Централните банки и иновациите
Продължение на публикацията: "Централните банки и финансовото включване "
Ценовата и финансовата непоклатимост оказват помощ да се преодолеят бариерите пред доверието към финансовите институции, само че не могат да обезпечат финансово включване. Необходими са също и съответна правна система, технологии и нововъведения. Цифровите технологии и огромният набор от данни са основни за превъзмогването на други бариери пред финансовото включване - най-много - високите цени на финансовите услуги и евентуалната липса на документи, на кредитна история на потребителите.
Когато става въпрос за понижение на разноските, най-ефективни се оказват финансовите услуги посредством Интернет и посредством смарт телефони. На първо място, цифровите технологии оферират най-евтиния канал за достъп до финансови услуги. На второ място, цифровите мрежи уголемяват кръга на потребителите, създавайки позитивен мрежов резултат. На трето място, всеобщата приложимост на смарт телефони оказва помощ на доставчиците на финансови услуги да стигат до голям брой евентуални клиенти и по този метод да надграждат на безценица платформите за предлагането им. В Китай да вземем за пример онлайн разновидности за цифрови заплащания като AliPay дават опция на потребителите да купуват безпроблемно застраховки или да влагат наличните си пари във взаимни фондове.
Същевременно, напредъкът в региона на основаването, събирането и обработката на данни имат капацитет да преодолеят проблемите, зараждащи от неналичието на документи или на кредитна история в някои браншове на стопанската система. Благодарение на тези технологии заемите, отпускани от компании за финансови технологии, набъбнаха скокообразно. Действително, най-едрите играчи от сектора от дълго време обработват данни, събрани посредством цифровите им платформи, с цел да дават заеми на клиенти, които банките са сметнали за изключително рискови. Напоследък обаче се следи нова наклонност. Подобни онлайн високотехнологични кредитори се кооперират с обичайни банки, с цел да обслужват по-добре дребни консуматори без достъп до Интернет, да вземем за пример селски стопани. Те получават от електронната платформа баркод, който клиентите им сканират при онлайн заплащания към фермерите. Впоследствие банките употребяват данните от транзакциите, с цел да оценят и присъдят кредитни точки на селските стопани и да им предложат заеми даже при неналичието на изискваните документи за законен достъп до банков заем. На процедура тези новосъздадени данни служат като залог, а практиката е значителен прогрес във финансовото включване.
Развитието на учредените на биометрични параметри стратегии за идентификация също оказва помощ за превъзмогване на документалните бариери. При тях индивидите могат да употребяват пръстовите си отпечатъци или да сканират ретината си, с цел да получат карта за идентичност. Такава е програмата Ааdhaar в Индия. Чрез подсигурената от нея разплащателна система AePS хората от селските райони с дребен брой банкови клонове могат да вършат депозити, да теглят пари и да подреждат преводи. На процедура тази система оказва помощ на чиновници от банките-кореспонденти да посещават селските региони с микро банкомати, които могат да откриват по цифров път самоличността на потребителите и те да работят със сметките си.
1. Рисковете от нововъведенията
Несъмнено, новите технологии имат и тъмна страна.
Потенциален неуспех е прекомерната пазарна централизация. Веднага след основаването на огромна цифрова мрежа, евентуалните съперници имат дребен периметър за маневри да изградят конкурентни системи. Фиксираните разноски за създаване на нова мрежа ще са прекомерно високи. А преобладаващите платформи сигурно ще се стремят да укрепят позициите си като повдигнат трудности пред навлизането на противниците. Например, когато мрежови оператор има учредена на потреблението на смарт телефони разплащателна система, той може да начислява на евентуалните противници комисионна за свързване, което ще затрудни ефикасната конкуренция на новодошлите. От друга страна, откакто към този момент имат необятна потребителска база, преобладаващите платформи могат да качат цената на финансовите услуги. И по този метод, въпреки че новите технологии редуцират ценовите трудности пред финансовото включване, пазарната централизация работи в противоположната посока.
Втори пазарен минус произтича от контрола на данните на клиентите. Когато огромни софтуерни компании събират детайлна информация за потребителите си, те стават нейни еднолични притежатели, което може да се таксува като съпътстващ артикул на услугите, които оферират. Като се има поради, че тези данни са непринудено подадени и не подлежат на конкуренция (могат да се употребяват без загуба на съдържание), би било желателно те да бъдат споделени. Едрите софтуерни компании обаче нямат тласък да постъпват по този метод. Дори тъкмо противоположното - получават осведомително преимущество пред съперниците. Използвайки привилегировани данни, те биха могли да правят оценка платежоспособността на клиентите и даже размера на оптималния лихвен %, при който евентуалният кредитополучател е податлив да вземе заема. Въз основа на това всяка огромна софтуерна компания може да начисли по-високи кредитни лихви и да осъществя по-голяма облага. По този метод правата на благосъстоятелност върху данните на клиентите уголемява пазарната мощност на едрите играчи.
На трето място, финансовите нововъведения основават и нови източници на неустановеност. Най-тежките удари идват от престъпно проявените лица, които употребяват анонимността, наложена от някои цифрови платформи и отсъствието на контрол.
2. Ролята на централните банки за справяне с рисковете от нововъведенията
Оторизираните финансови управляващи могат да изиграят значима роля за премахване на негативните резултати от нововъведенията като надграждат съществуващата или обезпечават нова инфраструктура, както закрепена, по този начин и гъвкава.
Фиксираната инфраструктура обгръща системите и инструментите, подпомагащи финансовите услуги, примерно системите за сетълмънт или договарянето на единни механически стандарти, които са отвън опциите на пазарните участници. Подобни конфигурации са желателни, тъй като могат да понижат разноските за транзакциите и да дадат равни благоприятни условия на игралното поле. Такъв е индийският "Интерфейс за унифицирани заплащания ", допускащ както на локалните, по този начин и на световните играчи да създават мобилни приложения за разплащания. По този метод се снижава летвата за пазарен достъп, изключително за по-дребните компании.
Друг метод за стимулиране на конкуренцията е посредством регулаторни механизми за сигурност. Те дават опция на иновационните компании да тестват новите си артикули под надзора на контролните органи. Иновационните центрове пък дават конгрес за шерване на познания, за конкуренция и даже за набиране на средства. По този метод центровете и механизмите за сигурност оказват помощ да се подсигурява динамичен финансов пейзаж, който не е доминиран безусловно от няколко участника. Контролните органи пък получават скъп взор върху последните трендове във финансовите нововъведения, които им оказват помощ да разработят съответен регулаторен отговор.
Финансовите управляващи са виновни и за гъвкавата инфраструктура, която включва регулации, стандарти или стратегии, насочващи даването на финансови услуги и понижават рисковете, произлизащи от събирането и потреблението на персоналните данни, от измами и от пране на пари.
Досега отговорът на оторизираните органи е некоординиран. Някои страни са приели или обмислят да одобрят закони за неприкосновеността на персоналните данни. Сред тях са Австралия, Европейският съюз, Сингапур и Швейцария. За да покачат опциите за шерване на информацията и за поощряване на конкуренцията, все по-голям брой страни одобряват известни форми на условието за "отворено банкиране ". Базовата концепция тук е, че потребителите би трябвало да имат право да оторизират трета страна, примерно компания за финансови технологии ", да употребява финансовите им данни. Впоследствие въпросната финансова компания може да употребява информацията, с цел да предлага конкурентни финансови услуги.
Ценовата и финансовата непоклатимост оказват помощ да се преодолеят бариерите пред доверието към финансовите институции, само че не могат да обезпечат финансово включване. Необходими са също и съответна правна система, технологии и нововъведения. Цифровите технологии и огромният набор от данни са основни за превъзмогването на други бариери пред финансовото включване - най-много - високите цени на финансовите услуги и евентуалната липса на документи, на кредитна история на потребителите.
Когато става въпрос за понижение на разноските, най-ефективни се оказват финансовите услуги посредством Интернет и посредством смарт телефони. На първо място, цифровите технологии оферират най-евтиния канал за достъп до финансови услуги. На второ място, цифровите мрежи уголемяват кръга на потребителите, създавайки позитивен мрежов резултат. На трето място, всеобщата приложимост на смарт телефони оказва помощ на доставчиците на финансови услуги да стигат до голям брой евентуални клиенти и по този метод да надграждат на безценица платформите за предлагането им. В Китай да вземем за пример онлайн разновидности за цифрови заплащания като AliPay дават опция на потребителите да купуват безпроблемно застраховки или да влагат наличните си пари във взаимни фондове.
Същевременно, напредъкът в региона на основаването, събирането и обработката на данни имат капацитет да преодолеят проблемите, зараждащи от неналичието на документи или на кредитна история в някои браншове на стопанската система. Благодарение на тези технологии заемите, отпускани от компании за финансови технологии, набъбнаха скокообразно. Действително, най-едрите играчи от сектора от дълго време обработват данни, събрани посредством цифровите им платформи, с цел да дават заеми на клиенти, които банките са сметнали за изключително рискови. Напоследък обаче се следи нова наклонност. Подобни онлайн високотехнологични кредитори се кооперират с обичайни банки, с цел да обслужват по-добре дребни консуматори без достъп до Интернет, да вземем за пример селски стопани. Те получават от електронната платформа баркод, който клиентите им сканират при онлайн заплащания към фермерите. Впоследствие банките употребяват данните от транзакциите, с цел да оценят и присъдят кредитни точки на селските стопани и да им предложат заеми даже при неналичието на изискваните документи за законен достъп до банков заем. На процедура тези новосъздадени данни служат като залог, а практиката е значителен прогрес във финансовото включване.
Развитието на учредените на биометрични параметри стратегии за идентификация също оказва помощ за превъзмогване на документалните бариери. При тях индивидите могат да употребяват пръстовите си отпечатъци или да сканират ретината си, с цел да получат карта за идентичност. Такава е програмата Ааdhaar в Индия. Чрез подсигурената от нея разплащателна система AePS хората от селските райони с дребен брой банкови клонове могат да вършат депозити, да теглят пари и да подреждат преводи. На процедура тази система оказва помощ на чиновници от банките-кореспонденти да посещават селските региони с микро банкомати, които могат да откриват по цифров път самоличността на потребителите и те да работят със сметките си.
1. Рисковете от нововъведенията
Несъмнено, новите технологии имат и тъмна страна.
Потенциален неуспех е прекомерната пазарна централизация. Веднага след основаването на огромна цифрова мрежа, евентуалните съперници имат дребен периметър за маневри да изградят конкурентни системи. Фиксираните разноски за създаване на нова мрежа ще са прекомерно високи. А преобладаващите платформи сигурно ще се стремят да укрепят позициите си като повдигнат трудности пред навлизането на противниците. Например, когато мрежови оператор има учредена на потреблението на смарт телефони разплащателна система, той може да начислява на евентуалните противници комисионна за свързване, което ще затрудни ефикасната конкуренция на новодошлите. От друга страна, откакто към този момент имат необятна потребителска база, преобладаващите платформи могат да качат цената на финансовите услуги. И по този метод, въпреки че новите технологии редуцират ценовите трудности пред финансовото включване, пазарната централизация работи в противоположната посока.
Втори пазарен минус произтича от контрола на данните на клиентите. Когато огромни софтуерни компании събират детайлна информация за потребителите си, те стават нейни еднолични притежатели, което може да се таксува като съпътстващ артикул на услугите, които оферират. Като се има поради, че тези данни са непринудено подадени и не подлежат на конкуренция (могат да се употребяват без загуба на съдържание), би било желателно те да бъдат споделени. Едрите софтуерни компании обаче нямат тласък да постъпват по този метод. Дори тъкмо противоположното - получават осведомително преимущество пред съперниците. Използвайки привилегировани данни, те биха могли да правят оценка платежоспособността на клиентите и даже размера на оптималния лихвен %, при който евентуалният кредитополучател е податлив да вземе заема. Въз основа на това всяка огромна софтуерна компания може да начисли по-високи кредитни лихви и да осъществя по-голяма облага. По този метод правата на благосъстоятелност върху данните на клиентите уголемява пазарната мощност на едрите играчи.
На трето място, финансовите нововъведения основават и нови източници на неустановеност. Най-тежките удари идват от престъпно проявените лица, които употребяват анонимността, наложена от някои цифрови платформи и отсъствието на контрол.
2. Ролята на централните банки за справяне с рисковете от нововъведенията
Оторизираните финансови управляващи могат да изиграят значима роля за премахване на негативните резултати от нововъведенията като надграждат съществуващата или обезпечават нова инфраструктура, както закрепена, по този начин и гъвкава.
Фиксираната инфраструктура обгръща системите и инструментите, подпомагащи финансовите услуги, примерно системите за сетълмънт или договарянето на единни механически стандарти, които са отвън опциите на пазарните участници. Подобни конфигурации са желателни, тъй като могат да понижат разноските за транзакциите и да дадат равни благоприятни условия на игралното поле. Такъв е индийският "Интерфейс за унифицирани заплащания ", допускащ както на локалните, по този начин и на световните играчи да създават мобилни приложения за разплащания. По този метод се снижава летвата за пазарен достъп, изключително за по-дребните компании.
Друг метод за стимулиране на конкуренцията е посредством регулаторни механизми за сигурност. Те дават опция на иновационните компании да тестват новите си артикули под надзора на контролните органи. Иновационните центрове пък дават конгрес за шерване на познания, за конкуренция и даже за набиране на средства. По този метод центровете и механизмите за сигурност оказват помощ да се подсигурява динамичен финансов пейзаж, който не е доминиран безусловно от няколко участника. Контролните органи пък получават скъп взор върху последните трендове във финансовите нововъведения, които им оказват помощ да разработят съответен регулаторен отговор.
Финансовите управляващи са виновни и за гъвкавата инфраструктура, която включва регулации, стандарти или стратегии, насочващи даването на финансови услуги и понижават рисковете, произлизащи от събирането и потреблението на персоналните данни, от измами и от пране на пари.
Досега отговорът на оторизираните органи е некоординиран. Някои страни са приели или обмислят да одобрят закони за неприкосновеността на персоналните данни. Сред тях са Австралия, Европейският съюз, Сингапур и Швейцария. За да покачат опциите за шерване на информацията и за поощряване на конкуренцията, все по-голям брой страни одобряват известни форми на условието за "отворено банкиране ". Базовата концепция тук е, че потребителите би трябвало да имат право да оторизират трета страна, примерно компания за финансови технологии ", да употребява финансовите им данни. Впоследствие въпросната финансова компания може да употребява информацията, с цел да предлага конкурентни финансови услуги.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ