Между амбициите и реалността: какво искаше и какво направи България като европредседател
Не е напълно страна за образец, само че по тази причина пък е зает член на Европейски Съюз. " Тези думи на немския всекидневник " Зюддойче цайтунг ", въпреки и написани преди българското европредседателство, много тъкмо разказват миналите шест месеца на страната отпред на Съвета на Европейски Съюз.
Първото за България ротационно председателство завърши в края на юни. И от този момент не стопираха да валят цифри - 36 465 делегати и 4738 публицисти са посетили страната, извършени са 284 събития, 12 неофициални съвета, затворени са 78 от 105 наследени от естонското председателство досиета. Звучи впечатляващо, изключително за дребна страна като България.
Какво значат обаче всички тези срещи и може ли да се каже, че броят им или този на постигнатите съглашения в съвета са индикатор за триумф или са просто част от програмата на всяко едно ротационно председателство, което се сменя на шест месеца? Успя ли България да направи пробив по сложни тематики, да вземем за пример по необятно обсъжданото доближаване със Западните Балкани, или се оказа безсилна да сдобри противоположни позиции в Европейски Съюз?
Нещо повече от срещи?
Важно е да се означи, че България мъчно може да се похвали, че е поела кормилото на Европейски Съюз или е била водач, тъй като европредседателството не значи това. То е обвързвано с съгласуваност и търсене на взаимни отстъпки, а не с водачество.
Всяка председателстваща Съвета на Европейски Съюз страна е виновна за организирането на срещи и действието на работните групи на съвета, за определянето на дневния ред, ръководеното на сесиите, постигането на общ метод в полемиките. Държавата ръководител би трябвало да съставлява и пази постигнатите съглашения в договарянията с Европейската комисия и Европейския парламент. В съдействие с европарламента Съветът на Европейски Съюз приема решения, които са наложителни за страните членки. Три поредни ръководи (в случая Естония, България и Австрия) дефинират дружно няколко целта, по които да работят в продължение на 18 месеца.
Фотогалерия: "Сичко наи хубаго " и други послания от водачите на Европейски Съюз >
За съпоставяне: по време на естонското председателство в Талин са били проведени 275 събития - една среща на върха, 10 неофициални министерски срещи, 10 конференции на високо равнище, към 20 визити, 226 срещи на специалисти и осем събития от парламентарното измерение. Общо 34 хиляди души са посетили събитията в Талин, 27 хиляди от които задгранични посетители, в това число и публицисти. В Брюксел са се провели 1228 срещи на работни групи и 31 съвета. През втората половина на 2016 година Словакия организира 1212 сесии (всички сесии от министерски препоръки до срещи на работни групи, специфични събития на председателството, както и експертни срещи, срещата на високо равнище в Братислава).
Макар тези цифри да наподобяват внушително, изключително за по-малките страни членки, те са част от една естествена процедура за Европейски Съюз и се случват по време на всяко европредседателство. Не може да се отхвърли, че те основават голям напън за държавната администрация и са обвързани със засилени ограничения за сигурност, претрупан график и организация на доста равнища, само че мъчно могат да се дефинират като някакво огромно достижение на което и да било председателство. Така че въпреки тези данни да приказват за организационния мащаб и трудност на европредседателството, същинското достижение оттук насетне ще бъде запазването на положителното действие на администрацията отвън натоварения режим през последните шест месеца.
© eu2018bg.bg
Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел на Моста на влюбените в София
Все отново ролята на страната ръководител, макар че в огромна степен е предопределена от дневния ред в Европейски Съюз, е значима, тъй като от дипломатическите й умения и способността й да реализира компромис по постоянно много комплицирани тематики, зависи напредъка по заложените тематики. Така че броят затворени досиета не трябва да се подценява.
Отвъд числата
Започване на договарянията за многогодишната финансова рамка, напредване на диалозите за Брекзит, намиране на компромис за промяната на европейската система за даване на леговище. Това са все амбициозни планове, които обаче така или другояче се придвижват без значение дали ръководителят на Съвета на Европейски Съюз е Естония, България или Австрия.
София опита да остави своя почерк най-много по една тематика - свързаността със Западните Балкани. През всичките шест месеца от началото на годината въпросът за европейската вероятност на района присъстваше в съвсем всички изявления по време на срещи от календара на председателството. Положителните оценки са разумни заради обстоятелството, че среща в този формат бе извършена за пръв път от 15 години. Въпросът обаче е какво стои оттатък събирането на десетки водачи и неведнъж рекламираното от българското председателство " слагане на тематиката високо в дневния ред на Европейски Съюз ".
© eu2018bg.bg
Срещата за Западните Балкани в София
Тук оценките са спорни. От една страна, на така наречен Декларация от София й липсваше огромната упоритост, която се очакваше. От друга обаче, България мъчно може да сдобри Прищина и Белград да вземем за пример, или пък да промени позицията на Испания за независимостта на Косово. За Македония развиването също не е еднопосочно. Въпреки съглашението за името сред Скопие и Атина Македония трябваше да се помири с отлагането на обещаните договаряния за еврочленство чак за идната година, въпреки да се очакваше те да стартират през юни. И въпреки всичко, в случай че не беше тласъкът за Скопие, не е несъмнено, че въобще щеше да се стигне до договорка за името на Македония.
© eu2018bg.bg
Срещата с турския президент във Варна
Реалността бе систематизирана с ярки тонове от немския " Ханделсблат ": " По тази тематика Бойко Борисов влезе в ролята на пазач, който се пробва да вкара в Европейски Съюз страните от Западните Балкани. Да даде подтик на евроразширяването - това завещание желае да остави Борисов от българското европредседателство. Но надалеч не всички от сътрудниците му в Европейски Съюз реагират с екстаз ". Изданието подчертава върху упоритостта, с която София повдига този въпрос на всички конгреси в границите на българското европредседателство. В този смисъл европредседателството може в действителност да се похвали с триумф за връщането на тематиката измежду главните в Европейски Съюз, само че не може да се пребори с твърдите национални политики на някои страни членки.
Една от най-трудните задания за България бе да реализира компромис по тематиката за миграцията. София даде поръчка, че ще предложи нов метод и нова философия за промяната на общата европейска система за леговище от позиция на засилен граничен надзор на външните граници и оптимално добър разбор на вход. И тук обаче националните ползи надскочиха опциите на европредседателството и срещата на върха в края на юни бе надалеч от упования пробив, а резултатите по-скоро отложиха казуса, в сравнение с да го решат.
© eu2018bg.bg
Министърът за европредседателството Лиляна Павлова неведнъж посочи като най-голямата горделивост, че още в първото тримесечие е бил реализиран триумф в границите на обществения дирек, а точно съглашението за командироването на служащи и единното възнаграждение на тях. Освен това по време на българското председателство са били затворени три досиета, по които не е имало единодушие в продължение на две години и половина - за единните системи за обществена сигурност, за регламента за салдото сред персоналния и професионалния живот и за прозрачността на изискванията на труд.
Поставяйки тази и още няколко тематики (за двойния стандарт за храните, увеличението на средствата за България по кохезионната политика, настояванията на българските превозвачи), страната от позицията на пръв измежду равни искаше да покаже, че не е " втора класа ". Друг въпрос е защо приказва вътрешнополитическото развиване.
А в това време в България
Заявките на българските управници, че България е трансформирала имиджа си и се е потвърдила като благонадежден сътрудник, са предстоящи. Не толкоз предстоящи обаче бяха някои събития, които засенчиха както председателството, по този начин и опитите за излъскване на облика на България на интернационалната сцена.
През целия януари дебатите към Истанбулската спогодба се откроиха като съществена тематика, разделяща публичното мнение, а интернационалните посетители едва ли са пропуснали и случаите с шесторното ликвидиране в Нови Искър и показното ликвидиране на предприемача Петър Христов.
© Анелия Николова
Протест срещу Истанбулската спогодба в София
Февруари не оказа помощ доста да се увеличи самочувствието на българите, че са европейци и страната им заслужава мястото си измежду останалите 27 членове на Европейски Съюз. Казусът с офанзивата на Валери Симеонов против евродепутата Ска Келер, който стигна и до Европейската комисия, и неяснотите към договорката за ЧЕЗ бяха надалеч по-коментирани от довършването на квалифицираното при естонското председателство сключване на регламента за неоснователното блокиране на географски принцип, който е считан за едно от значимите досиета на Европейски Съюз и за стъпка към основаването на обединен дигитален пазар.
© Юлия Лазарова
Шествие в отбрана на Пирин през февруари
Ако не беше срещата на ръководителите на Европейската комисия и на Европейския съвет с турския президент във Варна, третият месец от българското европредседателство щеше напълно да премине под знака на разправиите около визитата на патриарха на Руската православна черква Кирил. В срещата с Ердоган България съумя да бъде медиатор и въпреки да сложи пред него двустранни въпроси (обезщетенията за парцелите на бежанците от Беломорска Тракия), като в това време не трансформира диалозите в пленник на междудържавни разногласия. Притесненията за спазването на правата в Турция обаче останаха, а връзките сред Анкара и Брюксел не престават да са в доста ниска точка.
Вътрешните кавги не се разминаха и през април. В средата на месеца кметът на регион " Младост " Десислава Иванчева бе показно задържана в центъра на София, а след това бе упрекната за рушвет в изключително огромни размери. Така страната, която желае да е образец за Западните Балкани, се оказа в обстановка да пази личните си стандарти, а в следващия си годишен отчет " Репортери без граници " съобщи, че България е освен медийно най-несвободната страна от Европейски Съюз, само че и е единствената в съюза в категорията " сложна обстановка ".
© Цветелина Белутова, Капитал
Показният арест на кмета на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева
Кулминацията на европредседателството (срещата за Западните Балкани през май) също беше в известна степен засенчена и поради по-важни към този миг тематики за Европейски Съюз (отношенията със САЩ), и поради визитите на премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев в Русия.
И въпреки всичко съгласно скорошно изследване на " Алфа рисърч " 81% от българите правят оценка позитивно европредседателството. Сравнението демонстрира, че от позиция на публичното мнение най-силният информативен акцент е подложен върху Западните Балкани. Мненията готова - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съответствие 4:1 българите показват задоволеност от подготвеността на страната и участващите екипи.
© Анелия Николова
Протест на българските превозвачи
Тези цифри наподобяват позитивно, изключително на фона на това, че България потегли от нелека позиция по пътя на своето европредседателство. Малко позната, известна най-вече с корупция и беднотия, тя трябваше да накара останалите страни да чуват гласа й по значими тематики в Европейски Съюз. Не изключително ласкаво обаче звучи коментарът на Юлия Роне за " Вашингтон пост ", съгласно който за разлика от Унгария и Полша до през днешния ден България не е " проблематично дете " за Европейски Съюз, само че говоренето за непоклатимост прави крайната десница да наподобява нещо обикновено и основава обстановка на непрекъсната беднотия, корупция и всеобщо емигриране на младите. " Това повдига въпроса в действителност ли България е възприемана като благонадежден сътрудник в Европейски Съюз или на нея се гледа просто като на не създаващ проблем новобранец и, в случай че последното е правилно, дали председателството най-малко малко промени това в позитивна посока.
Преди началото му различен немски вестник, " Ханделсблат ", писа, че " в това начинание българският министър-председател желае да се показа като европеец за образец ". Отговорите дали е съумял предстоят, а оценките надалеч няма да са идентични.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (277)
Първото за България ротационно председателство завърши в края на юни. И от този момент не стопираха да валят цифри - 36 465 делегати и 4738 публицисти са посетили страната, извършени са 284 събития, 12 неофициални съвета, затворени са 78 от 105 наследени от естонското председателство досиета. Звучи впечатляващо, изключително за дребна страна като България.
Какво значат обаче всички тези срещи и може ли да се каже, че броят им или този на постигнатите съглашения в съвета са индикатор за триумф или са просто част от програмата на всяко едно ротационно председателство, което се сменя на шест месеца? Успя ли България да направи пробив по сложни тематики, да вземем за пример по необятно обсъжданото доближаване със Западните Балкани, или се оказа безсилна да сдобри противоположни позиции в Европейски Съюз?
Нещо повече от срещи?
Важно е да се означи, че България мъчно може да се похвали, че е поела кормилото на Европейски Съюз или е била водач, тъй като европредседателството не значи това. То е обвързвано с съгласуваност и търсене на взаимни отстъпки, а не с водачество.
Всяка председателстваща Съвета на Европейски Съюз страна е виновна за организирането на срещи и действието на работните групи на съвета, за определянето на дневния ред, ръководеното на сесиите, постигането на общ метод в полемиките. Държавата ръководител би трябвало да съставлява и пази постигнатите съглашения в договарянията с Европейската комисия и Европейския парламент. В съдействие с европарламента Съветът на Европейски Съюз приема решения, които са наложителни за страните членки. Три поредни ръководи (в случая Естония, България и Австрия) дефинират дружно няколко целта, по които да работят в продължение на 18 месеца.
Фотогалерия: "Сичко наи хубаго " и други послания от водачите на Европейски Съюз >
За съпоставяне: по време на естонското председателство в Талин са били проведени 275 събития - една среща на върха, 10 неофициални министерски срещи, 10 конференции на високо равнище, към 20 визити, 226 срещи на специалисти и осем събития от парламентарното измерение. Общо 34 хиляди души са посетили събитията в Талин, 27 хиляди от които задгранични посетители, в това число и публицисти. В Брюксел са се провели 1228 срещи на работни групи и 31 съвета. През втората половина на 2016 година Словакия организира 1212 сесии (всички сесии от министерски препоръки до срещи на работни групи, специфични събития на председателството, както и експертни срещи, срещата на високо равнище в Братислава).
Макар тези цифри да наподобяват внушително, изключително за по-малките страни членки, те са част от една естествена процедура за Европейски Съюз и се случват по време на всяко европредседателство. Не може да се отхвърли, че те основават голям напън за държавната администрация и са обвързани със засилени ограничения за сигурност, претрупан график и организация на доста равнища, само че мъчно могат да се дефинират като някакво огромно достижение на което и да било председателство. Така че въпреки тези данни да приказват за организационния мащаб и трудност на европредседателството, същинското достижение оттук насетне ще бъде запазването на положителното действие на администрацията отвън натоварения режим през последните шест месеца.
© eu2018bg.bg
Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел на Моста на влюбените в София
Все отново ролята на страната ръководител, макар че в огромна степен е предопределена от дневния ред в Европейски Съюз, е значима, тъй като от дипломатическите й умения и способността й да реализира компромис по постоянно много комплицирани тематики, зависи напредъка по заложените тематики. Така че броят затворени досиета не трябва да се подценява.
Отвъд числата
Започване на договарянията за многогодишната финансова рамка, напредване на диалозите за Брекзит, намиране на компромис за промяната на европейската система за даване на леговище. Това са все амбициозни планове, които обаче така или другояче се придвижват без значение дали ръководителят на Съвета на Европейски Съюз е Естония, България или Австрия.
София опита да остави своя почерк най-много по една тематика - свързаността със Западните Балкани. През всичките шест месеца от началото на годината въпросът за европейската вероятност на района присъстваше в съвсем всички изявления по време на срещи от календара на председателството. Положителните оценки са разумни заради обстоятелството, че среща в този формат бе извършена за пръв път от 15 години. Въпросът обаче е какво стои оттатък събирането на десетки водачи и неведнъж рекламираното от българското председателство " слагане на тематиката високо в дневния ред на Европейски Съюз ".
© eu2018bg.bg
Срещата за Западните Балкани в София
Тук оценките са спорни. От една страна, на така наречен Декларация от София й липсваше огромната упоритост, която се очакваше. От друга обаче, България мъчно може да сдобри Прищина и Белград да вземем за пример, или пък да промени позицията на Испания за независимостта на Косово. За Македония развиването също не е еднопосочно. Въпреки съглашението за името сред Скопие и Атина Македония трябваше да се помири с отлагането на обещаните договаряния за еврочленство чак за идната година, въпреки да се очакваше те да стартират през юни. И въпреки всичко, в случай че не беше тласъкът за Скопие, не е несъмнено, че въобще щеше да се стигне до договорка за името на Македония.
© eu2018bg.bg
Срещата с турския президент във Варна
Реалността бе систематизирана с ярки тонове от немския " Ханделсблат ": " По тази тематика Бойко Борисов влезе в ролята на пазач, който се пробва да вкара в Европейски Съюз страните от Западните Балкани. Да даде подтик на евроразширяването - това завещание желае да остави Борисов от българското европредседателство. Но надалеч не всички от сътрудниците му в Европейски Съюз реагират с екстаз ". Изданието подчертава върху упоритостта, с която София повдига този въпрос на всички конгреси в границите на българското европредседателство. В този смисъл европредседателството може в действителност да се похвали с триумф за връщането на тематиката измежду главните в Европейски Съюз, само че не може да се пребори с твърдите национални политики на някои страни членки.
Една от най-трудните задания за България бе да реализира компромис по тематиката за миграцията. София даде поръчка, че ще предложи нов метод и нова философия за промяната на общата европейска система за леговище от позиция на засилен граничен надзор на външните граници и оптимално добър разбор на вход. И тук обаче националните ползи надскочиха опциите на европредседателството и срещата на върха в края на юни бе надалеч от упования пробив, а резултатите по-скоро отложиха казуса, в сравнение с да го решат.
© eu2018bg.bg
Министърът за европредседателството Лиляна Павлова неведнъж посочи като най-голямата горделивост, че още в първото тримесечие е бил реализиран триумф в границите на обществения дирек, а точно съглашението за командироването на служащи и единното възнаграждение на тях. Освен това по време на българското председателство са били затворени три досиета, по които не е имало единодушие в продължение на две години и половина - за единните системи за обществена сигурност, за регламента за салдото сред персоналния и професионалния живот и за прозрачността на изискванията на труд.
Поставяйки тази и още няколко тематики (за двойния стандарт за храните, увеличението на средствата за България по кохезионната политика, настояванията на българските превозвачи), страната от позицията на пръв измежду равни искаше да покаже, че не е " втора класа ". Друг въпрос е защо приказва вътрешнополитическото развиване.
А в това време в България
Заявките на българските управници, че България е трансформирала имиджа си и се е потвърдила като благонадежден сътрудник, са предстоящи. Не толкоз предстоящи обаче бяха някои събития, които засенчиха както председателството, по този начин и опитите за излъскване на облика на България на интернационалната сцена.
През целия януари дебатите към Истанбулската спогодба се откроиха като съществена тематика, разделяща публичното мнение, а интернационалните посетители едва ли са пропуснали и случаите с шесторното ликвидиране в Нови Искър и показното ликвидиране на предприемача Петър Христов.
© Анелия Николова
Протест срещу Истанбулската спогодба в София
Февруари не оказа помощ доста да се увеличи самочувствието на българите, че са европейци и страната им заслужава мястото си измежду останалите 27 членове на Европейски Съюз. Казусът с офанзивата на Валери Симеонов против евродепутата Ска Келер, който стигна и до Европейската комисия, и неяснотите към договорката за ЧЕЗ бяха надалеч по-коментирани от довършването на квалифицираното при естонското председателство сключване на регламента за неоснователното блокиране на географски принцип, който е считан за едно от значимите досиета на Европейски Съюз и за стъпка към основаването на обединен дигитален пазар.
© Юлия Лазарова
Шествие в отбрана на Пирин през февруари
Ако не беше срещата на ръководителите на Европейската комисия и на Европейския съвет с турския президент във Варна, третият месец от българското европредседателство щеше напълно да премине под знака на разправиите около визитата на патриарха на Руската православна черква Кирил. В срещата с Ердоган България съумя да бъде медиатор и въпреки да сложи пред него двустранни въпроси (обезщетенията за парцелите на бежанците от Беломорска Тракия), като в това време не трансформира диалозите в пленник на междудържавни разногласия. Притесненията за спазването на правата в Турция обаче останаха, а връзките сред Анкара и Брюксел не престават да са в доста ниска точка.
Вътрешните кавги не се разминаха и през април. В средата на месеца кметът на регион " Младост " Десислава Иванчева бе показно задържана в центъра на София, а след това бе упрекната за рушвет в изключително огромни размери. Така страната, която желае да е образец за Западните Балкани, се оказа в обстановка да пази личните си стандарти, а в следващия си годишен отчет " Репортери без граници " съобщи, че България е освен медийно най-несвободната страна от Европейски Съюз, само че и е единствената в съюза в категорията " сложна обстановка ".
© Цветелина Белутова, Капитал
Показният арест на кмета на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева
Кулминацията на европредседателството (срещата за Западните Балкани през май) също беше в известна степен засенчена и поради по-важни към този миг тематики за Европейски Съюз (отношенията със САЩ), и поради визитите на премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев в Русия.
И въпреки всичко съгласно скорошно изследване на " Алфа рисърч " 81% от българите правят оценка позитивно европредседателството. Сравнението демонстрира, че от позиция на публичното мнение най-силният информативен акцент е подложен върху Западните Балкани. Мненията готова - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съответствие 4:1 българите показват задоволеност от подготвеността на страната и участващите екипи.
© Анелия Николова
Протест на българските превозвачи
Тези цифри наподобяват позитивно, изключително на фона на това, че България потегли от нелека позиция по пътя на своето европредседателство. Малко позната, известна най-вече с корупция и беднотия, тя трябваше да накара останалите страни да чуват гласа й по значими тематики в Европейски Съюз. Не изключително ласкаво обаче звучи коментарът на Юлия Роне за " Вашингтон пост ", съгласно който за разлика от Унгария и Полша до през днешния ден България не е " проблематично дете " за Европейски Съюз, само че говоренето за непоклатимост прави крайната десница да наподобява нещо обикновено и основава обстановка на непрекъсната беднотия, корупция и всеобщо емигриране на младите. " Това повдига въпроса в действителност ли България е възприемана като благонадежден сътрудник в Европейски Съюз или на нея се гледа просто като на не създаващ проблем новобранец и, в случай че последното е правилно, дали председателството най-малко малко промени това в позитивна посока.
Преди началото му различен немски вестник, " Ханделсблат ", писа, че " в това начинание българският министър-председател желае да се показа като европеец за образец ". Отговорите дали е съумял предстоят, а оценките надалеч няма да са идентични.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (277)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ