Андреа Буратини: Най-голямата цел е да осигурим играчи за мъжкия тим на Левски
“Не е загадка, че преди 30 години доста известни български треньори учеха италианците на волейбол. Очевидно е, че нашите треньори тогава добре са ги научили, тъй като в този момент италианските тимове се показват по-добре от нашите в съвсем всички юношески гарнитури”.
По този метод Владимир Николов изясни привличането за основен треньор в юношеската школа на клуба на Андреа Буратини. 51-годишният експерт построява отлична известност, на първо място от престоя си в Тренто, където прекарва 8 години от кариерата си.
„ Волейболът в Италия се разрасна много за малко време. За прочут интервал от време цяло едно потомство треньори стартира да учи волейбола. Другият значим аспект бе, че имаше хора, които да влагат в този развой. И който се интересуваше от волейбол започваше да учи другите школи като българската. Точно както споделя Владо, от някои българи, пристигнали в Италия, които предаваха своя опит. Да не забравяме и съветската школа, която е сходна. След това пристигна Веласко, от който също научихме доста. Учихме много и от американците. В Италия в този интервал подходиха с почитание към треньорите от други страни като България. Те се пробваха да схванат какво се случва по света и да основат собствен личен модел. Днес Италия се трансформира във значим модел, на първо място във образуването на младите. И тъкмо това е, което желая и аз да направя тук.”
През годините излиза наяве, че Италия и България приказват един и същи език, този на волейбола.
„ И в двете школи има ясно изразена наклонност към техниката. И най-много съзнанието, че техниката е значим аспект от развиването на волейбола. Американците в последно време употребяват по-малко техника, за сметка на играта. В същото време други школи се концентрират напълно върху техниката.
Италианската, както и българската школа съставляват един добър баланс сред техниката и потреблението й в самата игра като цяло. По това двете школи си наподобяват много. Но по-късно идват разликите. Разлики, които малко по малко желая да схвана добре, с цел да мога да дам моя принос към растежа.
Разговарях и с италиански сътрудници по телефона и очевидно е генетична линия, само че тук, в България, несъмнено има мощно изразена физика. Но също по този начин и висока дарба за проучване на нови неща. Ако кажеш нещо на младите тук, в България, те незабавно се пробват да го създадат. Така че съгласно мен с една добра техническа подготовка и с тези физически дадености, може да се свърши отлична работа.”
@@@
Тренто среща Андреа Буратини с доста българи, в това число и с Владимир Николов, който става първенец на Италия с отбора през 2008-ма.
„ Мога да кажа, че всички българи, които са били в Тренто, са огромни експерти от най-високо равнище. Радостин Стойчев е изрично един от най-хубавите треньори, на европейско и интернационално равнище. Той даде доста на Тренто - методика, ред, само че също по този начин и на италианския волейбол. Всички минали през Тренто играчи са огромни имена като Матей Казийски - един от най-хубавите и мощни в международен мащаб. Също по този начин и Цецо Соколов, който е доста мощен, тъпо, че не съумя да играе за националния тим на Световното състезание.
Също по този начин и Смилен Мляков, който е тук в Левски. Той също даде много на Тренто. Всички тези играчи, с които съм се срещал в Тренто са огромни експерти... Най-малкият подробност може да направи разликата и в това отношение юношеският волейбол не би трябвало да се разграничава ни минимум от мъжкия. Ангажиментите са все същите. Професионализмът - също. Променят се някои индикатори като физика и натоварванията, само че мъжкият тим би трябвало да бъде образец за по-малките. Това би трябвало да е основата.”
@@@
През новия сезон ориста още веднъж ще събере Андреа Буратини и Смилен Мляков, който е капитан на мъжкия отбор на Левски.
„ Със сигурност той е по-зрял. През предишния сезон мисля, че бе топ изпълнител на отбора. Отличен играч на своя пост. И в Тренто той непрекъснато бе извънреден експерт във всеки един миг. Имаше отлична техника, както и мощни съществени детайли като сервис и офанзива. Винаги беше акуратен и пунктуален. Мисля, че той през днешния ден е главен дирек в тима на Левски. „
Списъкът с български играчи, с които Буратини е работил, е дълъг, в това число и през последния сезон, преди да дебаркира в Левски.
„ В Болцано, в Серия А2 имах в състава един итало-българин. Работех дружно с Джорди Гълъбинов (Йордан, б.р.), наследник на огромния Гълъбинов, който е бил, мисля, и капитан на България. Той също е огромен експерт. Именно тази характерност виждам у всички български волейболисти, с които съм работил. И несъмнено, огромен механически багаж, изключително в някои детайли. Не приказвам за отбрана или посрещане, тъй като в тези аспекти има по-добри школи, само че офанзива, блок, това са детайли, с които българската школа е доста известна.”
За идването у нас на Андреа Буратини способства различен човек, дал всичко от себе си в името на българския волейбол – някогашният народен селекционер, Камило Плачи‘.
„ Камило е на първо място огромен другар. Имах шанса да работя с него още през първата ми година в Тренто - през 2004 година Тогава бях шеф на школата в клуба.. Той съгласно мен нямаше задоволително шанс в Италия, само че за благополучие откри своя късмет в чужбина. Което също е добре. Той е голям ценител на волейбола. Изучава го доста - от юношеския волейбол до този на най-високо равнище. И е същински фанатик по детайлите - за всичко, за техниката, за статистиката... Той е доста добър образец за подражателство и в България сигурно свърши доста добра работа, за което към момента слушам да се приказва. Така както и в Русия.
Именно той ми предложи да дойда тук още преди 5 години, само че аз не съумях, тъй като таман се бе родила моята щерка. И нямаше по какъв начин да се преместя. Но ето, че пристигна и този миг. И с Левски въпреки всичко се събрахме.”
Друг някогашен селекционер на България – Силвано Пранди, е същински преподавател за мнозина, като Андреа Буратини не е изключение.
„ Да, той е същинска легенда. Той е индивидът, който сподели волейбола на доста треньори в Италия. И съумя да придвижи своето познание и в чужбина - от няколко години е във Франция, оправи се добре и в България.
Спечели купата през предишния сезон във Франция.”
@@@
През 2013-та Андреа Буратини би трябвало да откаже предлагането от Левски поради раждането на своята щерка и отпред на „ сините “ застава различен италианец – Джузепе Лорицио. По-известен като Пино, треньорът извежда Левски до Купата на България.
„ Да, познавам го добре, той пристигна на моето място, когато аз нямаше по какъв начин да дойде. И той е добър треньор. Има друг път, който е по-различен от моя. Аз пристигам от юношеския бранш. Той е работил дълги години с Марко Паолини, който е бил дружно със Силвано Пранди и е извървял своя път.”
През последните години Тренто се трансформира в една от най-големите люпилни на гении, като заслуга има и Андреа Буратини. Приложим ли е този модел и у нас?
„ Трябва да кажа, че когато аз отидох в Тренто, бяхме доста по-назад в сравнение с сме през днешния ден в Левски. Имаше доста повече проблеми и групи с по-ниска конкуренция. Ще кажа истината, за няколко години Тренто доближи до европейския връх. Но е и правилно, че в Тренто се вложиха доста средства. Имах много висок бюджет за юношеската школа, което може би ще е мъчно да се получи тук.
Това, което е позитивно тук е готовността на момчетата да работят повече. Странно, само че е по този начин. Ако им кажа, че имаме подготовка всеки ден заран и следобяд, момчетата ще дойдат. Нещо, което в Тренто е по-трудно, поради учебно заведение или нещо друго. Така, в Тренто общо тренирахме по най-много 4-5 пъти на седмица. А ни трябваха 8-9, че и 10. В София момчетата са подготвени на всичко това. И в това отношение е по-добре от Тренто.
Според мен не би трябвало да копираме " модела Тренто ". Трябва да го забележим и да го приспособяваме към обстановката. Във всички места, в които съм бил е друго. Моделът от Фалконара не бе подобаващ за Лорето, този от Лорето не ставаше за Тренто и така нататък Но главния принцип бе еднакъв, променливи се оказваха разнообразни елементи според от мястото.”
За образуването на един играч доколко е значим гения и какво зависи от тренировките и от подготовката?
„ Имам ясна позиция по този въпрос. Често се прекалява с думата " гений ". Когато приказвам за гении, в живота си съм виждал може би 4-5 гения. Матей Казийски е неоспорим гений. Соколов е отличен състезател, само че не и гений. Карч Кирали е гений, по този начин както и Самуеле Папи, който не се отличаваше с растеж. Джанели.... може би е гений. Според мен, огромните и същински гении съумяват. Останалите играчи, които са по-голямата част, имат потребност от доста тренировки. Важно е на юношеско равнище, и тъкмо това е моята работа, да се открият през цялото време най-важните неща... + Намесата върху позицията и върху вярното осъществяване на обособените задания. Трябва да мога да се намеся при грешките по верен начин… + Ако сбъркам с младите, грешката ще се разрасне след време. Ако сбъркам нещо малко с към този момент пораснал играч, няма да навредя толкоз. Но в случай че позволи даже дребна неточност с млад състезател, вредите ще са непоправими.”
Продукт на школата на Тренто е един от най-хубавите разпределители сега – Симоне Джанели. Не знаем какво е изгубил тениса, само че сме наясно какво е спечелил волейбола с състезател от неговата класа.
„ За Симоне Джанели първият избор бе тенис или волейбол, и аз му предложих да се насочи към волейбола. След това последва нов избор - посрещач-нападател или разпределител? Той беше доста добър като нападател и завоюва самостоятелна премия на този пост по време на едни финали при юношите. Беше най-хубавият на този пост в Италия, само че аз му споделих, виж, по-добре ще бъдеш като разпределител. И единствено за две години израсна на тази позиция. Оказа се, че изборът бе верен.
И още един образец: Габриеле Нели, който е диагонал на Италия, пък бе разпределител. Поне при мен пристигна на този пост. Но 2 м и 10 и скачаше като кон, със мощна ръка - трябваше да го създадем диагонал! След една година в увещание, към този момент бе част от националния тим на Италия. Пак споделям, значимо е да направиш верния избор.
Същото нещо е направено и с Иван Зайцев, който стартира като разпределител. Но треньори му споделят да опитва като посрещач и всички знаем до къде стига. При младите е доста значимо да се направи точния избор. Да ги насочиш в вярната посока и да им окажеш помощ да израстнат от техническа позиция, само че и от човешка. И да им се дадат верните направления. Така работата за техника минава почти-почти на втори план…”
България и Италия проведоха Световното състезание, само че какви заключения могат да се създадат?
„ Последното издание на Лигата на нациите сподели, че волейболът израства. Не се приказва повече единствено за 2-3 или 4 страни, а към този момент имаме 10-12 страни, които са доста мощни. Преди няколко години да вземем за пример, Италия гостуваше в Канада и печелеше елементарно, само че през днешния ден не е по този начин. Отива там и пада с 0:3. Нивото се увеличи доста. Всички предпоставки за театър са налице.
По-силните тимове в последно време са тези, които играят по-бързо. С положителни разпределители за сходен бърз жанр. Но и положителни нападатели, които да атакуват по подобен, бърз метод. Колкото до етапа на brеak point, огромната разлика прави сервиса. И положителни реализатори на сервис с отскок са в положение да вземат решение сложните обстановки. Веднага се сещам за Лубе /Чивитанова/ - Динамо /Казан/ в тайбрека. Лубе бе построил по великолепен метод пътя към успеха, само че голям Леон завърши всичко със своя сервис.”
В навечерието на Мондиала избухнал скандал в националния тим на България сред селекционера Пламен Константинов и либерото на отбора Владислав Иванов. Какъв е изходът от сходни обстановки?
„ Пламен Константинов е отличен експерт и го е показвал доста пъти. Той е треньорът! Не познавам Иванов, не познавам толкоз добре и Константинов, само че той е треньорът и той има последната дума…
Има позиции и те би трябвало да бъдат уважавани. Да, от време на време могат да се позволяват взаимни отстъпки в кавички. Възможни са несъгласия.. ок. В подобен случай се приказва, разисква се и се обяснява всичко. И треньорът е индивидът, който командва и взима решенията. И той носи цялата отговорност. А играчът е състезател. И това споделям на всичките ми играчи, без значение от възрастта. На терена не съществува народна власт. На терена нещата се случват, както споделя треньорът. Навън може да вършим всичко, да пием бира, да се веселим, само че на терена треньорът командва.
Треньорът е треньор, ръководителят - началник и играчите - играчи. На мен не ми харесва когато някои шефове се месят в работата на треньорите. И в това отношение, Тренто е идеалният образец. Президент, треньор и тим си имат своите задания и си ги извършват. Генерален шеф, който координира всички процеси и салдото е съвършен. „
Доближава ли се Левски до този съвършен образец?
„ Владо Николов е обиколил доста места, познава Тренто, познава клубовете във Франция, Турция и Япония. Обиколил е целия свят. И по този метод е основал клуб, за какъвто аз приказвам. Виждам тъкмо това. Моите задължения са тези, неговите - други. Има човек за организационните въпроси. В това отношение клубът е доста добре структуриран. „
Какво желае да реализира Андреа Буратини след един сезон в школата на Левски?
„ Ще бъде добре в случай че в края на първата година, успеем да осигурим най-малко един или двама състезатели в мъжкия тим. Това е първата ни цел. А в случай че успеем да спечелим и някоя купа, още по-добре. Не бива да забравяме, че главната цел на една школа е да основава играчи за представителния тим. И тук в Левски има играчи, които имат положително бъдеще. Със сигурност ще доближат до мъжкия отбор на Левски, само че и доста повече.
Разбира се, най-голямата цел е да осигурим играчи за мъжкия отбор и да спечелим освен това.”
По този метод Владимир Николов изясни привличането за основен треньор в юношеската школа на клуба на Андреа Буратини. 51-годишният експерт построява отлична известност, на първо място от престоя си в Тренто, където прекарва 8 години от кариерата си.
„ Волейболът в Италия се разрасна много за малко време. За прочут интервал от време цяло едно потомство треньори стартира да учи волейбола. Другият значим аспект бе, че имаше хора, които да влагат в този развой. И който се интересуваше от волейбол започваше да учи другите школи като българската. Точно както споделя Владо, от някои българи, пристигнали в Италия, които предаваха своя опит. Да не забравяме и съветската школа, която е сходна. След това пристигна Веласко, от който също научихме доста. Учихме много и от американците. В Италия в този интервал подходиха с почитание към треньорите от други страни като България. Те се пробваха да схванат какво се случва по света и да основат собствен личен модел. Днес Италия се трансформира във значим модел, на първо място във образуването на младите. И тъкмо това е, което желая и аз да направя тук.”
През годините излиза наяве, че Италия и България приказват един и същи език, този на волейбола.
„ И в двете школи има ясно изразена наклонност към техниката. И най-много съзнанието, че техниката е значим аспект от развиването на волейбола. Американците в последно време употребяват по-малко техника, за сметка на играта. В същото време други школи се концентрират напълно върху техниката.
Италианската, както и българската школа съставляват един добър баланс сред техниката и потреблението й в самата игра като цяло. По това двете школи си наподобяват много. Но по-късно идват разликите. Разлики, които малко по малко желая да схвана добре, с цел да мога да дам моя принос към растежа.
Разговарях и с италиански сътрудници по телефона и очевидно е генетична линия, само че тук, в България, несъмнено има мощно изразена физика. Но също по този начин и висока дарба за проучване на нови неща. Ако кажеш нещо на младите тук, в България, те незабавно се пробват да го създадат. Така че съгласно мен с една добра техническа подготовка и с тези физически дадености, може да се свърши отлична работа.”
@@@Тренто среща Андреа Буратини с доста българи, в това число и с Владимир Николов, който става първенец на Италия с отбора през 2008-ма.
„ Мога да кажа, че всички българи, които са били в Тренто, са огромни експерти от най-високо равнище. Радостин Стойчев е изрично един от най-хубавите треньори, на европейско и интернационално равнище. Той даде доста на Тренто - методика, ред, само че също по този начин и на италианския волейбол. Всички минали през Тренто играчи са огромни имена като Матей Казийски - един от най-хубавите и мощни в международен мащаб. Също по този начин и Цецо Соколов, който е доста мощен, тъпо, че не съумя да играе за националния тим на Световното състезание.
Също по този начин и Смилен Мляков, който е тук в Левски. Той също даде много на Тренто. Всички тези играчи, с които съм се срещал в Тренто са огромни експерти... Най-малкият подробност може да направи разликата и в това отношение юношеският волейбол не би трябвало да се разграничава ни минимум от мъжкия. Ангажиментите са все същите. Професионализмът - също. Променят се някои индикатори като физика и натоварванията, само че мъжкият тим би трябвало да бъде образец за по-малките. Това би трябвало да е основата.”
@@@През новия сезон ориста още веднъж ще събере Андреа Буратини и Смилен Мляков, който е капитан на мъжкия отбор на Левски.
„ Със сигурност той е по-зрял. През предишния сезон мисля, че бе топ изпълнител на отбора. Отличен играч на своя пост. И в Тренто той непрекъснато бе извънреден експерт във всеки един миг. Имаше отлична техника, както и мощни съществени детайли като сервис и офанзива. Винаги беше акуратен и пунктуален. Мисля, че той през днешния ден е главен дирек в тима на Левски. „
Списъкът с български играчи, с които Буратини е работил, е дълъг, в това число и през последния сезон, преди да дебаркира в Левски.
„ В Болцано, в Серия А2 имах в състава един итало-българин. Работех дружно с Джорди Гълъбинов (Йордан, б.р.), наследник на огромния Гълъбинов, който е бил, мисля, и капитан на България. Той също е огромен експерт. Именно тази характерност виждам у всички български волейболисти, с които съм работил. И несъмнено, огромен механически багаж, изключително в някои детайли. Не приказвам за отбрана или посрещане, тъй като в тези аспекти има по-добри школи, само че офанзива, блок, това са детайли, с които българската школа е доста известна.”
За идването у нас на Андреа Буратини способства различен човек, дал всичко от себе си в името на българския волейбол – някогашният народен селекционер, Камило Плачи‘.
„ Камило е на първо място огромен другар. Имах шанса да работя с него още през първата ми година в Тренто - през 2004 година Тогава бях шеф на школата в клуба.. Той съгласно мен нямаше задоволително шанс в Италия, само че за благополучие откри своя късмет в чужбина. Което също е добре. Той е голям ценител на волейбола. Изучава го доста - от юношеския волейбол до този на най-високо равнище. И е същински фанатик по детайлите - за всичко, за техниката, за статистиката... Той е доста добър образец за подражателство и в България сигурно свърши доста добра работа, за което към момента слушам да се приказва. Така както и в Русия.
Именно той ми предложи да дойда тук още преди 5 години, само че аз не съумях, тъй като таман се бе родила моята щерка. И нямаше по какъв начин да се преместя. Но ето, че пристигна и този миг. И с Левски въпреки всичко се събрахме.”
Друг някогашен селекционер на България – Силвано Пранди, е същински преподавател за мнозина, като Андреа Буратини не е изключение.
„ Да, той е същинска легенда. Той е индивидът, който сподели волейбола на доста треньори в Италия. И съумя да придвижи своето познание и в чужбина - от няколко години е във Франция, оправи се добре и в България.
Спечели купата през предишния сезон във Франция.”
@@@През 2013-та Андреа Буратини би трябвало да откаже предлагането от Левски поради раждането на своята щерка и отпред на „ сините “ застава различен италианец – Джузепе Лорицио. По-известен като Пино, треньорът извежда Левски до Купата на България.
„ Да, познавам го добре, той пристигна на моето място, когато аз нямаше по какъв начин да дойде. И той е добър треньор. Има друг път, който е по-различен от моя. Аз пристигам от юношеския бранш. Той е работил дълги години с Марко Паолини, който е бил дружно със Силвано Пранди и е извървял своя път.”
През последните години Тренто се трансформира в една от най-големите люпилни на гении, като заслуга има и Андреа Буратини. Приложим ли е този модел и у нас?
„ Трябва да кажа, че когато аз отидох в Тренто, бяхме доста по-назад в сравнение с сме през днешния ден в Левски. Имаше доста повече проблеми и групи с по-ниска конкуренция. Ще кажа истината, за няколко години Тренто доближи до европейския връх. Но е и правилно, че в Тренто се вложиха доста средства. Имах много висок бюджет за юношеската школа, което може би ще е мъчно да се получи тук.
Това, което е позитивно тук е готовността на момчетата да работят повече. Странно, само че е по този начин. Ако им кажа, че имаме подготовка всеки ден заран и следобяд, момчетата ще дойдат. Нещо, което в Тренто е по-трудно, поради учебно заведение или нещо друго. Така, в Тренто общо тренирахме по най-много 4-5 пъти на седмица. А ни трябваха 8-9, че и 10. В София момчетата са подготвени на всичко това. И в това отношение е по-добре от Тренто.
Според мен не би трябвало да копираме " модела Тренто ". Трябва да го забележим и да го приспособяваме към обстановката. Във всички места, в които съм бил е друго. Моделът от Фалконара не бе подобаващ за Лорето, този от Лорето не ставаше за Тренто и така нататък Но главния принцип бе еднакъв, променливи се оказваха разнообразни елементи според от мястото.”
За образуването на един играч доколко е значим гения и какво зависи от тренировките и от подготовката?
„ Имам ясна позиция по този въпрос. Често се прекалява с думата " гений ". Когато приказвам за гении, в живота си съм виждал може би 4-5 гения. Матей Казийски е неоспорим гений. Соколов е отличен състезател, само че не и гений. Карч Кирали е гений, по този начин както и Самуеле Папи, който не се отличаваше с растеж. Джанели.... може би е гений. Според мен, огромните и същински гении съумяват. Останалите играчи, които са по-голямата част, имат потребност от доста тренировки. Важно е на юношеско равнище, и тъкмо това е моята работа, да се открият през цялото време най-важните неща... + Намесата върху позицията и върху вярното осъществяване на обособените задания. Трябва да мога да се намеся при грешките по верен начин… + Ако сбъркам с младите, грешката ще се разрасне след време. Ако сбъркам нещо малко с към този момент пораснал играч, няма да навредя толкоз. Но в случай че позволи даже дребна неточност с млад състезател, вредите ще са непоправими.”
Продукт на школата на Тренто е един от най-хубавите разпределители сега – Симоне Джанели. Не знаем какво е изгубил тениса, само че сме наясно какво е спечелил волейбола с състезател от неговата класа.
„ За Симоне Джанели първият избор бе тенис или волейбол, и аз му предложих да се насочи към волейбола. След това последва нов избор - посрещач-нападател или разпределител? Той беше доста добър като нападател и завоюва самостоятелна премия на този пост по време на едни финали при юношите. Беше най-хубавият на този пост в Италия, само че аз му споделих, виж, по-добре ще бъдеш като разпределител. И единствено за две години израсна на тази позиция. Оказа се, че изборът бе верен.
И още един образец: Габриеле Нели, който е диагонал на Италия, пък бе разпределител. Поне при мен пристигна на този пост. Но 2 м и 10 и скачаше като кон, със мощна ръка - трябваше да го създадем диагонал! След една година в увещание, към този момент бе част от националния тим на Италия. Пак споделям, значимо е да направиш верния избор.
Същото нещо е направено и с Иван Зайцев, който стартира като разпределител. Но треньори му споделят да опитва като посрещач и всички знаем до къде стига. При младите е доста значимо да се направи точния избор. Да ги насочиш в вярната посока и да им окажеш помощ да израстнат от техническа позиция, само че и от човешка. И да им се дадат верните направления. Така работата за техника минава почти-почти на втори план…”
България и Италия проведоха Световното състезание, само че какви заключения могат да се създадат?
„ Последното издание на Лигата на нациите сподели, че волейболът израства. Не се приказва повече единствено за 2-3 или 4 страни, а към този момент имаме 10-12 страни, които са доста мощни. Преди няколко години да вземем за пример, Италия гостуваше в Канада и печелеше елементарно, само че през днешния ден не е по този начин. Отива там и пада с 0:3. Нивото се увеличи доста. Всички предпоставки за театър са налице.
По-силните тимове в последно време са тези, които играят по-бързо. С положителни разпределители за сходен бърз жанр. Но и положителни нападатели, които да атакуват по подобен, бърз метод. Колкото до етапа на brеak point, огромната разлика прави сервиса. И положителни реализатори на сервис с отскок са в положение да вземат решение сложните обстановки. Веднага се сещам за Лубе /Чивитанова/ - Динамо /Казан/ в тайбрека. Лубе бе построил по великолепен метод пътя към успеха, само че голям Леон завърши всичко със своя сервис.”
В навечерието на Мондиала избухнал скандал в националния тим на България сред селекционера Пламен Константинов и либерото на отбора Владислав Иванов. Какъв е изходът от сходни обстановки?
„ Пламен Константинов е отличен експерт и го е показвал доста пъти. Той е треньорът! Не познавам Иванов, не познавам толкоз добре и Константинов, само че той е треньорът и той има последната дума…
Има позиции и те би трябвало да бъдат уважавани. Да, от време на време могат да се позволяват взаимни отстъпки в кавички. Възможни са несъгласия.. ок. В подобен случай се приказва, разисква се и се обяснява всичко. И треньорът е индивидът, който командва и взима решенията. И той носи цялата отговорност. А играчът е състезател. И това споделям на всичките ми играчи, без значение от възрастта. На терена не съществува народна власт. На терена нещата се случват, както споделя треньорът. Навън може да вършим всичко, да пием бира, да се веселим, само че на терена треньорът командва.
Треньорът е треньор, ръководителят - началник и играчите - играчи. На мен не ми харесва когато някои шефове се месят в работата на треньорите. И в това отношение, Тренто е идеалният образец. Президент, треньор и тим си имат своите задания и си ги извършват. Генерален шеф, който координира всички процеси и салдото е съвършен. „
Доближава ли се Левски до този съвършен образец?
„ Владо Николов е обиколил доста места, познава Тренто, познава клубовете във Франция, Турция и Япония. Обиколил е целия свят. И по този метод е основал клуб, за какъвто аз приказвам. Виждам тъкмо това. Моите задължения са тези, неговите - други. Има човек за организационните въпроси. В това отношение клубът е доста добре структуриран. „
Какво желае да реализира Андреа Буратини след един сезон в школата на Левски?
„ Ще бъде добре в случай че в края на първата година, успеем да осигурим най-малко един или двама състезатели в мъжкия тим. Това е първата ни цел. А в случай че успеем да спечелим и някоя купа, още по-добре. Не бива да забравяме, че главната цел на една школа е да основава играчи за представителния тим. И тук в Левски има играчи, които имат положително бъдеще. Със сигурност ще доближат до мъжкия отбор на Левски, само че и доста повече.
Разбира се, най-голямата цел е да осигурим играчи за мъжкия отбор и да спечелим освен това.”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ