Не само изолирани, но и задължително лекувани
Не е ясно за какво хората над 60 година подлежат на наложително лекуване в болница, а хората под 60 година имат право да бъдат изолирани у дома и да преценяват дали да бъдат лекувани или не
© Надежда Чипева
Адвокат Мария Шаркова е създател и ръководещ съучастник в профилираното адвокатско сдружение по здравно право " Шаркова и сътрудници ". Има специализации в Съединени американски щати, Англия, Франция, Холандия. Автор на книгата " Медицинският деликт ". През 2004 година е обнародван Законът за здравето, който през днешния ден евентуално е най-обсъжданият нормативен акт. Още тогава е признат член 61, в който е планувана наложителна изолираност и лекуване на лица, заразоносители или заболели от холера, чума, жълта тресчица, малария, бруцелоза и други изчерпателно изброени заболявания. Благодарение на имунизирането против някои смъртоносни болести и системите за регистрация, доклад и надзор на заразните заболявания, тези страшни думи като чума, антракс и хеморагична тресчица звучат за множеството хора като заглавие на холивудски филм или някаква екзотична статистика, която забравяме сега, в който бъде обявена.
Вероятно поради това до през днешния ден никой не беше обръщал внимание на неразбираемите правила за изолираност и събитието, че част от наредбите в закона за здравето предвиждаха наложителна изолираност и болнично лекуване да се реализират със заповед на началник на лечебно заведение, а от 14.05.2020 година - с наставление на шефа на съответната районна здравна ревизия. В последните дни опцията за наложително болнично лекуване на пациенти с тези болести, в това число и с COVID-19 се заяви като сензационна и смущаваща вест. Аз бих споделила: смущаваща е да, единствено че не е сензационна, тъй като е била вест преди 16 години.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Къде тогава е казусът?
Законът за здравето планува две благоприятни условия за налагане на ограничаващи ограничения на лица, заболели от Коронавирус - 19 и заразоносители: наложителна изолираност и болнично лекуване или наложителна изолираност и/или лекуване в домашни условия. Задължителната изолираност несъмнено е форма на отнемане от независимост, което изказване е надлежно и на практиката на Европейският съд за правата на индивида. Задължителното лекуване въпреки това, съставлява сериозна интервенция в правото на персонален живот и по - особено правото на телесна цялост, обезпечено както от член 8 на Европейската спогодба за правата на индивида (Конвенцията), по този начин и член 5 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и на човешкото достолепие по отношение на използването на достиженията на биологията и медицината: спогодба за правата на индивида и биомедицината (Конвенцията от Овиедо).
В националното законодателство също са признати правила, гарантиращи автономност на волята на пациента. Законът за здравето планува регистрацията на едно лице като пациент да се реализира единствено с неговото единодушие в случай че в закон не е посочено друго. Предварително осведомено единодушие се изисква за осъществяване на медицински действия, като също така пациентът има право по всяко да откаже оказването на здравна помощ, в това число и откакто е почнало нейното оказване. В член 52, алинея 4 от Конституцията на Република България се съдържа възбрана за наложително лекуване с изключение на в плануваните от закона случаи.
Решението Енхорн против Швеция, Европейски съд по правата на човека удостоверява, че Конвенцията позволява лишаването от независимост, когато това е належащо за ограничение разпространяването на заразна болест, само че в това време слага избрани стандарти при използването на такива съществени ограничаващи ограничения. Особено внимание следва да се обърне на задължението да бъдат оценени другите вероятни и по - малко рестриктивни ограничения, като насилственото настаняване в болница следва да е последната мярка, единствено в случай че се реши, че друга такава не е допустима или не би била ефикасна . В подтекста на този принцип не може да не се обърне внимание, че законът основава опция пациентите с Коронавирус - 19 (или заболели и заразоносители на другите изброени в закона за здравето болести) по едно и също време да бъдат и наложително изолирани, и лекувани в болница. В същото време в закона е планувана и опция за изолираност вкъщи освен това без наложително да е " съпроводена " с лекуване (заради потребление на съюзите и/или). Безспорно е, че тази втора опция е по - малко рестриктивна спрямо изолацията и лекуването в болница, най-малкото тъй като пациентът не е подложен в риск от заразяване с други патогени, присъщи за лечебните заведения; не е изолиран от околните си и се намира в фамилна среда и не следва да се подчинява на разнообразни вътрешноболнични правила и ограничавания. Проблемът е редът, по който се дефинира налагането на едната или другата мярка.
Кой взема решение коя мярка да бъде приложена по отношение на мен?
В сегашната си редакция Законът за здравето планува, че наложителната изолираност и болнично лекуване се правят с наставление на шефа на съответната районна здравна ревизия по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация . Изолацията и/или лекуването в домашни условия се предписват от шефа на съответната районна здравна ревизия по предложение на лекуващия доктор въз основа на осъществена оценка на съществуващия епидемиологичен риск. На процедура законът не вкарва ясни критерии, които да се ползват в единия, и другия случай, като преценката е оставена напълно върху лекаря, който е прегледал съответния пациент. За разлика от наложителното настаняване и лекуване на лица с психологични разстройства, което се реализира с решение на съда и след чуване на съответните експертизи, в сегашния случай пациентът няма опция да оспори по някакъв метод преценката на лекаря.
На обжалване пред съд подлежат предписанията, разпореждащи наложителната изолираност и лекуване, само че оспорването не стопира тяхното осъществяване, а бърза процедура за разглеждането им не е планувана. Това нарушава в забележителна степен стандартите на Европейски съд по правата на човека, които изискват в тези случаи правосъдният надзор да може да се реализира навреме и преди приключване на периода на тази мярка.
В тази връзка не може да пропусна разбора на заповед No РД - 01-264/14.05.2020 година на Министерство на здравеопазването, с която се вкарват спомагателни критерии, при съществуването на които заразоносителят и болният би трябвало да бъдат наложително изолирани и лекувани в болница. В нея се разпорежда, че всички лица на и над 60 година, лица с хронични болести и такива, които не могат да бъдат изолирани вкъщи, ще бъдат наложително приети в болница, без значение от клиничното протичане на болестта. Това значи, че в болница за период от най- малко 28 дни могат да се окажат хора без никакви или с минимални признаци, като (заради съюзът " И " ) те освен ще бъдат изолирани, само че и лекувани. От какво, не знаем, тъй като няма рекомендации пациентите без или с минимални признаци да бъдат лекувани по какъвто и да е метод.
Тази заповед е оскъдна на няколко учредения. Най-напред министърът на опазването на здравето изобщо не е способен да дефинира наложителни критерии, по силата на които едно лице би трябвало наложително да бъде изолирано и лекувано в болница. Никъде в член 61 от Защитена зона не се планува такава опция, нито пък е планувано лекуващият доктор да се управлява от ултимативни критерии, въведени със заповед на министъра. Хоспитализацията на лицата следва да се прави след деликатен разбор на критериите за хоспитализация, избрани в клиничните пътеки, по които се лекува Коронавирус -19, както и въз основа на професионалната, експертна оценка на съответния доктор.
Освен това в заповедта не са изложени претекстове, касаещи приемането на тези критерии, което на процедура води до извода, че те са случайно възприети от издателя на заповедта.
Тези критерии не подхождат и на задачата на закона. Безспорно е, че ограничението на заразоносителите и болните от заразни болести цели да отбрани публичното здраве. В същото време обаче изолацията и насилственото лекуване са две обособени ограничения, като едната е ориентирана към ограничение на съответния заразоносител или болен, тъй че да се избегне преместването на болестта към други хора, а другата - към неговото изцеление .
Не е ясно за какво следователно хората над 60 година подлежат на наложително лекуване в болница, а хората под 60 година имат право да бъдат изолирани у дома и да преценяват дали да бъдат лекувани или не. Същото важи и за лицата, които имат избрани признаци - няма данни (такива не са посочени от издателя на заповедта), че хората с хронични болести са по-опасни за публичното здраве, в сравнение с лицата без хронични болести, което да води до извода, че първите би трябвало да бъдат наложително лекувани, а вторите - не. Нещо повече, по отношение на тези лица не са оценени вероятните опасности от престоя в болница, обвързван с контакт с други патогени, съществуване на вътреболнични инфекции и отражението им върху психологичното им положение.
Пропорционална ли е мярката " наложително лекуване "?
Вече означих, че наложителното лекуване нарушава правото на персонален живот, обезпечено в член 8 от Конвенцията. Ограничения се позволяват, в случай че те са открити в закон и имат за цел да защитят здравето на жителите, само че същите би трябвало да са пропорционални. За разлика от изолацията, не е ясно по какъв начин насилственото болнично лекуване на пациент с Коронавирус - 19 би защитило здравето на близките, при изискване, че има задоволително научни известия, че неналичието на признаци не подсигурява неналичието на обособяване на вируса и надлежно, разпространяване на болестта. Някой би споделил, че това се прави в интерес на здравето на съответния болен. Европейски съд по правата на човека обаче приема, че " здравната нужда ", изразяваща се в опасност на живота на пациента, не може да се одобри за " законна цел " по смисъла на член 8 Европейска конвенция за правата на човека, като в едно свое решение показва, че пациентът е свободен да реши дали да се съгласи на обещано лекуване и " с цел да може да бъде регистрирано смисъла на тази независимост, пациентите би трябвало да имат опция да вършат избор съгласно своите персонални визии полезности, без значение какъв брой ирационални, неразумни и неблагоразумни могат да наподобяват за останалите ".
Необходимо е да отдадем своето почитание към напъните на всички епидемиолози, вирусолозите и други експерти, ангажирани с противоепидемичните ограничения, на медицинския личен състав в лечебните заведения и на жителите, които в огромната си част се отнесоха отговорно и макар последствията от тежките ограничавания, не престават да ги съблюдават. Тези старания сложиха България измежду трите страни в Европа, които се оправят най-добре с ограничението на ковид. Задължително е обаче да се положат повече старания при приемането на другите актове, с които се основават ограничавания, тъй като епидемията не може да бъде и не е опрощение за неприятното нормотворчество.
© Надежда Чипева
Адвокат Мария Шаркова е създател и ръководещ съучастник в профилираното адвокатско сдружение по здравно право " Шаркова и сътрудници ". Има специализации в Съединени американски щати, Англия, Франция, Холандия. Автор на книгата " Медицинският деликт ". През 2004 година е обнародван Законът за здравето, който през днешния ден евентуално е най-обсъжданият нормативен акт. Още тогава е признат член 61, в който е планувана наложителна изолираност и лекуване на лица, заразоносители или заболели от холера, чума, жълта тресчица, малария, бруцелоза и други изчерпателно изброени заболявания. Благодарение на имунизирането против някои смъртоносни болести и системите за регистрация, доклад и надзор на заразните заболявания, тези страшни думи като чума, антракс и хеморагична тресчица звучат за множеството хора като заглавие на холивудски филм или някаква екзотична статистика, която забравяме сега, в който бъде обявена.
Вероятно поради това до през днешния ден никой не беше обръщал внимание на неразбираемите правила за изолираност и събитието, че част от наредбите в закона за здравето предвиждаха наложителна изолираност и болнично лекуване да се реализират със заповед на началник на лечебно заведение, а от 14.05.2020 година - с наставление на шефа на съответната районна здравна ревизия. В последните дни опцията за наложително болнично лекуване на пациенти с тези болести, в това число и с COVID-19 се заяви като сензационна и смущаваща вест. Аз бих споделила: смущаваща е да, единствено че не е сензационна, тъй като е била вест преди 16 години.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Къде тогава е казусът?
Законът за здравето планува две благоприятни условия за налагане на ограничаващи ограничения на лица, заболели от Коронавирус - 19 и заразоносители: наложителна изолираност и болнично лекуване или наложителна изолираност и/или лекуване в домашни условия. Задължителната изолираност несъмнено е форма на отнемане от независимост, което изказване е надлежно и на практиката на Европейският съд за правата на индивида. Задължителното лекуване въпреки това, съставлява сериозна интервенция в правото на персонален живот и по - особено правото на телесна цялост, обезпечено както от член 8 на Европейската спогодба за правата на индивида (Конвенцията), по този начин и член 5 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и на човешкото достолепие по отношение на използването на достиженията на биологията и медицината: спогодба за правата на индивида и биомедицината (Конвенцията от Овиедо).
В националното законодателство също са признати правила, гарантиращи автономност на волята на пациента. Законът за здравето планува регистрацията на едно лице като пациент да се реализира единствено с неговото единодушие в случай че в закон не е посочено друго. Предварително осведомено единодушие се изисква за осъществяване на медицински действия, като също така пациентът има право по всяко да откаже оказването на здравна помощ, в това число и откакто е почнало нейното оказване. В член 52, алинея 4 от Конституцията на Република България се съдържа възбрана за наложително лекуване с изключение на в плануваните от закона случаи.
Решението Енхорн против Швеция, Европейски съд по правата на човека удостоверява, че Конвенцията позволява лишаването от независимост, когато това е належащо за ограничение разпространяването на заразна болест, само че в това време слага избрани стандарти при използването на такива съществени ограничаващи ограничения. Особено внимание следва да се обърне на задължението да бъдат оценени другите вероятни и по - малко рестриктивни ограничения, като насилственото настаняване в болница следва да е последната мярка, единствено в случай че се реши, че друга такава не е допустима или не би била ефикасна . В подтекста на този принцип не може да не се обърне внимание, че законът основава опция пациентите с Коронавирус - 19 (или заболели и заразоносители на другите изброени в закона за здравето болести) по едно и също време да бъдат и наложително изолирани, и лекувани в болница. В същото време в закона е планувана и опция за изолираност вкъщи освен това без наложително да е " съпроводена " с лекуване (заради потребление на съюзите и/или). Безспорно е, че тази втора опция е по - малко рестриктивна спрямо изолацията и лекуването в болница, най-малкото тъй като пациентът не е подложен в риск от заразяване с други патогени, присъщи за лечебните заведения; не е изолиран от околните си и се намира в фамилна среда и не следва да се подчинява на разнообразни вътрешноболнични правила и ограничавания. Проблемът е редът, по който се дефинира налагането на едната или другата мярка.
Кой взема решение коя мярка да бъде приложена по отношение на мен?
В сегашната си редакция Законът за здравето планува, че наложителната изолираност и болнично лекуване се правят с наставление на шефа на съответната районна здравна ревизия по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация . Изолацията и/или лекуването в домашни условия се предписват от шефа на съответната районна здравна ревизия по предложение на лекуващия доктор въз основа на осъществена оценка на съществуващия епидемиологичен риск. На процедура законът не вкарва ясни критерии, които да се ползват в единия, и другия случай, като преценката е оставена напълно върху лекаря, който е прегледал съответния пациент. За разлика от наложителното настаняване и лекуване на лица с психологични разстройства, което се реализира с решение на съда и след чуване на съответните експертизи, в сегашния случай пациентът няма опция да оспори по някакъв метод преценката на лекаря.
На обжалване пред съд подлежат предписанията, разпореждащи наложителната изолираност и лекуване, само че оспорването не стопира тяхното осъществяване, а бърза процедура за разглеждането им не е планувана. Това нарушава в забележителна степен стандартите на Европейски съд по правата на човека, които изискват в тези случаи правосъдният надзор да може да се реализира навреме и преди приключване на периода на тази мярка.
В тази връзка не може да пропусна разбора на заповед No РД - 01-264/14.05.2020 година на Министерство на здравеопазването, с която се вкарват спомагателни критерии, при съществуването на които заразоносителят и болният би трябвало да бъдат наложително изолирани и лекувани в болница. В нея се разпорежда, че всички лица на и над 60 година, лица с хронични болести и такива, които не могат да бъдат изолирани вкъщи, ще бъдат наложително приети в болница, без значение от клиничното протичане на болестта. Това значи, че в болница за период от най- малко 28 дни могат да се окажат хора без никакви или с минимални признаци, като (заради съюзът " И " ) те освен ще бъдат изолирани, само че и лекувани. От какво, не знаем, тъй като няма рекомендации пациентите без или с минимални признаци да бъдат лекувани по какъвто и да е метод.
Тази заповед е оскъдна на няколко учредения. Най-напред министърът на опазването на здравето изобщо не е способен да дефинира наложителни критерии, по силата на които едно лице би трябвало наложително да бъде изолирано и лекувано в болница. Никъде в член 61 от Защитена зона не се планува такава опция, нито пък е планувано лекуващият доктор да се управлява от ултимативни критерии, въведени със заповед на министъра. Хоспитализацията на лицата следва да се прави след деликатен разбор на критериите за хоспитализация, избрани в клиничните пътеки, по които се лекува Коронавирус -19, както и въз основа на професионалната, експертна оценка на съответния доктор.
Освен това в заповедта не са изложени претекстове, касаещи приемането на тези критерии, което на процедура води до извода, че те са случайно възприети от издателя на заповедта.
Тези критерии не подхождат и на задачата на закона. Безспорно е, че ограничението на заразоносителите и болните от заразни болести цели да отбрани публичното здраве. В същото време обаче изолацията и насилственото лекуване са две обособени ограничения, като едната е ориентирана към ограничение на съответния заразоносител или болен, тъй че да се избегне преместването на болестта към други хора, а другата - към неговото изцеление .
Не е ясно за какво следователно хората над 60 година подлежат на наложително лекуване в болница, а хората под 60 година имат право да бъдат изолирани у дома и да преценяват дали да бъдат лекувани или не. Същото важи и за лицата, които имат избрани признаци - няма данни (такива не са посочени от издателя на заповедта), че хората с хронични болести са по-опасни за публичното здраве, в сравнение с лицата без хронични болести, което да води до извода, че първите би трябвало да бъдат наложително лекувани, а вторите - не. Нещо повече, по отношение на тези лица не са оценени вероятните опасности от престоя в болница, обвързван с контакт с други патогени, съществуване на вътреболнични инфекции и отражението им върху психологичното им положение.
Пропорционална ли е мярката " наложително лекуване "?
Вече означих, че наложителното лекуване нарушава правото на персонален живот, обезпечено в член 8 от Конвенцията. Ограничения се позволяват, в случай че те са открити в закон и имат за цел да защитят здравето на жителите, само че същите би трябвало да са пропорционални. За разлика от изолацията, не е ясно по какъв начин насилственото болнично лекуване на пациент с Коронавирус - 19 би защитило здравето на близките, при изискване, че има задоволително научни известия, че неналичието на признаци не подсигурява неналичието на обособяване на вируса и надлежно, разпространяване на болестта. Някой би споделил, че това се прави в интерес на здравето на съответния болен. Европейски съд по правата на човека обаче приема, че " здравната нужда ", изразяваща се в опасност на живота на пациента, не може да се одобри за " законна цел " по смисъла на член 8 Европейска конвенция за правата на човека, като в едно свое решение показва, че пациентът е свободен да реши дали да се съгласи на обещано лекуване и " с цел да може да бъде регистрирано смисъла на тази независимост, пациентите би трябвало да имат опция да вършат избор съгласно своите персонални визии полезности, без значение какъв брой ирационални, неразумни и неблагоразумни могат да наподобяват за останалите ".
Необходимо е да отдадем своето почитание към напъните на всички епидемиолози, вирусолозите и други експерти, ангажирани с противоепидемичните ограничения, на медицинския личен състав в лечебните заведения и на жителите, които в огромната си част се отнесоха отговорно и макар последствията от тежките ограничавания, не престават да ги съблюдават. Тези старания сложиха България измежду трите страни в Европа, които се оправят най-добре с ограничението на ковид. Задължително е обаче да се положат повече старания при приемането на другите актове, с които се основават ограничавания, тъй като епидемията не може да бъде и не е опрощение за неприятното нормотворчество.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ