Не ме ритай, и не ме гони... така или иначе

" Не ме ритай, и не ме гони... по този начин или другояче ще умра, повярвай ми...
Гледам светлините на града - това е заключена врата за мен...
Лежа на входа на метрото, то е топло, няма сняг и дъжд
просто лежа там, виждам хората, никого не очаквам и мен никой не ме чака...
Някой ми хвърля парче самун, от страдание, минавайки около мен...
Ако някой ме погали - това е по-ценно и от хляба...
Ще лизна инцидентна ръка, ще го погледна в очите...



В моята душа е живата болежка, никой не ми е разказвал за нея...
Не съм красиво куче, нямам потекло, от мелези нося доста неща...
Ако някой ми свирне и каже: " Да вървим другар "
ще потегли и най-после на света, единствено да не съм самичък...
За мен най-важна ще бъде не моята, а неговата душа...
Някъде надалеч от хората с него ще отидем и ще светят лампи в нощта...
Там, където няма беди и страдалчество...
Ще сме си нужни един на различен...
Той ще ме прегърне и ще ми бъде топло... Аз ще вардя съня му... "

 

Публикувано от  Петър Крушовски в групата: ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!