Не ги познаваме като особено загрижени за климата страни. Но

...
Не ги познаваме като особено загрижени за климата страни. Но
Коментари Харесай

Необяснима метаморфоза: как Ердоган, Путин и сие внезапно се загрижиха за климата


Не ги познаваме като изключително загрижени за климата страни. Но в този момент ги виждаме в необикновена за тях роля: Русия, Турция, Бразилия и Саудитска Арабия желаят да станат климатично неутрални. Какво стои зад това?

Русия, Бразилия, Саудитска Арабия и Турция – всички те до момента не бяха познати като страни, които се изявяват интензивно в отбрана на климата. Тъкмо тези страни обаче провокираха оживление в навечерието на, като показаха свои лични проекти за отбрана на климата. Китай продължава да се държи дистанцирано по този въпрос, само че някогашните „ спирачки “ започнаха гръмко да приказват за спасяването на света. При това отбраната на климата не е тематика, която се цени от властнически държавни управления, защото тя е обвързвана с нуждата от интернационално съдействие, а и с въпроса за правата на някои малцинства.

Бразилия стопира изсичането на тропически гори?
Редакцията предлага
Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро, да вземем за пример, въобще не пристигна в Глазгоу. Големите му вътрешни проблеми не му дават опция да се изяви на интернационалната сцена като огромен бранител на климата. Вицепрезидентът на страната Хамилтън Мурао обаче разгласи, че незаконното изсичане на тропическите гори по поречието на Амазонка ще бъде спряно „ още през 2027 или 2028 година ". През април Болсонаро говореше в същата връзка за 2030 година. Доколко може да се има вяра на сходни обещания, зависи основно от това, кой ще би трябвало да ги извършва в края на десетилетието. При ръководството на настоящето държавно управление обаче изсичането на тропическите гори се разраства, а не противоположното.

Сузане Дрьоге, експертка по интернационална политика в отбрана на климата, счита, че Бразилия е заинтригувана от това да демонстрира по-голяма еластичност. Първо, тъй като Съединени американски щати вероятно са им оказали мълчалив напън, и второ, тъй като Германия и Норвегия да вземем за пример стопираха своите заплащания към интернационалния фонд за горите по Амазонка. Бразилия желае още веднъж да получава тези пари и по тази причина договаря с Норвегия.

Обрат в политиката на Ердоган

Турция пък, в последно време изненадващо ратифицира, като последна от 20-те огромни индустриални народи в света (Г-20),. Това е и поврат в политиката на президента Ердоган, който до момента не се интересуваше от проблемите на климата и заплашваше, че ще последва образеца на Тръмп и ще напусне съглашението.

Ердоган обаче е притиснат най-вече от стопански проблеми и се нуждае от задгранична помощ, заради което е заставен да прави отстъпки и да показва предпочитание за съдействие. Но Ердоган се опасява и от възможни условия към страната, свързани с опазването на световния климат. Затова Народното събрание в Анкара одобри проектозакон, с който Турция сама се афишира за разрастваща се страна и афишира, че няма да приема никакви условия, които биха могли да застрашат личната ѝ стопанска система. По силата на Парижкото съглашение страните и без друго дефинират сами това, което считат да създадат за климата. Но по време на договарянията индустриалните народи, а Турция безспорно е една от тях, се оказват под по-голям напън, в сравнение с разрастващите се страни.

И Русия климатично неутрална?

Руският президент Путин неотдавна разгласи, че неговата страна ще стане климатично неутрална най-късно до 2060 година. В това отношение той очевидно се ориентира по Китай. Неговата персонална позиция по въпроса не е ясна. Досега той непроменяемо е поставял под подозрение обстоятелството, че климатичните промени са резултат от човешката активност. Възможно е обаче да са трансформирали мнението му до известна степен.

До 2060 година Русия желае да стане климатично неутрална

В същото време националните климатични цели на Русия не са по никакъв начин амбициозни, тъй като се базират на данните от 1990-а – годината на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато се стигна и до голям срив в стопанската система. Този срив дълго беше представян като „ сполучлива политика в отбрана на климата “.

Не изключително амбициозни цели в Пекин и Рияд

Саудитска Арабия също афишира, че до 2060 ще стане климатично неутрална, а до 2030-а страната счита да покрива половината от своите енергийни потребности благодарение на възобновими енергийни източници. Експертите обаче считат, че саудитците имат голям финансов интерес от това допустимо най-дълго да отсрочват осъществяването на климатичните цели.

От страна на Китай също не могат да се чакат някакви нови и по-радикални обещания за отбрана на климата. Президентът Си напълно очевидно слага националните проблеми над уговорката на страната към конференцията в Глазгоу.

Особено значимо е обещанието на индустриалните страни в Глазгоу да финансират отбраната на климата в по-бедните страни. Предвидено беше да се активизират по 100 милиарда щатски $ годишно от 2020 нататък. Досега това не се случи. Най-рано през 2023 година въпросната сума може да бъде набрана.
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР