Кога най-после ще приемем, че има български ислям?
" Не е обикновено непознати страни да финансират което и да било от вероизповеданията в България. Това би трябвало да се спре със закон. Трябва да се забрани и непознати жители да вземат участие в управлението на вероизповеданията у нас. "
Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на защитата
Преди няколко дни журналистката Силвия Великова зададе следния обоснован въпрос: за какво Каракачанов, министър на защитата, се занимава със закона за вероизповеданията?
Очевидно националпопулистите нямат доста хрумвания в сериозната политика и по тази причина бунят пристрастености към исляма и ромите. Но за какво въпреки всичко медиите се хващат на тази въдица? Дали не е тъй като ползата им е да сблъскват все по-крайни позиции вместо да търсят решения на проблемите? Нали помните това телевизионно предаване, в което на дебатиращите се даваха боксови ръкавици?
Позволявам си да приказвам по тематика, по която не съм експерт, само поради обществената нервност, която тя още веднъж и още веднъж провокира. Разбира се, добре е имамите да се приготвят в България или най-малко в съюзна европейска страна. Под марката " ислям " тук следва да се продава артикул, лицензиран от българските управляващи, в съдействие с мюфтийството и общността.
Но дали би трябвало да тръгваме в посока на възбраните? Или назад: последователно да улесняваме и подтикваме образованието в самата България (което несъмнено допуска съществено финансиране)? Първият ход излъчва медийна увереност и, несъмнено, носи придадена рейтингова стойност; вторият ход е въпрос на постепенно, стратегическо обмисляне и може даже да не се усети в този мандат. Ясно е какво ще избере безотговорният политик.
Не е единствено мюсюлмански феномен
Чудя се, в случай че тръгнем по пътя на внезапните придвижвания, какво ще вършим с евангелисти, мормони, будисти, чиято активност няма причина да бъде забранявана. На всичките ли ще откриваме университети? Няма подозрение, че страната ни би трябвало да следи от близко всевъзможни духовни придвижвания, изключително новите и крайните. Но сходни явления не са единствено мюсюлмански. Вземете шарлатанина Рене Мей, който събуждаше фини сили, регенерираше кафези и продаваше " енергийно зареден " витамин С за 50 лв. в зала " Универсиада " – ще се съгласите, че и той заслужаваше внимание от страна на държавните органи. Мисля, че е въпрос на здрав разсъдък да се стопират налудничави придвижвания като култа на Небесната врата, която тласна членовете си към всеобщо самоубийство през 1997, с цел да бъдат прибрани от извънземен галактически транспортен съд. Здрав полицейски разсъдък е и да се сложи на доклад човек, който гледа видеа с джихадистко рязане на глави или клипове, които изясняват по какъв начин се вършат бомби.
Но тезата, че ромите в България могат да се радикализират е откровена операция, таргетирана към не изключително умна аудитория. Ако православната черква в действителност се опасява, че ѝ се лишава тази клиентела от ислямски, а още по-често от евангелистки проповедници, добре е първо да се запита каква може да е повода за това. Дали пък в тази черква няма нещо прекомерно етноцентристко (да не кажа по-силна дума!), което отблъсква тези извънредно маргинализирани наши съграждани?
Какво би трябвало да създадем?
Най-добър лек за религиозните спорове за мен си остава секуларизацията – изместването на религиозната религия от фанатичния буквализъм към преносния смисъл и моралната поука, от средновековието към 21 век. Но това отново е дълготрайна политика. Ако би трябвало нещо незабавно да се направи, то е да променим съществено отношението си към исляма, да преобърнем езика си и да кажем: български ислям, част от нашата просвета. Нека последователите на господин Каракачанов дадат образец, в случай че милеят за националното единение.
Насажда се възгледът, че ислямът у нас би трябвало да бъде следен, наблюдаван, подозиран - както беше с християнството през комунизма. Можем да си представим какъв ще е резултатът. Натисната в една посока, пружината нормално отскача в противоположната с двойна мощ. Дали печелим нещо като общество от напъване на конфесионалните връзки? Вземете битката с ислямофашизма на така наречен " Ислямска страна ". Ами нали точно арабски и кюрдски сили жертват живота си в щурма на Рака?
Нали на следващия ден ще чакаме от българските мюсюлмани да алармират за инфилтрирани джихадисти, да пресичат опитите за милитаризиране на религията им. Дали ще ги създадем лоялни съдружници на националната идея като ги притискаме? Не ми се има вяра.
Това сме " ние "
Български ислям не значи побългарен, а практикуван, признат в България. Това не са " те ", това сме " ние ". Изначалното съмнение към мюсюлманите у нас се опира от една страна върху училищно-кинематографичните страсти към по този начин нареченото иго, от друга - върху вести от далечни места, които нямат доста общо с България.
Исторически и културни траектории са се пресекли по този начин, че една забележителна част от нашето население изповядва тази вяра. Трябва да приемем този факт, както одобряваме, че има католици, секуларни, та даже нео-паганисти, възстановяващи тракийските мистерии. В това, че страната ни е по този начин шарена, има плюсове, по този начин е през днешния ден на всички места в световния свят. Бихме могли даже – чувствам, че тук внезапно скача температурата на хейта – да почнем да преосмисляме османското завещание, което за нашата просвета си остава една празна дупка. Ами и то е наше, част от нашата история, белязало ни е всички - и с хубаво, и с неприятно.
Нека да бъдем решителни в преосмисляне на предубежденията към сънародниците си, а към законите да сме доста деликатни./offnews.bg
Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на защитата
Преди няколко дни журналистката Силвия Великова зададе следния обоснован въпрос: за какво Каракачанов, министър на защитата, се занимава със закона за вероизповеданията?
Очевидно националпопулистите нямат доста хрумвания в сериозната политика и по тази причина бунят пристрастености към исляма и ромите. Но за какво въпреки всичко медиите се хващат на тази въдица? Дали не е тъй като ползата им е да сблъскват все по-крайни позиции вместо да търсят решения на проблемите? Нали помните това телевизионно предаване, в което на дебатиращите се даваха боксови ръкавици?
Позволявам си да приказвам по тематика, по която не съм експерт, само поради обществената нервност, която тя още веднъж и още веднъж провокира. Разбира се, добре е имамите да се приготвят в България или най-малко в съюзна европейска страна. Под марката " ислям " тук следва да се продава артикул, лицензиран от българските управляващи, в съдействие с мюфтийството и общността.
Но дали би трябвало да тръгваме в посока на възбраните? Или назад: последователно да улесняваме и подтикваме образованието в самата България (което несъмнено допуска съществено финансиране)? Първият ход излъчва медийна увереност и, несъмнено, носи придадена рейтингова стойност; вторият ход е въпрос на постепенно, стратегическо обмисляне и може даже да не се усети в този мандат. Ясно е какво ще избере безотговорният политик.
Не е единствено мюсюлмански феномен
Чудя се, в случай че тръгнем по пътя на внезапните придвижвания, какво ще вършим с евангелисти, мормони, будисти, чиято активност няма причина да бъде забранявана. На всичките ли ще откриваме университети? Няма подозрение, че страната ни би трябвало да следи от близко всевъзможни духовни придвижвания, изключително новите и крайните. Но сходни явления не са единствено мюсюлмански. Вземете шарлатанина Рене Мей, който събуждаше фини сили, регенерираше кафези и продаваше " енергийно зареден " витамин С за 50 лв. в зала " Универсиада " – ще се съгласите, че и той заслужаваше внимание от страна на държавните органи. Мисля, че е въпрос на здрав разсъдък да се стопират налудничави придвижвания като култа на Небесната врата, която тласна членовете си към всеобщо самоубийство през 1997, с цел да бъдат прибрани от извънземен галактически транспортен съд. Здрав полицейски разсъдък е и да се сложи на доклад човек, който гледа видеа с джихадистко рязане на глави или клипове, които изясняват по какъв начин се вършат бомби.
Но тезата, че ромите в България могат да се радикализират е откровена операция, таргетирана към не изключително умна аудитория. Ако православната черква в действителност се опасява, че ѝ се лишава тази клиентела от ислямски, а още по-често от евангелистки проповедници, добре е първо да се запита каква може да е повода за това. Дали пък в тази черква няма нещо прекомерно етноцентристко (да не кажа по-силна дума!), което отблъсква тези извънредно маргинализирани наши съграждани?
Какво би трябвало да създадем?
Най-добър лек за религиозните спорове за мен си остава секуларизацията – изместването на религиозната религия от фанатичния буквализъм към преносния смисъл и моралната поука, от средновековието към 21 век. Но това отново е дълготрайна политика. Ако би трябвало нещо незабавно да се направи, то е да променим съществено отношението си към исляма, да преобърнем езика си и да кажем: български ислям, част от нашата просвета. Нека последователите на господин Каракачанов дадат образец, в случай че милеят за националното единение.
Насажда се възгледът, че ислямът у нас би трябвало да бъде следен, наблюдаван, подозиран - както беше с християнството през комунизма. Можем да си представим какъв ще е резултатът. Натисната в една посока, пружината нормално отскача в противоположната с двойна мощ. Дали печелим нещо като общество от напъване на конфесионалните връзки? Вземете битката с ислямофашизма на така наречен " Ислямска страна ". Ами нали точно арабски и кюрдски сили жертват живота си в щурма на Рака?
Нали на следващия ден ще чакаме от българските мюсюлмани да алармират за инфилтрирани джихадисти, да пресичат опитите за милитаризиране на религията им. Дали ще ги създадем лоялни съдружници на националната идея като ги притискаме? Не ми се има вяра.
Това сме " ние "
Български ислям не значи побългарен, а практикуван, признат в България. Това не са " те ", това сме " ние ". Изначалното съмнение към мюсюлманите у нас се опира от една страна върху училищно-кинематографичните страсти към по този начин нареченото иго, от друга - върху вести от далечни места, които нямат доста общо с България.
Исторически и културни траектории са се пресекли по този начин, че една забележителна част от нашето население изповядва тази вяра. Трябва да приемем този факт, както одобряваме, че има католици, секуларни, та даже нео-паганисти, възстановяващи тракийските мистерии. В това, че страната ни е по този начин шарена, има плюсове, по този начин е през днешния ден на всички места в световния свят. Бихме могли даже – чувствам, че тук внезапно скача температурата на хейта – да почнем да преосмисляме османското завещание, което за нашата просвета си остава една празна дупка. Ами и то е наше, част от нашата история, белязало ни е всички - и с хубаво, и с неприятно.
Нека да бъдем решителни в преосмисляне на предубежденията към сънародниците си, а към законите да сме доста деликатни./offnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ