В ексклузивно интервю за вестник Труд от 2 октомври рапърът

В извънредно изявление за вестник „ Труд ” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които ръководят света, са осем огромни фамилии. В изявлението Кулио декларира буквално: „ Осемте най-богати фамилии в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те управляват всичко. Те имат всичко… ” Музикантът въпреки всичко упорства, че гледната му точка може да се преглежда като една от многото теории на конспирацията. В серия изявления всяка събота, „ Труд ” споделя на читателите си кои са тези фамилии.

Наближавайки края на поредицата, която започнахме, въодушевени от теорията на Кулио, би трябвало към този момент да е направило усещане, че трактовката на рапъра тук-там издиша съществено. Най-малкото от позиция на думата „ фамилии ”, когато приказваме за владетелите на международните финанси. Защото сходно на Кун и Льоб от предходната седмица, които единствено са оставили имената си върху едноименната банка, по този начин и в тази ситуация с „ Лазард ”*, не е тъкмо тази семейството, която върти интернационалната финансова инстиуция със 170-годишна история и в наши дни с 43 клона в 27 страни на шест континента. А централата й понастоящем се обитава на последните 14 етажа в небостъргача на „ Рокфелер Плаза ” номер 30 в Манхатън, заемайки в това число прословутия кабинет 5600, където са били офисите на титуляра на постройката. Не само че можем да виним рапъра Кулио, че не си ревизира обстоятелствата, по тази причина дано почистим неяснотите.

И да стартираме изначало, с цел да стигнем и до през днешния ден. Банката „ Лазард ” потегля от компанията учредена от трима братя с това фамилно име – Александър, Лазар и Симон, френски евреи, произхождащи от района на Алзас и Лотарингия. За ранния им живот се знае малко. Първите информации за братята Лазард са от 1848 година, когато към този момент имигранти в Съединени американски щати тримата основават компания за търговия с артикули от първа нужда в Ню Орлиънс, щата Луизиана. През 1851 година ги сполетява неудача и дюкянът изгаря в пожар. Към тримата Лазард се причислява още един техен брат, Ели и дружно придвижват бизнеса в Сан Франциско. Насред огромната тресчица за злато в Съединени американски щати в средата на ХIХ век. Естествено предприемчиви хора, магазинът за артикули от първа нужда, „ Братя Лазард и сие ” бързо се преориентира и към финансовите услуги. В идващите няколко години с помощта на стремежа на десетки хиляди хора, тръгнали да търсят скъпоценния метал под калифорнийското небе, Сан Франциско стартира да се разраства, а потребностите му да стават по-изтънчени – от палатки, лопати, сита и ботуши, към този момент се търсят коприни и първокласни артикули. През 1854 година Александър Лазард се завръща във Франция и се открива в Париж, с цел да открие клон на фамилното дружество, което да подкрепя централата във Фриско.

За потребностите на златотърсачите


Освен с вноса на фешън облекла и други първокласни артикули, „ Братя Лазард и сие ” стартират да специализират в отпущането на заеми на постоянни клиенти, запазване на депозити в злато и трансфер на средства от имигрантите златотърсачи към Стария свят. Роднини и близки от Франция идват на тълпи до степен към този момент да са забележима общественост на френските евреи от Алзас и Лотарингия в Калифорния. Един от тях – братовчед и някогашен чирак във компанията в Ню Орлиънс – Соломон Лазард, се заселва в Лос Анджелис и стартира еднакъв бизнес, който го издига до статута на един от най-авторитетните поданици на града. Благодарение на него е построена водопроводната мрежа на Ел Ей, част от която се употребява и до през днешния ден.

Но най-амбициозен се оказва различен непосредствен родственик – също братовчед на братята Лазард – Александър Вей, който идва в Сан Франциско през 1855 година И не се употребява с никакви привилегии, макар че се оказва извънредно умел що се отнася до сметките. Братята наемат „ Александър-малкия ” като елементарен счетоводител в дюкяна, чийто бизнес се е нараснал десетократно от началото през 1848 година Американската революция (1861-65) дава опция на „ Братя Лазард и сие ” да направи огромен удар с продажбата на текстил за униформите за войската на Севера и да се отдръпна тъкмо в точния момент от бизнеса с държавни поръчки през 1864 година, малко преди края на спора. По това време Симон Лазард също се е завърнал във Франция, с цел да оказва помощ на брат си. Централата в Сан Франциско е оставена под ръководството на Ели, който същата година взема за пълноправен сътрудник в бизнеса „ Александър-малкият ” Вей.

Големият дребен Александър


Френско-Пруската война от 1870 година и скъсването на контактите сред Калифорния и континентална Франция принуждават Лазард да създадат междинно посланичество в Лондон, с цел да продължат с търговията със Съединени американски щати. Зад плана и реализацията му стои Александър Вей. Който съумява през 1875 година да убеди братята Лазард, че с растящия протекционизъм в Съединени американски щати импорт-експорта ще става все по-губещ бизнес, до момента в който банковото дело в никакъв случай няма да е. И по този начин на 27 юли 1876 година в Париж е учредена банката „ Братя Лазард ”, а всеки от съдружниците способства с еднакъв дял капитал от 3 млн. франка. Всички каузи се ръководят от Александър Вей в Сан Франциско, където клонът е открит на 11 септември същата година. Първият му клиент е Исак Кон, немски евреин от Бавария, по стичане на събитията за времето си един от най-богатите хора на Западния бряг на Съединени американски щати. През 1877 година банков клон на „ Братя Лазард ” е открит и в Лондон, който се оказва един от най-успешните и в идващите няколко години през него е построена мрежа от репортери в Берлин, Франкфурт, Хамбург, Женева и Базел.

Амбициите водят Александър Вей в Ню Йорк през 1880 година и три години по-късно той към този момент разполага с задоволително вложители и капитали, с цел да открие клон на „ Братя Лазард ” там. В две десетилетия банката стартира да специализира в трансатлантическите прехвърляния на злато и търговията с непознати валути, трансформирайки се в главен медиатор сред френските и американските бизнес-среди. Вече на години, в края на века Александър Вей вкарва в бизнеса сина си Давид Давид-Вей, който стартира фамилната традиция да колекционира предмети на изкуството и да ги отдава за щедрост. След гибелта на Александър през 1906г., Давид освен оглавява „ Братя Лазард ”, само че през 1930-те даже става регент на Банката на Франция. Неговият наследник Пиер Давид-Вей, роден през 1900 година, се включва в „ Лазард ” в края на 1920-те.

Пионери на сливанията


В първите десетилетия на ХХ век „ Лазард ” се постанова като одобрена интернационална финансова институция, въпреки неколкократно да се озовава на ръба на банкрута. След края на Първата международна война позициите на банката са към този момент много постоянни, а към екипа им се причислява индивидът, който ще ги наложи дефинитивно като международна мощ – Андре Мейер. Забелязан в началото от сътрудник в банката, Раймон Филип, Мейер стартира работа за „ Лазард ” през 1925 година, а единствено пет години по-късно е към този момент пълноправен сътрудник на мястото на ментора си. Опитният финансист вкарва първата в света система за кредитиране на частни лица за покупка на коли, с помощта на която съумява да избави от банкрут потъналата в отговорности компания „ Ситроен ”. Но също по този начин и трансформира „ Лазард ” в преобладаващата мощ на този пазар. За заслугите на Андре Мейер за подсилване на стопанската система на Франция френското държавно управление го награждава с ордена на Почетния легион.

Втората международна война и нацистката окупация принуждават Мейер и Пиер Давид-Вей да избягат в Съединени американски щати и да се открият в Нюйоркския офис на „ Братя Лазард ”. Но не за дълго. Пиер Давид-Вей се завръща във Франция след десанта в Нормандия и освобождението на Париж от Съюзниците през август 1944 година, а Мейер е назначен за шеф на американските интервенции на „ Братя Лазард ”. На която позиция ще остане до края на живота си през 1979 година и ще си извоюва признанието от Дейвид Рокфелер, последния патриарх на едноименния клан, за „ най-креативният финансов талант на нашето време в света на капиталовото банкиране ”. Не е малко, изобщо! Наричан още „ Пикасо на банкирането ”, Андре Мейер утвърждава през 1960-те години „ Братя Лазард ” като главната банка медиатор за сливания и придобивания на корпоративния пазар в Съединени американски щати. Самият той става непосредствен поддръжник на семейството Кенеди, президента Линдън Джонсън и поддържа доста топли другарски връзки с индивида, построил най-голямата американска телевизионна мрежа – Си Би Ес Уилям Пейли и притежателя, издател и редактор на вестник „ Вашингтон Пост ” Катарин Греъм. Под управлението на Мейер в „ Братя Лазард ” израства и различен прочут американски капиталов банкер, Феликс Рохатин, който посредничи за сполучливото избавяне от банкрут на град Ню Йорк през 1975 година Двамата, Мейер и Рохатин, се считат за бащите на модерния пазар за корпоративни сливания и придобивания в Съединени американски щати.

С утежняването на здравето на Андре Мейер през 1977 година, контролът върху банката минава в ръцете на Мишел Давид-Вей, сина на Пиер. Който при започване на века, през 2000 година, разгласи сливането на трите дома Лазард – Париж, Ню Йорк и Лондон, в обща компания. За първи изпълнителен шеф на обединените „ Лазард ” през 2002 година е назначен Брус Васерстайн, който извежда банката на борсата и до 2005 година съвсем две-трети от дяловете й са благосъстоятелност на някогашни или сегашни чиновници. Общата облага на „ Лазард ” за 2017 година възлиза на 2,65 милиарда $.

*Макар че фамилното име е френско, което допуска, че буквата „ д ” в края не се произнася, с израстването на компанията първо в Съединени американски щати е признато британското наречие.