Не е рядко явление да сме във връзка, в която

Не е рядко събитие да сме във връзка, в която по една или друга причина не се усещаме същински значими за колегата си. На пръв взор незначителни, дребните неща като всекидневното затвърждаване, че човекът до нас прави оценка наличието ни в живота си, в действителност значат доста.

Винаги е хубаво да чуеш думите обичам те, искам те, красива си, караш ме да се усмихвам, благодаря ти, че си до мен... Тези думи ни карат да се усещаме значими за половинката. Какво става, когато обаче липсват? Когато ги чуваме рядко, а от време на време ги няма въобще? Какво ни кара да изпитваме това и по какъв начин реагираме?

Понякога стартират самообвиненията, че не си задоволително добър, че не заслужаваш сътрудникът ти да бъде благ с теб словесно. Друг път се затваряш и таиш оскърбление, което те кара да мразиш целия свят, тъй като ти липсва по този начин нужната топлота от половинката.

Няма вид, в който " просто си го знам "  и няма потребност да го слушам, само че има сътрудници, които споделят, че са си просто такива.

Можем ли обаче да цъфтим във връзка, в която липсват топлината и ласката на благите думи? В такава, в която потребността ни от изявление на любовта е неглижирана и партньорът остава ням за празнината в нас?

Истината е, че доста постоянно слагаме себе си в позицията, в която очакваме единствено да получаваме. Когато не получаваме, това ни кара да се усещаме нещастни и неудовлетворени. Колкото повече потребностите ни не са посрещнати, толкоз по-голяма бездна се получава сред нас. Истинска победа е, когато осъзнаем, че вместо да чакаме, можем да дадем топлината и обичта, които носим в сърцето си. А това неизбежно ще ни накара да почувстваме благополучие и задоволство. Но с цел да бъдат уравновесени връзките и да носят реципрочност, потребността сътрудникът да ни демонстрира, че ни вижда, няма да отпадне. Тук идва въпросът наистина ли сътрудникът ни е некадърен да показва това, че сме значими за него, или любовта му не е задоволителна? Питаме се: " Успявам ли аз да предизвиквам по този начин необходимия израз на любов или казусът е някъде другаде? ".

Накрая животът и опитът намират метод да ни покажат кое е най-правилното решение за нас. Случват се моменти, които са същинско тестване за посрещането на потребностите и на двамата, за това, какъв брой значи любовта им един за различен. Истината е, че любовта не се показва само чрез благи думи и жестове на внимание. Но даже и да приемем живот без тях, дори да приемем колегата ни подобен, какъвто е, даже освен да чакаме, а и да даваме, идва миг, в който сърцето не може да бъде заблудено. И в случай че му липсват топлината и грижата, за които копнее, нищо друго няма да е в положение да го стопли и задържи там, където не е щастливо.

Ето и още малко размишления в тази посока.