Защо чуждото мнение е от значение
Не живеем за непознатото мнение , не ни интересува " какво ще кажат хората ", обичаме да отстояваме позицията си и никой не може да ни убеди в своята, в случай че ние сме сигурни в нашата. В това, на пръв взор, няма нищо неприятно. Но става известно, че непознатото мнение в действителност е значимо за нас и за мозъка ни.
В живота може да има такива моменти, в които просто оставяме нещата да се случват, да минават около нас и се самозалъгваме, че по този начин е най-добре, че няма какво да създадем по въпроса. Това събитие психолозите назовават функционална устойчивост .
Тя най-често се показва в всекидневно повтарящи се неточности или дейности, които ние считаме за единствените вероятни. Изразява се и в неспособност да търсим и намираме различни решения на зародили проблеми. А това постоянно ни води до задънена улица.
Да не гледаме обстановките от друга вероятност постоянно е огромна спънка пред нашето развиване. Когато държим единствено на нашето мнение и не се допитваме до останалите, няма по какъв начин да разберем по какъв различен метод бихме могли да постъпим.
Така сами си слагаме граници , в границите на които няма задоволително място за верния отговор, а отвън рамките на които ни е мъчно да надникнем. И тъкмо тук идват хората от нашето обграждане, които да ни отворят очите.
Когато научим непознато виждане по съответен въпрос, нашият мозък стартира да работи на друга периодичност. Обмисляме това мнение, съпоставяме го с нашето и откриваме истината някъде там, по средата. И не забравяме, че не би трябвало да имаме вяра сляпо на никого, даже на себе си.
В живота може да има такива моменти, в които просто оставяме нещата да се случват, да минават около нас и се самозалъгваме, че по този начин е най-добре, че няма какво да създадем по въпроса. Това събитие психолозите назовават функционална устойчивост .
Тя най-често се показва в всекидневно повтарящи се неточности или дейности, които ние считаме за единствените вероятни. Изразява се и в неспособност да търсим и намираме различни решения на зародили проблеми. А това постоянно ни води до задънена улица.
Да не гледаме обстановките от друга вероятност постоянно е огромна спънка пред нашето развиване. Когато държим единствено на нашето мнение и не се допитваме до останалите, няма по какъв начин да разберем по какъв различен метод бихме могли да постъпим.
Така сами си слагаме граници , в границите на които няма задоволително място за верния отговор, а отвън рамките на които ни е мъчно да надникнем. И тъкмо тук идват хората от нашето обграждане, които да ни отворят очите.
Когато научим непознато виждане по съответен въпрос, нашият мозък стартира да работи на друга периодичност. Обмисляме това мнение, съпоставяме го с нашето и откриваме истината някъде там, по средата. И не забравяме, че не би трябвало да имаме вяра сляпо на никого, даже на себе си.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ