Не е задължително един един добър снайперист да бъде кадрови

Не е наложително един един добър снайперист да бъде кадрови боен. Това се е знаело доста добре от бойците на Червената войска, взели участие в Зимната война през 1939 година. Един сполучлив изстрел също не прави един човек снайперист. Късметът е доста значим във войната. Но единствено същинското умеене на боеца, който знае по какъв начин да улучи задачата от огромно разстояние, с извънредно оръжие или от неловко състояние, има по-висока цена.

Снайперистът постоянно е бил първокласен войник. Не всеки може да възпита толкоз мощен темперамент.

Карлос Хачкок

Както доста американски младежи от вътрешността, Карлос Хачкок мечтаел да се причисли към армията. 17-годишното момче с бяло перо, артистично стърчащо върху каубойската му шапка, било посрещнато с усмивки в казармата. Още първият полигон, високомерен от Карлос с офанзива, трансформирал смеха на сътрудниците му в благоговейна тишина. Момчето имало доста повече от елементарен гений – Сякаш Карлос Хачкок бил роден само поради точната пукотевица. 1966 година младият войник ​​посреща във Виетнам.

В формалната му статистика има към стотина мъртъвци. В записките на оживелите сътрудници на Хачкок попадат доста по-големи цифри. Това можело да се дължи на разбираемото фукане на бойците, в случай че не била голямата сума, на която била оценена главата му от Северен Виетнам. Но войната завършила и Хачкок се прибрал, без да получи нито една рана. Той умрял в леглото си, няколко дни преди да навърши 57 години.

Симо Хаюха

Това име се трансформирало в самобитен знак на войната и за двете страни-участнички. За финландците Симо бил същинска легенда, въплъщение на самия господ на отмъщението. В редиците на бойците от Червената войска снайперистът-патриот получил прозвището Бялата гибел. За няколко месеца през зимата на 1939-1940 година стрелецът унищожил повече от петстотин противников бойци. Невероятното равнище на умения на Симо Хаюха се допълвало от употребяваното оръжие: пушката M/28 с отворен обсег.

Людмила Павличенко

309 починали противников бойци се водят на статистиката на  руската снайперистка Людмила Павличенко. Товя я прави един от най-хубавите стрелци в историята на международните войни. Почти дете, Людмила се  втурнала на фронта още в първите дни от нашествието на немските окупатори. В едно от интервютата момичето признава, че единствено първоначално е мъчно да гръмнеш жив човек. В първите часове на бойното дежурство Павличенко не можела да се насили да дръпне спусъка. Тогава възприятието за дълг победило. Точно то избавило нежната женска душeвност от невероятния товар.

Василий Зайцев

През 2001 година на бял свят излиза филмът „ Враг при портите “. Главният воин на кино лентата е същински боец  ​​на Червената войска, именитият снайперист Василий Зайцев. Все още не се знае сигурно дали е имало в действителност сблъскване сред Зайцев и немския стрелец, отразено във кино лентата: множеството западни източници се придържат към версията за агитация, стартирана от Съветския съюз, славянофилите настояват противоположното. Тази борба, обаче, на процедура не значи нищо в историята на именития стрелец. В статистиката на Василий има 149 сполучливо улучени цели. Реалният брой, обаче,  е почти петстотин убити.

Крис Кайл

Осем години е най-подходящата възраст за възпроизвеждането на първи изстрел. Ако, несъмнено, сте родени в Тексас. Крис Кайл стрелял в цел през целия си умишлен живот: спортни цели, по-късно животни, след това хора. През 2003 година Кайл, който към този момент бил съумял да се включи в няколко секрети интервенции на американската войска, получил ново предопределение – Ирак. Славата му на безмилостен и доста ловък палач идва година по-късно, идващото пътешестване носи на Кайл прозвището „ Шайтан от Рамада ”: уважително-уплашена респект към уверения стрелец. Кайл публично е умъртвил тъкмо 160 врагове на мира и демокрацията. В персонални диалози стрелецът загатва три пъти повече убити.

Роб Фурлонг

Дълго време Роб Фурлонг служил като елементарен ефрейтор на канадската войска. За разлика от доста други снайперисти, упоменати в тази публикация, Роб нямал ясно изразен гений на стрелец. Но упоритостта му щяла да стигне за една рота изцяло бездарни бойци. С непрекъснати тренировки Фурлонг развил качествата си. Скоро ефрейторът е трансфериран в специфичните елементи. Операция Анаконда става за Фурлонг най-високата точка в кариерата му: в една от борбите снайперистът прави сполучлив изстрел на разстояние 2430 метра. Този връх важи и до момента.

Томас Плънкет

Само два изстрела трансферирали елементарния боец от английската войска Томас Плънкет в категорията на най-хубавия снайперист на своето време. През 1809 година се води борбата при Монро. Томас, както всички сътрудници, бил въоръжен с мускета „ Браун Бес “. Имало задоволително полеви учения, с цел да могат бойците да ударят врага на разстояние от 50 метра. Освен в случай че, несъмнено, вятърът не бил прекомерно мощен. Томас Плънкет, който се прицелил доста добре, съборил френския военачалник от коня на разстояние от 600 метра.

Изстрелът можел да се изясни с необикновен шанс, магнитни полета и интриги на извънземните. Най-вероятно това биха създали сътрудниците на стрелеца, възстановявайки се от изненада. Обаче тук Томас показал втората си добродетел: упоритостта си. Спокойно презаредил револвера и прострелял адютанта на генерала – на същите 600 метра.

Автор: Десислава Михалева