Социалисти се заглеждат в данъците…
Не ми е прелестно да ви го кажа, само че социалистите отново се загледаха в стопанската система. Имат нещо незавършено май…
Ако социалистите (било национал-такива, било съветски-такива) са научили нещо през ХХ век, то е, че с цел да увлечеш масата, би трябвало да обещаваш на едро (пък даже да са небивалици); и да им приказваш за обществени несправедливости, като им сочиш врагове. И гледай враговете им да са такива, на които завиждат, тъй като омразата е най-силното гориво.
Румен Радев
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш пълководец на заприказва за напредничав налог, който да смени плоския.
От КРИБ скочиха на президента за данъчната система: Не одобряваме препоръки от човек, който не знае цената на хляба, тъй като цялостен живот е бил на трапезария храна
Представете си мисловния развой на… дано го назовем Електорална единица #3**1712, когато някой социал-популист каже:
- Как по този начин един човек с невисок приход и един човек с висок приход би трябвало да заплащат еднообразно! Та това е незаслужено!
Мисловният развой на г-н/г-жа Електорална единица #3**1712 се насочва в посока: „ Значи аз, с моите 500 лева заплата и оня с неговите два бона, плащаме едни и същи пари, а? И Радев предлага по-справедливо това да не е по този начин към този момент, а! “
Не единствено ще желае да гласоподава за него, ами на Електоралната единица ще ѝ се прииска и да го разцелува. Каквото и да каже оттук нататък, Електорална единица #3**1712 ще има вяра.
Друг е въпросът, несъмнено, че 10% от 500 лева = 50 лева.; а 10% от 2000 лева = 200 лева, което значи, че… не приказваме за „ едни и същи пари “ въпреки всичко, а!
Ето още една „ детайлност “: с другите пари (200 лева vs. 50 лева.), които заплащат, двамата действително получават едни и същи услуги от страната. Никой не би трябвало да яде едно и също кебапче в едно и също заведение, на прилежащата маса, за 4 пъти по-голяма цена. Нали?
Но и това не е задоволително, би трябвало още!
И още тук излиза наяве, че не приказваме за стопанска система, а за политика. Правим се на забавни, с други думи.
Социалистите желаят да основават чувство за обществена правдивост. Интересно е, че (отново) те нямат действителна стратегия за това по какъв начин да създадат бедните по-малко небогати, само че имат стратегия за това по какъв начин да създадат междинната класа по-бедна. Но това пък е отлично и идва навръх място за една нация, която има сентенция: „ Я не сакам аз да съм добре… “
Не ме разбирайте неправилно – аз не съм срещу прогресивния налог напълно и вечно, в противен случай – намирам го за превъзходен в Съединени американски щати, да вземем за пример. Там функционалността на обществена отговорност на богатите отлично може да бъде имплементирана в обществото. Но в България ще има противоположен резултат. Сега… нали не е нужно да си обясняваме, че има разлика сред Съединени американски щати и България, сред нрав, бизнес среда, ръководство, надзор на доходи, надзор на събираемост на данъци… разлика сред една страна, която основава вложители (САЩ) и една страна, която чака вложители (България), една страна с развита лидерска стопанска система и България, която още се лута по пътя на икономическо нещо като развиване.
Още преди няколко години икономистът на Българска социалистическа партия Румен Гечев (адвокатстващ точно въвеждането на прогресивния данък) си призна обществено, че има риск това да докара до укриване на приходи.
Всеки, осведомен с действителността, знае, че това не е „ възможен риск “, а съответен проект, по който ще се развият нещата.
Прогресивният налог ще направи няколко неща: ще изгони доста вложители, които така и така все по-трудно ще си намираме, имайки поради рецесията, която ще последва COVID-19 истерията; също така ще ни върне години обратно в събираемостта, в криенето да приходи, заплащането на черно, под масата и така нататък
Фантазия: в случай че има напредничав налог, ще има повече доходи и повече правдивост.
Реалност: в случай че има напредничав налог, ще има по-малко вложители и повече скрити налози и стопанска система в сиво-черния бранш.
Според мен, на социалистите не им пука чак толкоз за налога, тъй като знаят, че смяна няма да има… (а и имай поради, че множеството от Българска социалистическа партия са крупни предприемачи и милионери), само че изключително доста им пука за имиджа.
Популистите (разчитайки на това, че доста, доста ти се желае по този начин да стане) ти споделят, че в случай че те ухапе радиоактивен паяк, може да придобиеш суперсили и да станеш като Спайдърмен. Реалността, въпреки това, ти споделя, че в случай че това се случи, най-вероятно ще придобиеш противен обрив и инфектиране. Целта на популистите е да те завоюват на тяхна страна, с цел да ги харесваш и следваш.
Реалността пък няма цел, тя просто е, каквато е и не ѝ пука дали я харесваш или не.
Единственото общо сред популистите и действителността е, че и на двете не им пука за тебе,
само че популистите желаят да вярваш в противоположното.
Социалистите/популистите разсъждават като характерен нашенски търговец на пазара (тоест в някакви си „ идеални разновидности “): „ Ще изкарам ябълки за по 10 лева./килограма и за нула време ще съм на облага. Реалистите знаят, че вместо да продадат 1 кг за 10 лева е по-добре да продадат 10 кг за по 1 лева
На края на деня реалистите имат 9-10 лева от продадените евтини ябълки, а популистите имат нула лв. и сума ти гниещи ябълки, които никой не желае. Плановете „ на хартия “ и „ в главата ти “ са едни, само че, (особено) когато звучат прекомерно добре, с цел да са действителни, се случват най-после други.
Ето, аз да вземем за пример се самозаблуждавам и „ в главата си “ виждам по какъв начин някой социалист от ниновите хора, като представител на топлата българо-руска дружба, чийто глас се чува в Москва, ще вземе да каже нещо, да отбрани България, която руснаците се пробват да изтрият от историята със основаването на Кирилицата – първо се пробват да припишат Кирилицата (а не глаголицата) на Кирил и Методий, второ: напълно не загатват България и приноса на Климент и Преславската книжовна школа, учредена от Борис I. То не беше Путин, който сподели, че идвала от „ македонските земи “, то не беше съветският патриарх Кирил (бившият офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Гундяев), който пък поздрави „ …със загатна за светите равноапостоли Кирил и Методий, словенски учители “; то не беше и Руският културно-информационен център в София, който назова Кирил и Методий съветски просветители.
Ето, аз си живеех в самозаблудата, че някой горделив русколюбящ социалист, като един дипломат на българо-руските взаимоотношения, ще каже нещо, само че не би! Та това е разликата сред: да очакваш нещо да се случи; и то в действителност да се случи.
Защо си нямаме хубави неща…?
***
Че това няма да се случи, то е ясно – тази каскада с прогресивния налог няма да се случи, най-малко не в този момент, до момента в който не сме подготвени. Но има една друга заплаха, която не е дребна: мултиплицирането на популизма, който се вижда все по-привлекателен за некадърниците, тъй като наподобява красиво, не коства нищо, а въпреки всичко увлича хората, тъй като е изкуствено хубав. Хората, облечени във власт са малко или доста образец за мнозина и те ги имитират. В Съединени американски щати Тръмп наричаше расистки групировки „ Прекрасни хора “, даваше рамо на крайно-десни медии, расистите в Америка се пробудиха и добиха кураж. У нас популизмът става все по-популярен, Нинова си прави ПР от гробищата, към този момент няма граница – и небето не е предел.
Когато социалистите са в съпротива, те дават обещание и оферират. На едро. На необятно. Защото нищо не зависи от тях. Могат да ти предложат и разходка до Марс. Когато дойдат на власт и зачакаме да изпълнят обещанията, все нещо им пречи. И когато са в съпротива, постоянно се държат като новосъздадена партия: „ Ние в случай че дойдем… “; „ Ние като дойдем… “ Чакайте малко, вие към този момент бяхте – доста пъти за по доста време. Орешарски, Тройна коалиция, Виденова зима, Луканова зима, преди този момент 45 години окупация, по-късно 30 години ченгета/бизнесмени.
Имам и още едно изключително предусещане: както казахме, социалистите, БСПарите, партийните патерици на Радев, хората на Корнелия Нинова
Корнелия Нинова е български политик от Българска социалистическа партия, член на Парламентарната група на Коалиция за – множеството са милионери, предприемачи. Вдигнете им налозите и единствено гледайте по какъв начин един по един стартират да си изнасят компаниите по всякакви офшорни божествен кътчета, където си нямат социалисти с данъчни оферти.
Както приказват за социализъм, а всички са милионери; както величаят Русия, а всичките им деца учат в Америка и Англия; по този начин и въвеждането на нов налог най-вероятно ще им покаже същинските лица на „ предприемачи “.
Напомням: годината е 2020, а не 1920. Човечеството, а и ние – българите, би следвало да сме си научили „ социалистическите “ уроци. Един път към този момент се облегнахме на горещия котлон. И руският социализъм, и националсоциализмът все започваха със „ справедливости “ към народа, а се оказваха с една ояла се, затлъстяла клика и милиони излъгани.
Нямаме кой знае какъв брой доста неща, които да предложим на вложителите, а не желая да си помислям, че може да ги привличаме с евтина работна ръка, като Китай – това ли желаеме – иго за шепа ориз? По-добре положителни заплати, в сравнение с високи налози. Защото, най-после, като стартираме да се вършим на огромната работа и хем желаеме високи заплати (аз най-малко желая, за вас не знам, само че допускам, че и вие искате), хем и налозите да се подвигат, и когато вложителят се обърне и си иде… та тогава, колкото и да го плюем и да го очерняме по кафявите медии, че бил „ подобен “ и „ онакъв “, разказ да напишем, пиеса в три дейности какъв брой е злобен и по какъв начин ни е вградил чипове в мозъка и ни е облъчил с 5G-мрежа и избил на Пена от Чепръчене кокошките, колкото и да се успокояваме, че не сме ние отговорни, а той – все тая, вложителят си е отишъл, ние пием една студена вода и прелистваме кафявия вестник.
Ако социалистите (било национал-такива, било съветски-такива) са научили нещо през ХХ век, то е, че с цел да увлечеш масата, би трябвало да обещаваш на едро (пък даже да са небивалици); и да им приказваш за обществени несправедливости, като им сочиш врагове. И гледай враговете им да са такива, на които завиждат, тъй като омразата е най-силното гориво.
Румен Радев
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш пълководец на заприказва за напредничав налог, който да смени плоския. От КРИБ скочиха на президента за данъчната система: Не одобряваме препоръки от човек, който не знае цената на хляба, тъй като цялостен живот е бил на трапезария храна
Представете си мисловния развой на… дано го назовем Електорална единица #3**1712, когато някой социал-популист каже:
- Как по този начин един човек с невисок приход и един човек с висок приход би трябвало да заплащат еднообразно! Та това е незаслужено!
Мисловният развой на г-н/г-жа Електорална единица #3**1712 се насочва в посока: „ Значи аз, с моите 500 лева заплата и оня с неговите два бона, плащаме едни и същи пари, а? И Радев предлага по-справедливо това да не е по този начин към този момент, а! “
Не единствено ще желае да гласоподава за него, ами на Електоралната единица ще ѝ се прииска и да го разцелува. Каквото и да каже оттук нататък, Електорална единица #3**1712 ще има вяра.
Друг е въпросът, несъмнено, че 10% от 500 лева = 50 лева.; а 10% от 2000 лева = 200 лева, което значи, че… не приказваме за „ едни и същи пари “ въпреки всичко, а!
Ето още една „ детайлност “: с другите пари (200 лева vs. 50 лева.), които заплащат, двамата действително получават едни и същи услуги от страната. Никой не би трябвало да яде едно и също кебапче в едно и също заведение, на прилежащата маса, за 4 пъти по-голяма цена. Нали?
Но и това не е задоволително, би трябвало още!
И още тук излиза наяве, че не приказваме за стопанска система, а за политика. Правим се на забавни, с други думи.
Социалистите желаят да основават чувство за обществена правдивост. Интересно е, че (отново) те нямат действителна стратегия за това по какъв начин да създадат бедните по-малко небогати, само че имат стратегия за това по какъв начин да създадат междинната класа по-бедна. Но това пък е отлично и идва навръх място за една нация, която има сентенция: „ Я не сакам аз да съм добре… “
Не ме разбирайте неправилно – аз не съм срещу прогресивния налог напълно и вечно, в противен случай – намирам го за превъзходен в Съединени американски щати, да вземем за пример. Там функционалността на обществена отговорност на богатите отлично може да бъде имплементирана в обществото. Но в България ще има противоположен резултат. Сега… нали не е нужно да си обясняваме, че има разлика сред Съединени американски щати и България, сред нрав, бизнес среда, ръководство, надзор на доходи, надзор на събираемост на данъци… разлика сред една страна, която основава вложители (САЩ) и една страна, която чака вложители (България), една страна с развита лидерска стопанска система и България, която още се лута по пътя на икономическо нещо като развиване.
Още преди няколко години икономистът на Българска социалистическа партия Румен Гечев (адвокатстващ точно въвеждането на прогресивния данък) си призна обществено, че има риск това да докара до укриване на приходи.
Всеки, осведомен с действителността, знае, че това не е „ възможен риск “, а съответен проект, по който ще се развият нещата.
Прогресивният налог ще направи няколко неща: ще изгони доста вложители, които така и така все по-трудно ще си намираме, имайки поради рецесията, която ще последва COVID-19 истерията; също така ще ни върне години обратно в събираемостта, в криенето да приходи, заплащането на черно, под масата и така нататък
Фантазия: в случай че има напредничав налог, ще има повече доходи и повече правдивост.
Реалност: в случай че има напредничав налог, ще има по-малко вложители и повече скрити налози и стопанска система в сиво-черния бранш.
Според мен, на социалистите не им пука чак толкоз за налога, тъй като знаят, че смяна няма да има… (а и имай поради, че множеството от Българска социалистическа партия са крупни предприемачи и милионери), само че изключително доста им пука за имиджа.
Популистите (разчитайки на това, че доста, доста ти се желае по този начин да стане) ти споделят, че в случай че те ухапе радиоактивен паяк, може да придобиеш суперсили и да станеш като Спайдърмен. Реалността, въпреки това, ти споделя, че в случай че това се случи, най-вероятно ще придобиеш противен обрив и инфектиране. Целта на популистите е да те завоюват на тяхна страна, с цел да ги харесваш и следваш.
Реалността пък няма цел, тя просто е, каквато е и не ѝ пука дали я харесваш или не.
Единственото общо сред популистите и действителността е, че и на двете не им пука за тебе,
само че популистите желаят да вярваш в противоположното.
Социалистите/популистите разсъждават като характерен нашенски търговец на пазара (тоест в някакви си „ идеални разновидности “): „ Ще изкарам ябълки за по 10 лева./килограма и за нула време ще съм на облага. Реалистите знаят, че вместо да продадат 1 кг за 10 лева е по-добре да продадат 10 кг за по 1 лева
На края на деня реалистите имат 9-10 лева от продадените евтини ябълки, а популистите имат нула лв. и сума ти гниещи ябълки, които никой не желае. Плановете „ на хартия “ и „ в главата ти “ са едни, само че, (особено) когато звучат прекомерно добре, с цел да са действителни, се случват най-после други.
Ето, аз да вземем за пример се самозаблуждавам и „ в главата си “ виждам по какъв начин някой социалист от ниновите хора, като представител на топлата българо-руска дружба, чийто глас се чува в Москва, ще вземе да каже нещо, да отбрани България, която руснаците се пробват да изтрият от историята със основаването на Кирилицата – първо се пробват да припишат Кирилицата (а не глаголицата) на Кирил и Методий, второ: напълно не загатват България и приноса на Климент и Преславската книжовна школа, учредена от Борис I. То не беше Путин, който сподели, че идвала от „ македонските земи “, то не беше съветският патриарх Кирил (бившият офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Гундяев), който пък поздрави „ …със загатна за светите равноапостоли Кирил и Методий, словенски учители “; то не беше и Руският културно-информационен център в София, който назова Кирил и Методий съветски просветители.
Ето, аз си живеех в самозаблудата, че някой горделив русколюбящ социалист, като един дипломат на българо-руските взаимоотношения, ще каже нещо, само че не би! Та това е разликата сред: да очакваш нещо да се случи; и то в действителност да се случи.
Защо си нямаме хубави неща…?
***
Че това няма да се случи, то е ясно – тази каскада с прогресивния налог няма да се случи, най-малко не в този момент, до момента в който не сме подготвени. Но има една друга заплаха, която не е дребна: мултиплицирането на популизма, който се вижда все по-привлекателен за некадърниците, тъй като наподобява красиво, не коства нищо, а въпреки всичко увлича хората, тъй като е изкуствено хубав. Хората, облечени във власт са малко или доста образец за мнозина и те ги имитират. В Съединени американски щати Тръмп наричаше расистки групировки „ Прекрасни хора “, даваше рамо на крайно-десни медии, расистите в Америка се пробудиха и добиха кураж. У нас популизмът става все по-популярен, Нинова си прави ПР от гробищата, към този момент няма граница – и небето не е предел.
Когато социалистите са в съпротива, те дават обещание и оферират. На едро. На необятно. Защото нищо не зависи от тях. Могат да ти предложат и разходка до Марс. Когато дойдат на власт и зачакаме да изпълнят обещанията, все нещо им пречи. И когато са в съпротива, постоянно се държат като новосъздадена партия: „ Ние в случай че дойдем… “; „ Ние като дойдем… “ Чакайте малко, вие към този момент бяхте – доста пъти за по доста време. Орешарски, Тройна коалиция, Виденова зима, Луканова зима, преди този момент 45 години окупация, по-късно 30 години ченгета/бизнесмени.
Имам и още едно изключително предусещане: както казахме, социалистите, БСПарите, партийните патерици на Радев, хората на Корнелия Нинова
Корнелия Нинова е български политик от Българска социалистическа партия, член на Парламентарната група на Коалиция за – множеството са милионери, предприемачи. Вдигнете им налозите и единствено гледайте по какъв начин един по един стартират да си изнасят компаниите по всякакви офшорни божествен кътчета, където си нямат социалисти с данъчни оферти. Както приказват за социализъм, а всички са милионери; както величаят Русия, а всичките им деца учат в Америка и Англия; по този начин и въвеждането на нов налог най-вероятно ще им покаже същинските лица на „ предприемачи “.
Напомням: годината е 2020, а не 1920. Човечеството, а и ние – българите, би следвало да сме си научили „ социалистическите “ уроци. Един път към този момент се облегнахме на горещия котлон. И руският социализъм, и националсоциализмът все започваха със „ справедливости “ към народа, а се оказваха с една ояла се, затлъстяла клика и милиони излъгани.
Нямаме кой знае какъв брой доста неща, които да предложим на вложителите, а не желая да си помислям, че може да ги привличаме с евтина работна ръка, като Китай – това ли желаеме – иго за шепа ориз? По-добре положителни заплати, в сравнение с високи налози. Защото, най-после, като стартираме да се вършим на огромната работа и хем желаеме високи заплати (аз най-малко желая, за вас не знам, само че допускам, че и вие искате), хем и налозите да се подвигат, и когато вложителят се обърне и си иде… та тогава, колкото и да го плюем и да го очерняме по кафявите медии, че бил „ подобен “ и „ онакъв “, разказ да напишем, пиеса в три дейности какъв брой е злобен и по какъв начин ни е вградил чипове в мозъка и ни е облъчил с 5G-мрежа и избил на Пена от Чепръчене кокошките, колкото и да се успокояваме, че не сме ние отговорни, а той – все тая, вложителят си е отишъл, ние пием една студена вода и прелистваме кафявия вестник.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ