Между морето и сушата
Не е загадка, че съм луд на тематика " Сънданс " и когато " Синемакс " пуснаха колумбийския на дебютанта Карлос дел Кастильо, изпитах бурна наслада, не безшумно удовлетворение. Филмът има оценка 7.3 в IMDb и четири оценки по света, две от които са навръх " Сънданс " предходната година: Специалната премия на журито и Наградата на публиката (!) в секцията World Cinema Dramatic.
В схлупена мизерна дървена наколна (!) барака, стъпила в застоялата вода на лагуната, в която бризовете умерено се гонят през зеещите дупки сред изметнатите дъски, живееят Роса (Вики Ернандес, брилянт), едра и тромава жена на междинна възраст с необятно месесто лице и избеляла рокля, и синът ѝ Алберто (Маноло Крус, различен талант), болен от мускулна атрофия/множествена склероза юноша с чувствителни, нежни и интелигентни черти, големи очи и съсухрено немощно хилаво тяло, формирано от тънки кости и здрави сухожилия.
Тя едвам свързва двата края (съпругът ѝ моряк е починал при буря), само че е маниакално отдадена на детето си, смисъл на живота ѝ, той рисува покъртителни неумели картини с уста. Единствената светлина в живота им е съседката Хисел (Вивиана Серна), гъвкава и грациозна мургава хубавица, която обратно на логиката харесва (обича!) Алберто и непрекъснато се върти към него, даже търси в нета нови съвременни и революционни лекувания.
Роса я предизвестява (има и антична омраза с майка ѝ), че сред нея и неизлечимо болния нищо няма да се получи и е добре да се отдръпне и да не му дава илюзорни очаквания, а Алберто на собствен ред има фантазия да види морето, което е през една крайбрежна улица. Майката купува яркожълт стол, пригажда го на количка и с доста старания и досетливост сбъдва бляна му, когато той, потопен до кръста в солената вода, ѝ споделя какво в действителност желае... Големите ми очаквания и пресилени упования бяха излъгани съвсем през цялото малко времетраене на кино лентата (натрапчиво напомнящ ) до последните екзалтирани и мощно прочувствено концентрирани петнайсетина минути. През премрежени от сълзи очи за следващ път фенът със загуби и контузии в живота си дава сметка, че и обичаните имат право да, станал нетърпимо задължение и ужасна повинност за тях (включително и с благородната цел да не завладяват и провалят живота ни) по свое предпочитание и с, а дивият ни и твърдоглав блян да ги задържим до себе си (всъщност дребното, което е останало от тях) е демонстрация само на нашия нарцисизъм и на страха по какъв начин ще се оправим и продължим без фундаменталната опора на наличието им.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
В схлупена мизерна дървена наколна (!) барака, стъпила в застоялата вода на лагуната, в която бризовете умерено се гонят през зеещите дупки сред изметнатите дъски, живееят Роса (Вики Ернандес, брилянт), едра и тромава жена на междинна възраст с необятно месесто лице и избеляла рокля, и синът ѝ Алберто (Маноло Крус, различен талант), болен от мускулна атрофия/множествена склероза юноша с чувствителни, нежни и интелигентни черти, големи очи и съсухрено немощно хилаво тяло, формирано от тънки кости и здрави сухожилия.
Тя едвам свързва двата края (съпругът ѝ моряк е починал при буря), само че е маниакално отдадена на детето си, смисъл на живота ѝ, той рисува покъртителни неумели картини с уста. Единствената светлина в живота им е съседката Хисел (Вивиана Серна), гъвкава и грациозна мургава хубавица, която обратно на логиката харесва (обича!) Алберто и непрекъснато се върти към него, даже търси в нета нови съвременни и революционни лекувания.
Роса я предизвестява (има и антична омраза с майка ѝ), че сред нея и неизлечимо болния нищо няма да се получи и е добре да се отдръпне и да не му дава илюзорни очаквания, а Алберто на собствен ред има фантазия да види морето, което е през една крайбрежна улица. Майката купува яркожълт стол, пригажда го на количка и с доста старания и досетливост сбъдва бляна му, когато той, потопен до кръста в солената вода, ѝ споделя какво в действителност желае... Големите ми очаквания и пресилени упования бяха излъгани съвсем през цялото малко времетраене на кино лентата (натрапчиво напомнящ ) до последните екзалтирани и мощно прочувствено концентрирани петнайсетина минути. През премрежени от сълзи очи за следващ път фенът със загуби и контузии в живота си дава сметка, че и обичаните имат право да, станал нетърпимо задължение и ужасна повинност за тях (включително и с благородната цел да не завладяват и провалят живота ни) по свое предпочитание и с, а дивият ни и твърдоглав блян да ги задържим до себе си (всъщност дребното, което е останало от тях) е демонстрация само на нашия нарцисизъм и на страха по какъв начин ще се оправим и продължим без фундаменталната опора на наличието им.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ