Само нови лифтове ще донесат триумф за защитниците на природата
Не е нужно в миналото да си докосвал ски, сноуборд или шейна, с цел да протестираш против всичко, обвързвано с развиването на зимните спортове в България. Хората, които с професионална отдаденост вземат участие в митингите не са в поддръжка на идея – те са просто гласовити и задачата им е да поддържат равнището на шума, когато в близост се виждат телевизионни камери. Подобно на ултраси от случайно определен футболен тим или на националисти, прегърнали своя тясна идея, те налитат на рояци, подвигат неукротима олелия и методично я насочват към всички, които имат намерение да влагат в рационализация на от дълго време съществуващи обекти, ситуирани в планините.
Една от огромните неистини на "зелените " е, че 48 % от територията на Пирин ще бъде застроена. Същевременно в свое писмо до екоминистрите от Европейски Съюз същите Неправителствени организации, които повтарят тази неистина на митингите настояват, че „ се позволява строителство на нови ски писти и уреди в зоната за туризъм, която е 2.2% “.
Тези хора в никакъв случай не се сплотяват в сходен по многобройност митинг против дървената мафия или против бракониерството в България. И когато показват на места по някое и друго сечище, то е в името на продуктовото многообразие с което организацията се регистрира пред медиите, само че не и за преустановяване на злото, което фактически се прави из всички български гори.
Няма да видите тяснопрофилирани против всеки въжен превоз протестъри, които да събират средства за фамилията на следващия свиреп пребит горски, дръзнал да спре нечия противозаконна активност в мига на осъществяването й. Няма да ги видите да пречат на тези, които нелегално отстрелят свине, сърни и други забавни животни от групата дивеч за мезе.
Измислицата за гигантското застрояване на Национален парк „ Пирин “ се разруши трудно постепенно,но неоспоримо във обстоятелствата: концесионната зона заема два % от общата територия на парка. Всички планове, свързани с развиване на територията за спорт не излиза отвън тези граници.
Любимите митове за опашките на Банско увехнаха и останаха аргумент единствено за най-невежите:
преднамерено пускат лифта да се движи доста постепенно, с цел да се натрупат хората и да се нервират;
преднамерено не поставят нови просторни кабинки, с цел да се бутат хората и да се ядосват.
Защитниците на първата теза в живота си не са виждали ски, да не приказваме, че в миналото да се качвали в коя да е кабинка. Някои от тях и да желаят, няма да се поберат вътре. Вторите схващат от същността на инженерен план, какъвто съставлява един въжен превоз, колкото врабче от космонавтика. Общото и сред двете групи е вменената им роля на непримирими „ бранители “ на природата.
Сред тях участват хора, които откровено имат вяра в това, което крещят. При разискванията за бъдещето на естествените и националните паркове, те ратуват за това природата да бъде оставена сама на себе си, да се оправя с всичко -каквото би трябвало да рухне, каквото е речено, да се съвземе, само че хората да я оставят намира, тъй като е неповторима. По-уникална от всичко друго на планетата.
Още един безспорен факт е, че Пирин е безусловно изорана и задушена от моторите на коли, които се качват нагоре. По тази тематика съперниците на лифта не споделят и дума, като че ли казусът не съществува.
Всъщност, по този начин, както нито една акция на природозащитниците не е спряла изораването на Рила от джипове, които прокарват траверси чак до самите езера, по този начин екозащитниците не са се намесили и против катеренето нагоре с коне и катъри, които също нанасят необратими вреди.
Нито един еколог не отиде на Витоша през миналото лято, с цел да разплита гигантските тапи от коли нагоре и надолу из планината. Драгалевският въжен превоз е директно рисков за живота на хората, симеоновският аварира постоянно, тъй като е физически, механически, морално и всячески стар.
Витоша е неизползваема както през лятото, по този начин и през снежния сезон
Кой и за какво пробва да потвърди, че зимните спортове у нас са нещо зло? Щом заговорим за ски обаче, отпред изпъква Банско.
Първият аргумент е, че на никое място в Европа не съществува такава неповторима екосистема като Пирин. Алпите били огромни по повърхност – т.е. там във всяка страна през която минават, може да се сече на воля, а в България не можем да си позволим лукса да унищожим планината. Но никой в никакъв случай не е желал цялата планина! Вече е ясно: едвам две на 100 от площта й е отдадена на концесия.
Втората драма: чуват се отчетливи гласове, че може да се направи нов въжен превоз, само че концесионерът да е различен. И в случай че ще се прави друга писта, тя да е на трети концесионер. Паркингите да са на четвърти концесионер. Искаме доста концесионери, всеки да се яви пред буйстващите бранители чисто гол, с цел да удостовери, че не е с опашка на гущер и кожа на питон. И най-много да потвърди, че финансово не е привързан с безусловно нито една фигура, която заради някаква причина не би допаднала на тези, които вероятно биха благословили качественото усъвършенстване на инфраструктурата на зимния курорт.
Излишно е да се вършат съпоставения с развитите ски центрове в Европа. Там единствено няколко хълма, свързани между тях, оферират повече дължина на пистите си, в сравнение с всички писти и ски пътища в цяла България. При това всичко е на равнището на зелените горски пояси, лифтовете минават през борови гори, а ширината на пистите е сред 100 - 150 и 250 метра.
Забавление за фамилията е когато майката, таткото, децата, бабата и дядото са всички дружно и се спускат с часове – здраве за всички, развлечение за всички. Именно там се сещат и „ другите “ хора – тези, ощетени от природата или от живота – останали без здрав гръбнак, без крайник, без ръце, със синдром на Даун, с двигателни проблеми или изцяло слепи, само че те са също по пистите. И са щастливи.
Твърде рано е да мечтаем по какъв начин българските инвалиди стават бързи като вятъра, тъй като храбро се спускат по искрящия сняг.
Но опорните точки на съперниците на новото се изчерпаха.
През 2018 година е неуместно да разчитаме на уреди, за които в света към този момент не съществуват аварийни части; да се качваме на кабинки, изостанали с десетилетия от всичко съвременно, което подсигурява най-високо равнище на сигурност. Модерността не значи разруха, а сигурност за хората, опция за повече занимания, свързани със здравето, многообразие за младежите, споделени моменти със фамилията. Работещи лифтове значат още затваряне на пътища, по които безчет коли през днешния ден носят воня и нечистотия за цели планини.
Триумфът на протестиращите в отбрана на природата ще настъпи в мига, когато, съвсем като в най-скъпите швейцарски курорти, у нас нито една кола не може да влезе в курорта, с цел да не замърсява въздуха, а целият превоз е единствено с влакчета и по кабели във въздуха.
Автор: Атанас Добрев, "Гласове "
Една от огромните неистини на "зелените " е, че 48 % от територията на Пирин ще бъде застроена. Същевременно в свое писмо до екоминистрите от Европейски Съюз същите Неправителствени организации, които повтарят тази неистина на митингите настояват, че „ се позволява строителство на нови ски писти и уреди в зоната за туризъм, която е 2.2% “.
Тези хора в никакъв случай не се сплотяват в сходен по многобройност митинг против дървената мафия или против бракониерството в България. И когато показват на места по някое и друго сечище, то е в името на продуктовото многообразие с което организацията се регистрира пред медиите, само че не и за преустановяване на злото, което фактически се прави из всички български гори.
Няма да видите тяснопрофилирани против всеки въжен превоз протестъри, които да събират средства за фамилията на следващия свиреп пребит горски, дръзнал да спре нечия противозаконна активност в мига на осъществяването й. Няма да ги видите да пречат на тези, които нелегално отстрелят свине, сърни и други забавни животни от групата дивеч за мезе.
Измислицата за гигантското застрояване на Национален парк „ Пирин “ се разруши трудно постепенно,но неоспоримо във обстоятелствата: концесионната зона заема два % от общата територия на парка. Всички планове, свързани с развиване на територията за спорт не излиза отвън тези граници.
Любимите митове за опашките на Банско увехнаха и останаха аргумент единствено за най-невежите:
преднамерено пускат лифта да се движи доста постепенно, с цел да се натрупат хората и да се нервират;
преднамерено не поставят нови просторни кабинки, с цел да се бутат хората и да се ядосват.
Защитниците на първата теза в живота си не са виждали ски, да не приказваме, че в миналото да се качвали в коя да е кабинка. Някои от тях и да желаят, няма да се поберат вътре. Вторите схващат от същността на инженерен план, какъвто съставлява един въжен превоз, колкото врабче от космонавтика. Общото и сред двете групи е вменената им роля на непримирими „ бранители “ на природата.
Сред тях участват хора, които откровено имат вяра в това, което крещят. При разискванията за бъдещето на естествените и националните паркове, те ратуват за това природата да бъде оставена сама на себе си, да се оправя с всичко -каквото би трябвало да рухне, каквото е речено, да се съвземе, само че хората да я оставят намира, тъй като е неповторима. По-уникална от всичко друго на планетата.
Още един безспорен факт е, че Пирин е безусловно изорана и задушена от моторите на коли, които се качват нагоре. По тази тематика съперниците на лифта не споделят и дума, като че ли казусът не съществува.
Всъщност, по този начин, както нито една акция на природозащитниците не е спряла изораването на Рила от джипове, които прокарват траверси чак до самите езера, по този начин екозащитниците не са се намесили и против катеренето нагоре с коне и катъри, които също нанасят необратими вреди.
Нито един еколог не отиде на Витоша през миналото лято, с цел да разплита гигантските тапи от коли нагоре и надолу из планината. Драгалевският въжен превоз е директно рисков за живота на хората, симеоновският аварира постоянно, тъй като е физически, механически, морално и всячески стар.
Витоша е неизползваема както през лятото, по този начин и през снежния сезон
Кой и за какво пробва да потвърди, че зимните спортове у нас са нещо зло? Щом заговорим за ски обаче, отпред изпъква Банско.
Първият аргумент е, че на никое място в Европа не съществува такава неповторима екосистема като Пирин. Алпите били огромни по повърхност – т.е. там във всяка страна през която минават, може да се сече на воля, а в България не можем да си позволим лукса да унищожим планината. Но никой в никакъв случай не е желал цялата планина! Вече е ясно: едвам две на 100 от площта й е отдадена на концесия.
Втората драма: чуват се отчетливи гласове, че може да се направи нов въжен превоз, само че концесионерът да е различен. И в случай че ще се прави друга писта, тя да е на трети концесионер. Паркингите да са на четвърти концесионер. Искаме доста концесионери, всеки да се яви пред буйстващите бранители чисто гол, с цел да удостовери, че не е с опашка на гущер и кожа на питон. И най-много да потвърди, че финансово не е привързан с безусловно нито една фигура, която заради някаква причина не би допаднала на тези, които вероятно биха благословили качественото усъвършенстване на инфраструктурата на зимния курорт.
Излишно е да се вършат съпоставения с развитите ски центрове в Европа. Там единствено няколко хълма, свързани между тях, оферират повече дължина на пистите си, в сравнение с всички писти и ски пътища в цяла България. При това всичко е на равнището на зелените горски пояси, лифтовете минават през борови гори, а ширината на пистите е сред 100 - 150 и 250 метра.
Забавление за фамилията е когато майката, таткото, децата, бабата и дядото са всички дружно и се спускат с часове – здраве за всички, развлечение за всички. Именно там се сещат и „ другите “ хора – тези, ощетени от природата или от живота – останали без здрав гръбнак, без крайник, без ръце, със синдром на Даун, с двигателни проблеми или изцяло слепи, само че те са също по пистите. И са щастливи.
Твърде рано е да мечтаем по какъв начин българските инвалиди стават бързи като вятъра, тъй като храбро се спускат по искрящия сняг.
Но опорните точки на съперниците на новото се изчерпаха.
През 2018 година е неуместно да разчитаме на уреди, за които в света към този момент не съществуват аварийни части; да се качваме на кабинки, изостанали с десетилетия от всичко съвременно, което подсигурява най-високо равнище на сигурност. Модерността не значи разруха, а сигурност за хората, опция за повече занимания, свързани със здравето, многообразие за младежите, споделени моменти със фамилията. Работещи лифтове значат още затваряне на пътища, по които безчет коли през днешния ден носят воня и нечистотия за цели планини.
Триумфът на протестиращите в отбрана на природата ще настъпи в мига, когато, съвсем като в най-скъпите швейцарски курорти, у нас нито една кола не може да влезе в курорта, с цел да не замърсява въздуха, а целият превоз е единствено с влакчета и по кабели във въздуха.
Автор: Атанас Добрев, "Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ