Последните думи на Апостол Карамитев: Искам да умра млад и красив!
Остава ни единствено едно проклето хубаво настояще. 50 години какво са в живота ми. Имал съм дребни победи, триумфи, имал съм и провали. Но какво е проваляне. След време някои победи се оказват дребни, неугледни и незначителни, а провалите като че ли до едно са ме обогатили, те се оказват капитал, споделя Апостол Карамитев. Не знам кое е положително и неприятно, за нищо не скърбя, за нищо не се оправдавам. Все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко благополучие, обещано му от другари, обичана, родители, деца, обещано му е от хора и е предопределено за индивиди. На млади години
мислех, че светът е основан за мен и се върти към мен. Но в този момент, на 50 години, след многото погребения, триумфи и неуспехи, разбрах, че светът не е основан тъкмо единствено за мен, това са думи на Апостол Карамитев, неговата равносметка – последното му изявление, преди да се насочи към Рая. Съдбоносна е възрастта, на която си отива Апостол Карамитев – едвам навършил 50 години. Сякаш някой от горната страна е чул молитвите му да си отиде млад и хубав, да не претърпи мъчителните метаморфози на старостта. Актьорът нито за момент не се откъснал от обичаната специалност – до сетния си мирис се снимал в „ Сватбите на Йоан-Асен “. Единствено режисьорът Вили Цанков знаел от какво тъкмо страда Апостол – рак на черния дроб. Самият артист публично не бил предизвестен от докторите, че му остава напълно малко, и философски понасял всички неволи по време на фотосите. Изтормозеният от ужасната болест артист умрял в непоносими болки и не съумял да довърши ролята си. В киното Апостол Карамитев бе Любимец 13. За феновете на театъра, киното и малкия екран и до през днешния ден си остава Любимец №1. Красив, сияен, артистичен, образован, добър… С две думи: стопроцентов блян във всяко отношение!
Големият артист е роден на 17 октомври 1923 година На 25 години се дами за колежката си Маргарита Дупаринова, от която има две деца – Момчил и Маргарита. Актьорът, който е един от най-значителните създатели на актуалния български спектакъл, имал удивителна за времето си театрална техника. Талантът на Карамитев свети на сцената на Народния спектакъл, в сниманите функции в многочислени филми, а също и в преподавателската му работа във ВИТИЗ, където бил идол за множеството студенти.
Апостол Карамитев се родил край морето – в Бургас. Завършил италианско учебно заведение и владеел езика съвършено. Години откакто приключил учебно заведение, умерено можел да мине за римлянин. Когато още като млад артист излязъл на сцена, красивата му осанка ведно с гения му спечелили толкоз почитателки, че два големи куфара не му стигнали да побере всичките любовни писма, които получавал „ Понякога ме болеше, че Апостол има толкоз почитателки “, разкрива години след гибелта му вдовицата му Маргарита Дупаринова. Двамата се залюбили като театрални сътрудници. Отново на сцена Апостол връчил на избраницата си сребърна халка, символизираща предлагането му за брак. Маргарита била две години по-голяма от избраника си, много мъчно заченала, но родила съвсем едно след друго двете си деца – Момчил и Маргарита. Съпругът й имал две пристрастености в живота си – театърът и фамилията. Нетипично за хубав мъж с тип на безгрижник, бил домошар. Докато децата му били дребни, по няколко пъти дневно отскачал до у дома, с цел да ги наглежда или да им отнесе вкусни лакомства. Синът Момчил дължал името си точно на баща си. Докато бременната Маргарита играела в „ Идеалният мъж “ на турне, Карамитев й написал, че в случай че роди правоприемник, той би трябвало да се споделя Момчил, тъй като нямало по-мъжко име от това.
В средата на 60-те Карамитев към този момент бил в разгара на славата си и не слизал от огромния екран. Получавал всевъзможни функции – трагични, комедийни, искрено мелодраматични. Властта го обсипвала с похвали и скоро Апостол станал най-младият “народен актьор ” в историята на социалистическата просвета, поради което го намразили доста негови изтъкнати сътрудници. Тъкмо тогава Апостол Карамитев грубо се сдърпал с брат си – елементарен бръснар в Бургас, мълвят близки до артистичната фамилия. От края на 60-те чак до съдбовната 1973-та двамата братя не си говорели и избягвали всевъзможни контакти. „ Оправиха се, когато стана ясно, че Апостол е болен “, настояват от фамилното обграждане. „ Не мисля да одъртявам “, твърдял огромният артист и като че ли ориста изпълнила персоналното му предпочитание. Аз не мисля да одъртявам, желая да умра млад, хубав, радостен, забавен! Не ща да одъртявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите.
„ Помня, против Нова година вървяхме по бул. „ Ал. Стамболийски “. И покрай един магазин за облекла видяхме бедна женица – премръзнала, с мокри крайници, със остаряло палто. Той влезе в магазина, купи едно дебело вълнено палто, калпак, чорапи, ръкавици и обувки на дамата. Нежно сърце носеше. Апостол устояваше и двама небогати студенти… “, споделя към този момент починалият му другар Михаил Топалов. Легендарният артист не можел да отмине несгодите и на своите по-възрастни сътрудници В София по това време се подвизавал един изпаднал актьор – Караджата. Бил огромен чудак, с дълга брада, спял по входовете или напряко на голата земя. Караджата в никакъв случай не се оплаквал. Държал се достолепно и с достолепие, като че ли още е на сцената на Кърджалийския спектакъл, където поради суровия си тип изпълнявал основно „ страшни функции “.
„ Един ден вървяхме с Апостол по „ Раковски “, спомня си Михаил Топалов, и пред „ Славянска сказка “ той видя Караджата. Спря го. „ Караджа – вика му, – през днешния ден взех два хонорара. Много ми са. Ето ти единия “. И мушна нещо в джоба на скъсания му балтон. „ Не! – извика Караджата. – Не съм бедняк. Не желая лепта! “. „ Това не е лепта. Това е хонорар “. „ Апостоле, прелестен мъж си, само че аз лепта не взимам! “, отсече Караджата, върна парите и си потегли. „ Боже, какъв човек! “, възхитено промълви Апостол “.
Поразяващият до финален мирис с аристократизъм и финес артист в действителност израства в доста оскъдно семейство на преселници от Беломорска Тракия Баща му е преносвач на пристанището в Бургас, а майка му чисти по непознатите къщи. Слабичък и изгладнял, с домашно плетен пуловер, само че с искрящи от ученолюбивост очи, с глава и фигура на антична скулптура – подобен го е запомнила при първата им среща във ВИТИЗ бъдещата му брачна половинка Маргарита Дупаринова.
По време на Втората международна война Апостол служи като артилерист в Горна Джумая (днес Благоевград). След края на военната си работа отива в София. Иска да учи в Театралната школа, само че поради поръките и паметта на към този момент мъртвия си татко и желанието на по-големия му брат, който го устоя, до момента в който учи, през 1947 година записва компетентност “Право ” в Софийския университет. И въпреки всичко, правилен на фантазиите си, по едно и също време с това посещава и Театралната школа. Любопитно В столичните артсреди настояват, че поетът Николай Лилиев получил инфаркт и умрял, четейки любовните писма до… Апостол Карамитев. От тях черпел ентусиазъм.
Карамитев имал и кръвни врагове. Като една от най-ненавиждащите го в сектора от много време се слави Стоянка Мутафова. Апостол скъсал дъщеря й на кандидатстудентския изпит. Стояна мразела до гибел слънчевия Любимец и даже не отишла на погребението му. Източник: socbg.com
мислех, че светът е основан за мен и се върти към мен. Но в този момент, на 50 години, след многото погребения, триумфи и неуспехи, разбрах, че светът не е основан тъкмо единствено за мен, това са думи на Апостол Карамитев, неговата равносметка – последното му изявление, преди да се насочи към Рая. Съдбоносна е възрастта, на която си отива Апостол Карамитев – едвам навършил 50 години. Сякаш някой от горната страна е чул молитвите му да си отиде млад и хубав, да не претърпи мъчителните метаморфози на старостта. Актьорът нито за момент не се откъснал от обичаната специалност – до сетния си мирис се снимал в „ Сватбите на Йоан-Асен “. Единствено режисьорът Вили Цанков знаел от какво тъкмо страда Апостол – рак на черния дроб. Самият артист публично не бил предизвестен от докторите, че му остава напълно малко, и философски понасял всички неволи по време на фотосите. Изтормозеният от ужасната болест артист умрял в непоносими болки и не съумял да довърши ролята си. В киното Апостол Карамитев бе Любимец 13. За феновете на театъра, киното и малкия екран и до през днешния ден си остава Любимец №1. Красив, сияен, артистичен, образован, добър… С две думи: стопроцентов блян във всяко отношение!
Големият артист е роден на 17 октомври 1923 година На 25 години се дами за колежката си Маргарита Дупаринова, от която има две деца – Момчил и Маргарита. Актьорът, който е един от най-значителните създатели на актуалния български спектакъл, имал удивителна за времето си театрална техника. Талантът на Карамитев свети на сцената на Народния спектакъл, в сниманите функции в многочислени филми, а също и в преподавателската му работа във ВИТИЗ, където бил идол за множеството студенти.
Апостол Карамитев се родил край морето – в Бургас. Завършил италианско учебно заведение и владеел езика съвършено. Години откакто приключил учебно заведение, умерено можел да мине за римлянин. Когато още като млад артист излязъл на сцена, красивата му осанка ведно с гения му спечелили толкоз почитателки, че два големи куфара не му стигнали да побере всичките любовни писма, които получавал „ Понякога ме болеше, че Апостол има толкоз почитателки “, разкрива години след гибелта му вдовицата му Маргарита Дупаринова. Двамата се залюбили като театрални сътрудници. Отново на сцена Апостол връчил на избраницата си сребърна халка, символизираща предлагането му за брак. Маргарита била две години по-голяма от избраника си, много мъчно заченала, но родила съвсем едно след друго двете си деца – Момчил и Маргарита. Съпругът й имал две пристрастености в живота си – театърът и фамилията. Нетипично за хубав мъж с тип на безгрижник, бил домошар. Докато децата му били дребни, по няколко пъти дневно отскачал до у дома, с цел да ги наглежда или да им отнесе вкусни лакомства. Синът Момчил дължал името си точно на баща си. Докато бременната Маргарита играела в „ Идеалният мъж “ на турне, Карамитев й написал, че в случай че роди правоприемник, той би трябвало да се споделя Момчил, тъй като нямало по-мъжко име от това.
В средата на 60-те Карамитев към този момент бил в разгара на славата си и не слизал от огромния екран. Получавал всевъзможни функции – трагични, комедийни, искрено мелодраматични. Властта го обсипвала с похвали и скоро Апостол станал най-младият “народен актьор ” в историята на социалистическата просвета, поради което го намразили доста негови изтъкнати сътрудници. Тъкмо тогава Апостол Карамитев грубо се сдърпал с брат си – елементарен бръснар в Бургас, мълвят близки до артистичната фамилия. От края на 60-те чак до съдбовната 1973-та двамата братя не си говорели и избягвали всевъзможни контакти. „ Оправиха се, когато стана ясно, че Апостол е болен “, настояват от фамилното обграждане. „ Не мисля да одъртявам “, твърдял огромният артист и като че ли ориста изпълнила персоналното му предпочитание. Аз не мисля да одъртявам, желая да умра млад, хубав, радостен, забавен! Не ща да одъртявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите.
„ Помня, против Нова година вървяхме по бул. „ Ал. Стамболийски “. И покрай един магазин за облекла видяхме бедна женица – премръзнала, с мокри крайници, със остаряло палто. Той влезе в магазина, купи едно дебело вълнено палто, калпак, чорапи, ръкавици и обувки на дамата. Нежно сърце носеше. Апостол устояваше и двама небогати студенти… “, споделя към този момент починалият му другар Михаил Топалов. Легендарният артист не можел да отмине несгодите и на своите по-възрастни сътрудници В София по това време се подвизавал един изпаднал актьор – Караджата. Бил огромен чудак, с дълга брада, спял по входовете или напряко на голата земя. Караджата в никакъв случай не се оплаквал. Държал се достолепно и с достолепие, като че ли още е на сцената на Кърджалийския спектакъл, където поради суровия си тип изпълнявал основно „ страшни функции “.
„ Един ден вървяхме с Апостол по „ Раковски “, спомня си Михаил Топалов, и пред „ Славянска сказка “ той видя Караджата. Спря го. „ Караджа – вика му, – през днешния ден взех два хонорара. Много ми са. Ето ти единия “. И мушна нещо в джоба на скъсания му балтон. „ Не! – извика Караджата. – Не съм бедняк. Не желая лепта! “. „ Това не е лепта. Това е хонорар “. „ Апостоле, прелестен мъж си, само че аз лепта не взимам! “, отсече Караджата, върна парите и си потегли. „ Боже, какъв човек! “, възхитено промълви Апостол “.
Поразяващият до финален мирис с аристократизъм и финес артист в действителност израства в доста оскъдно семейство на преселници от Беломорска Тракия Баща му е преносвач на пристанището в Бургас, а майка му чисти по непознатите къщи. Слабичък и изгладнял, с домашно плетен пуловер, само че с искрящи от ученолюбивост очи, с глава и фигура на антична скулптура – подобен го е запомнила при първата им среща във ВИТИЗ бъдещата му брачна половинка Маргарита Дупаринова.
По време на Втората международна война Апостол служи като артилерист в Горна Джумая (днес Благоевград). След края на военната си работа отива в София. Иска да учи в Театралната школа, само че поради поръките и паметта на към този момент мъртвия си татко и желанието на по-големия му брат, който го устоя, до момента в който учи, през 1947 година записва компетентност “Право ” в Софийския университет. И въпреки всичко, правилен на фантазиите си, по едно и също време с това посещава и Театралната школа. Любопитно В столичните артсреди настояват, че поетът Николай Лилиев получил инфаркт и умрял, четейки любовните писма до… Апостол Карамитев. От тях черпел ентусиазъм.
Карамитев имал и кръвни врагове. Като една от най-ненавиждащите го в сектора от много време се слави Стоянка Мутафова. Апостол скъсал дъщеря й на кандидатстудентския изпит. Стояна мразела до гибел слънчевия Любимец и даже не отишла на погребението му. Източник: socbg.com
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ