Съдът на ЕС с ключово решение за гей браковете, засягащо и България
Съдът на Европейския съюз е приел основно решение по повод еднополовите бракове, което принуждава страни като България, която не ги е легализирала с смяна на законодателството си, да позволява една избрана част от тях, оповестява „ Правен свят “.
Понятието " брачен партньор " по смисъла на наредбите на правото на Съюза за свободното престояване на жителите на Европейския съюз и членовете на техните фамилии обгръща съпрузите от еднакъв пол, гласи решение на Съда на Европейски Съюз. Въпреки че са свободни да позволяват или да не позволяват еднополовите бракове, държавите-членки не могат да попречват свободата на престояване на жител на Съюза, като отхвърлят да дават право на престояване на тяхна територия на неговия брачен партньор от същия пол, който е жител на страна отвън Европейски Съюз, прецизират от Съд на Европейския съюз.
Румънският жител господин Relu Adrian Coman и американският жител господин Robert Clabourn Hamilton живеят дружно в Съединените щати в продължение на четири години, след което през 2010 година подписват брак в Брюксел. През декември 2012 година господин Coman и брачният партньор му насочат питане до румънските управляващи, с цел да се осведомят по каква процедура и при какви условия господин Hamilton може в качеството си на член на фамилията на господин Coman да получи право на законно престояване в Румъния за повече от три месеца. Запитването се основава на Директивата за упражняването на свободата на придвижване, която разрешава на брачна половинка на упражнил тази независимост жител на Съюза да се причисли към него в страната членка, в която той обитава.
В отговор на запитването румънските управляващи уведомяват господин Coman и господин Hamilton, че последният има право на престояване единствено за три месеца, тъй като в Румъния не може да бъде охарактеризиран като " брачен партньор " на жител на Съюза, доколкото тази държава-членка не признава браковете сред лица от еднакъв пол (т.нар. еднополови бракове).
Тогава господин Coman и господин Hamilton предявяват иск пред румънските съдилища, като молят да се откри, че е налице дискриминация, учредена на половата ориентировка, по отношение на упражняването на правото на свободно придвижване в Съюза. Повдигнатото по делото несъгласие за противоконституционност е отнесено до Curtea Constituţională (Конституционен съд, Румъния), който слага на Съда въпроса дали господин Hamilton попада в обсега на понятието " брачен партньор " на упражнил свободата си на придвижване жител на Съюза и надлежно би трябвало да получи право на непрекъснато престояване в Румъния.
Решението
С решението си Съдът на първо време напомня, че Директивата за упражняването на свободата на придвижване урежда само изискванията за влизане и престояване на жителите на Съюза в страните членки, на които не са жители, и че тази инструкция не учредява производно право за жителите на страни отвън Европейски Съюз, членове на фамилията на жител на Съюза, да обитават в страната членка, на която последният е жител. Ето за какво господин Hamilton не може да черпи от тази инструкция производно право на престояване в страната членка, на която е жител господин Coman, а точно Румъния. Съдът обаче напомня, че на жителите на страни отвън Европейски Съюз, членове на фамилията на жител на Съюза, които не могат въз основа на наредбите на Директивата да употребяват производно право на престояване в страната членка, чийто жител е този жител на Съюза, може в някои случаи да бъде прието такова право въз основа на член 21, параграф 1 от Договора за действието на Европейския съюз (разпоредба, която директно дава на жителите на Съюза главното и персонално право да се движат и да обитават свободно на територията на страните членки).
По-нататък Съдът отбелязва, че изискванията за даване на това производно право на престояване не би трябвало да са по-строги от изискванията, които Директивата планува за задачите на даването на такова право на престояване на жител на страна отвън Европейски Съюз, член на фамилията на жител на Съюза, който е упражнил правото си на свободно придвижване, като се е открил в страна членка, друга от тази, на която е жител.
Съдът установи, че за задачите на Директивата за упражняването на свободата на придвижване понятието " брачен партньор ", което отбелязва лице, обвързвано с друго лице в сватбен съюз, е неутрално от позиция на пола и заради това може да обгръща и брачна половинка от същия пол на съответния жител на Съюза . Съдът обаче разяснява, че разпоредбите за гражданското положение, към които спадат разпоредбите за брака, са от компетентността на страните членки и че правото на Съюза не визира тази тяхна подготвеност — те остават свободни да плануват или да не плануват еднополовите бракове. Съдът отбелязва и че Съюзът зачита националната еднаквост на страните членки, присъща на техните съществени политически и конституционни структури.
Същевременно Съдът приема, че отводът на страна членка да признае - само за задачите на даването на производно право на престояване на жител на страна отвън Европейски Съюз - законно подписания му в друга страна членка брак с жител на Съюза от същия пол, би могъл да попречва упражняването на правото на този жител на Съюза да се движи и да обитава свободно на територията на страните членки. В резултат от това свободата на придвижване би се оказала друга от една страна членка в друга според от това по какъв начин националното право урежда брака сред лица от еднакъв пол.
При все това Съдът напомня, че върху свободното придвижване на хора може да се постановат ограничавания, които не са обусловени от поданството на съответните лица, стига тези ограничавания да са въведени по справедливи съображения от общ интерес и да са пропорционални на законната цел на националното право.
Последиците
Доколкото в сегашния случай като съображение за ограничението на правото на свободно придвижване се акцентират съображения за публичен ред, понятието за публичен ред би трябвало да се пояснява прецизно, тъй че обсегът му не може да бъде определян едностранно от страните членки без надзор от страна на институциите на Съюза. Задължението за страна членка (вкл. България) да признае - само за задачите на даването на производно право на престояване на жител на страна отвън Европейски Съюз - еднополовия брак, подписан в друга страна членка в сходство с нейното право, не накърнява института на брака в първата страна членка. По-точно, това обвързване не значи, че тази страна членка е длъжна да планува в националното право института на еднополовите бракове. Освен това сходно обвързване за признание само за задачите на даването на производно право на престояване на жител на страна отвън Европейски Съюз не накърнява националната еднаквост, нито заплашва публичния ред в съответната страна членка.
Накрая Съдът напомня, че национална мярка, която може да попречва упражняването на свободата на придвижване на хората, може да бъде оправдана единствено в случай че е в сходство с главните права, обезпечени в Хартата на главните права на Европейския съюз. Тъй като главното право на ценене на персоналния и фамилния живот е обезпечено в член 7 от Хартата, Съдът отбелязва, че както следва и от практиката на Европейския съд по правата на индивида, връзката, поддържана от еднополова двойка, би могла да попада в обсега на понятието " персонален живот " и в обсега на понятието " фамилен живот " по същия метод, както връзката на двойка лица от друг пол, намиращи се в същото състояние.
Понятието " брачен партньор " по смисъла на наредбите на правото на Съюза за свободното престояване на жителите на Европейския съюз и членовете на техните фамилии обгръща съпрузите от еднакъв пол, гласи решение на Съда на Европейски Съюз. Въпреки че са свободни да позволяват или да не позволяват еднополовите бракове, държавите-членки не могат да попречват свободата на престояване на жител на Съюза, като отхвърлят да дават право на престояване на тяхна територия на неговия брачен партньор от същия пол, който е жител на страна отвън Европейски Съюз, прецизират от Съд на Европейския съюз.
Румънският жител господин Relu Adrian Coman и американският жител господин Robert Clabourn Hamilton живеят дружно в Съединените щати в продължение на четири години, след което през 2010 година подписват брак в Брюксел. През декември 2012 година господин Coman и брачният партньор му насочат питане до румънските управляващи, с цел да се осведомят по каква процедура и при какви условия господин Hamilton може в качеството си на член на фамилията на господин Coman да получи право на законно престояване в Румъния за повече от три месеца. Запитването се основава на Директивата за упражняването на свободата на придвижване, която разрешава на брачна половинка на упражнил тази независимост жител на Съюза да се причисли към него в страната членка, в която той обитава.
В отговор на запитването румънските управляващи уведомяват господин Coman и господин Hamilton, че последният има право на престояване единствено за три месеца, тъй като в Румъния не може да бъде охарактеризиран като " брачен партньор " на жител на Съюза, доколкото тази държава-членка не признава браковете сред лица от еднакъв пол (т.нар. еднополови бракове).
Тогава господин Coman и господин Hamilton предявяват иск пред румънските съдилища, като молят да се откри, че е налице дискриминация, учредена на половата ориентировка, по отношение на упражняването на правото на свободно придвижване в Съюза. Повдигнатото по делото несъгласие за противоконституционност е отнесено до Curtea Constituţională (Конституционен съд, Румъния), който слага на Съда въпроса дали господин Hamilton попада в обсега на понятието " брачен партньор " на упражнил свободата си на придвижване жител на Съюза и надлежно би трябвало да получи право на непрекъснато престояване в Румъния.
Решението
С решението си Съдът на първо време напомня, че Директивата за упражняването на свободата на придвижване урежда само изискванията за влизане и престояване на жителите на Съюза в страните членки, на които не са жители, и че тази инструкция не учредява производно право за жителите на страни отвън Европейски Съюз, членове на фамилията на жител на Съюза, да обитават в страната членка, на която последният е жител. Ето за какво господин Hamilton не може да черпи от тази инструкция производно право на престояване в страната членка, на която е жител господин Coman, а точно Румъния. Съдът обаче напомня, че на жителите на страни отвън Европейски Съюз, членове на фамилията на жител на Съюза, които не могат въз основа на наредбите на Директивата да употребяват производно право на престояване в страната членка, чийто жител е този жител на Съюза, може в някои случаи да бъде прието такова право въз основа на член 21, параграф 1 от Договора за действието на Европейския съюз (разпоредба, която директно дава на жителите на Съюза главното и персонално право да се движат и да обитават свободно на територията на страните членки).
По-нататък Съдът отбелязва, че изискванията за даване на това производно право на престояване не би трябвало да са по-строги от изискванията, които Директивата планува за задачите на даването на такова право на престояване на жител на страна отвън Европейски Съюз, член на фамилията на жител на Съюза, който е упражнил правото си на свободно придвижване, като се е открил в страна членка, друга от тази, на която е жител.
Съдът установи, че за задачите на Директивата за упражняването на свободата на придвижване понятието " брачен партньор ", което отбелязва лице, обвързвано с друго лице в сватбен съюз, е неутрално от позиция на пола и заради това може да обгръща и брачна половинка от същия пол на съответния жител на Съюза . Съдът обаче разяснява, че разпоредбите за гражданското положение, към които спадат разпоредбите за брака, са от компетентността на страните членки и че правото на Съюза не визира тази тяхна подготвеност — те остават свободни да плануват или да не плануват еднополовите бракове. Съдът отбелязва и че Съюзът зачита националната еднаквост на страните членки, присъща на техните съществени политически и конституционни структури.
Същевременно Съдът приема, че отводът на страна членка да признае - само за задачите на даването на производно право на престояване на жител на страна отвън Европейски Съюз - законно подписания му в друга страна членка брак с жител на Съюза от същия пол, би могъл да попречва упражняването на правото на този жител на Съюза да се движи и да обитава свободно на територията на страните членки. В резултат от това свободата на придвижване би се оказала друга от една страна членка в друга според от това по какъв начин националното право урежда брака сред лица от еднакъв пол.
При все това Съдът напомня, че върху свободното придвижване на хора може да се постановат ограничавания, които не са обусловени от поданството на съответните лица, стига тези ограничавания да са въведени по справедливи съображения от общ интерес и да са пропорционални на законната цел на националното право.
Последиците
Доколкото в сегашния случай като съображение за ограничението на правото на свободно придвижване се акцентират съображения за публичен ред, понятието за публичен ред би трябвало да се пояснява прецизно, тъй че обсегът му не може да бъде определян едностранно от страните членки без надзор от страна на институциите на Съюза. Задължението за страна членка (вкл. България) да признае - само за задачите на даването на производно право на престояване на жител на страна отвън Европейски Съюз - еднополовия брак, подписан в друга страна членка в сходство с нейното право, не накърнява института на брака в първата страна членка. По-точно, това обвързване не значи, че тази страна членка е длъжна да планува в националното право института на еднополовите бракове. Освен това сходно обвързване за признание само за задачите на даването на производно право на престояване на жител на страна отвън Европейски Съюз не накърнява националната еднаквост, нито заплашва публичния ред в съответната страна членка.
Накрая Съдът напомня, че национална мярка, която може да попречва упражняването на свободата на придвижване на хората, може да бъде оправдана единствено в случай че е в сходство с главните права, обезпечени в Хартата на главните права на Европейския съюз. Тъй като главното право на ценене на персоналния и фамилния живот е обезпечено в член 7 от Хартата, Съдът отбелязва, че както следва и от практиката на Европейския съд по правата на индивида, връзката, поддържана от еднополова двойка, би могла да попада в обсега на понятието " персонален живот " и в обсега на понятието " фамилен живот " по същия метод, както връзката на двойка лица от друг пол, намиращи се в същото състояние.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ