Митко Щерев: Ако Лили Иванова иска да пее песните ми, да се обади на адвоката ми!
Не е допустимо да простя на Максим Горанов
Това съобщи в изявление за филмовият композитор на столетието, който е рожденик през днешния ден
- Честит рожден ден, господин Щерев! Как празнувате през днешния ден?
- Благодаря! Със фамилията и с приятелите си.
- Как се чувствате на 77?
- Като за човек на 77, добре. Е, хващам се, че понякога се запитвам: “Наистина ли минах седемдесетте? “ Първо си споделям, че това не е правилно, само че след това се помирявам с обстоятелствата и дотук. Говорейки на тази тематика, един другар ми сподели следната поговорка: “След 60 години човек остарява осезателно всяка година. След 70 остарява всеки месец, а след 80 всеки ден.
- Е, поисквам ви да преживеете приключенията както през 80-те и 90-те.
- Благодаря!
- Чествате специфична 77-годишнина - две галактически цифри. Не е ли време да простите на тези, които са ви сторили зло?
- Знам, че това, което ще кажа, опонира на Библията, само че съгласно мен има неща, които могат да се простят, и други, които не могат. Има голяма разлика от това да направиш на някого съзнателно зло, и на някого зло по нехайство. Съжалявам, само че не е допустимо да простя на хора, който се пробваха да откраднат името на група „ Диана Експрес “, тъй като това име е част от моя живот, а музиката, която написах за групата, е част от самия мен (говори за шестия китарист на групата Максим Горанов и сътрудниците му, които преди 10 година бяха наказани за кражбата на името и творчеството – б.а.). Не е допустимо да простя на човек, който написа в книгата си от 10 000 тираж погрешни и обидни неща както за мен, по този начин за щерка ми и брачната половинка ми. На всички останали съм дал прошка. Винаги съм мечтал да реализира вътрешно равновесие и мисля, че от 10 години насам го реализирах. На никого не изпитвам завист за нищо. Никого не ненавиждам и изпитвам наслада от триумфите на моите другари и познати. Старая се да оказвам помощ на хората към мен, до каква степен това е във опциите ми.
- От дистанцията на времето не съжалявате ли, че към този момент близо 15 години не поддържате естествени връзки с Лили Иванова?
- Вижте, в живота си всеки човек има два избора. Или да живее по метод, по който да резервира достолепието си, или да живее с взаимни отстъпки, изгубвайки го. Аз избрах първия.
- Какво ви пречи още веднъж да си подадете ръка?
- За кой ли път ще го кажа... Ако Лили реши, че има потребност от някои мои песни, то юристите ни могат да се срещнат и да намерят решение, което удовлетворява двете страни.
- Трудно ли е един създател да избяга от звездоманията?
- Признавам, че при започване на музикалната си кариера бях доста припрян и напорист. Исках да бъда прочут и мечтаех да композирам музика, която хората към мен да я харесват. Мисля, че този интервал продължи към седем години и завърши през 1977 година Тогава разбрах, че славата обслужва егото на индивида, и осъзнах, че най-тежка е битката, която би трябвало да повеждам със самия себе си. Както и да трансформира това, което желая, и ненапълно го реализирах. От няколко години постоянно не помня, че много хора, които ме познават по лице, от време на време ме стопират. Питат ме за някой концерт или ария и в първия миг се изплашвам. Знам, че ще прозвучи необичайно, само че тематиката популярност от дълго време ми е непозната.
- Има ли възраст геният?
- Много хора не помнят, че и геният има потребност от сила. Нормално е един създател да сътвори най-хубавите си творби като млад. Не инцидентно публично се твърди, че върховият миг на тонуса при индивида е 39 години. Според мен геният също има предел. В най-хубавия случай нещата стигат до една досадна рутина и описване на една и съща история в разнообразни разновидности. Не слугувам на сентенции от рода на: “Стар съм, само че сърцето ми е младо “. Човек е на толкоз години, на колкото е. А по какъв начин наподобява, е различен въпрос. Някои хора се интересуват единствено от това, други - не. Всъщност май единствено очите не остаряват. Аз съм последовател на сентенцията: “Не остарявай като колиба, а като черква “. Това последното е обвързвано най-много с морала.
- На 1 януари се навършиха 100 година от рождението на Въло Радев. За негови филми - " Осъдени души " и " Адаптация ", пишете две от най-емблематичните си мелодии. Как се родиха те?
- Човекът, който ми отвори вратата, с цел да вляза в чудния свят на киното, се споделя Иля Велчев. До края на живота си ще съм му признателен за това. След „ Дубльорът “ написах музика за идващия му филм „ От другата страна на огледалото “, където с изключение на струнен оркестър използвах и мандолини. Именно тази музика стана причина да бъда поканен от Въло Радев да напиша музиката за кино лентата „ Осъдени души “. След толкоз години още веднъж гледах „ Адаптация “. Останах прелестно сюрпризиран от положителното качество на кино лентата. Имам възприятието, че в този момент през 2023 година този филм ще бъде доста повече свестен, в сравнение с в далечната 1979. Тогава ситуацията беше друга. Както и да е. Върнах се в годините обратно и си спомних историята на основаването на песента „ Адаптация “. На първата среща Въло ми написа на един лист собственоръчно текста на песента и дори два пъти го поправи и аз останах с усещането, че стихотворението е негово. По-късно стана ясно, че това е едно от най-лиричните стихотворения на огромния стихотворец Иван Пейчев. Спомних си, че на срещата Въло категорично пожела времетраенето на песента да е две минути и петнайсет секунди. Така „ Адаптация “ стана най-късата ария, която съм писал въобще. Записахме я с „ Диана Експрес “ и един посетител тромпетист в студиото на „ Балкантон “. По това време солист на групата беше Васил Найденов. Никога не съм вярвал, че „ Адаптация “ ще стане шлагер. Това е една от огромните ми композиторски изненади.
- През 2005 година станахте притежател на Голямата премия на Ямбол. Връщате ли се постоянно в града на вашето детство?
- Като ме попитахте за родния ми град, не знам за какво, само че в последно време постоянно в съзнанието ми се появяват няколко доста скъпи за мен мемоари. Ето един. Мисля, че беше през 2011 година Когато ми връчваха премията, бях необикновено превъзбуден. Тялото ми вибрираше като струна. Почти същото възприятие претърпях и през 2006 година още веднъж в Ямбол. Това се случи на благотворителния коледен концерт, който проведох за децата от пансиона, в който живях четири години. В концерта участваше Илия Ангелов и Ямболският струнен оркестър. След първата пиеса бях решил да прочета на децата един фрагмент от книгата ми, само че когато ги видях, от неспокойствие се разплаках и се наложи да изляза от сцената за няколко минути, с цел да се успокоя. Подобен концерт направих и за децата от пловдивския интернат, където също живях четири години. Впрочем това са двата концерта, с които най-вече се гордея. На второ място слагам 10-те концерта, които изнесохме с „ Диана Експрес “ през 2019 година с афиш „ Диана Експрес - Симфони “. Използвам случая да благодаря на музикантите от симфоничния оркестър на Русенската опера и диригента Димитър Косев. За мен тези концерти са върхът в кариерата на група „ Диана Експрес “ и на мен като композитор и аранжор. След това пристигна ковидът и всички проекти в тази тенденция пропаднаха. Силно се надявам тази година да създадем всичко допустимо, с цел да осъществим този концерт в София и още няколко огромни града.
- За мнозина ще е изненада, че издадохте брошура с ваши детски приказки. Как се случи това?
- Да. Книжката носи заглавие „ Снежни приказки “ и е с чудесни илюстрации от Ралица Мануилова. Всъщност това са спонтанни приказки, които разказвах през 1985 година на щерка ми Александра. Явно тогава са ми харесали, тъй като съм ги напечатал на моето „ Оливети “ (италианска пишеща машина) и когато разчиствах предходната година, ги открих. Всъщност през 2022 година издадох две книги. Втората е „ Осъдени души и още седем кино тематики за пиано “.
- Всъщност имате три дъщери. Трудно ли е девойки да порастват под крилото единствено на един родител, и то мъж, пък било той прочут и сполучлив. Как се справяхте самичък?
- Понякога живота ни слага в обстановки, от които имаш единствено една алтернатива. Така се получи с двете ми дъщери от втория брак – Рая и Александра. Като си помисля, че им бях и майка, и татко съвсем 20 години, не мога да допускам, че всичко това се е случило. Затова пък в този момент умерено мога да кажа, че съм благополучен татко и дядо. Най-голямата ми щерка Надежда живее от 10 години в Германия с внука ми Дидо, който към този момент е огромен и независим мъж. Александра ми роди Мишел, а Рая - Денис и Катрин. Аз непрекъснато поддържам връзка с всички и това ме прави необикновено благополучен. Сега в огромното ни семейство атракцията е Катрин, която през февруари ще навърши три години. Пожелавам на всички мъже, които четат това изявление, да бъдат такива щастливи татковци и дядовци, какъвто съм аз.
- Следите ли политическата конюнктура у нас и какво бихте споделили по този въпрос?
- Ще прозвучи извънредно, само че това, което ще кажа, бих желал да се одобри като моя персонална гражданска позиция, а не като на известна в музиката персона. За да се подобрят нещата към по-добро в България, аз бих направил следните съществени промени. Първо - всеки български жител да има право единствено на два мандата като народен представител. Второ – унищожаване на двойното поданство. Трето – унищожаване на гласуването в чужбина. И четвърто – фрапантно понижаване на държавната дотация за партиите. А по отношение на емигрантския проблем, се запитвам до по кое време в Европейски Съюз ще се одобряват хора, които най-спокойно ни декларират, че са си изгубили паспортите и че са да вземем за пример от Сирия. За мен това са хора фантоми, които не почитат интернационалните съглашения и законите на Европейски Съюз. Страхливци, които не желаят да се борят, с цел да трансформират личната си страна.
- И най-после досадният въпрос какви са креативните ви проекти?
- Миналата година беше доста тежка за мен. Наложи се да комбинирам работата ми с групата и здравните ми проблеми. Мисля, че нещата се трансформираха към положително в тази тенденция. До месец ни следва запис на нов сингъл с две песни на „ Диана Експрес “, както и дейна концертна и клубна активност.
Това е той:
Роден е на 28 януари 1946 година в Ямбол
Израснал е в сиропиталище, а музикалната му кариера стартира в оркестъра на именития Емил Димитров
Избран за филмовия ни композитор за столетието поради музиката си към „ Адаптация ”, „ Осъдени души ”, „ Ла дона е мобиле ”, „ Скъпа моя, скъпи мой ” и доста други
През 2008 година БАНИ го удостоява със званието учен
Основател, началник, главен композитор и повсеместен аранжор на рок група „ Диана Експрес ”, която към този момент е половин век на сцената
Това съобщи в изявление за филмовият композитор на столетието, който е рожденик през днешния ден
- Честит рожден ден, господин Щерев! Как празнувате през днешния ден?
- Благодаря! Със фамилията и с приятелите си.
- Как се чувствате на 77?
- Като за човек на 77, добре. Е, хващам се, че понякога се запитвам: “Наистина ли минах седемдесетте? “ Първо си споделям, че това не е правилно, само че след това се помирявам с обстоятелствата и дотук. Говорейки на тази тематика, един другар ми сподели следната поговорка: “След 60 години човек остарява осезателно всяка година. След 70 остарява всеки месец, а след 80 всеки ден.
- Е, поисквам ви да преживеете приключенията както през 80-те и 90-те.
- Благодаря!
- Чествате специфична 77-годишнина - две галактически цифри. Не е ли време да простите на тези, които са ви сторили зло?
- Знам, че това, което ще кажа, опонира на Библията, само че съгласно мен има неща, които могат да се простят, и други, които не могат. Има голяма разлика от това да направиш на някого съзнателно зло, и на някого зло по нехайство. Съжалявам, само че не е допустимо да простя на хора, който се пробваха да откраднат името на група „ Диана Експрес “, тъй като това име е част от моя живот, а музиката, която написах за групата, е част от самия мен (говори за шестия китарист на групата Максим Горанов и сътрудниците му, които преди 10 година бяха наказани за кражбата на името и творчеството – б.а.). Не е допустимо да простя на човек, който написа в книгата си от 10 000 тираж погрешни и обидни неща както за мен, по този начин за щерка ми и брачната половинка ми. На всички останали съм дал прошка. Винаги съм мечтал да реализира вътрешно равновесие и мисля, че от 10 години насам го реализирах. На никого не изпитвам завист за нищо. Никого не ненавиждам и изпитвам наслада от триумфите на моите другари и познати. Старая се да оказвам помощ на хората към мен, до каква степен това е във опциите ми.
- От дистанцията на времето не съжалявате ли, че към този момент близо 15 години не поддържате естествени връзки с Лили Иванова?
- Вижте, в живота си всеки човек има два избора. Или да живее по метод, по който да резервира достолепието си, или да живее с взаимни отстъпки, изгубвайки го. Аз избрах първия.
- Какво ви пречи още веднъж да си подадете ръка?
- За кой ли път ще го кажа... Ако Лили реши, че има потребност от някои мои песни, то юристите ни могат да се срещнат и да намерят решение, което удовлетворява двете страни.
- Трудно ли е един създател да избяга от звездоманията?
- Признавам, че при започване на музикалната си кариера бях доста припрян и напорист. Исках да бъда прочут и мечтаех да композирам музика, която хората към мен да я харесват. Мисля, че този интервал продължи към седем години и завърши през 1977 година Тогава разбрах, че славата обслужва егото на индивида, и осъзнах, че най-тежка е битката, която би трябвало да повеждам със самия себе си. Както и да трансформира това, което желая, и ненапълно го реализирах. От няколко години постоянно не помня, че много хора, които ме познават по лице, от време на време ме стопират. Питат ме за някой концерт или ария и в първия миг се изплашвам. Знам, че ще прозвучи необичайно, само че тематиката популярност от дълго време ми е непозната.
- Има ли възраст геният?
- Много хора не помнят, че и геният има потребност от сила. Нормално е един създател да сътвори най-хубавите си творби като млад. Не инцидентно публично се твърди, че върховият миг на тонуса при индивида е 39 години. Според мен геният също има предел. В най-хубавия случай нещата стигат до една досадна рутина и описване на една и съща история в разнообразни разновидности. Не слугувам на сентенции от рода на: “Стар съм, само че сърцето ми е младо “. Човек е на толкоз години, на колкото е. А по какъв начин наподобява, е различен въпрос. Някои хора се интересуват единствено от това, други - не. Всъщност май единствено очите не остаряват. Аз съм последовател на сентенцията: “Не остарявай като колиба, а като черква “. Това последното е обвързвано най-много с морала.
- На 1 януари се навършиха 100 година от рождението на Въло Радев. За негови филми - " Осъдени души " и " Адаптация ", пишете две от най-емблематичните си мелодии. Как се родиха те?
- Човекът, който ми отвори вратата, с цел да вляза в чудния свят на киното, се споделя Иля Велчев. До края на живота си ще съм му признателен за това. След „ Дубльорът “ написах музика за идващия му филм „ От другата страна на огледалото “, където с изключение на струнен оркестър използвах и мандолини. Именно тази музика стана причина да бъда поканен от Въло Радев да напиша музиката за кино лентата „ Осъдени души “. След толкоз години още веднъж гледах „ Адаптация “. Останах прелестно сюрпризиран от положителното качество на кино лентата. Имам възприятието, че в този момент през 2023 година този филм ще бъде доста повече свестен, в сравнение с в далечната 1979. Тогава ситуацията беше друга. Както и да е. Върнах се в годините обратно и си спомних историята на основаването на песента „ Адаптация “. На първата среща Въло ми написа на един лист собственоръчно текста на песента и дори два пъти го поправи и аз останах с усещането, че стихотворението е негово. По-късно стана ясно, че това е едно от най-лиричните стихотворения на огромния стихотворец Иван Пейчев. Спомних си, че на срещата Въло категорично пожела времетраенето на песента да е две минути и петнайсет секунди. Така „ Адаптация “ стана най-късата ария, която съм писал въобще. Записахме я с „ Диана Експрес “ и един посетител тромпетист в студиото на „ Балкантон “. По това време солист на групата беше Васил Найденов. Никога не съм вярвал, че „ Адаптация “ ще стане шлагер. Това е една от огромните ми композиторски изненади.
- През 2005 година станахте притежател на Голямата премия на Ямбол. Връщате ли се постоянно в града на вашето детство?
- Като ме попитахте за родния ми град, не знам за какво, само че в последно време постоянно в съзнанието ми се появяват няколко доста скъпи за мен мемоари. Ето един. Мисля, че беше през 2011 година Когато ми връчваха премията, бях необикновено превъзбуден. Тялото ми вибрираше като струна. Почти същото възприятие претърпях и през 2006 година още веднъж в Ямбол. Това се случи на благотворителния коледен концерт, който проведох за децата от пансиона, в който живях четири години. В концерта участваше Илия Ангелов и Ямболският струнен оркестър. След първата пиеса бях решил да прочета на децата един фрагмент от книгата ми, само че когато ги видях, от неспокойствие се разплаках и се наложи да изляза от сцената за няколко минути, с цел да се успокоя. Подобен концерт направих и за децата от пловдивския интернат, където също живях четири години. Впрочем това са двата концерта, с които най-вече се гордея. На второ място слагам 10-те концерта, които изнесохме с „ Диана Експрес “ през 2019 година с афиш „ Диана Експрес - Симфони “. Използвам случая да благодаря на музикантите от симфоничния оркестър на Русенската опера и диригента Димитър Косев. За мен тези концерти са върхът в кариерата на група „ Диана Експрес “ и на мен като композитор и аранжор. След това пристигна ковидът и всички проекти в тази тенденция пропаднаха. Силно се надявам тази година да създадем всичко допустимо, с цел да осъществим този концерт в София и още няколко огромни града.
- За мнозина ще е изненада, че издадохте брошура с ваши детски приказки. Как се случи това?
- Да. Книжката носи заглавие „ Снежни приказки “ и е с чудесни илюстрации от Ралица Мануилова. Всъщност това са спонтанни приказки, които разказвах през 1985 година на щерка ми Александра. Явно тогава са ми харесали, тъй като съм ги напечатал на моето „ Оливети “ (италианска пишеща машина) и когато разчиствах предходната година, ги открих. Всъщност през 2022 година издадох две книги. Втората е „ Осъдени души и още седем кино тематики за пиано “.
- Всъщност имате три дъщери. Трудно ли е девойки да порастват под крилото единствено на един родител, и то мъж, пък било той прочут и сполучлив. Как се справяхте самичък?
- Понякога живота ни слага в обстановки, от които имаш единствено една алтернатива. Така се получи с двете ми дъщери от втория брак – Рая и Александра. Като си помисля, че им бях и майка, и татко съвсем 20 години, не мога да допускам, че всичко това се е случило. Затова пък в този момент умерено мога да кажа, че съм благополучен татко и дядо. Най-голямата ми щерка Надежда живее от 10 години в Германия с внука ми Дидо, който към този момент е огромен и независим мъж. Александра ми роди Мишел, а Рая - Денис и Катрин. Аз непрекъснато поддържам връзка с всички и това ме прави необикновено благополучен. Сега в огромното ни семейство атракцията е Катрин, която през февруари ще навърши три години. Пожелавам на всички мъже, които четат това изявление, да бъдат такива щастливи татковци и дядовци, какъвто съм аз.
- Следите ли политическата конюнктура у нас и какво бихте споделили по този въпрос?
- Ще прозвучи извънредно, само че това, което ще кажа, бих желал да се одобри като моя персонална гражданска позиция, а не като на известна в музиката персона. За да се подобрят нещата към по-добро в България, аз бих направил следните съществени промени. Първо - всеки български жител да има право единствено на два мандата като народен представител. Второ – унищожаване на двойното поданство. Трето – унищожаване на гласуването в чужбина. И четвърто – фрапантно понижаване на държавната дотация за партиите. А по отношение на емигрантския проблем, се запитвам до по кое време в Европейски Съюз ще се одобряват хора, които най-спокойно ни декларират, че са си изгубили паспортите и че са да вземем за пример от Сирия. За мен това са хора фантоми, които не почитат интернационалните съглашения и законите на Европейски Съюз. Страхливци, които не желаят да се борят, с цел да трансформират личната си страна.
- И най-после досадният въпрос какви са креативните ви проекти?
- Миналата година беше доста тежка за мен. Наложи се да комбинирам работата ми с групата и здравните ми проблеми. Мисля, че нещата се трансформираха към положително в тази тенденция. До месец ни следва запис на нов сингъл с две песни на „ Диана Експрес “, както и дейна концертна и клубна активност.
Това е той:
Роден е на 28 януари 1946 година в Ямбол
Израснал е в сиропиталище, а музикалната му кариера стартира в оркестъра на именития Емил Димитров
Избран за филмовия ни композитор за столетието поради музиката си към „ Адаптация ”, „ Осъдени души ”, „ Ла дона е мобиле ”, „ Скъпа моя, скъпи мой ” и доста други
През 2008 година БАНИ го удостоява със званието учен
Основател, началник, главен композитор и повсеместен аранжор на рок група „ Диана Експрес ”, която към този момент е половин век на сцената
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ