Наредете си да не боледувате - ВЛАДИМИР ЛЕВИ
Не е леко да се разбере природата на самовнушението, тъй като съвсем постоянно то се преплита с други, по-открити сили. На него можем да разчитаме, само че то не се поддава на предугаждане.
Двама заболели от една и съща болест вземат едно и също лекарство, предписано от еднакъв влиятелен доктор. На единия оказва помощ, положението на другия се влошава…
Може, несъмнено, да се търси повода в другата телесна конституция – нееднаквите химически процеси в тялото, влизащи във взаимоотношение с лекарството. А може и в другия психологичен строй: единият умее да има вяра в лекуването, а другият не…
Възможно е на единия да му е станало по-добре единствено за миг, инцидентно и това да е било задоволително, с цел да проработи силата на самовнушението и да сътвори верижна реакция; а при другия е станало обратното…
От лекарски и от персонален опит знам, че самовнушението е способно както да усилва, по този начин и да отслабва действието на всевъзможната химия върху организма и мозъка.
Естествено то не е в положение да предотврати действието на грамадните, разрушително-токсични дози. Но в случай че има и минимален шанс…
В някои диви племена и до момента търсят отговорните, като дават на група обвинени порядъчна порция отрова: счита се, че ще почине единствено оня, който в действителност е отговорен.
Самовнушението работи, когато въпросът е: „ или – или “, когато везните се двоумят. Действието му би трябвало да бъде навременно.
То е длъжно да успее да се внедри в подсъзнанието, да активизира запасите, да разгърне верижна реакция, преди да успее да стори това противоположно настоящият сътрудник.
Предполагам да вземем за пример, че някои хора безобразно се напиват единствено тъй като се отнасят безконтролно към държанието си.
А тази безнаказаност се състои освен в нарушаването на дозата, разпоредбите да се замезва и т. н., само че и в това, че тези хора не желаят или не умеят да си вършат отрано самовнушение, което при същата централизация на алкохол в кръвта би задържало тяхното самочувствие и държание на нужното ниво.
Че това е допустимо, че предварителната конфигурация има значимо значение, знае всеки редови консуматор на винено-ракиени произведения.
Тъкмо зад тази предварителна самонастройка се крие явно главната загадка на прословутото „ умеене да се пие “. (Казаното не значи, че създателят утвърждава умелото пиене.)
А ето още един прекомерно на практика проблем. Простуда, инфекция… Човек към момента е здрав, само че мощно се е простудил или поддържа връзка с заболели, заплахата е огромна. Въпросът е: да заболее или да не заболее?
Причинно-следствените механизми на тялото и душeвността са прекомерно комплицирани, съвсем в никакъв случай не може да се узнае тъкмо за какво човек заболява или не заболява.
Но аз твърдо знам по себе си (въз основа на огромен брой наблюдения): както и да съм настинал, с каквито и заболели да поддържам връзка, в случай че съумея в точния момент да си направя интензивно самовнушение (без думи, само че по смисъл такова: аз оставам здрав), настинката и грипът не се лепват за мен.
Главното тук е да не се изпусне моментът…
Искам да бъда вярно свестен. Не можеш да задължиш индивида да не заболява, само че той може да задължи самичък себе си. Не са редки и противоположните случаи: човек заболява напълно не в точния момент, като на инат, когато напълно не би трябвало да си разреши това…
Това наподобява на парадоксалното положение. Предостатъчни са и ония, които умеят да боледуват, когато им е належащо – и почтено, почтено боледуват!
От един четец получих писмо, в което се изрича любопитна мисъл. Средната дълготрайност на човешкия живот към 70 години съгласно мисълта на създателя е резултат на всеобщото междучовешко взаимовнушение.
Цял живот хората се настройват и настройват един различен на такава примерно дълготрайност и ето за какво толкоз живеят. А в случай че елементарният човек попадне в обществото на дълголетници, където е признато да се живее да кажем до 200 години, иначе не се и мисли, просто е непристойно – и той би навъртял към толкова…
Това размишление не е чак толкоз фантастично. Разбира се, стареенето е доста комплициран развой с голямо голям брой, към този момент още необратими и неуправляеми органични промени, в основата си програмирани генетично.
Но психологичната мощ – това, което назовават воля за живот – играе по време на залеза голяма роля, това го знаят и самите старци, и ония, които са към тях.
Колко бързо се състарява душевен пречупеният и с каква несъкрушима убеденост в своето здраве, а основно в нуждата да продължи да живее се отличават ония, които живеят дълго!
Вярно тук в никакъв случай не е известно кое е причина, а кое разследване: бодростта ли е резултат от самовнушението или самовнушението – от бодростта, само че това не е толкоз значимо: единствено дано едното поддържа другото.
Владимир Леви , лекар по медицина и логика на психиката, е роден на 18 ноември 1938 година в Москва, където живее и сега.
Завършва медицински институт, работил като доктор в незабавна помощ, лекар-психиатър и психотерапевт, по-късно е теоретичен помощник в Института по психиатрия, където става един от създателите на новото управление на психически медицина: суицидологии — проучване и предварителна защита на самоубийствата.
