Девизът, че децата са бъдещето ни, да слезе от афиша
Не бива да се лишават правата на майки и татковци
Съдът на Европейския съюз в огромен състав, в отговор на преюдициално питане, отправено от Румъния, одобри преди месец решение по използването на чл. 7 от Директива 2003/88 на Европейския съюз (ЕС) за използването на заплатен годишен отпуск при развъждане на дете от родители, които употребяват наставнически отпуск. По този мотив ръководителят на Асоциацията на българските работодатели (АОБР) на 15 октомври 2018 година е отправил писмо до заместник-председателя на Министерския съвет и ръководител на Националния съвет за тристранно съдействие и министъра на труда и обществената политика, с което приема, че „ Няма никаква причина този интервал да се взема поради при пресмятане на размера на полагаемия се заплатен годишен отпуск, който има напълно друго предопределение, а точно – възобновяване на служащия или служителя от положения при работодателя труд “. И на това съображение предлага да се създадат съответни промени в Кодекса на труда, „ с цел да се в профил едно законодателно решение, което безпричинно трансферира финансова тежест върху работодателите. “
Това предложение не регистрира действието на българската Конституция, системата на отпуски по вътрешното българско трудово право, наличието на чл. 7 и 15 от Директива 2003/88 на Европейски Съюз, както и наличието и смисъла на диспозитива на решението на Съда.
Ето в резюме и съображенията за това мое изказване.
Българската Конституция от 1991 година основава цялостен парламентарен комплекс от правни правила за подкрепяне на родителите от страната в развъждането и възпитанието на децата, открива особена протекция на дамата майка от страната, като й обезпечава заплатен отпуск преди и след раждане, облекчение на труда и обществени помощи (чл. 47, ал. 1 и 2). А в чл. 48, ал. 5 главният закон въздига общото право на отпуск в главно право на жителите и го прави конституционно право. В това общо право на отпуск са включени и всички наставнически отпуски, които Кодексът на труда урежда: за развъждане на дете до 2-годишна възраст, след използването на отпуска за бременност и раждане до навършване на 1 година на детето (чл. 164, ал. 1 и 4); при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (чл. 164б); за развъждане на дете до 8-годишна възраст (чл. 167а) и други Целият блок от платени отпуски, в това число и родителските отпуски се признават за трудов стаж (чл. 164, ал. 4, изр. 2 и чл. 352, ал. 1, т. 2). В тази концепция на законодателя дискретно е вложен правилото на обществената и правова страна (Преамбюла, абз. 5 и чл. 4 Конституцията): присъединяване на родителите в развъждането и възпитанието на децата има висока обществена полезност за цялото общество с влаганите в него старания, грижи и прочувствена отдаденост за развъждане на живота и я признава за трудов стаж. Тази високо хуманна концепция на Конституцията и Кодекса на труда не доближава до АОБР, която си остава на нивото на финансовите тежести, които страната трансферира на работодателите.
Становището, изразено в писмото на АОБР, не вниква в наличието на Директива 2003/88. То като че ли прескача и не се стопира на неуместните за неговото предложение разпореждания. В чл. 7, § 1 директивата дава на страните членки правото да подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват, че всеки служащ има право на заплатен годишен отпуск в размер минимум от 4 седмици, при изискванията планувани в националното законодателство. Следователно меродавна е вътрешноправната национална уредба. Българското национално законодателство в чл. 155, ал. 2 КТ приема от десетилетия, че правото на заплатен годишен отпуск поражда при начален трудов стаж от 8 месеца, а според цитирания нагоре чл. 352, ал. 1, т. 2 КТ признава за трудов стаж и времето по трудово правно отношение, през които служащият или служителят не е работил… в случаите на употребените отпуски, без значение от тяхното съображение и метод на заплащането им. Това позволение на вътрешното право е несъмнено по-благоприятно и е в сходство с чл. 7, § 1 на Директивата. То дава опция на всяка страна член на Европейския съюз, като се преценява с националните условия и правните си обичаи, да сътвори своя система от отпуски, в това число и на родителския отпуск, който през последните години закупи необятно разпространяване и разнообразни типове, в които се демонстрира. Но писмото пренебрегва наредбите на настоящия Кодекс на труда, макар че Директива 2003/88 категорично препраща към националното законодателство на страните членки. Становището не обръща внимание и на чл. 15 от същата инструкция, която още веднъж повтаря, че националното законодателство може да основава по-благоприятни позволения от откритите в директивата. При тази обичайната и трайно открита законова уредба, възприемането на предлагането в писмото за нейното „ преразглеждане “ значи лишаване на добити от десетилетия трудови права по чл. 164, ал. 1 и 4 КТ. То опонира на правовата страна, която според чл. 4, ал. 1, изр. 2 от Конституцията „ се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната. “ (Вж. в този смисъл и Решение № 1 на Конституционния съд от 27.01.2005 г.).
Писмото на АОБР не вниква и в диспозитива на решението на Съда от 4.10.2018 година Това решение е постановено в отговор на конкретноо преюдициално питане дава отговор на едно съответно питане от Румънската страна, тъй като въпросът е зародил в спор, от една страна, Окръжен съд и Министерството на правораздаването, и, румънска гражданка, от друга. И в дадения отговор Съдът приема, че Директива 2003/88 позволява разпореждания на националното законодателство на запитващата институция – Румъния да не взема под внимание използването на родителския отпуск, като време, през което не се поставя заплатен годишен отпуск. В този смисъл е и настоящото законодателство в Румъния. Това решение въобще не се отнася до българското национално законодателство, с изключение на потвърждението, че това е въпрос на вътрешното законодателство на всяка държава-член. Както беше посочено българското вътрешно право в това отношение има ясна и недвусмислена експлицитна уредба, която е и по-благоприятна за родителите, които употребяват наставнически отпуск. Тя е в този момент настоящата в страната, която би трябвало да бъде прилагана. Тази теза е отстоима и защитима от позициите на настоящата Конституция и настоящото право. Но тя изисква усилване на поддръжката на обществената страна към родителите, които отглеждат и възпитават децата, както повелява чл. 47 от Конституцията, тъй като единствено те могат да ги основават. Необходимо е девизът „ Децата-бъдещето на България “ да слезе от афишите с политически лозунги, от трибуните и микрофоните и да влезе в ежедневната непрекъсната и непрекъсната обществена политика на страната, преди да е провокирал мощно обществено напрежение и да е стихотворец от майките с детски колички и палатки пред Народното събрание. Примерът е свеж. Опитът – назидателен. Следва таванът и преизчисляването на пенсиите.
Пред България стои един фундаментален въпрос, по-голям от всички останали. Страната ни се топи с всеки ден, месец и година. Безнадеждно понижава и неудържимо остарява. Тежкият демографски срив, който претърпява страната през последните 30 години, с изключение на всичко друго, прави извънредно неизвестен и непредвидлив всевъзможен опит да се лишават добити права на родители, които са имали куража да основат две и повече деца. Те заслужават още и по-големи насърчения за тяхното развъждане и образование, които страната и обществото им дължат.
Съдът на Европейския съюз в огромен състав, в отговор на преюдициално питане, отправено от Румъния, одобри преди месец решение по използването на чл. 7 от Директива 2003/88 на Европейския съюз (ЕС) за използването на заплатен годишен отпуск при развъждане на дете от родители, които употребяват наставнически отпуск. По този мотив ръководителят на Асоциацията на българските работодатели (АОБР) на 15 октомври 2018 година е отправил писмо до заместник-председателя на Министерския съвет и ръководител на Националния съвет за тристранно съдействие и министъра на труда и обществената политика, с което приема, че „ Няма никаква причина този интервал да се взема поради при пресмятане на размера на полагаемия се заплатен годишен отпуск, който има напълно друго предопределение, а точно – възобновяване на служащия или служителя от положения при работодателя труд “. И на това съображение предлага да се създадат съответни промени в Кодекса на труда, „ с цел да се в профил едно законодателно решение, което безпричинно трансферира финансова тежест върху работодателите. “
Това предложение не регистрира действието на българската Конституция, системата на отпуски по вътрешното българско трудово право, наличието на чл. 7 и 15 от Директива 2003/88 на Европейски Съюз, както и наличието и смисъла на диспозитива на решението на Съда.
Ето в резюме и съображенията за това мое изказване.
Българската Конституция от 1991 година основава цялостен парламентарен комплекс от правни правила за подкрепяне на родителите от страната в развъждането и възпитанието на децата, открива особена протекция на дамата майка от страната, като й обезпечава заплатен отпуск преди и след раждане, облекчение на труда и обществени помощи (чл. 47, ал. 1 и 2). А в чл. 48, ал. 5 главният закон въздига общото право на отпуск в главно право на жителите и го прави конституционно право. В това общо право на отпуск са включени и всички наставнически отпуски, които Кодексът на труда урежда: за развъждане на дете до 2-годишна възраст, след използването на отпуска за бременност и раждане до навършване на 1 година на детето (чл. 164, ал. 1 и 4); при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (чл. 164б); за развъждане на дете до 8-годишна възраст (чл. 167а) и други Целият блок от платени отпуски, в това число и родителските отпуски се признават за трудов стаж (чл. 164, ал. 4, изр. 2 и чл. 352, ал. 1, т. 2). В тази концепция на законодателя дискретно е вложен правилото на обществената и правова страна (Преамбюла, абз. 5 и чл. 4 Конституцията): присъединяване на родителите в развъждането и възпитанието на децата има висока обществена полезност за цялото общество с влаганите в него старания, грижи и прочувствена отдаденост за развъждане на живота и я признава за трудов стаж. Тази високо хуманна концепция на Конституцията и Кодекса на труда не доближава до АОБР, която си остава на нивото на финансовите тежести, които страната трансферира на работодателите.
Становището, изразено в писмото на АОБР, не вниква в наличието на Директива 2003/88. То като че ли прескача и не се стопира на неуместните за неговото предложение разпореждания. В чл. 7, § 1 директивата дава на страните членки правото да подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват, че всеки служащ има право на заплатен годишен отпуск в размер минимум от 4 седмици, при изискванията планувани в националното законодателство. Следователно меродавна е вътрешноправната национална уредба. Българското национално законодателство в чл. 155, ал. 2 КТ приема от десетилетия, че правото на заплатен годишен отпуск поражда при начален трудов стаж от 8 месеца, а според цитирания нагоре чл. 352, ал. 1, т. 2 КТ признава за трудов стаж и времето по трудово правно отношение, през които служащият или служителят не е работил… в случаите на употребените отпуски, без значение от тяхното съображение и метод на заплащането им. Това позволение на вътрешното право е несъмнено по-благоприятно и е в сходство с чл. 7, § 1 на Директивата. То дава опция на всяка страна член на Европейския съюз, като се преценява с националните условия и правните си обичаи, да сътвори своя система от отпуски, в това число и на родителския отпуск, който през последните години закупи необятно разпространяване и разнообразни типове, в които се демонстрира. Но писмото пренебрегва наредбите на настоящия Кодекс на труда, макар че Директива 2003/88 категорично препраща към националното законодателство на страните членки. Становището не обръща внимание и на чл. 15 от същата инструкция, която още веднъж повтаря, че националното законодателство може да основава по-благоприятни позволения от откритите в директивата. При тази обичайната и трайно открита законова уредба, възприемането на предлагането в писмото за нейното „ преразглеждане “ значи лишаване на добити от десетилетия трудови права по чл. 164, ал. 1 и 4 КТ. То опонира на правовата страна, която според чл. 4, ал. 1, изр. 2 от Конституцията „ се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната. “ (Вж. в този смисъл и Решение № 1 на Конституционния съд от 27.01.2005 г.).
Писмото на АОБР не вниква и в диспозитива на решението на Съда от 4.10.2018 година Това решение е постановено в отговор на конкретноо преюдициално питане дава отговор на едно съответно питане от Румънската страна, тъй като въпросът е зародил в спор, от една страна, Окръжен съд и Министерството на правораздаването, и, румънска гражданка, от друга. И в дадения отговор Съдът приема, че Директива 2003/88 позволява разпореждания на националното законодателство на запитващата институция – Румъния да не взема под внимание използването на родителския отпуск, като време, през което не се поставя заплатен годишен отпуск. В този смисъл е и настоящото законодателство в Румъния. Това решение въобще не се отнася до българското национално законодателство, с изключение на потвърждението, че това е въпрос на вътрешното законодателство на всяка държава-член. Както беше посочено българското вътрешно право в това отношение има ясна и недвусмислена експлицитна уредба, която е и по-благоприятна за родителите, които употребяват наставнически отпуск. Тя е в този момент настоящата в страната, която би трябвало да бъде прилагана. Тази теза е отстоима и защитима от позициите на настоящата Конституция и настоящото право. Но тя изисква усилване на поддръжката на обществената страна към родителите, които отглеждат и възпитават децата, както повелява чл. 47 от Конституцията, тъй като единствено те могат да ги основават. Необходимо е девизът „ Децата-бъдещето на България “ да слезе от афишите с политически лозунги, от трибуните и микрофоните и да влезе в ежедневната непрекъсната и непрекъсната обществена политика на страната, преди да е провокирал мощно обществено напрежение и да е стихотворец от майките с детски колички и палатки пред Народното събрание. Примерът е свеж. Опитът – назидателен. Следва таванът и преизчисляването на пенсиите.
Пред България стои един фундаментален въпрос, по-голям от всички останали. Страната ни се топи с всеки ден, месец и година. Безнадеждно понижава и неудържимо остарява. Тежкият демографски срив, който претърпява страната през последните 30 години, с изключение на всичко друго, прави извънредно неизвестен и непредвидлив всевъзможен опит да се лишават добити права на родители, които са имали куража да основат две и повече деца. Те заслужават още и по-големи насърчения за тяхното развъждане и образование, които страната и обществото им дължат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ