Красен Кралев: Това е последно предупреждение, за да се изчисти съдийството от всякакви съмнения
- Здравейте, господин Кралев! Ситуацията постанова да стартираме диалога с министър с необикновен въпрос – по какъв начин се възстановявате от травмата? Какво споделя във връзка оперираното ви коляно проф. Хугат, под скалпела на който са минавали футболисти за стотици милиони евро?
- Здравейте! Благодаря на въпроса! Възстановяването върви добре. Знаете, че съм твърдоглав човек, който е минал през спорта и знае по какъв начин да се бори. Беше доста тежка интервенция, само че за наслада всичко върви по проект. От няколко дни към този момент мога да се придвижвам без патерици и всичко е под надзор. Малко мъчно е да намеря задоволително време за рехабилитация, само че се оправям някак си.
- Как върви „ сезонната работа “ в спорта? Преди три години казахте в предаването „ Код Спорт “, че „ министър – това е един тип сезонна работа “.
- Разбира се, по този начин е, малко метафорично казано, тъй като постоянно на всеки един министър оставката му е в джоба. Без значение кое е държавното управление, доста къс е политическият живот в България. Много рядко може да повториш мандат. Мисля, че до момента никой не е бил три пъти министър, само министър председателят Борисов, да е жив и здрав, за трети път бе определен. Според мен, когато си наясно какъв брой малко е времето, с което разполагаш, с цел да реализираш концепциите си, би трябвало да си извънредно съсредоточен, да работиш доста интензивно. Наистина четири години не са доста дълъг интервал от време, когато би трябвало да направиш някакви промени и да реализираш хрумвания в толкоз консервативна система, каквато е в спорта. Убеден съм и имам вяра, че сме на прав път. Съдейки по последните резултати, мога да кажа, че „ сезонната работа “ върви сносно.
- Вярно ли е, че постоянно си пишете в мрежата с най-актуалните ни спортисти?
- Поддържам контакт, тъй като другояче няма по какъв начин да проследявам пулса в спортното семейство. Получавам доста скъпа информация от спортистите. Ако не си общувах с тях толкоз директно и непосредствено, нямаше по какъв начин да схвана какъв брой тежки са изискванията за живеене и за подготовка в Белмекен. В резултат на това направихме сериозен ремонт, сменихме целия екип и сега всички се усещат прелестно там. Положението в действителност беше излязло тотално отвън надзор, само че се веселя, че намерихме верния път. От друга страна, виждаме, когато има проблеми в някои федерации, спорове сред треньори и президенти. Няма по какъв начин да получиш информация по различен метод. От трета страна, те имат потребност от поддръжка. Когато виждат, че имат непосредствен контакт с министъра, мисля, че това им оказва помощ преди надпреварите. Аз не съм кабинетен политик, обичам да работя на терен, обичам да отивам на тренировките на състезателите, да влизам в залите, в съблекалните – там, където се коват медалите. Много елементарно е да отидеш да ги поздравиш и да се снимаш, когато се наредят на подиума. Но тази фотография би трябвало да си я заслужил, да си я изработил. Иначе няма никаква стойност. Понякога нашите съперници в обществените мрежи обществено споделят, че „ отново са се наредили за фотоси “, само че то не е единствено по наше предпочитание. За самите спортисти е радостно, че страната им засвидетелства почитание. Знаете ли по какъв начин разбрах това нещо? През 2015 година като се готвехме за първите европейски игри в Баку, борците ни, несъмнено най-успешният ни спорт в българската история, бяха на подготовка в „ Спорт Палас “ във Варна. Отидох да ги видя, седнахме на тепиха откакто изгледах тренировката, говорихме си половин час. Беше извънредно прелестно и разбрах много неща за техния метод на живот и за тренировките. И при мен пристигна един възрастен човек и сподели: „ Шефе, аз съм от 35 години в битката, само че нито един министър не е идвал при борците – ни болшевик, ни демократ. Ти си първият, който идва на подготовка. “ Представяте ли си? Ако не отидеш на тренировката на най-успешните си състезатели, по какъв начин очакваш да имаш информация какво се случва в спорта? А какво да кажем за другите спортове? Много рядко са били посещавани. Не споделям, че в никакъв случай не са ходили предходните сътрудници там, само че това е мнение на човек, който явно е обвързван дълги години с най-успешния ни спорт. Даде ми една тенденция, че явно и спортистите, и треньорите им имат потребност от по-близък контакт с тези, които взимат решения за тяхната орис и се усещат по-комфортно. Освен че ми е прелестно, ми дава точна визия в какво положение се намира всеки един спорт в страната. Това минимизира евентуалните неточности, които бих могъл да позволи в работата си.
- Кои спортисти са най-емоционални, кои пишат най-дълги постове, кои са по-затворени?
- Не бих желал да го разясня. Те са с друг нрав, разнообразни хора. Някои са по-експресивни, други са по-интровертни и по-концентрирани. Но желая да отбележа, че на мен ми носи извънредно наслаждение общуването с тях, тъй като това ми оказва помощ да схвана какви хора са.
- Така се построява и едно доверие.
- И аз по този начин го усещам също. Когато работиш с даден човек и когато всичко върви наред, корабът си върви, вятърът е попътен и никой не гледа защо става въпрос. Когато има рецесия и се случи проблем, тогава е значимо да си до тях. Ще дам един образец от международното състезание по битка в Лас Вегас през 2015 година Елица Янкова загуби в последните секунди на осминафинал. Аз прекарах към 30-40 минути с нея в залата на тепиха. Колеги ме питаха: „ Защо се занимаваш с нея? Тя загуби. “ Отговорих: „ Защото ще вземе орден от олимпиадата! “ Има темперамент, има мощ и това го усещаш. Ако когато индивидът е паднал и е в сериозен миг, ние не сме до него, защо сме! Не може единствено да стоиш в кабинета си и да взимаш решения без да си до спортистите и да се опиташ да им окажеш помощ. Имало е и доста други сходни случаи. Може да разясняваме положението на джудото преди шест-седем месеца. Имаме един от най-хубавите джудисти в света. Преди олимпиадата в Рио Ивайло Иванов и Елица бяха с най-голям ранкинг в категориите си в спортовете си. Но имаше едно безобразно ръководство на федерацията. Президентът мачкаше и състезателя, и треньорите. Поддържах много интензивна връзка с тях. Ивайло, тъй като ми имаше доверие, тогава ми се обади и изясни защо става въпрос. Успяхме да се намесим, към този момент има ново управление. Виждате по какъв начин за един месец момчето напряко разцъфна. Както беше в рецесия, стартира да побеждава в най-силните шампионати. Има доста разногласия, някои настояват, че хората, които управляват спорта, да са дистанцирани, да са по-далече от състезателите. Моето разбиране е, че с цел да взимаш верни решения, би трябвало да си покрай тях, да си имате доверие, да ти споделят някои неща, с цел да се нанесат корекции в ръководеното на федерациите и на спорта.
- Такова е времето – да вземем за пример в предишното е имало конкуренция от четири-пет души в категориите и ръководителите са били дистанцирани, тъй като в случай че не е единият, ще е другият. Сега, когато имаме по-камерен състав на националните тимове, може би този метод е по-правилен. Година преди Токио в каква кондиция е българският спорт?
- Мисля, че сме в по-добра кондиция, в сравнение с при предходните олимпийски игри. Като цяло би трябвало да преглеждаме нещата в два проекта. Едното е положението на спортистите, с които в този момент ще участваме на игрите. Второто е положението на младежкия спорт, на детско-юношеските академии. Започваме да печелим медали при най-малките в спортове, в които изобщо сме нямали оценки преди. Преди няколко дни взехме орден в конната езда, печелим медали в кану-каяка, в ловната пукотевица. Преди няколко дни наградих младежите, които имат късмет даже да вземат квота за олимпийските игри. Видяхме подема при младежите на игрите в Буенос Айрес, т.е. имаме едно потомство, което готвим за идващите игри в Париж. Оптимист съм, че Българя я чака едно положително бъдеще оттук насетне, тъй като в доста спортове се вижда напредък. Една част са в тези, в които имаме съществени обичаи, а другите са в спортове, в които триумфите са нова територия за България. Това значи, че допълнително посоки са работи добре. Един от критериите ни за олимпийските игри бяха европейските игри, които към момента назовавам пробни, защото не са се утвърдили в календара на огромните федерации. На игрите в Минск в някои от спортовете като художествената гимнастика равнището е като на международно състезание. От огромните сили отсъстваше единствено Япония. В бокса и джудото пък надпреварите бяха с сан на европейско състезание. Кану-каякът, спринтовите дисциплини, бадминтонът бяха шампионати на Стария континент. Конкуренцията в битката също беше доста мощна. В леката атлетика пък участваха състезатели, които са доста надалеч от международния хайлайф. Сравнявайки представянето си от преди четири години, виждаме, че има четири спорта – бокс и художествена гимнастика, които са обичайно мощни за България, а в джудото и в каратето за първи път печелим медали. Преди четири години, колкото и изненадващо да беше, боксът и художествената гимнастика се провалиха на игрите в Баку. А в този момент имаме общо пет медала в художествената гимнастика и три в бокса. Нека не забравяме, че в художествената гимнастика преди четири години говорихме, че вероятно ансамбълът може да вземе орден на олимпийските игри. А в този момент имаме една зверска конкуренция в самостоятелното. Ръководството на федерацията е сложено пред един неосъществим избор. Вярвам, че ще вземем две квоти, само че коя всред Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн да отпадне? Те са в извънредно равностойно състояние. Единият месец едната е в по-добра кондиция, в другия втората. Вече стартират да печелят победи над рускините. Виждаме какъв брой доста са напреднали през последните четири години. При бокса е същата работа. Преди беше епизодично - при мъжете съвсем нямахме триумфи, при дамите Станимира Петрова беше взела международна купа в неолимпийска категория. А в този момент можем да приказваме за школа в женския бокс. Освен Даниел Асенов, който се надявам да се бори за орден, имаме Радо Панталеев и Петър Белберов, които при едно обективно и обикновено съдийство, което се надявам да бъде обезпечено на квалификационния шампионат и на самата олимпиада, също могат да се борят за медали.
@@@
- МОК ще управлява шампионата.
- Разбира се. В бокса беше безусловно закононарушение протичащото се при ръководството на Ву, дружно с Гафур Рахимов. Извършиха се доста тежки закононарушения по отношение на спорта на олимпийските игри, което стана пред очите на Томас Бах. Затова се наложи да отстранят изпълнителния шеф на АИБА по време на шампионата, което е невиждан случай. Присъствал съм на такива куриозни случки на олимпийския шампионат, само че това беше дъното. Срам за този спорт, който е в олимпийските игри още от антична Елада. Когато се намесят такива незаконни фактори, спортът се губи и отива на назад във времето. Нашите спортисти доста пострадаха по време на надпреварите през последните четири години. Но се надявам това решение на МОК да бъде в наша изгода. Ако има обективно съдийство, ние имаме по-големи шансове. Съвсем самоуверено мога да кажа, че имаме школа в женския бокс, а към този момент и при мъжете започваме да връщаме позициите си. Не е единствено една птичка – Даниел Асенов, макар че той е най-успешният и несъмнено най-талантливият и титулуван боксьор. Но и при другите можем да се надяваме на резултати. А в каратето – едно 18-годишно момиче, което ние в България даже не познавахме, през последните две години завоюва всичко, което можеше да бъде извоювано!
- Ваша уязвимост – Ивет Горанова…
- Ами, одобрявам я девойката, тъй като има нелек живот на същински войник. Тя излиза и побеждава. Видяхме в Минск по какъв начин извоюва триумфа във финала – тъкмо когато трябваше, в последните секунди, откакто губеше с 1:3. Това демонстрира, че може да е дребна на години, само че има извънреден дух, устойчиво готова е душевен. В джудото Ивайло Иванов също можеше да вземе злато. Говорих с него тъкмо преди борбата, както и след нея. Просто подцени съперника си на финала, дано това му е за урок. Всички тези неща, плюс това, че задържахме позициите си в битката, в стрелбата имаме два медала…
- Вярвате ли на Мария Гроздева и на Антоанета Бонева в стрелбата?
- Аз имам вяра и в двете, доста добре ги познавам. Изключително доста ги одобрявам като персони, освен като спортисти. Но там би трябвало да имаш и шанс. Състезанието е убийствено, в границите на секунди стреляш тези изстрели. Много тежко е напрежението – както може да се върнем с две трофеи от олимпиадата, по този начин може да останем и без орден. Радващото е, че и двете са в добра форма, имат квоти. Мисля, че и тук напълно умерено можем да чакаме сполучливо показване на олимпийските игри, макар че обстановката е извънредно тежка по време на финала и би трябвало доста шанс. Всички състезателки са с доста близки резултати. На игрите в Минск беше целият европейски хайлайф, който пък е и водещ в международен мащаб. Китайки и корейки може да се намесят също в медалите на олимпиадата, само че главният хайлайф беше в Беларус. И нашите се показаха доста добре.
- Естествено минахме през спортовете, остана и леката атлетика.
- Искам единствено да отбележа и битката. Преди имахме една Станка Златева, която постигаше резултати, а през последните години към този момент имаме женска школа, която е на международно равнище. Мисля, че отстъпваме единствено на Украйна в Европа и на Япония в света. Ще дам обикновен образец – преди 20 години в Съединени американски щати и в Япония не се говореше за битка, само че откогато ги вкараха в наложителната образователна стратегия в учебни заведения и университети, станаха международни сили. Работи се доста съществено с психолози, с големи щабове. На олимпийските игри японците завоюваха четири златни медала в последните 15 секунди, което демонстрира доста сериозна подготовка. Нашите състезателки са на доста високо равнище. Там имаме четири-пет девойки, които могат да вземат медали от всяко едно състезание. При една добра подготовка, да няма травми, в случай че няма напрежение в тима и бъдат оставени да работят на мира, мисля че там може да имаме надалеч по-сериозни резултати, в сравнение с при предните си представяния. За страдание, казусът е със свободния жанр, който не може да откри верния път, до момента в който при класиците има две-три момчета – Кирил Милов, Даниел Александров и Айк Мнацканян. И тримата могат да ни донесат триумфи на игрите, само че не виждам подобен в свободната битка. Даже мъчно ще успеем да преодолеем олимпийските квалификации в този жанр. Там управлението на българската федерация по битка би трябвало да вземе някакви ограничения и да работят съществено. В леката атлетика също сега имаме квоти на Мирела Демирева, Ивет Лалова, доста мощни резултати през последната година има Радослава Мавродиева. Очаквам Тихомир Иванов и Габриела Петрова също да бъдат в оптимална форма и да влязат в борба за медалите. Те имат опция да се борят да влязат във край и оттова нататък зависи от подготовката. Мирела Демирева може би е с най-хубави шансове. От олимпиадата насам поддържа доста високо равнище в ранглистата. Миналата година на европейското състезание направи ослепително съревнование, което демонстрира, че тя душевен е по-стабилна и по-добре готова от останалите състезателки. Така че и в леката атлетика имаме мотив за оптимизъм. Щангите също. Мисля, че нашите щанги ще се върнат на олимпийската сцена уместно. Там обстановката е доста особена поради непрекъснати допинг кавги и поради заплахата повдигането на тежести да бъде изхвърлено вечно от олимпийската стратегия. Взеха се крути ограничения и в този момент на олимпийските игри девет от най-мощните страни в този спорт имат право да вземат участие единствено с по един мъж и една жена. Още четири-пет страни, сред които и България, отново поради провинения в предишното, имат право на две квоти. И доста малко са страните, които имат право на цялостен набор от квоти – по пет при мъжете и дамите. Там имаме неповторим късмет за пробив. Не единствено Божидар Андреев, който е в най-хубава форма досега, само че от младите имаме още Ангел Русев, Стилиян Гроздев, Георги Шиков, Васко Господинов. Всеки един от тях може да се пребори за квота и да влезе в огромната игра. Представете си – Русия би трябвало да изпрати един играч в една категория, Китай също. Така незабавно се освобождава място за нашите, защото конкуренцията ще бъде по-ниска. При девойките също имаме късмет за почтено показване. От таекуондото имам упования, макар че тази година се сринаха. Но предходната и по-миналата година имаха триумфи на европейско и на международно равнище. За страдание, през 2019 година сме без призове, само че при вярна работа, Калоян Бинев и Далаклиев имат шансове за положително показване. Имаме и още спортове, които ще се преборят за квоти…
- Нека обърнем внимание на една специфична тематика – волейболът…
- Изрично го оставих без коментар досега, тъй като там в действителност ситуацията е доста изключително. Преди няколко дни малко ме изненада изявлението на господин Лазаров, че нищо съдбовно няма да се случи, в случай че не се класираме. Ами, в противен случай, ще се случи! Защото през последните години няма различен спорт, в който страната да е вложила толкоз доста средства – европейско състезание за мъже, международно състезание, квалификации, Световни лиги, не по един, а по два турнира… Това са доста пари! За няколко години бяхме дали в допълнение средства за клубовете преди международното състезание, малко да пернат, нещо да се направи. Да не разясня авансово, само че считам, че там би трябвало да се направи доста сериозен разбор, тъй като пропуснахме доста огромен късмет за продобиване на орден, в случай че не и купата на европейското състезание. След това имаше доста тежък срив на международното през предходната година и ми се коства, че там всички подходиха доста несериозно към шампионата – и състезатели, и треньори, и управлението на федерацията. Просто участвахме поради това, че сме домакини, без никаква упоритост за продобиване на медали. Не се поставиха старания, а българската аудитория очакваше по-сериозно показване. Затова даваме тези пари. Съвсем умерено страната можеше да влага тези средства в някой различен спорт. Разбира се, това е най-успешният ни групов спорт. Винаги ще ги поддържаме и ще работим с тях, само че би трябвало да сме наясно какви са ни упованията. Винаги към волейбола упованията са по-високи, в сравнение с към останалите групови спортове. Не единствено поради традициите, там страната в действителност поставя големи старания. Много значимо е освен за волейбола, а за българския спорт, България да има представител в групов спорт на олимпийските игри. Бразилия не сме я побеждавали един или два пъти, а повече пъти. Миналата година спечелихме в Световната лига с 3:2 във Варна. Ако изтървем този късмет с семейството ни, мисля, че на идната подготовка ще бъде невероятно да се класираме. Колкото и да наподобява сложен мачът с олимпийския първенец, в случай че Пранди успее вярно да приготви душевен състезателите, имаме шансове. Но би трябвало и управлението на българската федерация по волейбол да сложи ясно задачата, че е извънредно значимо за тях като федерация и за нас като българи този тим да завоюва мача и да се класира за олимпийските игри. Едно е, в случай че Данчо Лазаров споделя това, с цел да понижи упованията и напрежението в тима. Това е адмириращо, тъй като те знаят по какъв начин да си ги приготвят. Понякога при огромни упования и напрежение, следва неуспех. Ако го споделя с тази цел – прелестно. Но в случай че в действителност го мисли, тогава към този момент имаме проблем.
@@@
- По ваша самодейност страната стартира последователно да се обръща с лице към футбола. Премиерът Борисов разгласи, че е подготвен да подкрепи школите, само че сякаш те не са подготвени да одобряват тази помощ…
- Коментирали сме доста пъти за какво груповите спортове са подценявани от страната толкоз доста време. Още от средата на 70-те години, поради печеленето на медали на олимпийските игри, концентрираме вниманието върху самостоятелните спортове. С едни и същи пари може да спечелиш 12 медала в щангите и един орден във волейбола. Тогава са взели такова решене другарите, по този начин се е получило. Само че след 1990 година закъсняхме доста с вложенията си в груповите спортове. Нито водна топка, нито хандбал, нито баскетбол. Единствено във волейбола сме имали триумфи и съответно държание. Футболът пък изобщо беше зачеркнат от политиката на страната. Е, по какъв начин може да изискваш нещо от тези хора, да им поставяш цели и задания, откакто не им даваш нито един лев? А това е най-популярният и най-масовият спорт. Над 70 хиляди души са ангажирани интензивно да вземат участие в другите шампионати на БФС. Нула лв. от страната! Нула внимание! Само условие, отрицателно отношение и пренебрежение към тях! Те са други хора, разнообразни, дайте да не се занимаваме! Усещал съм го до момента в който бях президент на Черно море толкоз дълго време. Променихме политиката от четири години. Държавата не знаеше какво се случва във футболния живот, макар че е спортът, който е най-вече отразяван, най-добре затрупан от медиите, най-широко дискутиран. Не знаеш в какво положение са спортистите – нито деца, нито юноши, нито мъже. Гледаш резултати по малкия екран, само че не знаеш каква е повода да се стигне дотук. От четири години даваме над милион лв. директно за детско-юношеския футбол. Какво се реализира с това? Всяка година се вършат лагери, на които се канят безусловно всички елитни тимове, с всички възрастови групи. Наблюдават се, вършат се проучвания, работят дружно, националните селекционери имат опция да следят на практика всички състезатели в България в тази възраст. Има направени разбори и заключения, т.е. към този момент и Футболният съюз, и страната сме наясно къде са грешките, допускани в подготовката на футболистите на клубно равнище. Основният проблем е в подготовката на децата по клубовете, а не при селекцията. Вече сме в положение да създадем, дружно с БФС, една стратегия за развиване на детско-юношеския футбол, с която страната да се ангажира с по-сериозни вложения. Ако тръгнем да я изпълняваме, в границите на четири-пет години бихме могли да приказваме за някакви позитивни резултати и че футболът ни е тръгнал в вярната посока. Всички са ориентирани към върха на айсберга – нападат президента на БФС, националния селекционер, който сменяме през година-две, а то няма по какъв начин да се трансформират нещата, в случай че не се промени работата в школите. Говорих с един от треньорите на националните гарнитури при юношите и го питах какво е видял на тези лагери от последните години. Каза, че механически сме на обичайно международни равнище, тактически също. Но физически има четири-пет юноши от цялата страна, които са на приблизително европейско равнище. Виждате, че на Футболист номер 1 на България Кирил Десподов му би трябвало половин сезон да се аклиматизира в междинен тим в Италия, който се бори за мястото си в лигата, преди да получи доверието да попада в титулярния състав. И то не поради механически и тактически качества или пропуски, а единствено поради физическата подготовка. В момента знам, че се работи в БФС, дружно с задгранични специалисти, да се направи такава стратегия. Имаме ангажимент да я презентираме пред държавното управление и тогава да се вземе решение. Трябва да изберем една от огромните четири школи – Германия, Испания, Италия, Англия. Личното ми мнение е, че би трябвало да се насочим сред Испания и Германия, тъй като Англия и Италия са надалеч от нашия жанр. Започнахме да влагаме в доста игрища, освен в Първа лига, а във Втора лига също.
- И започнаха да се чуват отзиви от вида на „ имаме игрища и зали, само че кой ще бъде в тях “. Как гледате на тези мнения?
- От 2014 година съм министър и от първия ден ме питат по кое време ще има нов народен стадион. Казвах, че не сме подготвени. Дайте да си оправим другата инфраструктура и игрища, пък тогава да има народен стадион. Всички и по медии, и в диалози, и в обществените мрежи споделяха, че би трябвало да имаме народен стадион. Сега има предпочитание да създадем два-три положителни нови стадиона. Ама, за какво вършиме нови игрища? Кой ще ги гледа? Нали с цел да привлечеш повече хора, майките да водят децата си на мачовете, би трябвало да има подобаващи уреди.
- Не всички в България са наясно какво съставлява един подобен стадион, с кино, заведения за хранене, кафенета вътре, с в действителност фамилен бранш. Може би това не се изяснява на хората и те са крайни. На Запад ще ни се смеят, в случай че знаят, че бягаме от цивилизацията по този метод.
- Само преди няколко години, когато в Скопие беше Суперкупата на Европа, се нададе огромен писък, че македонците могат да създадат огромен стадион, а ние не можем. Сега споделяме, че четири града имат подготвеност, имаме предпочитание да издигнем кандидатурата за домакинство на европейско или международно, дружно с още три балкански страни. Ама, стадионът е празен и никой не идва! Всичко е обвързвано – първо би трябвало да има инфраструктура, а по-късно тя да бъде употребена вярно. Вече сме свършили някакво количество работа. Направиха се доста игрища, може би не се обръща задоволително внимание на всички вложения, които страната прави в стадионите и в базите. Със зали сме съвършено готови. Имаме задоволително зали, с цел да одобряваме всевъзможен тип шампионати. Последната зала, която ще бъде приключена, „ Арена Бургас “ също ще бъде венец на напъните в тази посока. Трябва да си приключим уговорката със стадионите и да стартираме с басейните в идващия мандат.
- Не е ли необичайно, че не бяхте поканен на срещата на вътрешния министър с реферите в „ Дома на футбола “ в Бояна? Като някогашен президент на футболен клуб вие чудесно познавате материята и съдийския материал…
- За първата среща бях в отпуска. Обадиха ми се в последния миг, тъй като министър председателят беше упълномощил на сътрудника Маринов да провежда тази среща. Нямах опция да участвам, по тази причина изпратих моя консултант Гошо Гинчев, който в елементи е осведомен с футболната материя и е безусловно наясно с нещата. Знам защо е ставало въпрос. За втората среща с реферите – по този начин е решил министър Маринов, по този начин е провел срещата. Винаги съм подготвен да дам мнение, тъй като считам, че познавам материята може би най-добре от всички сътрудници в държавното управление. Единственото, което виждам е, че се залитна в една посока реферите да бъдат изкарани като горките момчета, на които непрекъснато им оказват напън. Те са най-невинните и чисти хора, които би трябвало да пазим. А процесът има две страни – като не искаш да вземеш и да ти дават, отново няма да стане. Така че малко по-внимателно би трябвало там да се пипа. Добре, ще пазим реферите от притежателите на клубовете. Но кой ще пази реферите от Съдийската комисия? Виждам, че Съдийската комисия е наедно с тях. Трябваше и те да бъдат извикани. Имайки опита и познанията от годините, когато съм бил във футбола, най-големите проблеми идват от Съдийската комисия, а не от притежателите на клубовете. По-рядко се получава непосредствено позвъняване от притежателя на клуба, в сравнение с през комисията. Хубаво е, че това се взе като решение, тъй като всяко състезание и всеки мач стартира със подозрения за съдийството, а това хвърля леке върху целия футбол.
@@@
- Хората си мислят, че това е единствено ПР акция, до момента в който не влязат в деяние СРС-та и нещо не се получи.
- Мисля, че ще има СРС-та, ще има наблюдаване върху този развой. Достатъчно ясно беше отправено предизвестието и от страна на премиера Борисов, и от страна на министър Маринов. Всичко е ясно, който схванал, схванал. Оттам нататък да не се сърдят, в случай че се потвърди някаква интервенция и въздействие. Това е последно предизвестие, с цел да се почисти съдийството от всевъзможни подозрения. В целия свят вършат неточности, във всеки мач има неточности, само че най-малко да не са тенденциозни и в изгода единствено на един или два тима. По време нацяло състезание може да проследиш в чия изгода са бърка най-често. Това не е изкоренено на никое място в света, въпросът е да се минимализира и да се възвърне доверие към феърплея в родния шампионат.
- Какво става с допинг лабораторията в София?
- Много е тежък въпросът, тъй като преди време като сме тръгнали да я вършим, не сме питали Световната антидопингова организация (WADA) дали си дава единодушието, с цел да тръгнем да влагаме. В такова положение са лабораториите в Беларус и в България. Инвестираме, вършим лабораторията и следва ембарго върху даването на лицензи за европейски лаборатории. Това продължи доста време и предходната година, когато бях в учредителния ръб на WADA като представител на Европейския съюз, съумях да се преборя. Беше персонално моя идея, само че съумях да наемам и другите сътрудници, това ембарго да падне. Преборихме се оттук насетне европейските страни да имат правото да влагат в нови лаборатории, тъй като схващането в WADA беше, че би трябвало да е по географски принцип. В Европа има най-вече, по тази причина би трябвало да се спре инвестицията в нови лаборатории, а да се насочат към Африка и Азия, където са по-малко. Нашата идея, която защитихме с сътрудниците от Европейския съюз по време на дебата, беше че би трябвало да оставят лабораториите на конкурентен принцип. Примерно в Гърция има лаборатория, само че кой е споделил, че нашата в България няма да бъде по-добра? Нека ни дадат късмет да се потвърдим, пък тези, които са най-зле да отпаднат. Проблемът е, че минаха доста години от инвестицията в тази лаборатория, техниката стартира да остарява, не се работи, изгубили сме инерцията. Другата спънка беше, че лабораторията няма право да бъде благосъстоятелност на министерството, а тя е наша благосъстоятелност сега. Постигнахме съглашение със Софийския университет. Благодаря на проф. Герджиков, че одобри СУ да одобри тази лаборатория. Ще успеем да прехвърлим посредством Министерски съвет собствеността на лабораторията на СУ, тъй като би трябвало да бъде самостоятелна от министерството. Поеха ангажимент да оперират с лабораторията и чакам тази есен да бъдем посетени от комисия на WADA, която да даде началото на лицензионния интервал, който ще продължи три години. Но без да почистим въпросът със собствеността, няма по какъв начин да поканя сътрудниците от WADA да дойдат.
- Варно ли е, че сте имали предложение да станете началник на WADA?
- Имаше такова предложение. Цялата есен мина в такива диалози с министри от разнообразни страни и хора от елита на международния спорт, наблюдавайки работата ми в борда. Имаха предпочитание и бяха сигурни, че ще се оправя идеално с тази задача, само че отхвърлих. Първата причина бе, че бях заречен на полския сътрудник, който завоюва изборите, цялостна поддръжка. Даже бяхме първата страна, която го поддържа публично. Дадох заричане преди да получа предложение да се кандидатирам и нямаше по какъв начин да пречупя думата си. Вторият сериозен мотив беше, че имам да свърша много неща тук като министър, които съм набелязал като стратегия, с цел да мога да си потегли умерено от това място. Ако бях определен за президент на WADA, трябваше да напусна министерското място. Поел съм задължения към премиера, имаме да свършим още доста работа тук. За мен е по-важно да извърша набелязаните цели през мандата, в сравнение с да диря друга реализация отвън България.
- Да чакаме ли от Токио повече от обичайните три медала без купа, както беше в Лондон и в Рио?
- Когато тръгваме с огромна кошница, нормално се връщаме с празна такава. Затова не желая авансово да се наемам с съответни числа за медали и за трофеи. Оптимист съм, до момента имахме опция да проучваме положението на спорта. Виждаме, че напълно обективно резултатите към днешна дата демонстрират, че имаме шансове за едно по-добро показване. Това не е помпане на самочувствието, а справедлива оценка. Една година преди олимпиадата нашите спортисти демонстрират, че са извънредно готови и имаме шансове. Оттам нататък би трябвало да се пазят от травми, да влизат в оптимална форма, да получат квоти колкото се може по-рано, а да не чакаме до последния миг, тъй като да постигнеш два или три спортни върха в една година е невероятно. В доста от случаите спортистите са във върхова форма по време на олимпийските квалификации и пропущат самата олимпиада. Колкото по-рано вземем квотите, толкоз повече се усилват възможностите ни за медали в Токио.
- Все отново една прогноза?
- Няма да е съществено, в случай че кажа някакви числа. И вие няма да ми повярвате, че съм тръгнал в тази посока. Виждаме, че в 10-12 спорта нещата са доста добре, има още 2-3, в които работят при младите, макар че нямат триумфи при мъже и дами. Но дават поръчка за доста положително показване в идващия олимпийски цикъл. Около 15 спорта в България в действителност са запретнали ръкави и работят крепко и професионално. Там можем да чакаме съществени резултати. За останалите остава да гледат те по какъв начин работят и да си видят къде са им пропуските. Моите наблюдения са, че през последните години има федерации, които изобщо не поставят никакви старания. Напротив – раздирани са от кавги, от интриги. Безумни неща се случват в някои от спортовете като да вземем за пример колоезденето. Няма да разясня какво се случи в шаха, в автомобилизма. Но говорейки за олимпийските спортове, давам образец с колоезденето – първата федерация, която банкрутира. И то поради отговорности, които предходни управления са натрупали в годините. Гледаме всички федерации, които не работят, да бъдат с редуцирани финанси, с цел да може да има по-големи тласъци за тези, които работят и надлежно останалите да се стремят да влязат в групата на сполучливите федерации.
- А ние да си пожелаем да сме сполучливи на олимпиадата следващата година!
- Дай Боже! Всички да са здрави, да нямаме контузени състезатели, тъй като малко са ни звездите, с цел да си позволим лукса да имаме контузени в олимпийската година.
- Здравейте! Благодаря на въпроса! Възстановяването върви добре. Знаете, че съм твърдоглав човек, който е минал през спорта и знае по какъв начин да се бори. Беше доста тежка интервенция, само че за наслада всичко върви по проект. От няколко дни към този момент мога да се придвижвам без патерици и всичко е под надзор. Малко мъчно е да намеря задоволително време за рехабилитация, само че се оправям някак си.
- Как върви „ сезонната работа “ в спорта? Преди три години казахте в предаването „ Код Спорт “, че „ министър – това е един тип сезонна работа “.
- Разбира се, по този начин е, малко метафорично казано, тъй като постоянно на всеки един министър оставката му е в джоба. Без значение кое е държавното управление, доста къс е политическият живот в България. Много рядко може да повториш мандат. Мисля, че до момента никой не е бил три пъти министър, само министър председателят Борисов, да е жив и здрав, за трети път бе определен. Според мен, когато си наясно какъв брой малко е времето, с което разполагаш, с цел да реализираш концепциите си, би трябвало да си извънредно съсредоточен, да работиш доста интензивно. Наистина четири години не са доста дълъг интервал от време, когато би трябвало да направиш някакви промени и да реализираш хрумвания в толкоз консервативна система, каквато е в спорта. Убеден съм и имам вяра, че сме на прав път. Съдейки по последните резултати, мога да кажа, че „ сезонната работа “ върви сносно.
- Вярно ли е, че постоянно си пишете в мрежата с най-актуалните ни спортисти?
- Поддържам контакт, тъй като другояче няма по какъв начин да проследявам пулса в спортното семейство. Получавам доста скъпа информация от спортистите. Ако не си общувах с тях толкоз директно и непосредствено, нямаше по какъв начин да схвана какъв брой тежки са изискванията за живеене и за подготовка в Белмекен. В резултат на това направихме сериозен ремонт, сменихме целия екип и сега всички се усещат прелестно там. Положението в действителност беше излязло тотално отвън надзор, само че се веселя, че намерихме верния път. От друга страна, виждаме, когато има проблеми в някои федерации, спорове сред треньори и президенти. Няма по какъв начин да получиш информация по различен метод. От трета страна, те имат потребност от поддръжка. Когато виждат, че имат непосредствен контакт с министъра, мисля, че това им оказва помощ преди надпреварите. Аз не съм кабинетен политик, обичам да работя на терен, обичам да отивам на тренировките на състезателите, да влизам в залите, в съблекалните – там, където се коват медалите. Много елементарно е да отидеш да ги поздравиш и да се снимаш, когато се наредят на подиума. Но тази фотография би трябвало да си я заслужил, да си я изработил. Иначе няма никаква стойност. Понякога нашите съперници в обществените мрежи обществено споделят, че „ отново са се наредили за фотоси “, само че то не е единствено по наше предпочитание. За самите спортисти е радостно, че страната им засвидетелства почитание. Знаете ли по какъв начин разбрах това нещо? През 2015 година като се готвехме за първите европейски игри в Баку, борците ни, несъмнено най-успешният ни спорт в българската история, бяха на подготовка в „ Спорт Палас “ във Варна. Отидох да ги видя, седнахме на тепиха откакто изгледах тренировката, говорихме си половин час. Беше извънредно прелестно и разбрах много неща за техния метод на живот и за тренировките. И при мен пристигна един възрастен човек и сподели: „ Шефе, аз съм от 35 години в битката, само че нито един министър не е идвал при борците – ни болшевик, ни демократ. Ти си първият, който идва на подготовка. “ Представяте ли си? Ако не отидеш на тренировката на най-успешните си състезатели, по какъв начин очакваш да имаш информация какво се случва в спорта? А какво да кажем за другите спортове? Много рядко са били посещавани. Не споделям, че в никакъв случай не са ходили предходните сътрудници там, само че това е мнение на човек, който явно е обвързван дълги години с най-успешния ни спорт. Даде ми една тенденция, че явно и спортистите, и треньорите им имат потребност от по-близък контакт с тези, които взимат решения за тяхната орис и се усещат по-комфортно. Освен че ми е прелестно, ми дава точна визия в какво положение се намира всеки един спорт в страната. Това минимизира евентуалните неточности, които бих могъл да позволи в работата си.
- Кои спортисти са най-емоционални, кои пишат най-дълги постове, кои са по-затворени?
- Не бих желал да го разясня. Те са с друг нрав, разнообразни хора. Някои са по-експресивни, други са по-интровертни и по-концентрирани. Но желая да отбележа, че на мен ми носи извънредно наслаждение общуването с тях, тъй като това ми оказва помощ да схвана какви хора са.
- Така се построява и едно доверие.
- И аз по този начин го усещам също. Когато работиш с даден човек и когато всичко върви наред, корабът си върви, вятърът е попътен и никой не гледа защо става въпрос. Когато има рецесия и се случи проблем, тогава е значимо да си до тях. Ще дам един образец от международното състезание по битка в Лас Вегас през 2015 година Елица Янкова загуби в последните секунди на осминафинал. Аз прекарах към 30-40 минути с нея в залата на тепиха. Колеги ме питаха: „ Защо се занимаваш с нея? Тя загуби. “ Отговорих: „ Защото ще вземе орден от олимпиадата! “ Има темперамент, има мощ и това го усещаш. Ако когато индивидът е паднал и е в сериозен миг, ние не сме до него, защо сме! Не може единствено да стоиш в кабинета си и да взимаш решения без да си до спортистите и да се опиташ да им окажеш помощ. Имало е и доста други сходни случаи. Може да разясняваме положението на джудото преди шест-седем месеца. Имаме един от най-хубавите джудисти в света. Преди олимпиадата в Рио Ивайло Иванов и Елица бяха с най-голям ранкинг в категориите си в спортовете си. Но имаше едно безобразно ръководство на федерацията. Президентът мачкаше и състезателя, и треньорите. Поддържах много интензивна връзка с тях. Ивайло, тъй като ми имаше доверие, тогава ми се обади и изясни защо става въпрос. Успяхме да се намесим, към този момент има ново управление. Виждате по какъв начин за един месец момчето напряко разцъфна. Както беше в рецесия, стартира да побеждава в най-силните шампионати. Има доста разногласия, някои настояват, че хората, които управляват спорта, да са дистанцирани, да са по-далече от състезателите. Моето разбиране е, че с цел да взимаш верни решения, би трябвало да си покрай тях, да си имате доверие, да ти споделят някои неща, с цел да се нанесат корекции в ръководеното на федерациите и на спорта.
- Такова е времето – да вземем за пример в предишното е имало конкуренция от четири-пет души в категориите и ръководителите са били дистанцирани, тъй като в случай че не е единият, ще е другият. Сега, когато имаме по-камерен състав на националните тимове, може би този метод е по-правилен. Година преди Токио в каква кондиция е българският спорт?
- Мисля, че сме в по-добра кондиция, в сравнение с при предходните олимпийски игри. Като цяло би трябвало да преглеждаме нещата в два проекта. Едното е положението на спортистите, с които в този момент ще участваме на игрите. Второто е положението на младежкия спорт, на детско-юношеските академии. Започваме да печелим медали при най-малките в спортове, в които изобщо сме нямали оценки преди. Преди няколко дни взехме орден в конната езда, печелим медали в кану-каяка, в ловната пукотевица. Преди няколко дни наградих младежите, които имат късмет даже да вземат квота за олимпийските игри. Видяхме подема при младежите на игрите в Буенос Айрес, т.е. имаме едно потомство, което готвим за идващите игри в Париж. Оптимист съм, че Българя я чака едно положително бъдеще оттук насетне, тъй като в доста спортове се вижда напредък. Една част са в тези, в които имаме съществени обичаи, а другите са в спортове, в които триумфите са нова територия за България. Това значи, че допълнително посоки са работи добре. Един от критериите ни за олимпийските игри бяха европейските игри, които към момента назовавам пробни, защото не са се утвърдили в календара на огромните федерации. На игрите в Минск в някои от спортовете като художествената гимнастика равнището е като на международно състезание. От огромните сили отсъстваше единствено Япония. В бокса и джудото пък надпреварите бяха с сан на европейско състезание. Кану-каякът, спринтовите дисциплини, бадминтонът бяха шампионати на Стария континент. Конкуренцията в битката също беше доста мощна. В леката атлетика пък участваха състезатели, които са доста надалеч от международния хайлайф. Сравнявайки представянето си от преди четири години, виждаме, че има четири спорта – бокс и художествена гимнастика, които са обичайно мощни за България, а в джудото и в каратето за първи път печелим медали. Преди четири години, колкото и изненадващо да беше, боксът и художествената гимнастика се провалиха на игрите в Баку. А в този момент имаме общо пет медала в художествената гимнастика и три в бокса. Нека не забравяме, че в художествената гимнастика преди четири години говорихме, че вероятно ансамбълът може да вземе орден на олимпийските игри. А в този момент имаме една зверска конкуренция в самостоятелното. Ръководството на федерацията е сложено пред един неосъществим избор. Вярвам, че ще вземем две квоти, само че коя всред Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн да отпадне? Те са в извънредно равностойно състояние. Единият месец едната е в по-добра кондиция, в другия втората. Вече стартират да печелят победи над рускините. Виждаме какъв брой доста са напреднали през последните четири години. При бокса е същата работа. Преди беше епизодично - при мъжете съвсем нямахме триумфи, при дамите Станимира Петрова беше взела международна купа в неолимпийска категория. А в този момент можем да приказваме за школа в женския бокс. Освен Даниел Асенов, който се надявам да се бори за орден, имаме Радо Панталеев и Петър Белберов, които при едно обективно и обикновено съдийство, което се надявам да бъде обезпечено на квалификационния шампионат и на самата олимпиада, също могат да се борят за медали.
@@@- МОК ще управлява шампионата.
- Разбира се. В бокса беше безусловно закононарушение протичащото се при ръководството на Ву, дружно с Гафур Рахимов. Извършиха се доста тежки закононарушения по отношение на спорта на олимпийските игри, което стана пред очите на Томас Бах. Затова се наложи да отстранят изпълнителния шеф на АИБА по време на шампионата, което е невиждан случай. Присъствал съм на такива куриозни случки на олимпийския шампионат, само че това беше дъното. Срам за този спорт, който е в олимпийските игри още от антична Елада. Когато се намесят такива незаконни фактори, спортът се губи и отива на назад във времето. Нашите спортисти доста пострадаха по време на надпреварите през последните четири години. Но се надявам това решение на МОК да бъде в наша изгода. Ако има обективно съдийство, ние имаме по-големи шансове. Съвсем самоуверено мога да кажа, че имаме школа в женския бокс, а към този момент и при мъжете започваме да връщаме позициите си. Не е единствено една птичка – Даниел Асенов, макар че той е най-успешният и несъмнено най-талантливият и титулуван боксьор. Но и при другите можем да се надяваме на резултати. А в каратето – едно 18-годишно момиче, което ние в България даже не познавахме, през последните две години завоюва всичко, което можеше да бъде извоювано!
- Ваша уязвимост – Ивет Горанова…
- Ами, одобрявам я девойката, тъй като има нелек живот на същински войник. Тя излиза и побеждава. Видяхме в Минск по какъв начин извоюва триумфа във финала – тъкмо когато трябваше, в последните секунди, откакто губеше с 1:3. Това демонстрира, че може да е дребна на години, само че има извънреден дух, устойчиво готова е душевен. В джудото Ивайло Иванов също можеше да вземе злато. Говорих с него тъкмо преди борбата, както и след нея. Просто подцени съперника си на финала, дано това му е за урок. Всички тези неща, плюс това, че задържахме позициите си в битката, в стрелбата имаме два медала…
- Вярвате ли на Мария Гроздева и на Антоанета Бонева в стрелбата?
- Аз имам вяра и в двете, доста добре ги познавам. Изключително доста ги одобрявам като персони, освен като спортисти. Но там би трябвало да имаш и шанс. Състезанието е убийствено, в границите на секунди стреляш тези изстрели. Много тежко е напрежението – както може да се върнем с две трофеи от олимпиадата, по този начин може да останем и без орден. Радващото е, че и двете са в добра форма, имат квоти. Мисля, че и тук напълно умерено можем да чакаме сполучливо показване на олимпийските игри, макар че обстановката е извънредно тежка по време на финала и би трябвало доста шанс. Всички състезателки са с доста близки резултати. На игрите в Минск беше целият европейски хайлайф, който пък е и водещ в международен мащаб. Китайки и корейки може да се намесят също в медалите на олимпиадата, само че главният хайлайф беше в Беларус. И нашите се показаха доста добре.
- Естествено минахме през спортовете, остана и леката атлетика.
- Искам единствено да отбележа и битката. Преди имахме една Станка Златева, която постигаше резултати, а през последните години към този момент имаме женска школа, която е на международно равнище. Мисля, че отстъпваме единствено на Украйна в Европа и на Япония в света. Ще дам обикновен образец – преди 20 години в Съединени американски щати и в Япония не се говореше за битка, само че откогато ги вкараха в наложителната образователна стратегия в учебни заведения и университети, станаха международни сили. Работи се доста съществено с психолози, с големи щабове. На олимпийските игри японците завоюваха четири златни медала в последните 15 секунди, което демонстрира доста сериозна подготовка. Нашите състезателки са на доста високо равнище. Там имаме четири-пет девойки, които могат да вземат медали от всяко едно състезание. При една добра подготовка, да няма травми, в случай че няма напрежение в тима и бъдат оставени да работят на мира, мисля че там може да имаме надалеч по-сериозни резултати, в сравнение с при предните си представяния. За страдание, казусът е със свободния жанр, който не може да откри верния път, до момента в който при класиците има две-три момчета – Кирил Милов, Даниел Александров и Айк Мнацканян. И тримата могат да ни донесат триумфи на игрите, само че не виждам подобен в свободната битка. Даже мъчно ще успеем да преодолеем олимпийските квалификации в този жанр. Там управлението на българската федерация по битка би трябвало да вземе някакви ограничения и да работят съществено. В леката атлетика също сега имаме квоти на Мирела Демирева, Ивет Лалова, доста мощни резултати през последната година има Радослава Мавродиева. Очаквам Тихомир Иванов и Габриела Петрова също да бъдат в оптимална форма и да влязат в борба за медалите. Те имат опция да се борят да влязат във край и оттова нататък зависи от подготовката. Мирела Демирева може би е с най-хубави шансове. От олимпиадата насам поддържа доста високо равнище в ранглистата. Миналата година на европейското състезание направи ослепително съревнование, което демонстрира, че тя душевен е по-стабилна и по-добре готова от останалите състезателки. Така че и в леката атлетика имаме мотив за оптимизъм. Щангите също. Мисля, че нашите щанги ще се върнат на олимпийската сцена уместно. Там обстановката е доста особена поради непрекъснати допинг кавги и поради заплахата повдигането на тежести да бъде изхвърлено вечно от олимпийската стратегия. Взеха се крути ограничения и в този момент на олимпийските игри девет от най-мощните страни в този спорт имат право да вземат участие единствено с по един мъж и една жена. Още четири-пет страни, сред които и България, отново поради провинения в предишното, имат право на две квоти. И доста малко са страните, които имат право на цялостен набор от квоти – по пет при мъжете и дамите. Там имаме неповторим късмет за пробив. Не единствено Божидар Андреев, който е в най-хубава форма досега, само че от младите имаме още Ангел Русев, Стилиян Гроздев, Георги Шиков, Васко Господинов. Всеки един от тях може да се пребори за квота и да влезе в огромната игра. Представете си – Русия би трябвало да изпрати един играч в една категория, Китай също. Така незабавно се освобождава място за нашите, защото конкуренцията ще бъде по-ниска. При девойките също имаме късмет за почтено показване. От таекуондото имам упования, макар че тази година се сринаха. Но предходната и по-миналата година имаха триумфи на европейско и на международно равнище. За страдание, през 2019 година сме без призове, само че при вярна работа, Калоян Бинев и Далаклиев имат шансове за положително показване. Имаме и още спортове, които ще се преборят за квоти…
- Нека обърнем внимание на една специфична тематика – волейболът…
- Изрично го оставих без коментар досега, тъй като там в действителност ситуацията е доста изключително. Преди няколко дни малко ме изненада изявлението на господин Лазаров, че нищо съдбовно няма да се случи, в случай че не се класираме. Ами, в противен случай, ще се случи! Защото през последните години няма различен спорт, в който страната да е вложила толкоз доста средства – европейско състезание за мъже, международно състезание, квалификации, Световни лиги, не по един, а по два турнира… Това са доста пари! За няколко години бяхме дали в допълнение средства за клубовете преди международното състезание, малко да пернат, нещо да се направи. Да не разясня авансово, само че считам, че там би трябвало да се направи доста сериозен разбор, тъй като пропуснахме доста огромен късмет за продобиване на орден, в случай че не и купата на европейското състезание. След това имаше доста тежък срив на международното през предходната година и ми се коства, че там всички подходиха доста несериозно към шампионата – и състезатели, и треньори, и управлението на федерацията. Просто участвахме поради това, че сме домакини, без никаква упоритост за продобиване на медали. Не се поставиха старания, а българската аудитория очакваше по-сериозно показване. Затова даваме тези пари. Съвсем умерено страната можеше да влага тези средства в някой различен спорт. Разбира се, това е най-успешният ни групов спорт. Винаги ще ги поддържаме и ще работим с тях, само че би трябвало да сме наясно какви са ни упованията. Винаги към волейбола упованията са по-високи, в сравнение с към останалите групови спортове. Не единствено поради традициите, там страната в действителност поставя големи старания. Много значимо е освен за волейбола, а за българския спорт, България да има представител в групов спорт на олимпийските игри. Бразилия не сме я побеждавали един или два пъти, а повече пъти. Миналата година спечелихме в Световната лига с 3:2 във Варна. Ако изтървем този късмет с семейството ни, мисля, че на идната подготовка ще бъде невероятно да се класираме. Колкото и да наподобява сложен мачът с олимпийския първенец, в случай че Пранди успее вярно да приготви душевен състезателите, имаме шансове. Но би трябвало и управлението на българската федерация по волейбол да сложи ясно задачата, че е извънредно значимо за тях като федерация и за нас като българи този тим да завоюва мача и да се класира за олимпийските игри. Едно е, в случай че Данчо Лазаров споделя това, с цел да понижи упованията и напрежението в тима. Това е адмириращо, тъй като те знаят по какъв начин да си ги приготвят. Понякога при огромни упования и напрежение, следва неуспех. Ако го споделя с тази цел – прелестно. Но в случай че в действителност го мисли, тогава към този момент имаме проблем.
@@@- По ваша самодейност страната стартира последователно да се обръща с лице към футбола. Премиерът Борисов разгласи, че е подготвен да подкрепи школите, само че сякаш те не са подготвени да одобряват тази помощ…
- Коментирали сме доста пъти за какво груповите спортове са подценявани от страната толкоз доста време. Още от средата на 70-те години, поради печеленето на медали на олимпийските игри, концентрираме вниманието върху самостоятелните спортове. С едни и същи пари може да спечелиш 12 медала в щангите и един орден във волейбола. Тогава са взели такова решене другарите, по този начин се е получило. Само че след 1990 година закъсняхме доста с вложенията си в груповите спортове. Нито водна топка, нито хандбал, нито баскетбол. Единствено във волейбола сме имали триумфи и съответно държание. Футболът пък изобщо беше зачеркнат от политиката на страната. Е, по какъв начин може да изискваш нещо от тези хора, да им поставяш цели и задания, откакто не им даваш нито един лев? А това е най-популярният и най-масовият спорт. Над 70 хиляди души са ангажирани интензивно да вземат участие в другите шампионати на БФС. Нула лв. от страната! Нула внимание! Само условие, отрицателно отношение и пренебрежение към тях! Те са други хора, разнообразни, дайте да не се занимаваме! Усещал съм го до момента в който бях президент на Черно море толкоз дълго време. Променихме политиката от четири години. Държавата не знаеше какво се случва във футболния живот, макар че е спортът, който е най-вече отразяван, най-добре затрупан от медиите, най-широко дискутиран. Не знаеш в какво положение са спортистите – нито деца, нито юноши, нито мъже. Гледаш резултати по малкия екран, само че не знаеш каква е повода да се стигне дотук. От четири години даваме над милион лв. директно за детско-юношеския футбол. Какво се реализира с това? Всяка година се вършат лагери, на които се канят безусловно всички елитни тимове, с всички възрастови групи. Наблюдават се, вършат се проучвания, работят дружно, националните селекционери имат опция да следят на практика всички състезатели в България в тази възраст. Има направени разбори и заключения, т.е. към този момент и Футболният съюз, и страната сме наясно къде са грешките, допускани в подготовката на футболистите на клубно равнище. Основният проблем е в подготовката на децата по клубовете, а не при селекцията. Вече сме в положение да създадем, дружно с БФС, една стратегия за развиване на детско-юношеския футбол, с която страната да се ангажира с по-сериозни вложения. Ако тръгнем да я изпълняваме, в границите на четири-пет години бихме могли да приказваме за някакви позитивни резултати и че футболът ни е тръгнал в вярната посока. Всички са ориентирани към върха на айсберга – нападат президента на БФС, националния селекционер, който сменяме през година-две, а то няма по какъв начин да се трансформират нещата, в случай че не се промени работата в школите. Говорих с един от треньорите на националните гарнитури при юношите и го питах какво е видял на тези лагери от последните години. Каза, че механически сме на обичайно международни равнище, тактически също. Но физически има четири-пет юноши от цялата страна, които са на приблизително европейско равнище. Виждате, че на Футболист номер 1 на България Кирил Десподов му би трябвало половин сезон да се аклиматизира в междинен тим в Италия, който се бори за мястото си в лигата, преди да получи доверието да попада в титулярния състав. И то не поради механически и тактически качества или пропуски, а единствено поради физическата подготовка. В момента знам, че се работи в БФС, дружно с задгранични специалисти, да се направи такава стратегия. Имаме ангажимент да я презентираме пред държавното управление и тогава да се вземе решение. Трябва да изберем една от огромните четири школи – Германия, Испания, Италия, Англия. Личното ми мнение е, че би трябвало да се насочим сред Испания и Германия, тъй като Англия и Италия са надалеч от нашия жанр. Започнахме да влагаме в доста игрища, освен в Първа лига, а във Втора лига също.
- И започнаха да се чуват отзиви от вида на „ имаме игрища и зали, само че кой ще бъде в тях “. Как гледате на тези мнения?
- От 2014 година съм министър и от първия ден ме питат по кое време ще има нов народен стадион. Казвах, че не сме подготвени. Дайте да си оправим другата инфраструктура и игрища, пък тогава да има народен стадион. Всички и по медии, и в диалози, и в обществените мрежи споделяха, че би трябвало да имаме народен стадион. Сега има предпочитание да създадем два-три положителни нови стадиона. Ама, за какво вършиме нови игрища? Кой ще ги гледа? Нали с цел да привлечеш повече хора, майките да водят децата си на мачовете, би трябвало да има подобаващи уреди.
- Не всички в България са наясно какво съставлява един подобен стадион, с кино, заведения за хранене, кафенета вътре, с в действителност фамилен бранш. Може би това не се изяснява на хората и те са крайни. На Запад ще ни се смеят, в случай че знаят, че бягаме от цивилизацията по този метод.
- Само преди няколко години, когато в Скопие беше Суперкупата на Европа, се нададе огромен писък, че македонците могат да създадат огромен стадион, а ние не можем. Сега споделяме, че четири града имат подготвеност, имаме предпочитание да издигнем кандидатурата за домакинство на европейско или международно, дружно с още три балкански страни. Ама, стадионът е празен и никой не идва! Всичко е обвързвано – първо би трябвало да има инфраструктура, а по-късно тя да бъде употребена вярно. Вече сме свършили някакво количество работа. Направиха се доста игрища, може би не се обръща задоволително внимание на всички вложения, които страната прави в стадионите и в базите. Със зали сме съвършено готови. Имаме задоволително зали, с цел да одобряваме всевъзможен тип шампионати. Последната зала, която ще бъде приключена, „ Арена Бургас “ също ще бъде венец на напъните в тази посока. Трябва да си приключим уговорката със стадионите и да стартираме с басейните в идващия мандат.
- Не е ли необичайно, че не бяхте поканен на срещата на вътрешния министър с реферите в „ Дома на футбола “ в Бояна? Като някогашен президент на футболен клуб вие чудесно познавате материята и съдийския материал…
- За първата среща бях в отпуска. Обадиха ми се в последния миг, тъй като министър председателят беше упълномощил на сътрудника Маринов да провежда тази среща. Нямах опция да участвам, по тази причина изпратих моя консултант Гошо Гинчев, който в елементи е осведомен с футболната материя и е безусловно наясно с нещата. Знам защо е ставало въпрос. За втората среща с реферите – по този начин е решил министър Маринов, по този начин е провел срещата. Винаги съм подготвен да дам мнение, тъй като считам, че познавам материята може би най-добре от всички сътрудници в държавното управление. Единственото, което виждам е, че се залитна в една посока реферите да бъдат изкарани като горките момчета, на които непрекъснато им оказват напън. Те са най-невинните и чисти хора, които би трябвало да пазим. А процесът има две страни – като не искаш да вземеш и да ти дават, отново няма да стане. Така че малко по-внимателно би трябвало там да се пипа. Добре, ще пазим реферите от притежателите на клубовете. Но кой ще пази реферите от Съдийската комисия? Виждам, че Съдийската комисия е наедно с тях. Трябваше и те да бъдат извикани. Имайки опита и познанията от годините, когато съм бил във футбола, най-големите проблеми идват от Съдийската комисия, а не от притежателите на клубовете. По-рядко се получава непосредствено позвъняване от притежателя на клуба, в сравнение с през комисията. Хубаво е, че това се взе като решение, тъй като всяко състезание и всеки мач стартира със подозрения за съдийството, а това хвърля леке върху целия футбол.
@@@- Хората си мислят, че това е единствено ПР акция, до момента в който не влязат в деяние СРС-та и нещо не се получи.
- Мисля, че ще има СРС-та, ще има наблюдаване върху този развой. Достатъчно ясно беше отправено предизвестието и от страна на премиера Борисов, и от страна на министър Маринов. Всичко е ясно, който схванал, схванал. Оттам нататък да не се сърдят, в случай че се потвърди някаква интервенция и въздействие. Това е последно предизвестие, с цел да се почисти съдийството от всевъзможни подозрения. В целия свят вършат неточности, във всеки мач има неточности, само че най-малко да не са тенденциозни и в изгода единствено на един или два тима. По време нацяло състезание може да проследиш в чия изгода са бърка най-често. Това не е изкоренено на никое място в света, въпросът е да се минимализира и да се възвърне доверие към феърплея в родния шампионат.
- Какво става с допинг лабораторията в София?
- Много е тежък въпросът, тъй като преди време като сме тръгнали да я вършим, не сме питали Световната антидопингова организация (WADA) дали си дава единодушието, с цел да тръгнем да влагаме. В такова положение са лабораториите в Беларус и в България. Инвестираме, вършим лабораторията и следва ембарго върху даването на лицензи за европейски лаборатории. Това продължи доста време и предходната година, когато бях в учредителния ръб на WADA като представител на Европейския съюз, съумях да се преборя. Беше персонално моя идея, само че съумях да наемам и другите сътрудници, това ембарго да падне. Преборихме се оттук насетне европейските страни да имат правото да влагат в нови лаборатории, тъй като схващането в WADA беше, че би трябвало да е по географски принцип. В Европа има най-вече, по тази причина би трябвало да се спре инвестицията в нови лаборатории, а да се насочат към Африка и Азия, където са по-малко. Нашата идея, която защитихме с сътрудниците от Европейския съюз по време на дебата, беше че би трябвало да оставят лабораториите на конкурентен принцип. Примерно в Гърция има лаборатория, само че кой е споделил, че нашата в България няма да бъде по-добра? Нека ни дадат късмет да се потвърдим, пък тези, които са най-зле да отпаднат. Проблемът е, че минаха доста години от инвестицията в тази лаборатория, техниката стартира да остарява, не се работи, изгубили сме инерцията. Другата спънка беше, че лабораторията няма право да бъде благосъстоятелност на министерството, а тя е наша благосъстоятелност сега. Постигнахме съглашение със Софийския университет. Благодаря на проф. Герджиков, че одобри СУ да одобри тази лаборатория. Ще успеем да прехвърлим посредством Министерски съвет собствеността на лабораторията на СУ, тъй като би трябвало да бъде самостоятелна от министерството. Поеха ангажимент да оперират с лабораторията и чакам тази есен да бъдем посетени от комисия на WADA, която да даде началото на лицензионния интервал, който ще продължи три години. Но без да почистим въпросът със собствеността, няма по какъв начин да поканя сътрудниците от WADA да дойдат.
- Варно ли е, че сте имали предложение да станете началник на WADA?
- Имаше такова предложение. Цялата есен мина в такива диалози с министри от разнообразни страни и хора от елита на международния спорт, наблюдавайки работата ми в борда. Имаха предпочитание и бяха сигурни, че ще се оправя идеално с тази задача, само че отхвърлих. Първата причина бе, че бях заречен на полския сътрудник, който завоюва изборите, цялостна поддръжка. Даже бяхме първата страна, която го поддържа публично. Дадох заричане преди да получа предложение да се кандидатирам и нямаше по какъв начин да пречупя думата си. Вторият сериозен мотив беше, че имам да свърша много неща тук като министър, които съм набелязал като стратегия, с цел да мога да си потегли умерено от това място. Ако бях определен за президент на WADA, трябваше да напусна министерското място. Поел съм задължения към премиера, имаме да свършим още доста работа тук. За мен е по-важно да извърша набелязаните цели през мандата, в сравнение с да диря друга реализация отвън България.
- Да чакаме ли от Токио повече от обичайните три медала без купа, както беше в Лондон и в Рио?
- Когато тръгваме с огромна кошница, нормално се връщаме с празна такава. Затова не желая авансово да се наемам с съответни числа за медали и за трофеи. Оптимист съм, до момента имахме опция да проучваме положението на спорта. Виждаме, че напълно обективно резултатите към днешна дата демонстрират, че имаме шансове за едно по-добро показване. Това не е помпане на самочувствието, а справедлива оценка. Една година преди олимпиадата нашите спортисти демонстрират, че са извънредно готови и имаме шансове. Оттам нататък би трябвало да се пазят от травми, да влизат в оптимална форма, да получат квоти колкото се може по-рано, а да не чакаме до последния миг, тъй като да постигнеш два или три спортни върха в една година е невероятно. В доста от случаите спортистите са във върхова форма по време на олимпийските квалификации и пропущат самата олимпиада. Колкото по-рано вземем квотите, толкоз повече се усилват възможностите ни за медали в Токио.
- Все отново една прогноза?
- Няма да е съществено, в случай че кажа някакви числа. И вие няма да ми повярвате, че съм тръгнал в тази посока. Виждаме, че в 10-12 спорта нещата са доста добре, има още 2-3, в които работят при младите, макар че нямат триумфи при мъже и дами. Но дават поръчка за доста положително показване в идващия олимпийски цикъл. Около 15 спорта в България в действителност са запретнали ръкави и работят крепко и професионално. Там можем да чакаме съществени резултати. За останалите остава да гледат те по какъв начин работят и да си видят къде са им пропуските. Моите наблюдения са, че през последните години има федерации, които изобщо не поставят никакви старания. Напротив – раздирани са от кавги, от интриги. Безумни неща се случват в някои от спортовете като да вземем за пример колоезденето. Няма да разясня какво се случи в шаха, в автомобилизма. Но говорейки за олимпийските спортове, давам образец с колоезденето – първата федерация, която банкрутира. И то поради отговорности, които предходни управления са натрупали в годините. Гледаме всички федерации, които не работят, да бъдат с редуцирани финанси, с цел да може да има по-големи тласъци за тези, които работят и надлежно останалите да се стремят да влязат в групата на сполучливите федерации.
- А ние да си пожелаем да сме сполучливи на олимпиадата следващата година!
- Дай Боже! Всички да са здрави, да нямаме контузени състезатели, тъй като малко са ни звездите, с цел да си позволим лукса да имаме контузени в олимпийската година.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ