Папи Ханс – второто лице на Константин - slava.bg
„ Не е поливал. Не е хранил. Не е подобен човек. Не е моят човек.”- думи на Екатерина Йосифова, с които поетът Константин Трендафилов разказва себе си по най-краткия и прецизен метод. В света на музиката той е Папи Ханс – момчето, което не се опасява да наподобява смело, даже вулгарно, несъмнено, с онази нотка на прецизна грациозност.
Кой би предположил, че в ролята на артист е толкоз близо и в същото време надалеч от себе си. Модерният създател споделя, че смелостта е неговият признак, а разследване на нея признава, че „ Кекс”–песента, която го трансформира в звезда за ден, е „ крещяща”, „ агресивна”, даже „ по формула”. И в случай че познаваме Папи, то познаваме ли Константин?
Сега той е повече Папи в сравнение с Константин. Това му харесва, защото музиката е морето, в което се потапя и до момента в който плува черпи още и още сила. За меломаните, които гледат незадълбочено на нещата, той е приветлив мачо с цветни облекла, странни аксесоари и лъчение, което безмълвно ти подсказва, че ще го харесаш. Онези, които се вглеждат към този момент го обичат. Не тъй като е звезда, а тъй като има дарбата да показва доста от себе си с малко. „ Разпокъсан съм сред всичките неща, които желая да бъда, които върша и които би трябвало да бъда.
Трябва от ден на ден да привиквам с концепцията, бидейки на прага на 30-те години, че съм зрял човек. Много ми е мъчно да привикна с концепцията да споделям живота си с някой различен. Винаги съм си мислел, че в случай че стартира да се мисля за образец – това е някаква суетност. В идващия миг разбираш, че някои хора виждат какво правиш, проучват го без да знаят, и по-късно го вършат. Трябва да сме внимателни”, споделя Константин в ефир. Казва, че има комплекса на бедното дете – вижда нещо, харесва го, желае го. Щастливата развръзка е, че за разлика от предишното през днешния ден желае, знае и може да осъществя фантазиите си.
Аз не съм сериозният стихотворец, който се разсънва заран и стартира да свири на арфа.
Много съм нерешителен и доста свенлив. Хората не знаят доста за мен”, споделя още Трендафилов. Ядосват го мненията на хората, които считат, че е оставил писането, с цел да натрупа популярност и пари по един комерсиален метод. „ Давай напред”, това си повтаря той във всеки миг, в който усети, че салдото се нарушава. Папи, второто лице – това е индивидът, който обича да се забавлява, да основава въодушевление, да подарява усмивки и в това време да черпи позитивни страсти.
В България името на артиста постоянно е обвързвано в това на някогашната му половинка – Дарина Йотова, известна и единствено като Дара. Двамата имаха бурна и някак по детски чиста обич, която въпреки с разлъка приключи и с благополучен край. Контраст, в чиято основа стои другарството. Те поддържат страхотни взаимоотношения, само че фотосите, диалозите и разменените обятия не включват онази сантиментална любов. „ Приятелство, в което да има привличане. Най-трудното е да намериш човек, който комбинира тези неща. Човек, който да уважаваш. С който да ти е занимателно.
Тези неща има ли ги и срещна ли такава жена – завършвам с всички глупости”, споделя поетът и артист по-рано. Неговата огромна обич е „ момичето от Португалия”. Жената, която евентуално предизвика повече Константин, в сравнение с Папи. При едно от пътешествията му той се среща с нея, тогава обаче схваща, че изгарящата обич е по-скоро парещо отчаяние. Двамата се разминават във времето. След това следват редица връзки, някои от които по-скоро къси афери. Умело той ги трансформира във ентусиазъм, а то основава парчето „ Стига”. „ Песен за съвестта, какво прави с нея, къде я скриваш, имаш ли я... Съвсем нормално казано ме въодушеви изневярата.
Изневерявал съм, припомням си доста добре възприятието, даже нехванат – ти си нарушител. Не мога да кажа, че това го подреждам измежду най-големите грехове. Със сигурност не е ок да го правиш. Малко закононарушение е. Изневярата е персонален избор и е изцяло ок, в случай че човек го взема умишлено. Ако ще изневеряваш – прави го както би трябвало и без гузна съвест. Аз съм го правил, било ми е гузно и не съм го правил към този момент. Имало е пъти, когато не ми е било гузно и съм продължавал. Любовта и сексът с разделят доста ясно.
Много постоянно в една връзка остава единствено обич. Както е споделил Роби Уилямс, в случай че се чудиш сред двама души, постоянно избери втория, тъй като в случай че първият е бил задоволителен, нямаше да има втори”, признава Папи. Той не крие, че има избран вид дами, които харесва. Водещо в избора остава външният тип. Демонстрацията на самочувствие, цената на което обаче не се дефинира от визията. „ Красива и ослепителна”, по този метод Трендафилов желае да дефинира всяка последваща жена в живота си. Да отречеш усета като част от усещането зачита като нещо нелогично, бягство от същинско мечтаното.
Константин губи своя татко през 2019 година, това се случва във време, в което двамата са извънредно близки. „ Открих татко ми, в действителност за себе си, на по-късна възраст, когато започнах да пиша. С него открихме обща тематика, тъй като той беше книжовен критик, тогава той ми стана другар и наставник, човек, който ми доставяше голямо удоволствие”, споделя поетът. Спомня си с горест за споделеното време, което няма по какъв начин да върне, само че не се опасява да признае, че дружно със загубата е почувствал тъга и облекчение – за това, че неговият татко, преподавател и другар се е избавил от болката. „ Преди татко ми да почине, аз постоянно съм вярвал, че няма какво да ми се случи.
Сега съвсем всяка вечер задрямвам с концепцията, че и аз съм болен. Трудно ми е да имам вяра в ориста. Много желая да имам вяра в нещо по-голямо от човека”, прям е Коко, както го назовава майка му. Той не е съумял да каже няколко неща – че татко му е бил добър другар, че даже да не е бил най-хубавият татко е бил добър и му е вдъхвал кураж и храброст – тъй като постоянно е бил по-свободен от него. „ Човек не би трябвало да си отива постепенно. Аз желая да умра до момента в който играя на карти от инфаркт”, споделя Папи с една лека чупка, наподобяваща усмивка.
Усмивката на човек, който е схванал напълно живота с всичките му недостатъци. „ Страх ме е, че колкото повече съумявам, толкоз повече хора изгубвам. Имам възприятието, че би трябвало да запитвам някои хора, за какво не ме обичат вече”, пита се той. Отговорът евентуално намира в безмълвие, до момента в който мисли за всички, които го обичат.
Източник: Monitor
Кой би предположил, че в ролята на артист е толкоз близо и в същото време надалеч от себе си. Модерният създател споделя, че смелостта е неговият признак, а разследване на нея признава, че „ Кекс”–песента, която го трансформира в звезда за ден, е „ крещяща”, „ агресивна”, даже „ по формула”. И в случай че познаваме Папи, то познаваме ли Константин?
Сега той е повече Папи в сравнение с Константин. Това му харесва, защото музиката е морето, в което се потапя и до момента в който плува черпи още и още сила. За меломаните, които гледат незадълбочено на нещата, той е приветлив мачо с цветни облекла, странни аксесоари и лъчение, което безмълвно ти подсказва, че ще го харесаш. Онези, които се вглеждат към този момент го обичат. Не тъй като е звезда, а тъй като има дарбата да показва доста от себе си с малко. „ Разпокъсан съм сред всичките неща, които желая да бъда, които върша и които би трябвало да бъда.
Трябва от ден на ден да привиквам с концепцията, бидейки на прага на 30-те години, че съм зрял човек. Много ми е мъчно да привикна с концепцията да споделям живота си с някой различен. Винаги съм си мислел, че в случай че стартира да се мисля за образец – това е някаква суетност. В идващия миг разбираш, че някои хора виждат какво правиш, проучват го без да знаят, и по-късно го вършат. Трябва да сме внимателни”, споделя Константин в ефир. Казва, че има комплекса на бедното дете – вижда нещо, харесва го, желае го. Щастливата развръзка е, че за разлика от предишното през днешния ден желае, знае и може да осъществя фантазиите си.
Аз не съм сериозният стихотворец, който се разсънва заран и стартира да свири на арфа.
Много съм нерешителен и доста свенлив. Хората не знаят доста за мен”, споделя още Трендафилов. Ядосват го мненията на хората, които считат, че е оставил писането, с цел да натрупа популярност и пари по един комерсиален метод. „ Давай напред”, това си повтаря той във всеки миг, в който усети, че салдото се нарушава. Папи, второто лице – това е индивидът, който обича да се забавлява, да основава въодушевление, да подарява усмивки и в това време да черпи позитивни страсти.
В България името на артиста постоянно е обвързвано в това на някогашната му половинка – Дарина Йотова, известна и единствено като Дара. Двамата имаха бурна и някак по детски чиста обич, която въпреки с разлъка приключи и с благополучен край. Контраст, в чиято основа стои другарството. Те поддържат страхотни взаимоотношения, само че фотосите, диалозите и разменените обятия не включват онази сантиментална любов. „ Приятелство, в което да има привличане. Най-трудното е да намериш човек, който комбинира тези неща. Човек, който да уважаваш. С който да ти е занимателно.
Тези неща има ли ги и срещна ли такава жена – завършвам с всички глупости”, споделя поетът и артист по-рано. Неговата огромна обич е „ момичето от Португалия”. Жената, която евентуално предизвика повече Константин, в сравнение с Папи. При едно от пътешествията му той се среща с нея, тогава обаче схваща, че изгарящата обич е по-скоро парещо отчаяние. Двамата се разминават във времето. След това следват редица връзки, някои от които по-скоро къси афери. Умело той ги трансформира във ентусиазъм, а то основава парчето „ Стига”. „ Песен за съвестта, какво прави с нея, къде я скриваш, имаш ли я... Съвсем нормално казано ме въодушеви изневярата.
Изневерявал съм, припомням си доста добре възприятието, даже нехванат – ти си нарушител. Не мога да кажа, че това го подреждам измежду най-големите грехове. Със сигурност не е ок да го правиш. Малко закононарушение е. Изневярата е персонален избор и е изцяло ок, в случай че човек го взема умишлено. Ако ще изневеряваш – прави го както би трябвало и без гузна съвест. Аз съм го правил, било ми е гузно и не съм го правил към този момент. Имало е пъти, когато не ми е било гузно и съм продължавал. Любовта и сексът с разделят доста ясно.
Много постоянно в една връзка остава единствено обич. Както е споделил Роби Уилямс, в случай че се чудиш сред двама души, постоянно избери втория, тъй като в случай че първият е бил задоволителен, нямаше да има втори”, признава Папи. Той не крие, че има избран вид дами, които харесва. Водещо в избора остава външният тип. Демонстрацията на самочувствие, цената на което обаче не се дефинира от визията. „ Красива и ослепителна”, по този метод Трендафилов желае да дефинира всяка последваща жена в живота си. Да отречеш усета като част от усещането зачита като нещо нелогично, бягство от същинско мечтаното.
Константин губи своя татко през 2019 година, това се случва във време, в което двамата са извънредно близки. „ Открих татко ми, в действителност за себе си, на по-късна възраст, когато започнах да пиша. С него открихме обща тематика, тъй като той беше книжовен критик, тогава той ми стана другар и наставник, човек, който ми доставяше голямо удоволствие”, споделя поетът. Спомня си с горест за споделеното време, което няма по какъв начин да върне, само че не се опасява да признае, че дружно със загубата е почувствал тъга и облекчение – за това, че неговият татко, преподавател и другар се е избавил от болката. „ Преди татко ми да почине, аз постоянно съм вярвал, че няма какво да ми се случи.
Сега съвсем всяка вечер задрямвам с концепцията, че и аз съм болен. Трудно ми е да имам вяра в ориста. Много желая да имам вяра в нещо по-голямо от човека”, прям е Коко, както го назовава майка му. Той не е съумял да каже няколко неща – че татко му е бил добър другар, че даже да не е бил най-хубавият татко е бил добър и му е вдъхвал кураж и храброст – тъй като постоянно е бил по-свободен от него. „ Човек не би трябвало да си отива постепенно. Аз желая да умра до момента в който играя на карти от инфаркт”, споделя Папи с една лека чупка, наподобяваща усмивка.
Усмивката на човек, който е схванал напълно живота с всичките му недостатъци. „ Страх ме е, че колкото повече съумявам, толкоз повече хора изгубвам. Имам възприятието, че би трябвало да запитвам някои хора, за какво не ме обичат вече”, пита се той. Отговорът евентуално намира в безмълвие, до момента в който мисли за всички, които го обичат.
Източник: Monitor
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ