За 10 г. народът взе 4 млрд. лв. нови кредити и спести 31 млрд. в банки
Не живеем на заем, за интервала заемите порастват, само че сензитивно по-бавно от депозитите
Лихвите паднаха 9 пъти, към този момент са покрай нулата
Българите не живеят на заем най-малко съгласно стастистиката на Българска народна банка за последите 10 година За този интервал депозитите на семействата са се нараснали близо 3 пъти спрямо годините преди рецесията. Заемите също порастват, само че с по-бавни темпове. Разликата сред парите на влог и взетите заеми към юли тази година е над 30 милиарда лева в интерес на спестяванията.
Статистиката на централната банка регистрира, че в края на декември 2008 година в банките на влог е имало 21,9 милиарда лева, в края на 2015 година сумата към този момент е над 42,5 милиарда, а към юли тази година - малко над 53 милиарда лева
Ръстът е още по-внушителен, в случай че се отчетат и фирмените спестявания - и по този начин депозитите са над 78 милиарда лева, защото близо 40% от влоговете са на еднолични търговци.
Данните на централната банка демонстрират още, че от 2008 година до момента спестяванията порастват с съвсем идентичен ритъм -
с по към
3 милиарда лева
на година
Ако в годините на рецесията и малко след тях главната причина бе в несигурната икономическа среда, която караше хората да пестят, а не да харчат, то в годините след 2012 година растежът им се изяснява основно с неналичието на друга сигурна опция за свободни пари.
Дори фрапантният спад на лихвите не се е отразил на растежа на спестяванията - доходността от пари в банка е намаляла над 8 пъти за 12 години и към този момент е доста покрай нулата.
В края на 2008 година междинният приход от влог е бил малко над 8%. През декември 2015 година е паднал до 1,48%, а в последните две години се колебае към 0,26% и даже по-ниско, сочат данните.
Средната рентабилност по депозитите действително се подвига от офертите на по-малките банки, главно с българско присъединяване, които употребяват атрактивните лихви като инструмент, с цел да притеглят паричен запас. Големите банки, в които е главната част от спестяванията, не престават да смъкват доходността на влоговете. При тях офертите сега най-често са с рента от 0,05 до 0,27%. За по-къси периоди към този момент има предложения и с рента от 0,01%.
Допреди две години дефлацията към момента осигуряваше облага от спестяванията. От 2016 година насам обаче
доходността
им пада
непрестанно
поради
инфлацията, а в
момента към този момент
е негативна
В множеството прогнози идващите години се чака и по-висока инфлация от авансово плануваната - 2,6%, което ще задълбочи загубата от спестените пари в банка. Обръщане на наклонността при лихвите не се чака най-малко до края на тази година, а съгласно някои анализатори и през идната.
Някои спестовни артикули към този момент са губещи най-малко през първата година. Такива са да вземем за пример спестовните сметки, при които таксата за разкриване и месечната сума за поддържането освен изяждат прихода от лихвата, а се доплаща. Според финансови специалисти е належащо да се внесат сред 8-10 хиляди лева, с цел да има рентабилност след приспадането на всички такси. При по-малките суми загубата може да стигне до 1,5% от главницата на година. Финансови специалисти обръщат внимание и на това, че приходът от лихви продължава да се полза с налог, макар обещанието всяка година той да понижава, до момента в който стане нулев.
Заемите за разлика от депозитите намаляваха до 2016 година след същинския взрив на кредитирането през 2008 година Тогава
единствено за година
заемите,
отпуснати на
популацията,
се усилиха
с над 30% до
близо 18,1 милиарда
След това последва интервал от съвсем 10 години, през които растежът им бе алегоричен. В края на 2012 година да вземем за пример заемите на семействата бяха 18,717 милиарда лв., което значи, че за 4 години са се нараснали с едвам 600 млн. лева През идващите четири години хората освен че не теглиха заеми, ами и връщаха и по този начин в края на 2016 година общата сума падна на 18,5 милиарда лева
В последните 2,5 години кредитирането претърпя подем. За този интервал общо са изтеглени близо 4 милиарда, което в действителност е и цялата сума за последните 10 година, с цел да стигнат до съвсем 23 милиарда лв..
Парите са
разграничени съвсем
поравно сред
потребителски и
ипотечни заеми
Над 11,2 милиарда лв. общо са изтеглени, с цел да се финансира покупка на парцел. Средната вноска по този тип заеми е 600 лева месечно.
С най-високи темпове порастват потребителските заеми, макар че те са доста по-скъпи. За година - 2019-а по отношение на 2018 година, са изтеглени близо 18% повече заеми за ползване, а общата има сума се приближава до 10 милиарда лева
Липсата на интерес към кредитирането в годините на рецесията бе и една от аргументите банките да смъкват лихвите.
Статистиката сочи, че сpeднaтa лиxвa пo жилищнитe зaeми в лeвa e нa paвнищe oт 3,16%, а обособени банки отпускат заеми и под този предел. Това са рекордно ниски лихви.
Изгодна е и цената на потребителските заеми - приблизително към 8%. Годишният % на разноските по заемите също понижава и към този момент е под 10% при потребителските заеми и с към 4 пункта по-нисък при ипотечните.
И макар задържането на кредитирането всеки втори българин е задлъжнял към банки, компании за бързи заеми или лизингови сдружения. Средностатистическият дебитор сега има да връща 1161 лева против 775 лева година по-рано.
1 221 227 души са дадени на събирачи на задължения през 2018 година Техният брой обаче трайно понижава - близо два пъти за последната година. През 2017 година хората, които са имали връзки с колектори, са били 2 633 192. Общата сума, предадена за наложително събиране за 2018 година, е 1,41 милиарда лв.. Въпреки по-големия размер на междинния дълг размерът на нововъзложен дълг се е стопил с към 600 млн. лева спрямо 2017 година, когато е бил малко над 2 милиарда лева
Все повече имотни покупко-продажби се финансират с композиция от ипотечен и потребителски заем, макар че заемите за ползване са два пъти и половина по-скъпи, демонстрират данните на Българска народна банка. Голямо търсене в последните няколко години банкерите
регистрират и при
ипотечни заеми
със залог,
само че без ограничаване във финансирането. Те се употребяват за всевъзможни покупки - от придобиване на нов парцел до пускане на бизнес план.
Българите към този момент съблюдават и едно от златните правила, препоръчвани от финансисти при тегленето на заеми - те да бъдат в тази валута, в която получават непрекъснати приходи. Основната причина за това е, че от 2016 година насам офертите за ипотеки в лв. стават по-атрактивни и последователно изместват евровите. Всеки трети ипотечен заем е рефинансиран, а 39% от потребителските са композиция от нов и остарял дълг.
Милионерските сметки - 10 пъти повече от 2008 година
98 са били българите с влог в банка от над 1 милион лв. през 2008 година, демонстрира статистиката на Българска народна банка. През 2015 година техният брой към този момент е 680 души, а през юли 2019 година централната банка преброи 916 милионери.
Големите сметки порастват непрестанно за целия 10-годишен интервал в годините на рецесията, а в този момент са приблизително със 100 повече спрямо предходна година. Има години, в които растежът им е величествен. Така да вземем за пример през 2019 година спрямо предходната милионерите са с 275 повече отпреди година.
Последните доклади демонстрират, че броят на всички по-големи депозитни сметки пораства - и на годишна база, и по отношение на предходното тримесечие. Намаление има единствено при най-малките сметки, в които е имало до 1000 лева
3402 са фирмените депозити с над 1 милион лв. в тях към края на юни т.г. Те са с 2301 повече от 2008 година и с 287 повече отпреди една година. Според анализатори след спешните години – до 2016 година, растежът на огромните фирмени депозити при физическите лица се обясняваше и с приход от продажба на личен бизнес в рецесия.
В момента обаче растежът при депозитите на компаниите е с едноцифрен ритъм. Това съгласно множеството специалисти е позитивен факт и сигнал за усъвършенствано финансово ръководство и за усъвършенстван капиталов развой на компаниите от действителната стопанска система.
Депозитите на бранш “Нефинансови предприятия ", които в действителност са фирмени, в края на юни 2019 година са 600 хиляди броя, което съставлява спад от 4,7% по отношение на края на същия месец на 2018 година Годишно понижение бе 4,6% в края на март 2019 година. В края на второто тримесечие на 2019 година размерът на тези депозити е 23,247 милиарда лв., като на годишна база той нараства с 2,6% при 7,8% годишно покачване в края на предходното тримесечие. Спрямо края на март 2019 година броят им се усилва с 0,6%, а размерът им понижава с 0,5 на 100.
Кредитите за бизнеса в края на второто тримесечие на 2019-а са 151 хиляди броя и спадат на годишна база с 1,3%. Размерът на тези заеми е 33,833 милиарда лв., което съставлява повишаване с 4,8% на годишна база. /24chasa.bg
Лихвите паднаха 9 пъти, към този момент са покрай нулата
Българите не живеят на заем най-малко съгласно стастистиката на Българска народна банка за последите 10 година За този интервал депозитите на семействата са се нараснали близо 3 пъти спрямо годините преди рецесията. Заемите също порастват, само че с по-бавни темпове. Разликата сред парите на влог и взетите заеми към юли тази година е над 30 милиарда лева в интерес на спестяванията.
Статистиката на централната банка регистрира, че в края на декември 2008 година в банките на влог е имало 21,9 милиарда лева, в края на 2015 година сумата към този момент е над 42,5 милиарда, а към юли тази година - малко над 53 милиарда лева
Ръстът е още по-внушителен, в случай че се отчетат и фирмените спестявания - и по този начин депозитите са над 78 милиарда лева, защото близо 40% от влоговете са на еднолични търговци.
Данните на централната банка демонстрират още, че от 2008 година до момента спестяванията порастват с съвсем идентичен ритъм -
с по към
3 милиарда лева
на година
Ако в годините на рецесията и малко след тях главната причина бе в несигурната икономическа среда, която караше хората да пестят, а не да харчат, то в годините след 2012 година растежът им се изяснява основно с неналичието на друга сигурна опция за свободни пари.
Дори фрапантният спад на лихвите не се е отразил на растежа на спестяванията - доходността от пари в банка е намаляла над 8 пъти за 12 години и към този момент е доста покрай нулата.
В края на 2008 година междинният приход от влог е бил малко над 8%. През декември 2015 година е паднал до 1,48%, а в последните две години се колебае към 0,26% и даже по-ниско, сочат данните.
Средната рентабилност по депозитите действително се подвига от офертите на по-малките банки, главно с българско присъединяване, които употребяват атрактивните лихви като инструмент, с цел да притеглят паричен запас. Големите банки, в които е главната част от спестяванията, не престават да смъкват доходността на влоговете. При тях офертите сега най-често са с рента от 0,05 до 0,27%. За по-къси периоди към този момент има предложения и с рента от 0,01%.
Допреди две години дефлацията към момента осигуряваше облага от спестяванията. От 2016 година насам обаче
доходността
им пада
непрестанно
поради
инфлацията, а в
момента към този момент
е негативна
В множеството прогнози идващите години се чака и по-висока инфлация от авансово плануваната - 2,6%, което ще задълбочи загубата от спестените пари в банка. Обръщане на наклонността при лихвите не се чака най-малко до края на тази година, а съгласно някои анализатори и през идната.
Някои спестовни артикули към този момент са губещи най-малко през първата година. Такива са да вземем за пример спестовните сметки, при които таксата за разкриване и месечната сума за поддържането освен изяждат прихода от лихвата, а се доплаща. Според финансови специалисти е належащо да се внесат сред 8-10 хиляди лева, с цел да има рентабилност след приспадането на всички такси. При по-малките суми загубата може да стигне до 1,5% от главницата на година. Финансови специалисти обръщат внимание и на това, че приходът от лихви продължава да се полза с налог, макар обещанието всяка година той да понижава, до момента в който стане нулев.
Заемите за разлика от депозитите намаляваха до 2016 година след същинския взрив на кредитирането през 2008 година Тогава
единствено за година
заемите,
отпуснати на
популацията,
се усилиха
с над 30% до
близо 18,1 милиарда
След това последва интервал от съвсем 10 години, през които растежът им бе алегоричен. В края на 2012 година да вземем за пример заемите на семействата бяха 18,717 милиарда лв., което значи, че за 4 години са се нараснали с едвам 600 млн. лева През идващите четири години хората освен че не теглиха заеми, ами и връщаха и по този начин в края на 2016 година общата сума падна на 18,5 милиарда лева
В последните 2,5 години кредитирането претърпя подем. За този интервал общо са изтеглени близо 4 милиарда, което в действителност е и цялата сума за последните 10 година, с цел да стигнат до съвсем 23 милиарда лв..
Парите са
разграничени съвсем
поравно сред
потребителски и
ипотечни заеми
Над 11,2 милиарда лв. общо са изтеглени, с цел да се финансира покупка на парцел. Средната вноска по този тип заеми е 600 лева месечно.
С най-високи темпове порастват потребителските заеми, макар че те са доста по-скъпи. За година - 2019-а по отношение на 2018 година, са изтеглени близо 18% повече заеми за ползване, а общата има сума се приближава до 10 милиарда лева
Липсата на интерес към кредитирането в годините на рецесията бе и една от аргументите банките да смъкват лихвите.
Статистиката сочи, че сpeднaтa лиxвa пo жилищнитe зaeми в лeвa e нa paвнищe oт 3,16%, а обособени банки отпускат заеми и под този предел. Това са рекордно ниски лихви.
Изгодна е и цената на потребителските заеми - приблизително към 8%. Годишният % на разноските по заемите също понижава и към този момент е под 10% при потребителските заеми и с към 4 пункта по-нисък при ипотечните.
И макар задържането на кредитирането всеки втори българин е задлъжнял към банки, компании за бързи заеми или лизингови сдружения. Средностатистическият дебитор сега има да връща 1161 лева против 775 лева година по-рано.
1 221 227 души са дадени на събирачи на задължения през 2018 година Техният брой обаче трайно понижава - близо два пъти за последната година. През 2017 година хората, които са имали връзки с колектори, са били 2 633 192. Общата сума, предадена за наложително събиране за 2018 година, е 1,41 милиарда лв.. Въпреки по-големия размер на междинния дълг размерът на нововъзложен дълг се е стопил с към 600 млн. лева спрямо 2017 година, когато е бил малко над 2 милиарда лева
Все повече имотни покупко-продажби се финансират с композиция от ипотечен и потребителски заем, макар че заемите за ползване са два пъти и половина по-скъпи, демонстрират данните на Българска народна банка. Голямо търсене в последните няколко години банкерите
регистрират и при
ипотечни заеми
със залог,
само че без ограничаване във финансирането. Те се употребяват за всевъзможни покупки - от придобиване на нов парцел до пускане на бизнес план.
Българите към този момент съблюдават и едно от златните правила, препоръчвани от финансисти при тегленето на заеми - те да бъдат в тази валута, в която получават непрекъснати приходи. Основната причина за това е, че от 2016 година насам офертите за ипотеки в лв. стават по-атрактивни и последователно изместват евровите. Всеки трети ипотечен заем е рефинансиран, а 39% от потребителските са композиция от нов и остарял дълг.
Милионерските сметки - 10 пъти повече от 2008 година
98 са били българите с влог в банка от над 1 милион лв. през 2008 година, демонстрира статистиката на Българска народна банка. През 2015 година техният брой към този момент е 680 души, а през юли 2019 година централната банка преброи 916 милионери.
Големите сметки порастват непрестанно за целия 10-годишен интервал в годините на рецесията, а в този момент са приблизително със 100 повече спрямо предходна година. Има години, в които растежът им е величествен. Така да вземем за пример през 2019 година спрямо предходната милионерите са с 275 повече отпреди година.
Последните доклади демонстрират, че броят на всички по-големи депозитни сметки пораства - и на годишна база, и по отношение на предходното тримесечие. Намаление има единствено при най-малките сметки, в които е имало до 1000 лева
3402 са фирмените депозити с над 1 милион лв. в тях към края на юни т.г. Те са с 2301 повече от 2008 година и с 287 повече отпреди една година. Според анализатори след спешните години – до 2016 година, растежът на огромните фирмени депозити при физическите лица се обясняваше и с приход от продажба на личен бизнес в рецесия.
В момента обаче растежът при депозитите на компаниите е с едноцифрен ритъм. Това съгласно множеството специалисти е позитивен факт и сигнал за усъвършенствано финансово ръководство и за усъвършенстван капиталов развой на компаниите от действителната стопанска система.
Депозитите на бранш “Нефинансови предприятия ", които в действителност са фирмени, в края на юни 2019 година са 600 хиляди броя, което съставлява спад от 4,7% по отношение на края на същия месец на 2018 година Годишно понижение бе 4,6% в края на март 2019 година. В края на второто тримесечие на 2019 година размерът на тези депозити е 23,247 милиарда лв., като на годишна база той нараства с 2,6% при 7,8% годишно покачване в края на предходното тримесечие. Спрямо края на март 2019 година броят им се усилва с 0,6%, а размерът им понижава с 0,5 на 100.
Кредитите за бизнеса в края на второто тримесечие на 2019-а са 151 хиляди броя и спадат на годишна база с 1,3%. Размерът на тези заеми е 33,833 милиарда лв., което съставлява повишаване с 4,8% на годишна база. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ