Ангел Димитров: С македонците имаме съгласие за св. св. Кирил и Методий и заедно да честваме 24 май
Не историците, а политиците би трябвало да се тревожат от неналичието на бърз прогрес в работата на комисията
Вече година не съумяваме да се спогодим за Средновековието в нашите и македонските учебници по история
Гоце Делчев не е безформен облик за политическа приложимост, а действителен човек с биография, цели и лично място в българското освободително придвижване в Македония и Одринска Тракия
Дискусиите за новата история ще с а по-тежки, тъй като там е ядрото на доктрината за македонизма
Решението какъв брой дълго ще работи Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси може да бъде единствено политическо
- Неотдавна се върнахте от следващо съвещание на българо-македонската комисия, този път в Охрид. Как реагираха македонските ви сътрудници на декларацията на българския парламент, че поддръжката за участие на Северна Македония в Европейски Съюз от наша страна няма да бъде за сметка на изкривяване на исторически събития, документи и артефакти?
- Открито изразена реакция нямаше, само че в държанието на част от сътрудниците ни личеше демонстративно неодобрение. В навечерието на предстоящото от Република Северна Македония решение за начало на договаряния за присъединение към Европейския съюз, българската позиция с нейните предупредителни условия, макар ясно декларираната поддръжка за европейското бъдеще на нашата млада съседка, бе явно
одобрявана като
враждебна
Някои медии целеустремено моделираха отрицателна социална настройка не толкоз към страните, към този момент споделили “не ”, колкото към окуражаващата, само че взискателна българска позиция. В такава атмосфера бе ясно, че нашите сътрудници няма да работят за реализиране на единодушие по обсъжданите тематики. Липсата на подготвеност за корекции в присъщата за тяхната историография интерпретация на предишното не е нещо ново. Част от сътрудниците настояват, че работят в духа на Договора за другарство и добросъседство, само че не одобряват текста за активността на комисията - меко казано, странна позиция, тъй като духът на един контракт произтича от неговите текстове.
- Поискахме Скопие да осъди Югославия, да поправи учебниците и да спре езика на омразата. Ваши сътрудници от Македонския теоретичен институт също оповестиха декларация от 8 точки, като засегнаха и тематиката за премахването на обидните надписи в македонските музеи за България и изопаченото показване на историята ни там. Има ли вяра това въобще да се случи?
- Покрай главните задания на взаимната комисия, в разпоредбите за работа на комисията е записано, че ще даваме рекомендации за промени и в музейните експозиции. Успяхме да забележим основания наскоро в Скопие Музей на революционната битка, който е надалеч от научните стандарти и в чиято експозиция са нужни съществени промени. Кога и дали всички български условия ще бъдат изпълнени, зависи само от готовността на Р. Северна Македония да следва праволинейно пътя на европейската интеграция. В Скопие явно считат, че подписаният Договор за другарство и добросъседство е нужният
билет за
европейско бъдеще,
само че и че приложението му може да чака. Отлагането на поканата за участие в Европейски Съюз обаче е явен сигнал, че нужните промени и отстраняването на конфликтните проблеми с други страни членки би трябвало да се случат. Общества без храброст за истината и без сили за смяна са обречени на тежки тествания. Надявам се, че край Вардар въпреки всичко схващат това и ще оценят поддръжката, която получават от България.
- Впрочем по какъв начин мина това следващо съвещание?
- Ако предходната ни среща бе изцяло безплодна, този път направихме дребна крачка напред, стига да приемем квалифицирания протокол за предходната среща като нещо сполучливо. Незавършена остана работата по обща позиция за учебниците в двете страни, отдадени на Средновековието и ранното османско господство, и - изцяло предстоящо - полемиката за личността и делото на Гоце Делчев. “Заслугата ” за това бе на част от нашите сътрудници от Р. Северна Македония, които бюрократично се придържаха, от една страна, към крайния час на съвещанията и безогледно ги прекъсваха, и от друга, тъй като демонстрираха намерено отвращение да одобряват уравновесени формулировки за Гоце Делчев.
- Има ли въобще тематики, по които да има съгласие?
- Оставям настрани учебниците по остаряла история, по които постигнахме единодушие, тъй като те не засягат общата ни история. Нашите бележки могат единствено да им бъдат потребни, само че за жалост, и с тази проблематика изгубихме доста време. Вече година не съумяваме да приключим със единодушие бележките си за учебниците по история в Р. Северна Македония и в България, отдадени на Средновековието и ранния интервал на османското господство. Крачка напред обаче има и тя е в постигнатото единодушие по текстове, с които предлагаме на двете държавни управления да честваме дружно на 24 май светите братя Кирил и Методий, да отдадем заслуженото и на техните възпитаници св. Климент Охридски и св. Наум Преславски/Охридски, както и на цар Самуил. Имаме единодушие, че делото на светите братя е избавено и развито таман в средновековна България, откъдето става притежание на славянските нации, че като израз на политиката на българските владетели княз Борис и цар Симеон са основани книжовните школи в Плиска, Преслав и Охрид, че самият празник на 11/24 май е основан в България като пръв всемирски народен празник, както и че
цар Самуил е
български държател
Остава да забележим обаче по какъв начин това единодушие ще докара до нужните корекции в учебници на Р. Северна Македония, тъй като обща позиция по съответните учебници още няма.
- Ваши сътрудници се тревожат, че към този момент близо 2 година се води неправилен спор по делата на св. Климент Охридски, свети Наум Преславски, цар Самуил, Гоце Делчев. За кои от тях има зацикляне?
- Реално работим малко повече от година, а и не историците, а политиците би трябвало да се тревожат от неналичието на бърз прогрес в работата на комисията.
Българските историци знаят по-добре от всеки различен какви проблеми стоят пред нас, по тази причина бих се радвал, в случай че употребяват университетските си контакти, с цел да поддържат нашите старания в взаимната комисия. Лесно не се реализира единодушие по която и да е тематика от Средновековието, тъй като там е основата на общата ни история. Особено тежки бяха разногласията към цар Самуил, а станалата към този момент емблематична за дълбоките разминавания сред двете историографии полемика за Гоце Делчев е сигнал, че най-трудното следва.
- Спорът сред двете страни е за исторически времена, документалните свидетелства за които са прекомерно нищожни. Какво не можем да поделим?
- Всъщност има доста или най-малко задоволително исторически извори, наши и непознати, които разрешават при научно- справедлив разбор да достигнем до знание за предишното, в което сегашното да открие своите корени, своите обичаи, идейни начала и ориентири за бъдещето.
Ние не преговаряме,
с цел да разделяме
Сложността на полемиките, които водим, е в явен политически подтекст, само че наш професионален дълг е не да обслужваме политическата обстановка, а да сме правилни на научните правила и солидни професионални стандарти.
Харесвам ефектното определение за историята на Жан-Пол Сартър, че “ние, хората, живеем в историята, както рибите във водата ”. Историята в действителност е част от нашата витална среда и в случай че тя е нечиста от неправилна интерпретация, изключително в случай че аргументите са целеустремено политически, това е рисково за интелектуалното и моралното здраве на бъдещите генерации.
- Ние желаеме да се признае българско малцинство в Македония, македонците - македонско в България. Как ще стане това?
- Не мисля, че има искане за признание на българско малцинство в Р. Северна Македония.
В признатата декларация от Народното събрание е очебийно, че България чака от Албания да обезпечи и подсигурява там правата на българското малцинство.
Вече има позитивно развиване и съм уверен, че то ще продължи възходящо в процеса на евроинтеграцията, към която Тирана се стреми и която България поддържа. Всъщност
искане за българско
малцинство в Р. Северна
Македония би било
неправилно,
тъй като фиксацията върху моментната обстановка значи игнориране на историческия подтекст, на трагичния път до проблемите на сегашното. Това, което е належащо и е напълно в духа на демократичните европейски стандарти, е обезпечаването на политическа атмосфера, в която отношението към самоопределящите се там като българи да бъде като към всеки жител на нашата млада съседка. Що се отнася до така наречен македонско малцинство в България, историята от дълго време е споделила своята дума. Силовата македонизация на българите в Пиринска Македония - в смисъл на смяна на етническата характерност - е по разпореждане на Сталин и фаворизирания по това време от Москва Тито, като обстановката стартира да се успокоява след разрива с ФНР Югославия към Коминформбюрото (1948), да се възстановява след 1956 година, когато Българска комунистическа партия още не се е отказала изцяло от коминтерновското завещание, и дефинитивно да остане в предишното от началото на 60-те години.
През 1989 година, при рухването на комунистическата власт в България, Белград и Скопие се активизираха и подтикнаха основаването на македонистки организации, разпространявани посредством групировката ОМО “Илинден ”. В хода на събитията, които внезапно трансформираха Европа, за благополучие, и България, тези обединения се стопиха като снежни топки и последователите им са на практика статистически незабележими. Усилията на Скопие да смущава двустранните връзки посредством интернационализирана активност на техни деятели обаче безпричинно и безсмислено не престават, по тази причина на иредентизма би трябвало да бъде комплициран край. Това е заложено в Договора за другарство и добросъседство, очебийно е и от декларацията на Народното събрание.
- В предходното изявление с вас преди няколко месеца македонските ви сътрудници не бяха подготвени да дискутират Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание. Сега бяха ли?
- Разговори за огромното въстание от 1903 година по този начин и не можем да стартираме, а за Г. Делчев водим напрегнати диалози към този момент на две срещи. Това са повече разногласия, в сравнение с научни полемики, тъй като не съумяваме да убедим нашите сътрудници, че действителните измерения на смисъла на Гоце Делчев като историческа персона са в активността му, в отношението към него в личното му историческо време, а освен в късно основания там негов облик за политическа приложимост. Той не е безформен облик знак, който комфортно ще прелита сред двете страни, а действителен човек с биография, цели и лично място в хода на българското освободително придвижване в Македония и Одринска Тракия.
- Стигнахте ли до гимназиалните учебници по история? Преди ми казахте, че полемиките по интерпретацията на модерната ера несъмнено ще бъдат по-тежки.
- Не, не сме, само че някои от гимназиалните учебници повтарят материала от главното учебно заведение, тъй че най-малко за остарялата история и Средновековието ще бъде по-лесно. За модерната ера, за новата история, естествено, ще бъде по-тежко, тъй като там е ядрото на доктрината на македонизма. Неслучайно на конференциите след всяка среща в Р. Северна Македония локалните публицисти се интересуват повече за тематики от ХХ век.
- Как ще работите по-нататък?
- Както и до момента: целеустремено, без взаимни отстъпки, професионално. А решението какъв брой дълго ще работи Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси може да бъде единствено политическо.
Ангел Димитров е съпредседател на Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси на Р. Северна Македония и България
Роден е през 1945 година в София. Завършил е история и археология в СУ “Св. Климент Охридски ” От 1974 година работи в Института за исторически проучвания, Българска академия на науките
В интервала 1992-2001 година е дипломат в Р. Македония, а от 2012 до 2016 година е дипломат в Сърбия
Автор е на 4 монографии, последната е “Раждането на една нова страна. Р. Македония сред югославизма и национализма ”, С., 2011; над 70 студии и публикации, многочислени участия и изявления в медиите
Носител е на академичната премия “Паисий Хилендарски ” и почетен знак на Министерство на външните работи /24chasa.bg
Вече година не съумяваме да се спогодим за Средновековието в нашите и македонските учебници по история
Гоце Делчев не е безформен облик за политическа приложимост, а действителен човек с биография, цели и лично място в българското освободително придвижване в Македония и Одринска Тракия
Дискусиите за новата история ще с а по-тежки, тъй като там е ядрото на доктрината за македонизма
Решението какъв брой дълго ще работи Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси може да бъде единствено политическо
- Неотдавна се върнахте от следващо съвещание на българо-македонската комисия, този път в Охрид. Как реагираха македонските ви сътрудници на декларацията на българския парламент, че поддръжката за участие на Северна Македония в Европейски Съюз от наша страна няма да бъде за сметка на изкривяване на исторически събития, документи и артефакти?
- Открито изразена реакция нямаше, само че в държанието на част от сътрудниците ни личеше демонстративно неодобрение. В навечерието на предстоящото от Република Северна Македония решение за начало на договаряния за присъединение към Европейския съюз, българската позиция с нейните предупредителни условия, макар ясно декларираната поддръжка за европейското бъдеще на нашата млада съседка, бе явно
одобрявана като
враждебна
Някои медии целеустремено моделираха отрицателна социална настройка не толкоз към страните, към този момент споделили “не ”, колкото към окуражаващата, само че взискателна българска позиция. В такава атмосфера бе ясно, че нашите сътрудници няма да работят за реализиране на единодушие по обсъжданите тематики. Липсата на подготвеност за корекции в присъщата за тяхната историография интерпретация на предишното не е нещо ново. Част от сътрудниците настояват, че работят в духа на Договора за другарство и добросъседство, само че не одобряват текста за активността на комисията - меко казано, странна позиция, тъй като духът на един контракт произтича от неговите текстове.
- Поискахме Скопие да осъди Югославия, да поправи учебниците и да спре езика на омразата. Ваши сътрудници от Македонския теоретичен институт също оповестиха декларация от 8 точки, като засегнаха и тематиката за премахването на обидните надписи в македонските музеи за България и изопаченото показване на историята ни там. Има ли вяра това въобще да се случи?
- Покрай главните задания на взаимната комисия, в разпоредбите за работа на комисията е записано, че ще даваме рекомендации за промени и в музейните експозиции. Успяхме да забележим основания наскоро в Скопие Музей на революционната битка, който е надалеч от научните стандарти и в чиято експозиция са нужни съществени промени. Кога и дали всички български условия ще бъдат изпълнени, зависи само от готовността на Р. Северна Македония да следва праволинейно пътя на европейската интеграция. В Скопие явно считат, че подписаният Договор за другарство и добросъседство е нужният
билет за
европейско бъдеще,
само че и че приложението му може да чака. Отлагането на поканата за участие в Европейски Съюз обаче е явен сигнал, че нужните промени и отстраняването на конфликтните проблеми с други страни членки би трябвало да се случат. Общества без храброст за истината и без сили за смяна са обречени на тежки тествания. Надявам се, че край Вардар въпреки всичко схващат това и ще оценят поддръжката, която получават от България.
- Впрочем по какъв начин мина това следващо съвещание?
- Ако предходната ни среща бе изцяло безплодна, този път направихме дребна крачка напред, стига да приемем квалифицирания протокол за предходната среща като нещо сполучливо. Незавършена остана работата по обща позиция за учебниците в двете страни, отдадени на Средновековието и ранното османско господство, и - изцяло предстоящо - полемиката за личността и делото на Гоце Делчев. “Заслугата ” за това бе на част от нашите сътрудници от Р. Северна Македония, които бюрократично се придържаха, от една страна, към крайния час на съвещанията и безогледно ги прекъсваха, и от друга, тъй като демонстрираха намерено отвращение да одобряват уравновесени формулировки за Гоце Делчев.
- Има ли въобще тематики, по които да има съгласие?
- Оставям настрани учебниците по остаряла история, по които постигнахме единодушие, тъй като те не засягат общата ни история. Нашите бележки могат единствено да им бъдат потребни, само че за жалост, и с тази проблематика изгубихме доста време. Вече година не съумяваме да приключим със единодушие бележките си за учебниците по история в Р. Северна Македония и в България, отдадени на Средновековието и ранния интервал на османското господство. Крачка напред обаче има и тя е в постигнатото единодушие по текстове, с които предлагаме на двете държавни управления да честваме дружно на 24 май светите братя Кирил и Методий, да отдадем заслуженото и на техните възпитаници св. Климент Охридски и св. Наум Преславски/Охридски, както и на цар Самуил. Имаме единодушие, че делото на светите братя е избавено и развито таман в средновековна България, откъдето става притежание на славянските нации, че като израз на политиката на българските владетели княз Борис и цар Симеон са основани книжовните школи в Плиска, Преслав и Охрид, че самият празник на 11/24 май е основан в България като пръв всемирски народен празник, както и че
цар Самуил е
български държател
Остава да забележим обаче по какъв начин това единодушие ще докара до нужните корекции в учебници на Р. Северна Македония, тъй като обща позиция по съответните учебници още няма.
- Ваши сътрудници се тревожат, че към този момент близо 2 година се води неправилен спор по делата на св. Климент Охридски, свети Наум Преславски, цар Самуил, Гоце Делчев. За кои от тях има зацикляне?
- Реално работим малко повече от година, а и не историците, а политиците би трябвало да се тревожат от неналичието на бърз прогрес в работата на комисията.
Българските историци знаят по-добре от всеки различен какви проблеми стоят пред нас, по тази причина бих се радвал, в случай че употребяват университетските си контакти, с цел да поддържат нашите старания в взаимната комисия. Лесно не се реализира единодушие по която и да е тематика от Средновековието, тъй като там е основата на общата ни история. Особено тежки бяха разногласията към цар Самуил, а станалата към този момент емблематична за дълбоките разминавания сред двете историографии полемика за Гоце Делчев е сигнал, че най-трудното следва.
- Спорът сред двете страни е за исторически времена, документалните свидетелства за които са прекомерно нищожни. Какво не можем да поделим?
- Всъщност има доста или най-малко задоволително исторически извори, наши и непознати, които разрешават при научно- справедлив разбор да достигнем до знание за предишното, в което сегашното да открие своите корени, своите обичаи, идейни начала и ориентири за бъдещето.
Ние не преговаряме,
с цел да разделяме
Сложността на полемиките, които водим, е в явен политически подтекст, само че наш професионален дълг е не да обслужваме политическата обстановка, а да сме правилни на научните правила и солидни професионални стандарти.
Харесвам ефектното определение за историята на Жан-Пол Сартър, че “ние, хората, живеем в историята, както рибите във водата ”. Историята в действителност е част от нашата витална среда и в случай че тя е нечиста от неправилна интерпретация, изключително в случай че аргументите са целеустремено политически, това е рисково за интелектуалното и моралното здраве на бъдещите генерации.
- Ние желаеме да се признае българско малцинство в Македония, македонците - македонско в България. Как ще стане това?
- Не мисля, че има искане за признание на българско малцинство в Р. Северна Македония.
В признатата декларация от Народното събрание е очебийно, че България чака от Албания да обезпечи и подсигурява там правата на българското малцинство.
Вече има позитивно развиване и съм уверен, че то ще продължи възходящо в процеса на евроинтеграцията, към която Тирана се стреми и която България поддържа. Всъщност
искане за българско
малцинство в Р. Северна
Македония би било
неправилно,
тъй като фиксацията върху моментната обстановка значи игнориране на историческия подтекст, на трагичния път до проблемите на сегашното. Това, което е належащо и е напълно в духа на демократичните европейски стандарти, е обезпечаването на политическа атмосфера, в която отношението към самоопределящите се там като българи да бъде като към всеки жител на нашата млада съседка. Що се отнася до така наречен македонско малцинство в България, историята от дълго време е споделила своята дума. Силовата македонизация на българите в Пиринска Македония - в смисъл на смяна на етническата характерност - е по разпореждане на Сталин и фаворизирания по това време от Москва Тито, като обстановката стартира да се успокоява след разрива с ФНР Югославия към Коминформбюрото (1948), да се възстановява след 1956 година, когато Българска комунистическа партия още не се е отказала изцяло от коминтерновското завещание, и дефинитивно да остане в предишното от началото на 60-те години.
През 1989 година, при рухването на комунистическата власт в България, Белград и Скопие се активизираха и подтикнаха основаването на македонистки организации, разпространявани посредством групировката ОМО “Илинден ”. В хода на събитията, които внезапно трансформираха Европа, за благополучие, и България, тези обединения се стопиха като снежни топки и последователите им са на практика статистически незабележими. Усилията на Скопие да смущава двустранните връзки посредством интернационализирана активност на техни деятели обаче безпричинно и безсмислено не престават, по тази причина на иредентизма би трябвало да бъде комплициран край. Това е заложено в Договора за другарство и добросъседство, очебийно е и от декларацията на Народното събрание.
- В предходното изявление с вас преди няколко месеца македонските ви сътрудници не бяха подготвени да дискутират Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание. Сега бяха ли?
- Разговори за огромното въстание от 1903 година по този начин и не можем да стартираме, а за Г. Делчев водим напрегнати диалози към този момент на две срещи. Това са повече разногласия, в сравнение с научни полемики, тъй като не съумяваме да убедим нашите сътрудници, че действителните измерения на смисъла на Гоце Делчев като историческа персона са в активността му, в отношението към него в личното му историческо време, а освен в късно основания там негов облик за политическа приложимост. Той не е безформен облик знак, който комфортно ще прелита сред двете страни, а действителен човек с биография, цели и лично място в хода на българското освободително придвижване в Македония и Одринска Тракия.
- Стигнахте ли до гимназиалните учебници по история? Преди ми казахте, че полемиките по интерпретацията на модерната ера несъмнено ще бъдат по-тежки.
- Не, не сме, само че някои от гимназиалните учебници повтарят материала от главното учебно заведение, тъй че най-малко за остарялата история и Средновековието ще бъде по-лесно. За модерната ера, за новата история, естествено, ще бъде по-тежко, тъй като там е ядрото на доктрината на македонизма. Неслучайно на конференциите след всяка среща в Р. Северна Македония локалните публицисти се интересуват повече за тематики от ХХ век.
- Как ще работите по-нататък?
- Както и до момента: целеустремено, без взаимни отстъпки, професионално. А решението какъв брой дълго ще работи Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси може да бъде единствено политическо.
Ангел Димитров е съпредседател на Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси на Р. Северна Македония и България
Роден е през 1945 година в София. Завършил е история и археология в СУ “Св. Климент Охридски ” От 1974 година работи в Института за исторически проучвания, Българска академия на науките
В интервала 1992-2001 година е дипломат в Р. Македония, а от 2012 до 2016 година е дипломат в Сърбия
Автор е на 4 монографии, последната е “Раждането на една нова страна. Р. Македония сред югославизма и национализма ”, С., 2011; над 70 студии и публикации, многочислени участия и изявления в медиите
Носител е на академичната премия “Паисий Хилендарски ” и почетен знак на Министерство на външните работи /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ