Защо Vogue излезе с червена роза на корицата си?
„ Не е време за бизнес и Vogue постоянно е бил съответен на времето “, споделя изобретателният шеф на Conde Nast Раул Мартинес за новата корица на американското издание. Вместо по традиция да виждаме лицето на някой или известна персона, върху нея в този момент има единствено една алена роза, която съгласно Мартинес символизира хубостта, вярата и пробуждането. Тя е проводникът сред предишното и бъдещето на Vogue и е снимана от Ървинг Пен, едни от майсторите във фотографията и дълготраен помощник на списанието.
Между 1967 и 1971 година Пен всяка година основава поредност от фотографии на цветя, които са оповестени в особено коледно издание на през 1971, а по-късно през 1980-а фотографът издава и книга, наречена „ Цветя “. Нещо, изцяло друго от стилните му серии, само че също толкоз сантиментално, женствено и ефимерно като роклите, които обличаме. Първата корица, която Пен снима за списанието, е от октомври 1943 година и също съставлява натюрморт. След това през 1948-а снима още веднъж роза в чаша вода на фона на един от небостъргачите в за корица. Затова не е изненада, че екипът още веднъж му поверява тази нова и изцяло друга корица.
В броя е включена и поредност от фотоси на медицински служащи, снимани от фотографа Итън Джеймс Грийн, като благодарност към тези, които се борят с ковид на първа линия. Това споделя самата в обръщението си към читателите. „ Не мога да допускам, че пиша това единствено месец откакто се върнах от Седмиците на модата в Европа, макар че сянката на вируса към този момент беше надвиснала над нас и с смут наблюдавахме по какъв начин се разпростра обстановката в Италия “, споделя тя. За това издание тя кани и разнообразни дизайнери, артисти, актьори, модели и фотографи, които посредством фотоси и истории да покажат по какъв начин живеят в новата си действителност на изолираност. Част от тях към този момент са оповестени и в уеб страницата.
„ Това не е първият път, в който Vogue докуменира сложни моменти в историята ни ", пише още Уинтур, отбелязвайки събития като поствоенна, рецесията със СПИН-а и терористичния акт от 11 септември . " Но с това издание бяхме на непозната територия, тъй като трябваше да вършим всичко от разстояние. Благодаря на усилената работа и отдадеността на екипа на Vogue и се надявам, че създадохме нещо, което ще ни припомня и през следващите години, че бяхме изгубили умеенето да се любуваме на дребните чудеса в живота ни всеки ден и насладата, която те ни носят. “
Между 1967 и 1971 година Пен всяка година основава поредност от фотографии на цветя, които са оповестени в особено коледно издание на през 1971, а по-късно през 1980-а фотографът издава и книга, наречена „ Цветя “. Нещо, изцяло друго от стилните му серии, само че също толкоз сантиментално, женствено и ефимерно като роклите, които обличаме. Първата корица, която Пен снима за списанието, е от октомври 1943 година и също съставлява натюрморт. След това през 1948-а снима още веднъж роза в чаша вода на фона на един от небостъргачите в за корица. Затова не е изненада, че екипът още веднъж му поверява тази нова и изцяло друга корица.
В броя е включена и поредност от фотоси на медицински служащи, снимани от фотографа Итън Джеймс Грийн, като благодарност към тези, които се борят с ковид на първа линия. Това споделя самата в обръщението си към читателите. „ Не мога да допускам, че пиша това единствено месец откакто се върнах от Седмиците на модата в Европа, макар че сянката на вируса към този момент беше надвиснала над нас и с смут наблюдавахме по какъв начин се разпростра обстановката в Италия “, споделя тя. За това издание тя кани и разнообразни дизайнери, артисти, актьори, модели и фотографи, които посредством фотоси и истории да покажат по какъв начин живеят в новата си действителност на изолираност. Част от тях към този момент са оповестени и в уеб страницата.
„ Това не е първият път, в който Vogue докуменира сложни моменти в историята ни ", пише още Уинтур, отбелязвайки събития като поствоенна, рецесията със СПИН-а и терористичния акт от 11 септември . " Но с това издание бяхме на непозната територия, тъй като трябваше да вършим всичко от разстояние. Благодаря на усилената работа и отдадеността на екипа на Vogue и се надявам, че създадохме нещо, което ще ни припомня и през следващите години, че бяхме изгубили умеенето да се любуваме на дребните чудеса в живота ни всеки ден и насладата, която те ни носят. “
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ