Не е важен размерът на кучето в битката, а размерът

...
Не е важен размерът на кучето в битката, а размерът
Коментари Харесай

Набедените корупционери

" Не е значим размерът на кучето в борбата, а размерът на борбата в кучето. "

Пол Уилям (Беър, т. е. " Мечката " ) Брайънт (1913-1983 г.) - основен треньор на тима по американски футбол на университета в щата Алабама в продължение на 25 години. Поставил е непостижим до момента връх с постигнатите от тима под негово управление 323 победи, печелил е 6 национални трофеи и 13 американски шампионата. На негово име са наречени музей, спортна зала, улица и стадион.

Догодина се навършват две календарни десетилетия, откогато Асоциацията за битка срещу корупцията в България (А. Б. К. Б.) поставя старания за съкращаване на използването на " сребърни причини ", както още античните римляни са наричали подкупите.

Извършените през този интервал многопосочни изследвания от страна на А. Б. К. Б. на другите форми на корупционни практики в България изваждат нескрито една картина, която кардинално се разграничава от необятно публикуваната обща визия за обстановката с разпространяването на корупцията у нас.

Оказва се, че злият дух не е в чак такива размери, с каквито го привиждат множеството от българските жители. Корупция в действителност има, и то в огромни размери, само че въпреки всичко една част от тръжните процедури с обществено финансиране, както и изразходваните по други канали средства от държавния бюджет, са

изхарчени с немалка доза разхищаване

само че не заради мотивация от страна на чиновници, които са били подкупени, с цел да работят в прорез със своите отговорности.

Просто госпожите и господата, госпожичките и господинчовците на държавна ясла или не са толкоз смели, че да се занимават с корупция, или просто не им е било направено съответното преференциално предложение, само че е неоспорим факт, че нецелесъобразното консумиране на държавни средства е осъществено само заради неглижиране, т. е. несъблюдение на техните служебни отговорности.

Мотивацията за сходен вид държание на чиновниците в националната и локалната администрация е комплициран комплекс. От една страна, по този начин е осъществен де факто правилото на утилитаризма: да се получи оптимално наслаждение против минимално страдалчество, или преведено на езика на трудовото ежедневие, това значи да бъде получено възнаграждението против минимални старания. Този вид морал нанася обилни стопански вреди на българския суверен при осъществяването на тръжни процедури с обществени средства от страна на държавните чиновници. На предварителния стадий преди утвърждението на печелившия претендент " спестяването " на служебни старания е многопосочно. Първата " мина " е още при определянето на параметрите във връзка с нужното количество и съответното качество на продуктите (стоките) и/или услугите, които ще бъдат обект на тръжната процедура. На този стадий разновидностите за

евентуално вероятните вреди

които ще бъдат нанесени на страната, са доста. Например през просото осъществена оценка може ненужно да завиши количествата и качеството, което би раздула разхода за дадена социална поръчка. Или същото недобросъвестно деяние, само че в противоположна посока: калкулации, които съдържат дефицит на количества или обещано мнение, че и едно по-ниско качество, би удовлетворило осъществяването на съответната поръчка. Но след това тези скрити недостатъци на прогнозната документи за провеждането на тръжната процедура излизат нескрито, а тяхното премахване - в случай че въобще е допустимо - изисква по-голям финансов запас, в сравнение с в случай че в началото подготовката на тръжната процедура от страна на държавния чиновник е била осъществена добросъвестно.

Често мотивацията за държание от този стандарт у даден държавен чиновник е информацията, с която той разполага за корупционни практики на негови сътрудници. Тя го демотивира да извършва със усърдие отговорностите, последващи от условията на длъжността, която заема. Демотивация от рода " Не стига, че не далаверя,

ами чак пък и да се потя, до момента в който работя

Айде, бе, да не съм вманиачен! "

Американският политолог Самюел Хънтигтън (18 април 1927 - 24 декември 2008 г.) още през предишния век заключава, че " От позиция на икономическия напредък единственото по-лошо нещо от общество с ригидна, прекомерно централизирана и подкупна администрация, е общество с ригидна, прекомерно централизирана и неподкупна администрация ".

Но самото събитие, че от време на време държавното управление в дадена страна (но несъмнено невинаги) посредством своите намеси в стопанската система основава конюнктура, при която не може да се разчита на съществуващи механизми за дейно систематизиране на обществените запаси, напълно не е мотив за " оздравителния резултат " от корупцията. В такива случаи корупцията също би могла да докара до неточности и да навреди на стопанската система. Подобно умозаключение може да бъде направено и във връзка с корупционното нарушение на одобрени политически механизми или организационни процедури. Резултатът може да се окаже нездравословен за политическата непоклатимост и интеграция, както и за успеваемостта на дадена организация.

Всъщност при недобросъвестното, въпреки и не предумишлено и без директно финансова полза, осъществяване на служебните отговорности, е безспорно налице неявно облагодетелстване на държавния чиновник. Вместо да вложи условно да вземем за пример 200 работни часа, с цел да приготви съответните изискуеми параметри за правене на документите за тръжната процедура, като държавните ползи да бъдат изцяло предпазени, служителят работи неефективно и действително влага единствено 100 работни часа. Налице е

една доста мъчно доказуема машинация

защото, въпреки и да си е икономисал старания, служителят получава цялостното си заплащане за 200-те работни часа.

Тази порочна скица е в деяние на всички равнища на държавната администрация. Неофициалните диалози, които персонално съм провеждал в качеството ми на ръководител на УС на А. Б. К. Б. с видни български политици, с опит по отношение на действието на държавната администрация, разкриха пагубна обстановка. Както непосредствено заключи един от моите събеседници: " Опитаме ли се да въведем навсякъде високи стандарти за осъществяване на служебните отговорности, ще срещнем автоматизирана опозиция, която би могла изцяло да затормози действието на държавната машина. Освен това, с цел да го създадем, нашата партия би трябвало да разполага със съответния властови запас. Това би било еднакво на политическо самоубийство за нашата партия, тъй като, в случай че осъществяваме даже единствено опит за реформиране на КПД-то на администрацията, ще паднем от власт ".

Вероятно сходни са разсъжденията на функционерите на управителни постове в целия политически набор. Именно инстинктът за самозапазване се явява ефикасна спирачка на партокрацията против опит за коренно усъвършенстване на функционалността на държавната администрация. Или както многовековният опит на българския народ демонстрира: " Не си слагай пръста там, където скърца! "

Ето за какво българската държавност не е в положение към момента да реализира зрялост. Понеже, както заключава преди повече от един век френският академик правист М. Ориу: " Зрялата страна се стреми да реализира в себе си политическа независимост и в това време обществена правдивост ".

Суровата обществена действителност за болшинството от българското население непреклонно постанова появяването на нов политически артикул. Нова структура на държавното ръководство, в която да доминира републиканската концепция. Това е опцията жителите действително да вземат участие в държавното ръководство, както и

да бъде открита ефикасна система за надзор

върху лицата на избираеми обществени постове, и то през самия мандат. Понеже шансът за оценка само посредством пуснатата бюлетина през цепката на изборната урна изрично изостава във времето по отношение на нуждата на житейската реалност. Освен това то трансформира делегираната от страна на суверена власт на процедура е невъзвръщаема по време на целия мандат. Всъщност властприлагащите човеци (властимащ е само суверенът!), се трансформират в узурпатори на власт. Както написа политологът Робърт Майстер: " Взето единствено по себе си, представянето е средство, позволяващо на хората да преобразуват страната, (докато) единствено за себе си то е средство, позволяващо на страната да управлява хората ". Тази хипертрофия на така наречен представителна народна власт, най-малко у нас, се е самолегитимирала като враждебна на жителите. Всъщност този недостатък на държавното ръководство, което не е следено от суверена, е маркиран още от Жан-Жак Русо в неговия труд " За публичния контракт " (Книга трета, глава петнадесета, с. 171): " Английският народ мисли, че е свободен; той надълбоко се лъже, тъй като е свободен единствено до момента в който избира членовете на парламента; свършат ли изборите, той е плебей, той е нищо ".

Твърде дълъг е пътят, който е належащо да измине българският народ, с цел да промени обстановката. Но различен вместо него няма да свърши това дело. Не и (псевдо)елитът, никога, това би било личното му харакири!

*Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР