В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон показа своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът " Европейско възобновление " бе оповестен на всички публични езици в Европейски Съюз и ориентиран към всички жители на Евросъюза. Идеите, включени в документа, се отнасят до най-различни сфери - търговия, бизнес среда, земеделие, околна среда, сигурност, бюджет, технологии...
Планът на Макрон е явно упорит и се явява предизвикателство към всички останали европейски политически играчи, от които се чака да дадат своите, различни оферти за бъдещето на Европа. Три месеца преди изборите несъмнено може да се каже, че дебатът за Европейски Съюз към този момент стартира.

Как обаче президентът на Франция вижда " Европейското възобновление "?

В манифеста несъмнено могат да се намерят позитивни детайли. Част от концепциите са положителни, належащи и дори закъснели. Обща работа за гранична полиция, Европейски съвет за вътрешна сигурност, Европейски контракт за защита и сигурност (който да дефинира присъединяване ни в НАТО), са все начинания, които наподобяват несъмнено нужни на фона както на разтърсения имидж на Европа като военна мощ, по този начин и на миграционния напън към Стария континент. Разумно е също да се забрани финансирането на европейски политически партии от страни, отвън Европейски Съюз. В предлагането за увеличение на дотациите за научни проучвания и софтуерни нововъведения също има здрав смисъл. Ако някъде въобще е подходящо да се наливат обществени средства, това е тъкмо там - в областта на образованието, науката и технологиите.

Наред с позитивите обаче, могат да се открият и много противоречиви моменти:

Отпускането на държавни помощи за основни промишлености и обезпечаването на специфични преимущества на частни компании са рискови стъпки във връзка с пазара и конкурентоспособността на европейските компании, а оттова и на европейските стопански системи. Тук очевидно прозира желанието на Макрон " да отговорим на американския протекционизъм с европейски подобен ", само че дали сходна стъпка ще бъде от изгода на европейската стопанска система, не може да се каже сигурно. По сходен метод стои и въпросът с " европейската преференция " при публичните поръчки - държавите-членки да бъдат принудени да избират европейски компании пред други. Това може да наподобява като тласък за стопанската система на Европейски Съюз, само че дали няма да докара до занижаване на стандартите при европейските реализатори (и оттова до негативи за държавите-членки)? Не е ли въпреки всичко по-добре да се разчита на преимуществата на свободния пазар, а европейските компании да получават косвени тласъци, без да бъдат непосредствено " дундуркани " от Брюксел?

Друга новаторска мисъл на Емануел Макрон е, че съгласно него Европейски Съюз би трябвало да лимитира или напряко да не разрешава достъпа на компании, които " заплашват стратегическите ни ползи и главните ни полезности ". Повече от ясно е, че не самите компании са опасността, а страните, които стоят зад тях (и които имат ползи в несъгласие с нашите). Това в някаква степен се случва и в този момент, притеснителното е, че в случай че бъде официализирано, може да се употребява като предлог за налагане на избрани ползи вътре в границите на Европейски Съюз. И, респективно, принуда против " неуместни " държави-членки (чрез изваждане на техни компании от играта, сякаш, че зад тях стои външен неприятелски интерес) и замяната им с " верните " компании от " верните " страни.

Ограничаването на пестицидите на половина до 2025 година и прекъсването на въглеродните излъчвания до 2050 година също крият опасности. В първия случай остава открит въпросът по какъв начин земеделските производители ще пазят дейно добивите си от вредители. А във втория случай пораждат въпроси към така наречен " зелена сила " и нейното прекомерно евентуално дотиране, с цел да може тя да покрие големите потребности на европейския енергиен пазар. В добавка, да не забравяме, че не Европейски Съюз, а страни като Китай и Индия имат максимален принос във въглеродните излъчвания, тъй че от последното желание лъха и огромна доза двуличие. Зад което не е изключено да стоят и избрани стопански ползи.

Евентуалното санкциониране на компании, които нарушават екологичните стандарти, също е внимателен миг, само че да приемем, че сходна мярка е по-скоро нужна.

И тук към този момент стигаме до най-вредните, рискови и дразнещи хрумвания на френския президент и евентуален водач на нова демократична секта в Европейския парламент:

Ако се вкара " европейска минимална работна заплата ", в доста страни заплатите ще би трябвало да бъдат нараснали изкуствено, без действителна икономическа аргументация. Това бързо ще докара до колапс на източноевропейските стопански системи (и на някои от западните) и в последна сметка ще докара до резултат, изцяло противопоставен на първичната цел - равнене на приходите в другите елементи на Евросъюза. Или не, в действителност равнене може и да се реализира, само че то ще бъде " равни в мизерията ".

" Европейска организация за отбрана на демокрацията " звучи като " Европейска организация за кавга с всички, които не споделят визията на Макрон и сходните му за народна власт ". Уж за отбрана от кибер офанзиви и други форми на " хибридна война ", само че на процедура инструмент за тоталитарен надзор и премахване на политически неуместните. Намерението за унищожаване на " езика на омразата " в интернет пък си е директна поръчка за официализирана цензура.

Не по-малко рисково е основаването на Европейска банка за климата. Привидно с благородни планове, се прави недвусмислена поръчка, че забележителна част от бюджета на Европейски Съюз (тоест, парите на европейските данъкоплатци) ще се прахосват за битка с една измама*. Изглежда, че Макрон е решен да извърши обещанието, което Жан-Клод Юнкер даде на 16-годишната Грета Тунберг, а точно 25% от планувания европейски бюджет за програмен интервал 2021-2027 година, или към 1 трилион евро, да бъдат ориентирани за дейности, целящи да понижат резултата от климатичните промени. Наливането на обществени средства в начинания със противоречив стопански, само че неоспорим идеологически резултат не ви ли припомня на " Кремиковци " и други " гордости " на българската социндустрия?

В обобщение, Макрон се е опитал да вкара в своя проект за всекиго по нещо: за източноевропейците повече сигурност и защита, за западноевропейците повече грижа за климата. Любимата му идея за " Европа на две скорости " не е декларирана намерено (неудобно е, въпреки всичко...), само че се прокрадва сред редовете.

На процедура " Европейското възобновление " на Макрон съставлява планиране на френски политики (и интереси) на паневропейско равнище плюс доста, доста социализъм - регулации в стопанската система и търговията, нови наднационални бюрократични структури (макар някои от тях да са необходими), пилеене на европейски пари за нелепости и тоталитарен надзор върху особеното мнение. С други думи, с Макрон напред към светлото, комуни... ъъъ, общоевропейско бъдеще!

*Мнението на създателя е, че битката с климатичните промени стъпва върху една съществена илюзия: че измененията в климата са вследствие на човешката активност. В реалност, климатът на Земята се е променял още преди появяването на homo sapiens (напр. ледниковите периоди) и е траял да се трансформира през цялата история на човечеството, до момента в който нарасналата човешка интензивност по отношение на природата датира от по-малко от два века. Ефектът на индустриализацията и урбанизацията върху климата е мощно пресилен, доколкото въобще има подобен. Това обаче не пречи интернационалното придвижване за климата да се разраства и да става все по-кресливо, а политици от европейския демократичен консенсус да " клякат " пред настояванията им. Твърде евентуално е обаче зад учениците-активисти, водени от Грета Тунберг, да стоят мощни стопански кръгове, които да прокарват свои ползи около политиките за грижа за климата (например, ликвидирането на националните въгледобивни промишлености и замяната им " екологично " правилни бизнеси).