичко това бе забравено при първия пас на Обертан към Гомес. Изведнъж „ Левски” взе да се развива вярно, а осмиваният и презиран притежател към този момент е „ господин Русев”.
Бизнесменът привика на изявленията Роси и финалистът в Шампионската лига Аврам Грант. Срещи, на които ги нямаше нито спортният шеф, нито членове на Управителния съвет. Отново Русев, чиято футболна експертиза е под сериозен въпрос, уточни италианеца за нов треньор. Да сте чули нещо за съвещания и гласоподаване? Ако това не е модел „ бащица”, здраве му кажи.
Вече никой не задава основните въпроси. Например - по кое време най-накрая „ Левски” ще действа на пазарен принцип? Самоиздържа ли се в случай, че евентуално единствено възнагражденията на двете огромни звезди плюс треньора надвишават целия фонд „ Заплати” за предишния сезон, а приходите са все по този начин жалки? Какво се случи с рационалната концепция да се харчи колкото се изкарва - принцип, който по този начин или другояче е залегнал в наложителния финансов феърплей на УЕФА?
Но още по-интересно е от кое място в действителност потекоха всички тези пари. Защо един предприемач, подготвен да захвърли вековния век като досадно задължение, отприщи водопада на изобилието? Нека заплаща, несъмнено, нали по тази причина е притежател. Но дали просто на сметката на на практика банкрутиралия клуб не се натрупат още и още отговорности и заеми към всякакви компании, в това число и към генералния спонсор?
За страдание няма кой да отговори. Беше време - единствено преди 7 месеца, когато почитателите в качеството си на акционер, Наско Сираков в ролята на институция и всякакви други митове повдигаха неуместни тематики, изваждаха на бял свят смущаващи практики и се бореха против сенчестото финансиране. Явно настъпи друго, познато до болежка време. Време на бащици, парици и безконечни гладници.
Наско Сираков
февруари 2017 година
„ Проведох няколко диалога с господин Русев. Доволен съм от това, което се случва в „ Левски”. Значително по-щастлив съм от тази реалност, която виждам в тима и към тима. Подкрепям безусловно решенията на управлението. Спас Русев взе нещата в свои ръце и има извънредно позитивно развиване, което би трябвало да бъде оценено.”
Наско Сираков
септември 2017 година
Седем месеца не са по никакъв начин малко време. Особено във футбола. А когато Наско Сираков приказва, всички слушат доста деликатно. Затова неговият внезапен противоположен завой няма по какъв начин да остане неусетен.
Въобще, от няколко седмици на „ Георги Аспарухов” (умишлено пропущаме комерсиалната добавка към името на стадиона) царува еуфория. Не, това даже е слаба дума. Върви развой на митологизиране. В смисъл по какъв начин поколенията щели да си спомнят оня пас на Обертан към Гомес.
И в това няма нищо неприятно, несъмнено. На моменти „ Левски” още веднъж играе удовлетворителен футбол, а Обертан е безспорна находка в родното състезание.
Извън ирационалните безредици обаче са нужни няколко разяснения. Най-важното е, че тимът в действителност стартира МНОГО ПО-СЛАБО сегашния сезон по отношение на предишния, жигосан като неуспех. За информация - 14 против цели 20 точки. Тогава първата загуба пристигна чак в 15-ия кръг, а все още провалите са цели две.
Любопитно, нали?
Още малко статистика - признатият като избавител или най-малко като Ариго Саки италиански треньор Делио Роси дотук може да се похвали с три победи (над „ Дунав”, „ Пирин” и „ Славия”, т.е. в графата задължителни), тъждество и загуба. Въпреки цялостните трибуни „ сините” не съумяха да победят неуверения и бледен „ Лудогорец” - нещо, което Люпко Петрович стори преди 12 месеца с доста, доста по-непретенциозни реализатори.
Култът към личността на Роси е още по-необясним поради обстоятелството, че той прекара в родината си 10 дни тъкмо преди конфликта с „ Лудогорец”. Защото… щерка му имала кандидатстудентски изпит. Извинявайте, само че в случай че нещо сходно бе сервирал Николай Митов, щяха да го гонят с камъни чак до „ Красна поляна”. При това без да броим резултатите – една точка от два по-трудни мача.
Но това са единствено спортно-технически елементи. „ Левски” фактически прогресира на терена, хората се завръщат по трибуните, а успехите и загубите са единствено спирки по пътя.
Далеч по-интересно е за какво Наско Сираков - този безконечен опозиционер на всяка „ синя” власт, която не го кани за избавител, още веднъж е в окопа? Как по този начин ненадейно откри огън против съдиите (негови подчинени в БФС) и против Кирил Домусчиев (негов сътрудник в Изпълкома)? Защо Спас Русев към този момент е по този начин добър? Да не би козирката да е сложена? Ами, не е. Или пък „ Левски” да е безапелационен водач в класирането? Не, трети е. Защо Сираков не сигнализира за съдийските аванти в интерес на „ Лудогорец” през предишния сезон?
Подобна ефектна трансформация претърпяха и по този начин наречените проведени почитатели. Няма смисъл да цитираме фрагменти от декларациите им по адрес на притежателя - задоволително е да си напомним, че индивидът по този начин горчиво се обиди, че хвърли акциите. Уж де, след това си ги взе. Или онази блага картинка от зала „ Универсиада”. По това време - единствено преди някакви си 7 месеца - Русев разгласи, че клубът е във в действителност банкрут. И че за него „ Левски” е просто стичане на събитията...
После нещо се случи. Някой натисна аленото копче и парите потекоха. Селекция, звезди, безценен треньор. Лукс, който в действителност впечатлява.
Тръст „ Синя България” и Националният клуб на последователите дълго ни убеждаваха, че огромната им борба е против модела „ бащица”. Затова победиха след отстъплението на Тодор Батков. Радваха се при отдръпването на наследилото го трио. Приеха на нож и идването на Русев. Твърдяха, че си желаят „ Левски” назад от задкулисието. Настояваха за бистрота в ръководството и насърчаване на личната школа. Акцентираха, че точно тези полезности отличават левскарската еднаквост от двата „ заводски” клуба – ЦСКА на Гриша Ганчев и „ Лудогорец” на Кирил Домусчиев.
Случи се по този начин, че всичко това бе забравено при първия пас на Обертан към Гомес. Изведнъж „ Левски” взе да се развива вярно, а осмиваният и презиран притежател към този момент е „ господин Русев”.
Бизнесменът привика на изявленията Роси и финалистът в Шампионската лига Аврам Грант. Срещи, на които ги нямаше нито спортният шеф, нито членове на Управителния съвет. Отново Русев, чиято футболна експертиза е под сериозен въпрос, уточни италианеца за нов треньор. Да сте чули нещо за съвещания и гласоподаване? Ако това не е модел „ бащица”, здраве му кажи.
Вече никой не задава основните въпроси. Например - по кое време най-накрая „ Левски” ще действа на пазарен принцип? Самоиздържа ли се в случай, че евентуално единствено възнагражденията на двете огромни звезди плюс треньора надвишават целия фонд „ Заплати” за предишния сезон, а приходите са все по този начин жалки? Какво се случи с рационалната концепция да се харчи колкото се изкарва - принцип, който по този начин или другояче е залегнал в наложителния финансов феърплей на УЕФА?
Но още по-интересно е от кое място в действителност потекоха всички тези пари. Защо един предприемач, подготвен да захвърли вековния век като досадно задължение, отприщи водопада на изобилието? Нека заплаща, несъмнено, нали по тази причина е притежател. Но дали просто на сметката на на практика банкрутиралия клуб не се натрупат още и още отговорности и заеми към всякакви компании, в това число и към генералния спонсор?
За страдание няма кой да отговори. Беше време - единствено преди 7 месеца, когато почитателите в качеството си на акционер, Наско Сираков в ролята на институция и всякакви други митове повдигаха неуместни тематики, изваждаха на бял свят смущаващи практики и се бореха против сенчестото финансиране. Явно настъпи друго, познато до болежка време. Време на бащици, парици и безконечни гладници.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ