- Не ги разбираш ти предизборните неща! - каза ми

- Не ги разбираш ти предизборните неща! - сподели ми бате, но бащински, напътствено.
Слушах го със зяпнали уста.
- Сега ще ти покажа претендента по какъв начин да го снимаш за избирателен афиш, така че да грабне де що има гласоподавател!
Бате ми намигна, пък подвикна към помощниците:
- Я да пристигна кандидатката!
Кандидатката пристигна и бате захвана да сочи по нея с една светлинна показалка:
- Ето това, моето момче, е наша кандидатка за кметица! И наш претендент за кмет да беше, отново всичко е същото, по тази причина не й гледай задника... - Бате несъзнателно стартира да обрисува с показалката задните елементи на кандидатката, само че до момента в който ги обходи, батерията очевидно свърши, та светлинното леке изчезна. - Както и да е, внимавай, тъй като ще научиш скъпи предизборни номера!
Превърнах се цялостен в слух и зрение. Бате се взря в кандидатката:
- А по този начин?! - ахна той, пък от богатство по-благо попита: - Какъв е този костюм?!
- Това е тайор! " Баленсиага "! - отговори тя.
- За 1000 евро най-малко, нали? - подведе я той.
- Хиляда и двеста - посочи доверчиво кандидатката.
Бате й се закани игриво с пръст:
- Не ви е позор, гласоподавателите доизносват на децата си абитуриентските костюми, вие " Баленсиага "! Свалете сакцето, апелирам!
- Ама...
- Няма " но "! Искате ли да сте кметица или не?
Кандидатката нацупено смъкна сакото и бате го обърна с хастара на открито, пък й го подаде:
- Облечете го по този начин!
- Ще наподобявам на чучело! - дръпна се кандидатката.
- Не! Ще наподобявате на гласоподавателите си! Което е какво? - погледна ме бате.
- Безценно! - прилежно споделих аз.
- Браво! - насърчи ме той, пък подреди: - Донеси дървото!
Знаех защо става дума, та целенасочено изтичах и се върнах с парче твърдо дърво, огромно едвам го захапе човек. Междувременно кандидатката бе събула обувките си и бате ги държеше. Той кимна към нея и аз и подадох дървото.
- Взимайте и захапвайте! - подреди бате.
Тя отново потегли да се дърпа, само че след ново припомняне на задачата (тя = кметица) нацупено взе дървото и го захапа.
- Стискай със зъби! Яко! - подвикна бате, пък хвърли обувките на земята и захвана да ги тъпче. Кандидат-кметицата се замята и заръмжа, само че с помощта на дървото не си прехапа езика. Бате грам внимание не й обърна, ами ме попита:
- Кажи в този момент за какво го направих това?
Лесен въпрос!
- Защото обувките й са най-малко 200 евро! - издекламирах.
- Едната! - посочи бате. - Обаче след моята интервенция версията е, че нашата кандидатка е намерила обувките в резервоар за отпадък, където рови през ден!
Кандидатката се намръщи, само че нищо не сподели, тъй като бате е утвърден престиж по вкарването в парламенти, кметства и президентства, също и в лудници, само че това е друга история...
- Да уточним напредването! - стресна ме гласът на бате. - Избирателите са доста чувствителни на тематика скъпи коли, по тази причина, до момента в който минат изборите, вие се придвижвате с тротинетка! И да не е електрическа, ами... Как се споделя...
- Аналогова, бате! - подсказах.
- Както и да е! - махна с ръка той. - Дайте й една тротинетка! С нея ще обикаля гласоподавателите!
Кандидатката въздъхна, нахлузи деформираните от бате обувки и накуцвайки, потегли към фотографа да я снима за плакатите.
- Сега кметството в забрадка ли ни е вързано, бате? - попитах.
- Да, моето момче! - усмихна ми се богатство той. - Защо, мислиш, целият град е посипан с дупки? До изборите те ще се изпълнят с паднали гласоподаватели, а от горната страна сме ние, спускаме им с въженце урни за гласоподаване.
- Значи по тази причина предизборният ни девиз е " Ние ще ви извадим от дупката "! - плеснах се по челото.
- Ще ги извадим, в случай че дадат верен избор! - усмихна се бате.
Няма различен като нашия бате!