Не бяхме виждали подобно изравняване на силите в испанския елит

Не бяхме виждали сходно равнене на силите в испанския хайлайф от години, откакто тимовете от междинната класа стават все по-конкурентоспособни, а тези с по-тлъстите бюджети по този начин и не съумяват да отлепят от земята към висок полет. Това събира всички в горната част на таблицата с класирането върху една носна кърпичка повърхност и остават надалеч обратно спомените за сезоните в Ла Лига, когато Барселона и Реал Мадрид по табиет минаваха кота 90 откъм точки и даже стигаха до 100 – числа, които отразяваха цялостното владичество на двата гранда в испанския футбол. Особено това важи за Барса – първенец в осем от последните 11 издания на шампионата.

Днес панорамата е много друга. Отбори като Реал Сосиедад, Гранада и Осасуна демонстрират образно, че могат да отвръщат на ударите на грандовете и сгъстяват позициите в челото, без даже да отваряме дума за множеството гафове на Барса, Мадрид и Атлетико Мадрид. „ Блаугранас “ да вземем за пример към този момент изпуснаха 11 точки по пътя си и все като посетители (срещу Атлетик Билбао, Гранада и Валенсия плюс тъждество с Осасуна), колкото и „ лос бланкос “ (загуба в Майорка и равенства с Валядолид, Атлети, Бетис и Виляреал). Третият кандидат за купата – отборът на Диего Симеоне – пък към този момент изгуби 15 точки след цели шест „ хикса “, с един повече от успехите му, плюс провалянето на терена на Реал Сосиедад.

Ще рече, че огромните любимци не започнаха по никакъв начин добре и това се отразява заслужено от активите им. Ако те продължат в тази градация откъм резултати, първенецът може да не надвиши 80 точки, което би било най-ниският резултат от сезон 2006/07, когато Реал Мадрид на Фабио Капело завоюва купата след куп реализирани трагични обрати. Никой обаче не може да оспорва, че при изиграна съвсем третина от шампионата Ла Лига показва най-изравнената си откъм сили версия.



Към момента цели шест тима са събрани единствено в границите на 3 точки: Барса, Мадрид (да, наясно съм, че те са с по мач по-малко), Реал Сосиедад, Атлетико, Севиля и Гранада. За някои това може и да е признак за средняшко състезание, за други обаче е индикатор за надалеч по-интересна конкуренция с няколко кандидати и една неспираща да се повтаря максима: съвсем всеки може да бие всекиго.

Помните ли изговорените и изписани в медиите милиарди славословия за Лестър след шампионското му знамение в Премиър Лийг? Сигурно към този момент сте не запомнили и изцяло разбираемо. Футболът е спорт, в който всичко се не помни от през днешния ден за на следващия ден и в който достиженията на другите постоянно наподобяват по-масивни. Именно затова в този момент не се отдава заслуженото на завладяващата Примера, като че ли тимове като Реал Сосиедад, Гранада или даже Осасуна нямат право да съществуват. Поне не и на върховите етажи на таблицата.



Най-обидното в тази ситуация е това каква роля играят за това медиите. Как по този начин преди време с такава лекост се лееха дитирамби за същинския героизъм на Лестър, а през днешния ден се обръща палачинката и се приказва за посредствената Ла Лига!? Изисква се особена беднотия на духа да отричаш супериграта на Реал Сосиедад, мощната отбрана на Гранада или гневната борба, предлагана от Осасуна.

Сега когато е ред да се отдаде заслуженото на един непретенциозен и надскачащ растежа си отбор в Испания, а не в Англия, спортните публицисти получават кол в спиците си от притежатели и основни редактори, тъй като им се споделя, че „ това не продава “. Затова и Гранада не е по челата на вестници и уеб страници. Затова и за Осасуна не се шуми. Затова и най-вече някой да промълви безшумно за пет-десет секунди, че Реал Сосиедад играе футбол като за кино.

И това не е нито рецензия, нито офанзива, а просто констатация на действителността. За медиите в Испания са по-продаваеми изпусканите газове от задниците на Мадрид и Барса от подвизите на който и да било различен тим в дивизията. Щом на една Валенсия притежател на купата никой не й обръща внимание, както не осветляват една свиреп играеща Севиля, какво остава да чакат Гранада, Осасуна или Реал Сосиедад?! Едно е да знаеш, че е по този начин, друго е да не ти се нрави. Е, на мен не просто не ми се нрави, а напряко ме отблъсква и ме е позор.



Всеки един публицист е какъвто желае. Или какъвто може. При все това на етическо равнище е грозно да си даваме задника за подвизите на Лестър и да премълчаваме заслугите на други 90% надскачащи растежа си отбори. Дори не става въпрос да се отнасяме еднообразно с всички, което би било демонстрация на обективност и е цел на специалността, а просто да отдаваме всекиму заслуженото.

„ Хей, тук след толкоз години имаме събрани единствено в три точки цели шест тима! “, споделя въодушевено малцинството. „ Това е най-посредственото състезание на света “, отвръща с каменна физиономия болшинството и подтекстът е: „ Ама апелирам ви, дано се върнем към тези сезони, в които Мадрид и Барса бършеха пода с останалите. “



Това, естествено, продаваше. Всички знаят по какъв начин работи схемата: би трябвало да се продава на първо място и над всичко. А една Лига, в която Мадрид и Барса страдат, не продава. Нещо повече: рейтингите на радиото, малкия екран и вестниците пада стремително и търговията се срутва. Пък нали в случай че няма търговия, няма и журналистика…

Така че дано си сипем хвалби по Лестър, до момента в който гратис принизяваме Гранада. Така се прави. Както би споделил Диего Симеоне, не се сбърквайте.
Рубен Уриа, GOAL Примера дивисион 12 кръг, неделя 3 ноември Гранада 1:2краен резулат Реал Сосиедад