В навечерието сме на Международния ден на музиката - Първи

...
В навечерието сме на Международния ден на музиката - Първи
Коментари Харесай

Музиката като жизнена позиция

В навечерието сме на Международния ден на музиката - Първи октомври. Това ми дава съображение да споделя разсъжденията си по отношение на невидимото тоново изкуство, тъй като човешкият живот стартира и приключва с музика и непрекъснато го съпровожда, без значение от желанието му, през неговото ежедневие.
Всъщност какво съставлява музиката?
Музиката е многостранно и многопрофилно културно събитие, което по едно и също време е изкуство и средство за реализирането на пряк виртуален разговор сред хората, без значение от техния етнос, обучение, специалност. Въпреки че се "продуцира " от силата, предавана от вибриращи материални съставни елементи, тя не може да се пипне, да се види или вкуси. Тя може да се осъзнае само посредством слуховите усещания - развой, който индивидът непрекъснато усъвършенства, до момента в който е жив. Тази "невидимост " на музиката е по едно и също време нейната мощ, само че и уязвимост, тъй като както не всичко, което свети е злато, по този начин и не всичко, което звучи, е музика... И още - музиката е неизменим съставен елемент в културата, само че двете понятия не са синоними.
За построяването на умеене да се разчитат правилно музикалните виртуални емоционално-интелектуални послания се изискват целенасочени старания от обособения субект. Притежаването на музикална просветеност има съответен механизъм за обработване, сходен на словесната, математическата, историческата и всички други грамотности, изграждани в фамилията и учебното заведение от ранна детска възраст. За страдание, на процедура това не се получава, заради неравнопоставеността - и даже дискредитирането! - на емоционално-естетическото образование на учащите се, заложена в образователната стратегия, която от ден на ден се ускорява, макар множеството "образователни промени ". Незнанието е основата на некомпетентността - най-сигурното средство за грешките, които хората и обществото позволяват в своята практическа активност. Което никога не ги оправдава, тъй като може да имат съдбовни последици.
Защо е толкоз значимо хората да имат персонален код за разчитане на музикалните послания? Защото той им дава ключа за осъзнаване, че музиката не е единствено носителка на страсти, а има и способността да предава по нереален прийом интелектуалните по своята същина послания. Неслучайно Бетовен утвърждава, че "музиката носи по-висока мъдрост и признание от всяка философия ". Същата оптимистична философия утвърждава и поетът Йордан Георгиев със стиховете си "дори и кьорав да си, не е неволя, когато/ край теб трепти на славей песента,/ тъй като същинското зрение е в тебе,/ всеразпознаващо посредством обичта ". При това музиката не манипулира, а одухотворява човешката персона, възпитавайки у нея високи морално-етични качества, и сплотява хората в общества на единомишленици, което е доста значимо за публичния разцвет в световен мащаб.
Крайно време е у нас да се сътвори национална идея и оперативни уредби, даващи нужната поддръжка на културата - в частност на музикалното изкуство, която оперативно да взема решение всичките му организационно-финансови и креативен проблеми, съобразени с позитивния световен опит, изключително нужен за тази значима социална сфера. Трябва да се проумее от всички оторизирани лица и институции, че най-непродуктивната тактика за нейния разцвет е проблемите да се вземат решение "на парче ", постфактум и без експертното съдействие на гражданското общество. Комплексното им решение ще разреши да се утвърди печелившата тактика за обществено-държавното управление, на другите аспекти в многопрофилното публично събитие, наречено просвета.
Подобно на всички публични сфери и в духовната съществуват две паралелни и взаимносвързани посоки - просвета и субкултура. С неповторимите си креативен резултати първото има за съществена задача да възпитава у хората етични морално-естетически правила и критерии, които да образуват високото културно ниво на обществото. А многостранните изгоди от културата, служещи за реализирането на тази благородна цел, напълно оправдават държавните вложения, вложени в нея. Въпреки това, когато се вършат генерални систематизирания и заключения, свързани с нашата "държава на духа " (определението е на видния съветски акад. Дмитрий Лихачов), музикалното изкуство в никакъв случай не участва в "единен строй " с езика, писмеността и литературата. Това е сериозна неточност и красноречиво демонстрира, че българското общество и държавното управление незадоволително го правят оценка като израз на тип висша духовна активност. Всички знаят, че когато хората скърбят или се радват, те пеят, а не вземат решение математически задания... А субкултурата преследва най-вече облекчаване на първичните човешки биологични и хедонистични потребности.
Притежанието на музикална заложба от обособени човеци е освен привилегия, а носи и огромна отговорност - на първо време измежду притежателите й, с цел да я развият, а по-късно и пред обществото. Тези, които са съумели да сторят това, по принцип са щастливи хора, без значение от положения многочасов твърдоглав ежедневен труд от ранна детска възраст до дълбоки старини. Те са щастливи, тъй като като дават неповторимия живописен артикул, основан от тях, на обществото, интензивно оказват помощ на хората да живеят по-добре и по-смислено.
Не бива да се не помни или подценява фактът, че българското музикално изкуство е едно от най-ефикасните средства за одобряване на позитивния облик на България по света. Неслучайно европейските специалисти публично го утвърждават като "неотделим съставен елемент от международния културен феномен ". Не е ли изумителен фактът, че понастоящем, близо 100 български цигулари са концертмайстори на най-известните симфонични оркестри в страните от Америка до Австралия, а над 1000 български инструменталисти и артисти заемат управителни артистични позиции в разнообразни музикални институции по света! Това се дължи освен на тяхната даровитост, а и на събитието, че те са артикул на българската музикално-образователна система. За да се развива непрекъснато, тази система се нуждае от целенасочени и по-ефикасни грижи, защото създаваната от нея "стока " има многостранна и с най-висша степен принадена стойност.
Умението да слушаш музика с "подготвени уши ", с цел да изпитваш висшо духовно задоволство от осъзнатите й послания, е доста по-стойностно от притежанието на пари.
Международните стандарти изискват също артистичните креативен фрагменти в България да получават съответно възнаграждение за своя характерен труд, основаващ се на притежаваните от тях неповторими естествени дарования и приноса им за повишение на духовния статус на световното общество като значима причина за неговото развиване към по-добро.
В поддръжка на изложеното ще подчертая, че то е в унисон и с разбиранията на доста дейци на словесното изкуство, заради което ще изтъквам някои техни мисли:
- Прогнозата, че във времето, когато занимателната всеобща просвета от ден на ден ще господства в живота на хората и ще измести същинското изкуство, е неприемлива. (Проф. Крикор Азарян)
- Със своя повсеместен "език " и с виртуалната си "образност " музиката може да даде невероятна експресивност и мъдрост за действителните неща в живота. (Калин Донков)
- Съвременното изкуство е това, което съумява да осъзнае духа на времето, в което живеем, тъй като то го изпреварва, т.е. същността е да се улови духът на времето и да се основат изразни средства, които изпреварват статуквото. (Проф. Маргарита Младенова)
- Изкуството разрешава непрекъснато да откриваме и преоткриваме тайните на света. (Велко Кънев)
- Крайно време е страната да застане зад хората, занимаващи се с изкуство, с цел да потвърди, че популацията, живущо в нея, има потребност от просвета. (Галин Стоев)
Декодирайки посланията, които музиката му насочва, индивидът преоткрива своите вътрешни пространства и открива нови светове. В множеството случаи те са по-интересни от действителните и по-пълно дават отговор на неговата съкровена същина, тъй като му дават инструментариума за другарство със себеподобните.


Снимка Женски хор "Христина Морфова "
Женски хор "Христина Морфова " при НЧ "Д-р Петър Берон 1926 година "

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР