Проф. Атанас Тасев: Предстоящата сделка с ЧЕЗ влезе в политическия дебат, където икономическата и правна логика нямат място
Не мога да приема тезата, че офанзивата против договорката ЧЕЗ - Инерком пази публичния интерес
Действащото законодателство разполага с задоволително принадлежности да подсигурява ползите на крайните консуматори, главната част от условно добитите сдружения са в режим на ценова и операционна регулация
По определение огромните пари обичат тишината и резистентност на бизнес-средата
Намеса на страната с обществени изявления, или смяна на законодателството в придвижване („ добавка ЧЕЗ в Закона за енергетиката)дискредитират страната и трайно ще въздействат на всяка последваща договорка с привличане на стратегически вложител
Проф. Тасев, за какво се истеризира дотам обстановката към договорката за бизнеса на ЧЕЗ в България?
- Сделка от частно-правен темперамент, при която мажоритарен притежател на акционерно сдружение продава своя бизнес в България, не е без казус. Могат да се посочат доста образци, например договорката E.O.N – ENERGO-Pro, се реализира при цялостно съблюдаване на законодателството на страната, транспарантно, обществено и без ексцесии и истеризация. В друга страна и при други условия тази договорка щеше да бъде коментар единствено на профилираните издания и, на първо място, в информативен подтекст.
Това, което следим, е артикул на острото политическо опълчване на ръководещи и съпротива, при което идната договорка се сложи на платформата на политическия спор, където икономическата и правна логичност нямат място. Тук, несъмнено, мениджмънтът на „ Инерком “, отчитайки спецификата на нашия политически живот, следваше да подхващат по-мащабна разяснителна акция и предварителни съвещания с институциите, които могат да имат отношение към договорката.
Както е известно и аз взех медийно присъединяване в този обществен спор, само че като специалист добре осведомен с такива научни дисциплини като „ систематичен разбор “ и „ процедури за взимане на решения “ предложих няколко тези, които откриха удостоверение в процеса на развиване на дебата, а точно:
- Нямаме никакво законово съображение да се месим в договорка от частно-правен темперамент. Всяка интервенция в тази процедура може да забави договорката и като резултат да получим следващата арбитражна процедура, която, по традиция, можем да загубим;
- Изменението и допълнението на Закона за енергетиката, с което се дава правно съображение на Комисията за енергийно и водно контролиране да се произнася във връзка с договорката преди нейното подписване, ни направи за смях в правния свят;
- Смяната на мажоритарния притежател не трансформира нищо в активността на компанията, с изключение на в стратегически проект и то в рамките на лиценза за активност и регулаторната рамка;
- Собственикът ЧЕЗ –Прага има един единствен интерес – да продаде компанията на законен покупател на допустимо по-висока цена. Какво се случва след договорката няма никакво значение за продавача.
- Намесата на държавните институции е допустима и наложителна едвам след придобиването и легитимирането на новия притежател и то при значително нарушение на разпоредбите, записани в лиценза, което значи, че ползите на потребителите на услугата са задоволително добре законово обезпечени.
Вие персонално разбрахте ли какви са в действителност възраженията против придобиването на активите на ЧЕЗ в България от локалната компания " Инерком " - това, че " Инерком " е дребна и няма да се оправи с ръководството на този бизнес или това, че е доста огромна и заплашва конкуренцията на пазара на електрическа сила?
- Ситуацията припомня сюжета, разказан във вица за заека* „ Зайо, за какво си без шапка “?
Първоначалната теза беше, че „ Инерком е дребна компания, не може да притегли кредитен запас, няма опит в ръководство на сходна по активност и мащаб компании ", без да се регистрира фактът, че кредитния рейтинг при договорката се дефинира от обекта за придобиване, тъй като това е „ машината за пари “, която ще обезпечи посредством дивидентната скица погасяването на заема за придобиване.
Управлението на добитата компания може да се реализира от настоящия екип, подкрепят от в допълнение наети елитни мениджъри.
Практика е в огромните корпорации притежателите да заемат места в контролните препоръки, а не в състава на оперативното управление. При по този начин прегледаната теза попадаме в обстановката,описана в първият сюжет от вица –„ Зайо, за какво си без шапка? “ –следва пердах.
Впоследствие, с намесата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с претекст, основан на противоположната теза, че при договорката „ Инерком “-„ ЧЕЗ “ имаме детайл на централизация (което даже не е належащо да се доказва) и това ще докара до деформиране на пазара, т.е. корист с монополно състояние, като че ли прибавянето на 5 Мвт фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ), благосъстоятелност на ‚ “Инерком “ към построената и с години оперираща мощна ФЕЦ на ЧЕЗ-България, може да въздейства върху пазар в зоната на преференциалната енергетика, която е в регулация, на фона на общо 1048 Мвт за страната.
Тук попадаме в обстановката на втория сюжет от вица –„ Зайо, за какво си със шапка? “ –отново пердах.
При сходна полярна промяна на тезите,използвани с цел да се нападна договорката, е явна крайната цел –„ пердах “ със или без шапка.
Правилно ли е страната да се намесва в договорка сред два частно правни субекта? И по какъв начин оценявате резултата от подобен казус върху бъдещи покупко-продажби в енергетиката?
- Основният проблем в дебата е, че атакуващите договорката, пледиращи за интервенция на страната, поставяха знак за тъждество сред договорката за приватизация, когато страната продаваше мажоритарен, а в следствие миноритарен дял на най-голямото Електроразпределително дружество в страната и покупко-продажбите на вторичния пазар, когато един мажоритарен притежател продава своя дял на различен. Ами в случай че ЧЕЗ –България беше напълно обществена компания и продаваше своя дял под формата на един, или няколко пакета акции на борсата? Как, тогава, можеше да се нападна договорката с сходни причини?
Подобна интервенция на страната с обществени изявления, или смяна на законодателството в придвижване („ добавка ЧЕЗ в текстовете на Закона за енергетиката) естествено въздействат отрицателно върху имиджа на страната, също по този начин и трайно ще въздействат на всяка последваща договорка с привличане на стратегически вложител, минимум заради обстоятелството, че във финансовите параметри на идни покупко-продажби ще се залагат по-високи стойности на коефициентите в Метода за оценка на финансовите активи за калкулация на политически риск от смяна на законовата уредба.
По определение – огромните пари обичат тишината и резистентност на бизнес-средата.
Как ще коментирате изказванията на Българска социалистическа партия, че с офанзивите против договорката сред ЧЕЗ и „ Инерком “ пазят публичния интерес? Наистина ли обществото има интерес да се пречи на вложителите да работят и да вършат покупко-продажби?
- Не обичам да разясня дейностите на нашите политици, само че не мога да приема тезата, че офанзивата против договорката е подбудена от претекст за отбрана на публичния интерес. Още при започване на дебата разясних, че и настоящото законодателство разполага с задоволително принадлежности да подсигурява ползите на крайните консуматори. Основната част от условно добитите сдружения се намират в режим на натурален монопол и са в режим на ценова и операционна регулация. КЕВР дефинира цените на услугите, предоставяни от сдружението и следи за качеството им.
В случаи на отклоняване от разпоредбите, закрепени в лиценза(те), Регулаторът може да глоби финансово дружеството; да прибегне до последна мярка – лишаване на лиценза; да назначи необикновен шеф. В случай на дейности, застрашаващи националната сигурност, може да предприеме още по-драстични ограничения, с цел да подсигурява непрекъсваемост на електро подаването.
Не прозира ли зад офанзивите на левицата евентуален частен стопански интерес?
- В нашата страна всичко е допустимо. Има процедура в бизнеса, при няколко участника в тръжна процедура и следваща ефикасна офанзива към класиралия се на първо, което води до неговото премахване, продавачът да се обърне към „ шорт – листата “ с другите участници и да предложи на някой от тях, само че не наложително на втория. Познаването на тези правила, както и опцията на продавача да стартира друга процедура „ на чисто “ ме карат да мисля, че сходен многоходов сюжет за косвено лобиране за идващ участник е малко евентуален.
-------------------
(*)
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го на сутринта и го питат:
-А, Зайо ти що си БЕЗ шапка бе? - и пердах
На другия ден още веднъж го срещат, обаче заека този път със шапка:
-А, зайо, ти що си СЪС шапка бе? - и още веднъж пердах.
Така няколко дни " Що си СЪС шапка, що си БЕЗ шапка " и пердах!
След време решили да сменят малко схемата и се наговорили: " Утре, като забележим заека ще му желаеме по една цигара. Ако ни даде с филтър - Що ни даваш с филтър, в случай че не - за какво без филтър и отново ще го бием! ".
Зайчето обаче било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари - едната с филтър, другата без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му викат:
-Ей, заек дай една цигара!
-С филтър или без филтър?- пита заека.
Вълкът и лисицата се спогледали, почесали се и изревали:
-А бе заек, ти що си БЕЗ шапка...
Действащото законодателство разполага с задоволително принадлежности да подсигурява ползите на крайните консуматори, главната част от условно добитите сдружения са в режим на ценова и операционна регулация
По определение огромните пари обичат тишината и резистентност на бизнес-средата
Намеса на страната с обществени изявления, или смяна на законодателството в придвижване („ добавка ЧЕЗ в Закона за енергетиката)дискредитират страната и трайно ще въздействат на всяка последваща договорка с привличане на стратегически вложител
Проф. Тасев, за какво се истеризира дотам обстановката към договорката за бизнеса на ЧЕЗ в България?
- Сделка от частно-правен темперамент, при която мажоритарен притежател на акционерно сдружение продава своя бизнес в България, не е без казус. Могат да се посочат доста образци, например договорката E.O.N – ENERGO-Pro, се реализира при цялостно съблюдаване на законодателството на страната, транспарантно, обществено и без ексцесии и истеризация. В друга страна и при други условия тази договорка щеше да бъде коментар единствено на профилираните издания и, на първо място, в информативен подтекст.
Това, което следим, е артикул на острото политическо опълчване на ръководещи и съпротива, при което идната договорка се сложи на платформата на политическия спор, където икономическата и правна логичност нямат място. Тук, несъмнено, мениджмънтът на „ Инерком “, отчитайки спецификата на нашия политически живот, следваше да подхващат по-мащабна разяснителна акция и предварителни съвещания с институциите, които могат да имат отношение към договорката.
Както е известно и аз взех медийно присъединяване в този обществен спор, само че като специалист добре осведомен с такива научни дисциплини като „ систематичен разбор “ и „ процедури за взимане на решения “ предложих няколко тези, които откриха удостоверение в процеса на развиване на дебата, а точно:
- Нямаме никакво законово съображение да се месим в договорка от частно-правен темперамент. Всяка интервенция в тази процедура може да забави договорката и като резултат да получим следващата арбитражна процедура, която, по традиция, можем да загубим;
- Изменението и допълнението на Закона за енергетиката, с което се дава правно съображение на Комисията за енергийно и водно контролиране да се произнася във връзка с договорката преди нейното подписване, ни направи за смях в правния свят;
- Смяната на мажоритарния притежател не трансформира нищо в активността на компанията, с изключение на в стратегически проект и то в рамките на лиценза за активност и регулаторната рамка;
- Собственикът ЧЕЗ –Прага има един единствен интерес – да продаде компанията на законен покупател на допустимо по-висока цена. Какво се случва след договорката няма никакво значение за продавача.
- Намесата на държавните институции е допустима и наложителна едвам след придобиването и легитимирането на новия притежател и то при значително нарушение на разпоредбите, записани в лиценза, което значи, че ползите на потребителите на услугата са задоволително добре законово обезпечени.
Вие персонално разбрахте ли какви са в действителност възраженията против придобиването на активите на ЧЕЗ в България от локалната компания " Инерком " - това, че " Инерком " е дребна и няма да се оправи с ръководството на този бизнес или това, че е доста огромна и заплашва конкуренцията на пазара на електрическа сила?
- Ситуацията припомня сюжета, разказан във вица за заека* „ Зайо, за какво си без шапка “?
Първоначалната теза беше, че „ Инерком е дребна компания, не може да притегли кредитен запас, няма опит в ръководство на сходна по активност и мащаб компании ", без да се регистрира фактът, че кредитния рейтинг при договорката се дефинира от обекта за придобиване, тъй като това е „ машината за пари “, която ще обезпечи посредством дивидентната скица погасяването на заема за придобиване.
Управлението на добитата компания може да се реализира от настоящия екип, подкрепят от в допълнение наети елитни мениджъри.
Практика е в огромните корпорации притежателите да заемат места в контролните препоръки, а не в състава на оперативното управление. При по този начин прегледаната теза попадаме в обстановката,описана в първият сюжет от вица –„ Зайо, за какво си без шапка? “ –следва пердах.
Впоследствие, с намесата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с претекст, основан на противоположната теза, че при договорката „ Инерком “-„ ЧЕЗ “ имаме детайл на централизация (което даже не е належащо да се доказва) и това ще докара до деформиране на пазара, т.е. корист с монополно състояние, като че ли прибавянето на 5 Мвт фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ), благосъстоятелност на ‚ “Инерком “ към построената и с години оперираща мощна ФЕЦ на ЧЕЗ-България, може да въздейства върху пазар в зоната на преференциалната енергетика, която е в регулация, на фона на общо 1048 Мвт за страната.
Тук попадаме в обстановката на втория сюжет от вица –„ Зайо, за какво си със шапка? “ –отново пердах.
При сходна полярна промяна на тезите,използвани с цел да се нападна договорката, е явна крайната цел –„ пердах “ със или без шапка.
Правилно ли е страната да се намесва в договорка сред два частно правни субекта? И по какъв начин оценявате резултата от подобен казус върху бъдещи покупко-продажби в енергетиката?
- Основният проблем в дебата е, че атакуващите договорката, пледиращи за интервенция на страната, поставяха знак за тъждество сред договорката за приватизация, когато страната продаваше мажоритарен, а в следствие миноритарен дял на най-голямото Електроразпределително дружество в страната и покупко-продажбите на вторичния пазар, когато един мажоритарен притежател продава своя дял на различен. Ами в случай че ЧЕЗ –България беше напълно обществена компания и продаваше своя дял под формата на един, или няколко пакета акции на борсата? Как, тогава, можеше да се нападна договорката с сходни причини?
Подобна интервенция на страната с обществени изявления, или смяна на законодателството в придвижване („ добавка ЧЕЗ в текстовете на Закона за енергетиката) естествено въздействат отрицателно върху имиджа на страната, също по този начин и трайно ще въздействат на всяка последваща договорка с привличане на стратегически вложител, минимум заради обстоятелството, че във финансовите параметри на идни покупко-продажби ще се залагат по-високи стойности на коефициентите в Метода за оценка на финансовите активи за калкулация на политически риск от смяна на законовата уредба.
По определение – огромните пари обичат тишината и резистентност на бизнес-средата.
Как ще коментирате изказванията на Българска социалистическа партия, че с офанзивите против договорката сред ЧЕЗ и „ Инерком “ пазят публичния интерес? Наистина ли обществото има интерес да се пречи на вложителите да работят и да вършат покупко-продажби?
- Не обичам да разясня дейностите на нашите политици, само че не мога да приема тезата, че офанзивата против договорката е подбудена от претекст за отбрана на публичния интерес. Още при започване на дебата разясних, че и настоящото законодателство разполага с задоволително принадлежности да подсигурява ползите на крайните консуматори. Основната част от условно добитите сдружения се намират в режим на натурален монопол и са в режим на ценова и операционна регулация. КЕВР дефинира цените на услугите, предоставяни от сдружението и следи за качеството им.
В случаи на отклоняване от разпоредбите, закрепени в лиценза(те), Регулаторът може да глоби финансово дружеството; да прибегне до последна мярка – лишаване на лиценза; да назначи необикновен шеф. В случай на дейности, застрашаващи националната сигурност, може да предприеме още по-драстични ограничения, с цел да подсигурява непрекъсваемост на електро подаването.
Не прозира ли зад офанзивите на левицата евентуален частен стопански интерес?
- В нашата страна всичко е допустимо. Има процедура в бизнеса, при няколко участника в тръжна процедура и следваща ефикасна офанзива към класиралия се на първо, което води до неговото премахване, продавачът да се обърне към „ шорт – листата “ с другите участници и да предложи на някой от тях, само че не наложително на втория. Познаването на тези правила, както и опцията на продавача да стартира друга процедура „ на чисто “ ме карат да мисля, че сходен многоходов сюжет за косвено лобиране за идващ участник е малко евентуален.
-------------------
(*)
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го на сутринта и го питат:
-А, Зайо ти що си БЕЗ шапка бе? - и пердах
На другия ден още веднъж го срещат, обаче заека този път със шапка:
-А, зайо, ти що си СЪС шапка бе? - и още веднъж пердах.
Така няколко дни " Що си СЪС шапка, що си БЕЗ шапка " и пердах!
След време решили да сменят малко схемата и се наговорили: " Утре, като забележим заека ще му желаеме по една цигара. Ако ни даде с филтър - Що ни даваш с филтър, в случай че не - за какво без филтър и отново ще го бием! ".
Зайчето обаче било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари - едната с филтър, другата без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му викат:
-Ей, заек дай една цигара!
-С филтър или без филтър?- пита заека.
Вълкът и лисицата се спогледали, почесали се и изревали:
-А бе заек, ти що си БЕЗ шапка...
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ