Коронавирусът учи и български деца с цената на човешки живот - възрастните научаваме ли се?
не желае да учи присъствено, тъй като тяхната класна умря от COVID-19 – освен това за много къс интервал от време. Защо дамата е умряла е въпрос за патолозите, а в тази история въпросът е напълно различен?
Побъркахме ли децата с тази болест и метода, по който реагираме? Този въпрос си зададохме мигновено в редакцията, когато научихме новината. И моето мнение е, че в действителност по този начин тези деца се научават да станат повече хора.
Колкото и да ми е тъжко и да не желая да го кажа, в голям брой случаи разбираме, че нещо е скъпо за нас чак когато го изгубим. Когато приказваме за хора – семейство и другари, извънредно постоянно споделяме какъв брой ни е безценен този или оня човек и го осъзнаваме същински чак когато го няма. Чак когато болката от загубата ни връхлети. Чак тогава се сещаме какво сме могли да създадем повече, когато е можело. И в случай че имаме задоволително мозък в главата, почваме да го вършим за други скъпи за нас хора – до момента в който още сме дружно. Защото никой не знае какъв брой време му остава.
Със гибелта на класната си, децата от Първо приблизително учебно заведение " Св. Седмочисленици " към този момент не са деца. Починалата им учителка е съумяла да им преподаде най-важният урок – да се стремят да бъдат по-добри! Хората не са съвършени, само че смисълът е да се пробват да станат, без това да унищожи живота им. Този смисъл е претворен в толкоз доста неща от битието ни, че няма да ми стигнат клавишите да ги изброя. Затова и тези деца реагират по този начин - тъй като желаят да предпазят хората, които са значими за тях. И това е чудесна вест в нашето раздирано от нарцисизъм и дебилщина общество.
Тези деца следва да бъдат подкрепени – тъкмо в този момент. Толкова значим житейски урок не трябва да остане теоретичен зле. Не бива да не бъде съзнателен и свестен. Не съм познавал учителката им – само че щом толкоз доста скърбят за нея, значи е била човек, който си заслужава. Дано около децата и възрастните понаучат нещо – да научат, че може да се лишат най-малко от малко, с цел да не лишават други хора от доста, извънредно доста. Защото всички сме хора. И даже с образеца от Търговище се вижда, че има още да се учи - в е доста показателно какво! Долното видео е илюстрация - тъй като " око да види, ръка да пипне ".
Автор: Ивайло Ачев
Побъркахме ли децата с тази болест и метода, по който реагираме? Този въпрос си зададохме мигновено в редакцията, когато научихме новината. И моето мнение е, че в действителност по този начин тези деца се научават да станат повече хора.
Колкото и да ми е тъжко и да не желая да го кажа, в голям брой случаи разбираме, че нещо е скъпо за нас чак когато го изгубим. Когато приказваме за хора – семейство и другари, извънредно постоянно споделяме какъв брой ни е безценен този или оня човек и го осъзнаваме същински чак когато го няма. Чак когато болката от загубата ни връхлети. Чак тогава се сещаме какво сме могли да създадем повече, когато е можело. И в случай че имаме задоволително мозък в главата, почваме да го вършим за други скъпи за нас хора – до момента в който още сме дружно. Защото никой не знае какъв брой време му остава.
Със гибелта на класната си, децата от Първо приблизително учебно заведение " Св. Седмочисленици " към този момент не са деца. Починалата им учителка е съумяла да им преподаде най-важният урок – да се стремят да бъдат по-добри! Хората не са съвършени, само че смисълът е да се пробват да станат, без това да унищожи живота им. Този смисъл е претворен в толкоз доста неща от битието ни, че няма да ми стигнат клавишите да ги изброя. Затова и тези деца реагират по този начин - тъй като желаят да предпазят хората, които са значими за тях. И това е чудесна вест в нашето раздирано от нарцисизъм и дебилщина общество.
Тези деца следва да бъдат подкрепени – тъкмо в този момент. Толкова значим житейски урок не трябва да остане теоретичен зле. Не бива да не бъде съзнателен и свестен. Не съм познавал учителката им – само че щом толкоз доста скърбят за нея, значи е била човек, който си заслужава. Дано около децата и възрастните понаучат нещо – да научат, че може да се лишат най-малко от малко, с цел да не лишават други хора от доста, извънредно доста. Защото всички сме хора. И даже с образеца от Търговище се вижда, че има още да се учи - в е доста показателно какво! Долното видео е илюстрация - тъй като " око да види, ръка да пипне ".
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ