Не бих искала да правя обобщаващи изказвания, но до известна

Не бих желала да върша обобщаващи изявления, само че до известна степен огромна част от моето потомство не сме доста движимости в модата. Това надали е заради някаква доста специфична, правеща ни по-различни от другите девойки, причина. По-скоро ненапълно е поради униформено сивата социалистическа реалност, в която притежанието на чифт дънки или поло, донесено от прочут на познатия посредством водач на камион за транспорт на товари, се считаше по едно и също време и за протест, и за разкош, и за принадлежност към някаква митична група от хора с достъп.  В общество като това обаче въпреки всичко ми е останал някакъв порядъчен усет, незатънал в недостъпния преди време деним или към красивите шапки с воалетки и сантиментални рокли от списанията за далечни кино звезди.

Така, ненапълно почтен дилетант в света на модата, попаднах на галерия в Националната портретна изложба в Лондон в чест на 100-годишнината на английското издание на списание " Vogue " . Бях там в качеството си на компаньон на един същински фешън ценител и познавач. Още през цялото време английският " Vogue " излиза от стандарта на типично фешън списание. По време на Първата международна война заради усложненията, провокирани от рестриктивните мерки в корабоплаването и дефицита на хартия в Съединени американски щати, " стилната Библия " прекратява доставки за остарелия континент. Затова през 1916 година списанието започва независимо в Обединеното кралство. Първи основен редактор е Елспет Чамкамюнъл (Elspeth Champcommunal).

Още през цялото време английският " Vogue " излиза от стандарта на типично фешън списание - в него има публикации за публичния живот, здравни препоръки, спортни вести. При идващия основен редактор - Дороти Тод, фокусът се измества към литературата. На страниците на списанието могат да се четат Вирджиния Улф и Олдъс Хъксли. Това обаче е причина част от аудиторията да се отдръпна. След две години списанието има нов редактор - Алисън Сетъл, която остава отпред девет години.

При Одри Уидърс - основен редактор в продължение на цели двайсет години, " Vogue " отразява развиването на Втората международна война, появяват се репортажи от Нормандия, за Освобождението на Париж и за Бухенвалд.