Успяхме ли да разшифроваме езика на делфините?
Не е толкоз необикновено да считаме, че делфините поддържат връзка между тях също като нас. Но дали в действителност е по този начин? И, в случай че е, до каква степен видимо случайните звуци, които издават, могат да бъдат наречени език?
Специалистът по делфини Денис Херцинг е прекарала съвсем три десетилетия към морските бозайници, слушайки ги с вярата да разшифрова диалозите им. Пробив прави обаче когато се пробва да научи делфините на избрани британски думи.
От 1985г, Херцинг, дружно с научната организация Wild Dolphin Project, употребява подводна техника за запис на видео и тон, с цел да учи връзката на изключително отзивчива група делфини край крайбрежията на Бахамите. По този метод, тя е съставила база данни, съдържаща информация за взаимоотношенията, звуците и държанието на животните и по какъв начин те са се променяли с времето.
Най-новата цел в проучването е била да се употребяват личните сигнали на делфините, с цел да споделяме с тях. Миналия август, екипът прави пробив. Учените, по време на тестване на портативно устройство за превод, улавят неповторим позив, на който са научили делфините, а джаджата съумява да го преведе на британски.
Каква е думата? „ Саргас “ – тип водорасли, постоянно употребявани като играчки от учените, които се потапят при делфините.
„ Знаем, че делфините в плен са бързи, спонтанни и отлични имитатори, както и че свързват звуците с обекти. Дали вършат това на независимост, в естествената им връзка, не знаем. Знаем обаче, че имат тази дарба като тип, по тази причина взехме решение да проведем този опит. “ – изяснява Херцинг
Има доста проучвания върху държанието на делфините. Те разпознават останалите в групата си посредством характерни звуци. През 70-те години, учените откриват, че Акеакамаи, изключително интелигентен делфин афала в Хонолулу, може да бъде теоретичен да разграничава синтаксиса и жестовете на ръцете, употребявани за предаване на известие.
Но установяването на двупосочна вербална връзка – характерни звуци, които да бъдат разпознавани, разбирани и изразявани – е нещо, което от дълго време убягва на специалистите по делфини.
Херцинг желала най-малко да се опита да прескочи тази преграда. Тя стартира през 90-те, когато учи делфините да разпознават и да желаят обекти, както и имената на трима нейни сътрудници, като ги комбинирала със звуци и знаци върху клавиатура. За страдание, този метод не дал резултата, на който се надявала.
През последната година обаче, гмуркачи опитват с CHAT – джаджа с размерите на тостер, която се носи на гърдите. Разработена в съдействие с Тад Старнър от Гугъл Glass, системата е програмирана да издава отличителни подсвирквания, които дават отговор на обекти като шал, въже или водорасло – всички от които употребявани от учените при игра с животните. С помощта на комплициран логаритъм, който взема поради неща като фонов звук и посоката и ъгъла, от който идват звуците, CHAT може да улови звуците от делфините (на разстояние до 30м) и незабавно да ги преведе на британски.
След всяко гмуркане, записаните звуци се смъкват от устройството през WiFi и по-късно се преглеждат за сходства и модели. Системата също по този начин записва всичко останало – по кое време са излъчени звуците, по кое време са получени и на какво дават отговор.
През август, екипът на Херцинг за първи път записва и превежда звука за „ водорасло “. Тя се надява, че технологията ще може да се употребява също, с цел да се откри дали звуците на делфините придвижват единична информация или съдържат по-сложно значение.
„ При думите FUN и SUN, ‘f’ и ‘s’ са неповторими звуци, които се употребяват в композиция с UN. Силата да се комбинират тези елементи прави човешкия език толкоз неповторим. В предишното, не можехме да търсим сходни елементи в звуците, които издават делфините, само че компютърните стратегии го вършат допустимо през днешния ден. “
Джъстин Грег, академик от плана Dolphin Communication Project и създател на книгата „ Умни ли са в действителност делфините? Бозайникът зад мита “, се съмнява, че делфините употребяват звуци за освен това от просто наименуване на обекти и изложение на прочувственото си положение.
Той отдава догатките, че делфините употребяват език като нашия, на известния академик Джон Лили, който се изрича, че съумеят ли да дешифрират езика на делфините, хората ще могат да схванат и езика на извънземните.
„ Смятам, че последните 50 години ни демонстрираха, че е доста малко евентуално тяхната информационна система да действа като човешкия език, с граматика и думи. Но доста хора към момента се надяват, че делфините приказват. “
Херцинг обаче счита, че казусът с разкодирането на езика на делфините не е толкоз в неналичието на подобен, а в компликациите при провеждането на проучвания в морска среда.
„ За мен, неналичието на доказателства не е доказателство за липса. Някой ден може да открием, че делфините, а може би и доста други типове, вършат доста неща, които не сме считали, че могат. Затова, вместо да спъваме тези проучвания, дано вложим напъните и знанията си в тях. Делфините в действителност са умни. Само би трябвало да разберем какъв брой тъкмо умни. “
Междувременно, Херцинг, която постоянно е сравнявана с известната Джейн Гудол, посветила живота си на шимпанзетата, възнамерява да усъвършенства устройството, с цел да може учените да записват повече звуци, изключително тези с по-високи честоти. Миналата година, споделя тя, изглеждало като че ли делфините се опитвали да имитират някои подсвирвания, само че ги издавали в по-висока от предстоящото периодичност.
Тя работи и по втори план, с Технологичния институт в Джорджия, чиято цел е CHAT да стартира да разпознава и някои от другите звуци, които издават делфините.
