Българите си харесваха живота при Тодор Живков и си го искат обратно, защо?
Не е единствено от носталгия по младостта...
Една трета от българите избират живота при Тодор Живков, в сравнение с този, който в този момент водят, сочи изследване. Това са или възрастни, или на прага на третата възраст хора, които добре помнят живота по това време. И като се замисли човек какъв брой си отидоха по време на прехода, недоволни от измененията, осъществени през него.
Социолозите и политолозите евентуално ще се опитат да замажат резултата с изказванието, че социализмът съвпадал с младостта не тези хора и тъй като човек бил надъхан носталгично към младите си години, по тази причина било по този начин. Само че имаше неща в тогавашния живот, които са неоспорими. Имаше в действителност гратис обучение, то и в този момент е такова сякаш, но не напълно. Имаше гратис опазване на здравето, но в действителност гратис. И в този момент сякаш има, само че на книга, изключително в случай че търсиш ефикасни и съвременни решения на здравословни проблеми. Имаше построена система за отмора и възобновяване на хората – почивни бази, санаториуми, профилакториуми. Да, в тях нямаше разкош, само че бяха общодостъпни и може сигурно да се твърди, че по това време съвсем всички ходеха на отмора най-малко един път годишно. А през днешния ден мнозина почиват в хола и пред тв приемника си.
Да, никой не е не запомнил дивотиите на социализма, страха от вездесъщата Държавна сигурност, военната работа, наложителна за мъжете, отнемаща чудовищно дългите две години от живота на младежите, манифестациите, партийните и профсъюзните секретари. Но за децата имаше постоянно места в детските ясли и градини. Летните лагери действаха и на смени през две седмици в тях се изреждаха против смешни суми да почиват подрастващите. Имаше и някакво чувство за ред и успокоение, за разлика от през днешния ден, когато е тъкмо противоположното. Слушаме злокобни вести за принуждение и закононарушения по новините.
Преходът през тези тридесет години се оказа преход към един див капитализъм, в който обществените придобивки последователно се лишават на хората. Дори и първите демократи след 1989 година бяха последователно избутани и изместени от политици, неглижиращи обществената тема и проблеми в обществото. Затова през днешния ден резултатите са такива. Не от носталгия по младостта. Затова Живков е подложен пред Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.
Източник:
Една трета от българите избират живота при Тодор Живков, в сравнение с този, който в този момент водят, сочи изследване. Това са или възрастни, или на прага на третата възраст хора, които добре помнят живота по това време. И като се замисли човек какъв брой си отидоха по време на прехода, недоволни от измененията, осъществени през него.
Социолозите и политолозите евентуално ще се опитат да замажат резултата с изказванието, че социализмът съвпадал с младостта не тези хора и тъй като човек бил надъхан носталгично към младите си години, по тази причина било по този начин. Само че имаше неща в тогавашния живот, които са неоспорими. Имаше в действителност гратис обучение, то и в този момент е такова сякаш, но не напълно. Имаше гратис опазване на здравето, но в действителност гратис. И в този момент сякаш има, само че на книга, изключително в случай че търсиш ефикасни и съвременни решения на здравословни проблеми. Имаше построена система за отмора и възобновяване на хората – почивни бази, санаториуми, профилакториуми. Да, в тях нямаше разкош, само че бяха общодостъпни и може сигурно да се твърди, че по това време съвсем всички ходеха на отмора най-малко един път годишно. А през днешния ден мнозина почиват в хола и пред тв приемника си.
Да, никой не е не запомнил дивотиите на социализма, страха от вездесъщата Държавна сигурност, военната работа, наложителна за мъжете, отнемаща чудовищно дългите две години от живота на младежите, манифестациите, партийните и профсъюзните секретари. Но за децата имаше постоянно места в детските ясли и градини. Летните лагери действаха и на смени през две седмици в тях се изреждаха против смешни суми да почиват подрастващите. Имаше и някакво чувство за ред и успокоение, за разлика от през днешния ден, когато е тъкмо противоположното. Слушаме злокобни вести за принуждение и закононарушения по новините.
Преходът през тези тридесет години се оказа преход към един див капитализъм, в който обществените придобивки последователно се лишават на хората. Дори и първите демократи след 1989 година бяха последователно избутани и изместени от политици, неглижиращи обществената тема и проблеми в обществото. Затова през днешния ден резултатите са такива. Не от носталгия по младостта. Затова Живков е подложен пред Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.
Източник:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ