Просветна катастрофа или крив компютър?
Не е ясно на какъв принцип се прави подборката на децата, които вземат участие в проучването на PISAИли по какъв начин 5000 осмокласници докараха срама на над 50 000 българчета
Наистина ли българските възпитаници са блъснали дъното на Европейски Съюз по четене с схващане? Както и личното си дъно от 2012 година насам по математика и естествени науки. Особено огромен е сривът по втория комплекс от предмети като химия, физика, биология, за които просветното министерство в последно време взема ограничения да станат привлекателни за децата, заради неналичието на инженери и други фрагменти в тази сфера. Там учениците ни демонстрират нечуван срив по отношение на минали години, когато по традиция се представяха най-добре.
Според систематизираните данни на проучването PISA и по трите индикатора 31,9 на 100 от учениците ни не доближават минималното второ равнище и на трите теста - т.е. схващат единствено къси и обикновени текстове, не са в положение даже да обръщат една валута в друга или да изберат най-удачния сред няколко различни маршрута. В общи линии - от проучването излиза, че българската просветителна система създава най-вече хора, последващи указания, в сравнение с такива, които могат да вземат решения.
Изследването се води за изключително показателно, тъй като се прави сред 79 страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване, като непроменяемо на първите места са страни от Азия, както и Финландия. Тази година на челни позиции излиза и Швеция. Специално по функционална просветеност - дарба да схванеш и приложиш прочетеното, българските възпитаници са по-назад от връстниците си с година и половина, защото проучването приема, че 40 точки значат закъснение с една образователна година. Осмокласниците, за които българският език не е майчин и не приказват на него у дома, пък изостават от своите български връстници с цели две години, според броя на точките. Децата с по-висок обществен статус демонстрират по-високи резултати, което се повтаря всяка година, само че това може да не се дължи толкоз на учебната им подготовка, а на финансовите благоприятни условия на родителите им да заплащат за частни уроци. Съгласно резултатите от проучването българските деца имат по-малки умения и дарба да се оправят с живота след довеждане докрай на учебно заведение. 41,5 на 100 от децата ни демонстрират минимална четивна просветеност, като пред нас е и Румъния. Делът на децата, които с изключение на да извличат смисъл от чужд текст, могат да улавят нюанси и елементи, пък е намалял от 3,6 на 100 до 2 на 100. По математика децата, които се оправят със дилемите на най-високо равнище също е леко намалял - от 4,4 на 100 до 4 на 100 предходната година.
Един от значителните въпроси за PISA обаче е по какъв начин тъкмо се прави подборката на учениците, които би трябвало да вземат участие в проучването. Основното условие е участниците в него да са на 15 години, на колкото се приключва главното обучение в множеството страни по света. Затова у нас това са най-вече възпитаници в осми или девети клас - най-много в осми. Само малко над 5000 деца от випуск над 50 000 вземат участие в проучването, което евентуално основава известна опция за манипулиране на данните. Запознати с изследването от тази година настояват, че спадът на резултатите на учениците ни се дължи не толкоз на по-слаби познания, а на обстоятелството, че в проучването вземат участие повече професионални гимназии, в които доста постоянно се влиза с по-нисък триумф. Подборката се прави на инцидентен принцип от компютър, само че в действителност тя сортира не просто учебното заведение, където пробата ще се състои, а и съответните възпитаници, които да вземат участие в него, описа учебен шеф пред " Стандарт ". Самият той не знаеше по какъв начин са подбрани тези деца, само че разясни, че в случай че един възпитаник да вземем за пример е болен и не може да взе участие, няма по какъв начин различен възпитаник да заеме мястото му и просто пробата се взема решение от по-малко деца. В учебно заведение, където осмите класове са били общо 120 души, подбраните участници са били едвам 40. Подборът се прави от Центъра за оценяване на предучилищното и учебно образование, който е звено към МОН.
Безспорно е, че резултатите на учениците ни доста постоянно куцат, само че PISA се употребява за измерител на знанията на българските възпитаници и за заклеймяване на тяхната неначетеност въз основата на резултатите на единствено към 5000 или малко повече деца. Отделен е въпросът за какво те се сортират авансово и на каква база.
Наистина ли българските възпитаници са блъснали дъното на Европейски Съюз по четене с схващане? Както и личното си дъно от 2012 година насам по математика и естествени науки. Особено огромен е сривът по втория комплекс от предмети като химия, физика, биология, за които просветното министерство в последно време взема ограничения да станат привлекателни за децата, заради неналичието на инженери и други фрагменти в тази сфера. Там учениците ни демонстрират нечуван срив по отношение на минали години, когато по традиция се представяха най-добре.
Според систематизираните данни на проучването PISA и по трите индикатора 31,9 на 100 от учениците ни не доближават минималното второ равнище и на трите теста - т.е. схващат единствено къси и обикновени текстове, не са в положение даже да обръщат една валута в друга или да изберат най-удачния сред няколко различни маршрута. В общи линии - от проучването излиза, че българската просветителна система създава най-вече хора, последващи указания, в сравнение с такива, които могат да вземат решения.
Изследването се води за изключително показателно, тъй като се прави сред 79 страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване, като непроменяемо на първите места са страни от Азия, както и Финландия. Тази година на челни позиции излиза и Швеция. Специално по функционална просветеност - дарба да схванеш и приложиш прочетеното, българските възпитаници са по-назад от връстниците си с година и половина, защото проучването приема, че 40 точки значат закъснение с една образователна година. Осмокласниците, за които българският език не е майчин и не приказват на него у дома, пък изостават от своите български връстници с цели две години, според броя на точките. Децата с по-висок обществен статус демонстрират по-високи резултати, което се повтаря всяка година, само че това може да не се дължи толкоз на учебната им подготовка, а на финансовите благоприятни условия на родителите им да заплащат за частни уроци. Съгласно резултатите от проучването българските деца имат по-малки умения и дарба да се оправят с живота след довеждане докрай на учебно заведение. 41,5 на 100 от децата ни демонстрират минимална четивна просветеност, като пред нас е и Румъния. Делът на децата, които с изключение на да извличат смисъл от чужд текст, могат да улавят нюанси и елементи, пък е намалял от 3,6 на 100 до 2 на 100. По математика децата, които се оправят със дилемите на най-високо равнище също е леко намалял - от 4,4 на 100 до 4 на 100 предходната година.
Един от значителните въпроси за PISA обаче е по какъв начин тъкмо се прави подборката на учениците, които би трябвало да вземат участие в проучването. Основното условие е участниците в него да са на 15 години, на колкото се приключва главното обучение в множеството страни по света. Затова у нас това са най-вече възпитаници в осми или девети клас - най-много в осми. Само малко над 5000 деца от випуск над 50 000 вземат участие в проучването, което евентуално основава известна опция за манипулиране на данните. Запознати с изследването от тази година настояват, че спадът на резултатите на учениците ни се дължи не толкоз на по-слаби познания, а на обстоятелството, че в проучването вземат участие повече професионални гимназии, в които доста постоянно се влиза с по-нисък триумф. Подборката се прави на инцидентен принцип от компютър, само че в действителност тя сортира не просто учебното заведение, където пробата ще се състои, а и съответните възпитаници, които да вземат участие в него, описа учебен шеф пред " Стандарт ". Самият той не знаеше по какъв начин са подбрани тези деца, само че разясни, че в случай че един възпитаник да вземем за пример е болен и не може да взе участие, няма по какъв начин различен възпитаник да заеме мястото му и просто пробата се взема решение от по-малко деца. В учебно заведение, където осмите класове са били общо 120 души, подбраните участници са били едвам 40. Подборът се прави от Центъра за оценяване на предучилищното и учебно образование, който е звено към МОН.
Безспорно е, че резултатите на учениците ни доста постоянно куцат, само че PISA се употребява за измерител на знанията на българските възпитаници и за заклеймяване на тяхната неначетеност въз основата на резултатите на единствено към 5000 или малко повече деца. Отделен е въпросът за какво те се сортират авансово и на каква база.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ