Внимание, Родители, Бройте До 10! Изричаме Ги, Без Да Се Усетим, Но Децата Никога Няма Да Ви Простят Тези Обиди!
Те помнят с години обидните думи на техните родители. Думи, който могат да се отразят пагубно в развиването на личността, думи които смазват самочувствието и предопределят ориси. Ето и кои са те:
1. Сравняване с другите… Опитвайки се да стимулират децата, да учат, да се развиват в една или в друга посока – родителите вършат една съществена неточност – съпоставят с другите деца. „ Петър върви на трета олимпиада по математика, а ти – виж се, една задача не можеш да решиш! “. Непрекъснатото сравнение не стимулира – в противен случай, кара детето да се усеща като провалило се, като губещо, като не задоволително положително. Самите ние би трябвало да осъзнаем, че постоянно ще има някой, който ще е с една крачка по напред. Това не значи, че безусловно би трябвало да го следваме. Всяко дете има свои лични качества, благоприятни условия и заложби, които е добре да акцентираме, а не безусловно да го насърчаваме към това, в което са положителни останалите.
2. Подценяват опциите им… „ Остави, това не е твоя работа “ „ Дай това на брат си да го направи. Той ще се оправи по–добре “ Родителите постоянно подценяват опциите на своите деца. Това, обаче кара децата да се усещат малоценни, и да губят тласък за битка и воля да се потвърдят. Не отсичайте крилете им. Дайте им опция да се потвърдят. Дори да не реализиран най-хубавите резултати ще знаят, че най-малко са пробвали. 3. Неспазените обещания… Всяко дете помни неспазените обещания на своите родители. „ Ако ти завършиш с отличен ще ти купя ново колело! “ Мечтаната премия подтиква детето да даде най–доброто от себе си, с цел да реализира положителни резултати, само че какво става, в случай че не спазим обещанието си? Когато не получи обещаната премия, детето освен остава разочаровано, а схваща и каква е цената на обещанието. Едва ли идващия път този номер ще мине пред него. Затова – в случай че не смятате да извършите обещанието – просто не обещавайте.
4. Лъжата Лъжата си е неистина, както и да я тълкуваме. Най–често родителите се пробват да заблудят децата си, с цел да прикрият неприятна информация, печални обстоятелства, които биха разстроили по–малките. Макар и оправдана, благородната неистина може да се трансформира в мотив за спор или в „ образец за подражателство “. “Те ме излъгаха и аз ще ги излъжа! ” е най-малкото, което може да се чака в този случай.
5. Предателство Децата не не помнят, когато са били предадени. Разкриването на надълбоко защитавана загадка, предпочитането на някой различен, даже и под формата на игра. Тези действия могат да се отразят негативно върху детето. То стартира да се усеща предадено и мъчно би поверило своите секрети още веднъж.
6. Незачитане на мнението Повод за пререкания сред родители и деца е нежеланието на по–възрастните да се съобразят с мнението на децата си. Подрастващите имат свое мнение за мода, жанр, прически и така нататък, които постоянно не съответстват с мнението на родителите им. Те от своя страна не икономисват унизителни забележки от сорта на: “ Така ще вървиш облечен/а, когато сам/а изкарваш парите си! “ “ Ти още не знаеш какво искаш! “ “ Докато живееш в моя дом ще правиш това което аз споделям! “
7. Безразличие Това може би е една от най–фаталните неточности, които родителите позволяват. В тази връзка японски академик показва образно пред целия свят един елементарен опит с растения. Той посадил три идентични растения в обособени саксии. Всяка заран обсипвал с внимание и грижи първата саксия – милвал я, приказвал и благи думи. На второто растение крещял и го обиждал с груби думи. Третото растение – даже не го поглеждал. След време от първата саксия се появило красиво цвете. Второто растение било безусловно изсъхнало, а третото семенце по този начин и не поникнало. Децата в огромна степен наподобяват на тези семенца, а родителите жънат това, което сами са посадили. Обичайте, подкрепяйте, разбирайте своите деца! Преди да изречете засегнатост, пребройте до 10. И след това си представете, по какъв начин бихте се почувствали, в случай че сте от другата страна?!?
1. Сравняване с другите… Опитвайки се да стимулират децата, да учат, да се развиват в една или в друга посока – родителите вършат една съществена неточност – съпоставят с другите деца. „ Петър върви на трета олимпиада по математика, а ти – виж се, една задача не можеш да решиш! “. Непрекъснатото сравнение не стимулира – в противен случай, кара детето да се усеща като провалило се, като губещо, като не задоволително положително. Самите ние би трябвало да осъзнаем, че постоянно ще има някой, който ще е с една крачка по напред. Това не значи, че безусловно би трябвало да го следваме. Всяко дете има свои лични качества, благоприятни условия и заложби, които е добре да акцентираме, а не безусловно да го насърчаваме към това, в което са положителни останалите.
2. Подценяват опциите им… „ Остави, това не е твоя работа “ „ Дай това на брат си да го направи. Той ще се оправи по–добре “ Родителите постоянно подценяват опциите на своите деца. Това, обаче кара децата да се усещат малоценни, и да губят тласък за битка и воля да се потвърдят. Не отсичайте крилете им. Дайте им опция да се потвърдят. Дори да не реализиран най-хубавите резултати ще знаят, че най-малко са пробвали. 3. Неспазените обещания… Всяко дете помни неспазените обещания на своите родители. „ Ако ти завършиш с отличен ще ти купя ново колело! “ Мечтаната премия подтиква детето да даде най–доброто от себе си, с цел да реализира положителни резултати, само че какво става, в случай че не спазим обещанието си? Когато не получи обещаната премия, детето освен остава разочаровано, а схваща и каква е цената на обещанието. Едва ли идващия път този номер ще мине пред него. Затова – в случай че не смятате да извършите обещанието – просто не обещавайте.
4. Лъжата Лъжата си е неистина, както и да я тълкуваме. Най–често родителите се пробват да заблудят децата си, с цел да прикрият неприятна информация, печални обстоятелства, които биха разстроили по–малките. Макар и оправдана, благородната неистина може да се трансформира в мотив за спор или в „ образец за подражателство “. “Те ме излъгаха и аз ще ги излъжа! ” е най-малкото, което може да се чака в този случай.
5. Предателство Децата не не помнят, когато са били предадени. Разкриването на надълбоко защитавана загадка, предпочитането на някой различен, даже и под формата на игра. Тези действия могат да се отразят негативно върху детето. То стартира да се усеща предадено и мъчно би поверило своите секрети още веднъж.
6. Незачитане на мнението Повод за пререкания сред родители и деца е нежеланието на по–възрастните да се съобразят с мнението на децата си. Подрастващите имат свое мнение за мода, жанр, прически и така нататък, които постоянно не съответстват с мнението на родителите им. Те от своя страна не икономисват унизителни забележки от сорта на: “ Така ще вървиш облечен/а, когато сам/а изкарваш парите си! “ “ Ти още не знаеш какво искаш! “ “ Докато живееш в моя дом ще правиш това което аз споделям! “
7. Безразличие Това може би е една от най–фаталните неточности, които родителите позволяват. В тази връзка японски академик показва образно пред целия свят един елементарен опит с растения. Той посадил три идентични растения в обособени саксии. Всяка заран обсипвал с внимание и грижи първата саксия – милвал я, приказвал и благи думи. На второто растение крещял и го обиждал с груби думи. Третото растение – даже не го поглеждал. След време от първата саксия се появило красиво цвете. Второто растение било безусловно изсъхнало, а третото семенце по този начин и не поникнало. Децата в огромна степен наподобяват на тези семенца, а родителите жънат това, което сами са посадили. Обичайте, подкрепяйте, разбирайте своите деца! Преди да изречете засегнатост, пребройте до 10. И след това си представете, по какъв начин бихте се почувствали, в случай че сте от другата страна?!?
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ