Докъде ще стигне танцът ни със саудитите
Не е належащо толкоз да надуваме фанфарите и да изпадаме в екзалтираност, а да бъдем реалисти
Хората, които реализираха визитата на Бойко Борисов в Саудитска Арабия предходната седмица, я нарекоха историческа. Най-добре е да бъдем реалисти и да забележим какво се случи. Първото и най-важно е, че след съвсем 22 години, откогато имаме дипломатически връзки с кралството, най-сетне бе декларирана подготвеност да се открие българско посолство в столицата Рияд. Иначе посолство на Саудитска Арабия в София има от към година. България ползва правилото на поддържане на баланс на връзките сред обособените фактори в Близкия Изток – нещо особено за страна членка на Европейския съюз, която след по-малко от месец ще стане ръководител на Съвета на Европейски Съюз.
Случилото се в Рияд преди дни е част от умелата външна политика на България след 1989-а, единствено че с давност… 28 години. Да, визитата в действителност е историческа, само че с добавката – прекомерно закъсняла.
След Доналд Тръмп, и Бойко Борисов седна на една маса с краля на Саудитска Арабия, установяваха наблюдаващите. Арабите са доста сърдечни хора. Особено, когато усетят, че против себе си имат откровен и предан събеседник. Не е належащо толкоз да надуваме фанфарите и да изпадаме в екзалтираност, а да бъдем реалисти. Подобен вид визити бяха проведени по същия метод, когато още преди години там бяха президентът на Румъния, унгарецът Виктор Орбан, представители на Полша.
Ефектният танц със саби, в който участваха министър председателят и Симеон Сакскобургготски (той бе част от делегацията ни там), естествено провокира най-вече мнения. Танцът е наименуван арда и е част от арабския фолклор. Нещо особено за персийските племена, които са живели на Арабския полуостров. Става дума за тези конници от провинция Неджд в централната част на страната, откъдето произлиза и самият крал Ал Сауд. Това е нещо като присъединение към конницата на краля учредител, който е основал актуалното кралство. Да участваш в този танц е белег на преданост и доверие към тези високопоставени посетители, които се считат за част от воинската група, основала самото кралство. Това е висша форма на доверие. Българският министър председател получи тази чест.
Трябва обаче да се означи и нещо друго – с крале на Саудитска Арабия с изключение на Борисов и Симеон, са се срещали и не малко български жители. Историята на нашите връзки не са от в този момент. Преди тази делегация да отиде в Рияд, имаше доста съществени стъпки от страна на българския бизнес в тази тенденция. Доста от дълго време беше основан българо-саудитски бизнес конгрес. Негов секретар беше починалият наш публицист Гасан Насър, който направи прекалено много за развиването на тези връзки. Първото посещаване на български общественик в Саудитска Арабия направи Ивайло Калфин – вицепремиер и външен министър в кабинета „ Станишев “. Но тогава саудитите не гледаха на България по този метод – ние бяхме страна член на Европейски Съюз единствено от една година. Последваха визити на Дипломатическия институт отпред с Таня Михайлова – аз бях член на делегацията, на голям брой български експерти, преподаватели, спортисти.
Има обаче нещо, което остана в сянката на това посещаване. България и Саудитска Арабия постоянно са имали непрекъснати връзки чрез българските богомолци в Мека – ние имаме квота от няколкостотин български жители, които годишно по време на хаджа отиват на поклонение там. И те са добре посрещани от краля.
Трябва да се означи, че програмата на българската делегация в Рияд беше доста добре проведена и на най-високо ниво – имаше петима министри, голям брой предприемачи – включително шефа на „ Лукойл-България “ Валентин Златев, ръководители на организации – измежду тях и на българското разузнаване, и всеки отиде по своята стратегия да направи контактите с сътрудниците си.
При едно такова посещаване най-важното са резултатите. За тях обаче ще би трябвало да изчакаме. Чуха се обещания за няколкостотин милиарда $ вложения в българската стопанска система. Тук ще вметна какво споделиха саудитите преди три години, когато група българи участвахме в интернационален семинар там. Думите им бяха: „ България е прекомерно дребен пазар за Саудитска Арабия. Направете общ пазар с Румъния и това ще може да улесни доста нашите вложения в разнообразни браншове – като селско стопанство, туризъм, обучение или индустрия. “ Тоест, взаимните компании биха имали по-голям оборот и по-голям пазар – локален или за експорт към трети страни. Това от своя страна би довело и до доста повече саудитски вложения.
Затова като всяка първична аудиенция, анонсът разумно е доста мощен и положителен, само че би трябвало да изчакаме да мине малко време и да се убедим, дали в действителност тези стъпки ще бъдат осъществени. Разбира се, първата е откриването на посолство в Рияд, което ще е част от българския народен интерес за развиване на връзките с тази извънредно авторитетна арабска страна, център на стопанската система, на политиката, на сигурността и на религията. Макар че последният бранш не беше изобщо застъпен при визитата на нашата делегация.
Заради прословутата българска подозрителност, незабавно се появиха мнения, че една от задачите на визитата ни е да договорим продажба на оръжие. И то в миг, когато от Брюксел обявиха, че ще наложат мораториум върху покупко-продажбите с оръжие със саудитите. Износът ни на оръжие би трябвало да бъде извънредно транспарантен и строго регламентиран. Но и в тази област има борба за пазари – съперници са ни Хърватска, Черна гора и Сърбия. България е много надалеч от първата десятка на страните, изнасящи оръжие. Макар че сега имаме нараснал експорт – към 1,2 милиарда $, ние сме още доста обратно след челните страни. Дори от една Украйна.
Има съществени опасения, че Саудитска Арабия е страната, която изнася тероризъм, само че би трябвало да се означи, че от 28 страни – членки на Европейски Съюз, посолство в Рияд имат всички като се изключи двете дребни постюгославски републики – Хърватска и Словения, и трите прибалтийски заради липса на финансови средства, а и на ползи. Всички останали страни имат доста от дълго време посолства. Не бива да се не помни, че Рияд е центърът, който въздейства освен в арабския свят, само че и върху мюсюлманската общественост в Европа. А когато приказваме за сигурност, би трябвало да имаме поради, че България е с най-голям дял на ислямско население от всички страни в Европейски Съюз.
Саудитска Арабия има доста огромни триумфи, включително в битката със спящите кафези – преди на Ал Кайда, в този момент на ИДИЛ. Те имат невероятни проучвателен центрове, имат огромни стратегии за социализация и ресоциализация на джихадисти – нещо като предоставяне на втори късмет. Това са познания и експертиза, която би могла да ни бъде потребна. Има български жители, които са приключили саудитски религиозни висши учебни заведения. И в случай че имахме конвенция и посолство в Рияд, саудитските управляващи щяха да ни дават цялостна информация за личността на тези момчета, които се върнаха в България с непризнати дипломи.
Друго подозрение, което се появи в общественото пространство след визитата ни там, бе, че саудитите може да изискат да изкупят земята ни. Те в действителност нямат плодородна земя и внасят зърнените си култури от чужбина. Нещо повече – практиката им е да купуват или наемат земя от страни, които биха могли да им я дават. Страни, с които имат такива спогодби, са Украйна, Египет, Пакистан, Виетнам… В Украйна да вземем за пример, голямата част от земите не са благосъстоятелност на саудитите, а са наети от тях – примерно за 50 или 70 години. Българското държавно управление е това, което ще дефинира какви ще бъдат взаимоотношенията от изгода за българската страна. Саудитска Арабия е голям пазар. И още преди 1989 година нашата селскостопанска продукция – най-вече агнета, се появяваше там контрабандно през турски и йордански медиатори.
Ето един типичен образец от скоро – от последната среща във Варна на четирима балкански водачи. Тогава румънският сътрудник на Борисов предложи България и Румъния да изнасят агнета за Близкия Изток. Българският кашкавал и сирене, пюрето – това бяха артикули, които преди време бяха доста търсени там. Особено в страни, с които ние имахме доста дейни стопански връзки – Ливан, Йордания, Сирия, Ирак. Много са нещата, които биха могли да бъдат контрактувани. Сега е значимо да се види дали тези прелестно обявени планове ще бъдат осъществени. Свидетели сме били на доста сходни грандиозни визити – и те исторически, само че реализацията им постоянно е била по-тежката и по-трудна част.
С оглед на прословутото българско подозрение, е разумно някои наблюдаващи да реагират с тезата: Пази се от данайците, даже, когато ти дават дарове. Дали са прави, времето ще покаже, само че би трябвало да си дадем сметка, че Саудитска Арабия е страна, с която за пръв път влизаме в доста положителни контакти в секторите политика, стопанска система, финанси, енергетика, сигурност и вяра. Всичко това би трябвало да бъде деликатно оценено, с цел да се види каква ще бъде изгодата за България през призмата на националните ни ползи. А до каква степен те ще бъдат материализирани, ще покаже бъдещето.
Хората, които реализираха визитата на Бойко Борисов в Саудитска Арабия предходната седмица, я нарекоха историческа. Най-добре е да бъдем реалисти и да забележим какво се случи. Първото и най-важно е, че след съвсем 22 години, откогато имаме дипломатически връзки с кралството, най-сетне бе декларирана подготвеност да се открие българско посолство в столицата Рияд. Иначе посолство на Саудитска Арабия в София има от към година. България ползва правилото на поддържане на баланс на връзките сред обособените фактори в Близкия Изток – нещо особено за страна членка на Европейския съюз, която след по-малко от месец ще стане ръководител на Съвета на Европейски Съюз.
Случилото се в Рияд преди дни е част от умелата външна политика на България след 1989-а, единствено че с давност… 28 години. Да, визитата в действителност е историческа, само че с добавката – прекомерно закъсняла.
След Доналд Тръмп, и Бойко Борисов седна на една маса с краля на Саудитска Арабия, установяваха наблюдаващите. Арабите са доста сърдечни хора. Особено, когато усетят, че против себе си имат откровен и предан събеседник. Не е належащо толкоз да надуваме фанфарите и да изпадаме в екзалтираност, а да бъдем реалисти. Подобен вид визити бяха проведени по същия метод, когато още преди години там бяха президентът на Румъния, унгарецът Виктор Орбан, представители на Полша.
Ефектният танц със саби, в който участваха министър председателят и Симеон Сакскобургготски (той бе част от делегацията ни там), естествено провокира най-вече мнения. Танцът е наименуван арда и е част от арабския фолклор. Нещо особено за персийските племена, които са живели на Арабския полуостров. Става дума за тези конници от провинция Неджд в централната част на страната, откъдето произлиза и самият крал Ал Сауд. Това е нещо като присъединение към конницата на краля учредител, който е основал актуалното кралство. Да участваш в този танц е белег на преданост и доверие към тези високопоставени посетители, които се считат за част от воинската група, основала самото кралство. Това е висша форма на доверие. Българският министър председател получи тази чест.
Трябва обаче да се означи и нещо друго – с крале на Саудитска Арабия с изключение на Борисов и Симеон, са се срещали и не малко български жители. Историята на нашите връзки не са от в този момент. Преди тази делегация да отиде в Рияд, имаше доста съществени стъпки от страна на българския бизнес в тази тенденция. Доста от дълго време беше основан българо-саудитски бизнес конгрес. Негов секретар беше починалият наш публицист Гасан Насър, който направи прекалено много за развиването на тези връзки. Първото посещаване на български общественик в Саудитска Арабия направи Ивайло Калфин – вицепремиер и външен министър в кабинета „ Станишев “. Но тогава саудитите не гледаха на България по този метод – ние бяхме страна член на Европейски Съюз единствено от една година. Последваха визити на Дипломатическия институт отпред с Таня Михайлова – аз бях член на делегацията, на голям брой български експерти, преподаватели, спортисти.
Има обаче нещо, което остана в сянката на това посещаване. България и Саудитска Арабия постоянно са имали непрекъснати връзки чрез българските богомолци в Мека – ние имаме квота от няколкостотин български жители, които годишно по време на хаджа отиват на поклонение там. И те са добре посрещани от краля.
Трябва да се означи, че програмата на българската делегация в Рияд беше доста добре проведена и на най-високо ниво – имаше петима министри, голям брой предприемачи – включително шефа на „ Лукойл-България “ Валентин Златев, ръководители на организации – измежду тях и на българското разузнаване, и всеки отиде по своята стратегия да направи контактите с сътрудниците си.
При едно такова посещаване най-важното са резултатите. За тях обаче ще би трябвало да изчакаме. Чуха се обещания за няколкостотин милиарда $ вложения в българската стопанска система. Тук ще вметна какво споделиха саудитите преди три години, когато група българи участвахме в интернационален семинар там. Думите им бяха: „ България е прекомерно дребен пазар за Саудитска Арабия. Направете общ пазар с Румъния и това ще може да улесни доста нашите вложения в разнообразни браншове – като селско стопанство, туризъм, обучение или индустрия. “ Тоест, взаимните компании биха имали по-голям оборот и по-голям пазар – локален или за експорт към трети страни. Това от своя страна би довело и до доста повече саудитски вложения.
Затова като всяка първична аудиенция, анонсът разумно е доста мощен и положителен, само че би трябвало да изчакаме да мине малко време и да се убедим, дали в действителност тези стъпки ще бъдат осъществени. Разбира се, първата е откриването на посолство в Рияд, което ще е част от българския народен интерес за развиване на връзките с тази извънредно авторитетна арабска страна, център на стопанската система, на политиката, на сигурността и на религията. Макар че последният бранш не беше изобщо застъпен при визитата на нашата делегация.
Заради прословутата българска подозрителност, незабавно се появиха мнения, че една от задачите на визитата ни е да договорим продажба на оръжие. И то в миг, когато от Брюксел обявиха, че ще наложат мораториум върху покупко-продажбите с оръжие със саудитите. Износът ни на оръжие би трябвало да бъде извънредно транспарантен и строго регламентиран. Но и в тази област има борба за пазари – съперници са ни Хърватска, Черна гора и Сърбия. България е много надалеч от първата десятка на страните, изнасящи оръжие. Макар че сега имаме нараснал експорт – към 1,2 милиарда $, ние сме още доста обратно след челните страни. Дори от една Украйна.
Има съществени опасения, че Саудитска Арабия е страната, която изнася тероризъм, само че би трябвало да се означи, че от 28 страни – членки на Европейски Съюз, посолство в Рияд имат всички като се изключи двете дребни постюгославски републики – Хърватска и Словения, и трите прибалтийски заради липса на финансови средства, а и на ползи. Всички останали страни имат доста от дълго време посолства. Не бива да се не помни, че Рияд е центърът, който въздейства освен в арабския свят, само че и върху мюсюлманската общественост в Европа. А когато приказваме за сигурност, би трябвало да имаме поради, че България е с най-голям дял на ислямско население от всички страни в Европейски Съюз.
Саудитска Арабия има доста огромни триумфи, включително в битката със спящите кафези – преди на Ал Кайда, в този момент на ИДИЛ. Те имат невероятни проучвателен центрове, имат огромни стратегии за социализация и ресоциализация на джихадисти – нещо като предоставяне на втори късмет. Това са познания и експертиза, която би могла да ни бъде потребна. Има български жители, които са приключили саудитски религиозни висши учебни заведения. И в случай че имахме конвенция и посолство в Рияд, саудитските управляващи щяха да ни дават цялостна информация за личността на тези момчета, които се върнаха в България с непризнати дипломи.
Друго подозрение, което се появи в общественото пространство след визитата ни там, бе, че саудитите може да изискат да изкупят земята ни. Те в действителност нямат плодородна земя и внасят зърнените си култури от чужбина. Нещо повече – практиката им е да купуват или наемат земя от страни, които биха могли да им я дават. Страни, с които имат такива спогодби, са Украйна, Египет, Пакистан, Виетнам… В Украйна да вземем за пример, голямата част от земите не са благосъстоятелност на саудитите, а са наети от тях – примерно за 50 или 70 години. Българското държавно управление е това, което ще дефинира какви ще бъдат взаимоотношенията от изгода за българската страна. Саудитска Арабия е голям пазар. И още преди 1989 година нашата селскостопанска продукция – най-вече агнета, се появяваше там контрабандно през турски и йордански медиатори.
Ето един типичен образец от скоро – от последната среща във Варна на четирима балкански водачи. Тогава румънският сътрудник на Борисов предложи България и Румъния да изнасят агнета за Близкия Изток. Българският кашкавал и сирене, пюрето – това бяха артикули, които преди време бяха доста търсени там. Особено в страни, с които ние имахме доста дейни стопански връзки – Ливан, Йордания, Сирия, Ирак. Много са нещата, които биха могли да бъдат контрактувани. Сега е значимо да се види дали тези прелестно обявени планове ще бъдат осъществени. Свидетели сме били на доста сходни грандиозни визити – и те исторически, само че реализацията им постоянно е била по-тежката и по-трудна част.
С оглед на прословутото българско подозрение, е разумно някои наблюдаващи да реагират с тезата: Пази се от данайците, даже, когато ти дават дарове. Дали са прави, времето ще покаже, само че би трябвало да си дадем сметка, че Саудитска Арабия е страна, с която за пръв път влизаме в доста положителни контакти в секторите политика, стопанска система, финанси, енергетика, сигурност и вяра. Всичко това би трябвало да бъде деликатно оценено, с цел да се види каква ще бъде изгодата за България през призмата на националните ни ползи. А до каква степен те ще бъдат материализирани, ще покаже бъдещето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ